Преди време мой приятел лингвист ме посвети в една сериозна тайна - езикът не е демокрация, а фашистки режим! В него си има определени правила, всяка дума си има ограничени значения и всеки е длъжен да се съобразява с тях, ако разбира се иска да бъде разбран правилно. Така например, не може да се използва "портокал", като се говори за ябълки, не може магарето да се нарича "кон" и не може министър-председател, който определя партията си като дясно-центристка, да се определя като ляв популист.
Премиерът Бойко Борисов заяви преди няколко дни, че "въпреки кризата българите не са бедни". Така погледнато това съждение предполага, че след като в криза българите не са бедни, то и в добри времена също не са бедни, но не казва по кои стандарти не са бедни. Защото според Евростат България е най-бедната страна в Европейския съюз. И ако тук може да се спори дали не става въпрос за лингвистична неточност, то следващото заключение със сигурност е лишено от такава. Според премиера "трябва да намерим начин да стимулираме потреблението, а не хората да се учат да живеят с лихвите и от това да спадат оборотите, защото парите трябва да влязат в икономиката чрез инвестиции".
В най-общия случай едно домакинство може да консумира или да спестява, което е еквивалента на отлагане на сегашна консумация. Когато домакинствата спестяват средства, те ги задържат в парични средства (държат парите под дюшека) или ги трансформират в по-малко ликвидни средства, като банкови депозити или ценни книжа, от където идват и инвестициите. Именно към такава структура на икономиката трябва да се стремим - водена от инвестиции и производство, а не от консумация. Такова е и мнението на министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев.
Малко след тези изказвания на премиера Борисов стана ясно, че правителството смята да намали минималния размер на фискалния резерв от сегашните 6.3 млрд. лв., защото според Борисов "той [фискалният резерв] е оставен, за да не измират хората от глад". Първоначално фискалният резерв се е използвал като спестовна касичка за траншовете, които България е получавала от Международния валутен фонд и които са служели единствено за погасяване на външни задължения. Впоследствие резервът е започнал да се финансира и от средствата от приватизация и превишенията по годишната консолидирана фискална програма на правителството. Въпреки това основната му функция - гарантиране на външните държавни задължения, никога не се променя, но към нея се добавят и подпомагането на структурни реформи и събирането на "бели пари за черни дни".
Точната композиция на фискалния резерв към момента не е съвсем ясна, но вероятно може да се установи един санитарен минимум, който да гарантира както дълговите плащания, така и подпомагането на структурни реформи. В Бюджет 2010 г. е записано, че към края на годината резервът на Националната здравноосигурителна каса, част от фискалния резерв, ще бъде 1.256 млрд. лв. Към края на април "Сребърният фонд", който се предвижда да подпомага пенсионната система и който също е част от фискалния резерв, разполага с 1.624 млрд. лв. Предвид темпа, с който средствата в този фонд растат - средно с малко над 200 хил. лв. месечно за първите четири месеца, размерът му в края на годината едва ли ще е много над 1.625 млрд. лв. Плащанията по брутния държавен дълг за периода март 2009 - март 2010 г. са близо 1.389 млрд. лв., което вероятно е подценяване на плащанията, тъй като законът за бюджета предвижда емисия на външен и вътрешен дълг на стойност около 1.48 млрд. лв. Използваме брутната стойност, а не само външните задължения, защото ако държавата спре да плаща вътрешните си задължения, това много бързо може да доведе външните кредитори до паника.
И така общите средства, които са нужни да се поддържа спокойствието на държавните кредитори и да се подкрепят структурните реформи в пенсионната система и здравеопазването, са над 4.27 млрд. лв. Всяко приближаване на обема на фискалния резерв до тази стойност би имало сериозни негативни ефекти. Това се дължи от една страна на притеснения относно възможна дългова криза по целия свят, заради правителствените стимули за справяне с финансовата и икономическата криза. Тези притеснения са допълнително засилени от силно влошеното състояние на Гърция, с която международните инвеститори бързо могат да направят грешна съпоставка с положението в България: предишните управляващи са манипулирали данни за публичните финанси; за справяне с фискалните проблеми се разчита на мерки с еднократен ефект; неспособност за овладяване на бюджетните разходи. Освен това повечето страни от Централна и Източна Европа са били предупреждавани неведнъж за необходимостта от провеждане на важни структурни реформи, сред които в секторите на здравеопазването и пенсионната система, за да се намали бремето им върху публичните разходи. Намаляването на заделените средства за подобни реформи в България би означавало допълнителни опасения за бъдещото състояние на публичните финанси, което отново ще хвърли инвеститорите в паника.
Ако тези очевидни пречки пред намаляването на фискалния резерв не са достатъчни, може просто да се провери какъв ефект има той върху паричната база в страната. За периода ноември 2008 г. - април 2010 г. от фискалния резерв са похарчени 5.15 млрд. лв. За същия период паричната база се движи около средна стойност от 12.3 млрд. лв. С други думи намаляването на фискалния резерв не стимулира икономиката, защото парите от него не остават в България, а изтичат в чужбина. Какъв е смисълът резервът да намалее допълнително, при положение, че с това няма да се нахранят хората, както мисли премиерът Борисов, а ще се предизвикат единствено нови проблеми?
