Автор: Лей Филипс, EUobserver. Превод: Ивайло Ачев, Econ.bg
„Климатичната стратегия на Европейския съюз (ЕС) след конференцията в Копенхаген е просто да има стратегия”, гласи една от шегите на мозъчен тръст от Брюксел.
Незадоволителният резултат, който ЕС постигна в Копенхаген с подписването на някакво подобие на международно споразумение за борба с климатичните промени, отприщи истинска вълна от цинизъм сред европейските политици, екозащитниците и търговците на разрешителни за емитиране. Всички те са потресени от това колко зле ЕС изигра картите си в датската столица.
За последните три години, ако изключим Лисабонския договор, борбата с климатичните промени беше водещата точка в дневния ред на Европейския съюз. Дори и фактът, че ЕС няма да намали с 40% отделянето на вредни емисии до 2020 година спрямо нивото от 1990 година, както препоръчват учените, не променя водещата роля на Съюза като основен двигател в ограничаването на вредните емисии – при това от страна на най-богатите световни икономики. Затова и нагласата в Брюксел беше, че на бойното поле в Копенхаген трябва да се спечели поне широко споразумение за намаляване на вредните емисии и от страна на другите „богати вредители” като САЩ например.
Какво всъщност се получи? В Копенхаген ЕС я свърши като кучето на нивата. Или казано по друг начин – Европа е отличникът на класа, но никое от другите деца не иска да дойде да си пише домашните с нея и вместо това си играят самички, а ЕС стои самотен в ъгъла. САЩ, Китай, Бразилия и Южна Африка бяха основните шивачи на кръпката, наречена Копенхагенско споразумение. На всичкото отгоре за две седмици в датската столица всички по-бедни държави нарочиха Брюксел за глашатай на Вашингтон. „Това беше най-странната конференция в моята политическа кариера”, сподели председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.
Чашата е наполовина пълна
Коледа мина, дойде Нова година. И изведнъж провалът се превърна в успех. От началото на тази година редица водещи европейски политици започнаха горещо да убеждават всички нас, че Споразумението от Копенхаген е първата стъпка към постигането на нещо голямо. И Барозу, и главният преговарящ на ЕС по климатичните промени Артур Рунге-Мецгер многократно настояваха, че много от нещата, за които Европа се бори, всъщност са включени в Копенхагенското споразумение (три страници дълго, да не забравим от толкова сладки приказки) – развитите страни са се съгласили да отделят конкретна сума за финансиране на борбата с климатичните промени на Третия свят, прието е, че не бива да се позволява средната температура на Земята да се увеличи с още над два градуса Целзий и през 2015 година може да има предоговаряне за по-голямо намаление на отделянето на вредни емисии.
Доколко фанфарите са действително толкова бляскави стана ясно буквално преди няколко дни, когато Иво Де Бьор, председател на Климатичната конвенция на ООН (UCC), тихомълком изостави датата 31 януари 2010 година като краен срок за вписване на националните ангажименти за намаляване на вредните емисии. Причината – само една трета от страните-членки на ООН вписаха стратегиите си и целите си като анекс към Споразумението от Копенхаген. Грандиозен успех в борбата за спасение на Земята.
В същото време, следвайки светлия пример от ООН, някои страни-членки на ЕС, които отдавна гледат с неприязън на амбициозните напъни на Съюза в борбата с глобалното затопляне, блокираха плановете за увеличение на емитирането на вредни газове от 20% на 30% до 2020 година спрямо нивото от 1990 година. На 18 януари европейските министри на околната среда се срещнаха в Севиля за оценка на конференцията в Копенхаген. Великобритания, Франция, Германия, Белгия и Испания настояха за крачка напред и преминаване от 20% праг към 30%, но Италия и Полша наложиха вето, визирайки липсата на ангажираност, показана от света в Копенхаген. Така ЕС тъпче на едно място, запазвайки позицията си от миналата година – намаляваме с 20% и ще намалим с 30%, ако и другите поискат да намалят повече, въпреки приказките на европейския комисар по климата Кони Хедегаард, че се надява до следващата конференция на ООН в Мексико в края на тази година ЕС вече да е с ангажимент 30%. Нещо повече – всъщност ЕК, част от която е самата Хадегаард, е в лагера „20 процента” и упорито го показваше в Копенхаген, защото се страхуваше, че ако сложи картата „30 процента” на масата, няма да има какво повече да предложи в следващ момент. А за капак изпълнението на идеята за трансатлантически пазар за емитиране на вредни газове изглежда немислимо, тъй като САЩ показа желание да намали отделянето на вредни газове само с 3-4% до 2020 година спрямо нивото от 1990 година.
Чашата е наполовина празна
Неоправданият оптимизъм на ЕС получи нов удар по време на срещата между Бразилия, Южна Африка, Индия и Китай през последните почивни дни (30-31.01.10) в Ню Делхи. Там четирите „най-богати сред бедните” икономики ясно декларираха, че Споразумението от Копенхаген е „политическо” и няма юридическа стойност. Вместо това борбата с глобалното затопляне следва да се води на две основи – приемането на бъдещ документ за продължение на Протокола от Киото (той изтича пре 2012 година) или документ, посочващ рамките на „климатичните акции” на САЩ и развиващите се икономики. Двата пътя следва да доведат тепърва до юридически обвързващо споразумение в Мексико – може би.
Дотук добре – но изборът на републиканеца Скот Браун за заместник на покойния сенатор Едуард Кенеди точно с предизборна кампания, насочена срещу борбата с климатичните промени, показва заплахата САЩ изобщо да не приеме по-строги закони за опазване на околната среда. Влизането на Браун в Сената ликвидира абсолютното мнозинство на демократите на Обама в горната камара на Конгреса и постави под въпрос всички амбициозни законодателни инициативи на Белия дом.
Европа говори за борбата с глобалното затопляне в единен глас
Популярен анализ след конференцията в Копенхаген на американския центристки мозъчен тръст Brookings Institute определя постигането на глобално споразумение за борба с климата като „многостранно зомби”. Подобно на преговорите от Кръга Доха, изглежда, че и и климатичното споразумение ще тъпче на едно място, няма да стига до успешен край, но и няма да умре напълно.
Поне по отношение на Европа тази песимистична гледна точка не изглежда чак толкова приложима. Президентът на Европейския съюз Херман Ван Ромпуй вече обяви, че се надява след срещата на лидерите на ЕС на 11 февруари да има нова климатична стратегия. Малка подробност е, че тази среща първоначално трябваше да се занимава с икономическите проблеми на Европа. Германският канцлер Ангела Меркел показа съпричастност и повиши нивото на срещата за климата в Бон през юни от ниво експерти на ниво министри. ЕК също подготвя серия нови предложения в областта.
Един от основните уроци, които ЕК трябваше да научи в Копенхаген, е, че за по-ефективно представяне на европейската позиция в борбата с климатичните промени на международната сцена е необходимо опростяване. „Трябва да говорим в един глас”, обобщава европейският комисар по климата Кони Хедегаард. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу пък предложи в новите преговори да се даде по-голяма роля на новата европейска дипломатическа служба, водена от баронеса Катрин Аштън.
Елиминирането на ООН
В момента главната задача пред ЕС за налагане на позицията му по климатичните въпроси е разбиването на единството на развиващите се икономики. Тук главната роля е да се опровергае принципът на „общата, но разделена отговорност”, който се налага от Протокола от Киото. Тоест – този, чиято дейност е довела до проблема (индустрията на богатите), трябва да плати.
Страните от Третия свят вече изясниха, че ще се радват да начертаят стратегия за намаляване на вредните си емисии, но че богатите икономики ще трябва да платят. А цената е 400 млрд. долара годишно според изчисленията на Световната банка. Затова и богатите, особено САЩ, искат най-вече Китай и Индия да се съгласят на индивидуални ангажименти. В това отношение Споразумението от Копенхаген облагодетелства богатите, тъй като отхвърля принципа на „общата, но разделена отговорност”. Ясно е защо Китай, Индия, Бразилия и ЮАР преди дни определиха споразумението за „политическо”, а не за „юридически обвързващо”.
САЩ упорито настоява, че процесът под егидата на ООН за сключване на глобално климатично споразумение трябва да бъде прекратен. ЕС не е „толкова невротично настроен”, но и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е готов да излезе от шапката на ООН. „Трябва да приложим по-ефективен подход. По толкова важен въпрос със система на пълно мнозинство е лесно за всяка една държава да блокира всякакъв напредък. Но е лесно да се критикува ООН – ООН е това, което го правят членовете му”, казва португалецът.
