Ефектите

Но докато краткосрочните ефекти от подобна мярка номинално изглеждат положително – данните за инвестициите и заетостта, както и борсовите индекси, ще регистрират растеж – в средно- и дългосрочен план политиката на Народната банка на Китай несъмнено ще доведе до срива на индексите и неуспеха на инвестиционните проекти, които е подпомогнала да бъдат започнат. Този сценарий е проиграван нееднократно през историята, като една от последните прояви на негативните ефекти от интервенцията на централната банка в сферата на кредита и банкирането беше в... Китай.

В края на ноември миналата година Народната банка на страната предприе същите ходове – понижи лихвения процент и внесе оптимизъм на пазарите. Това се вижда от съставния индекс на Шанхайската фондова борса (графика 1). Непосредствено след намаляването на лихвения процент той регистрира рязко покачване през последния месец на 2014 г. и в началото на тази година. Но в началото на юни пазарната еуфория секна и балонът започна да се пука. Резултатите от спукването на балона бяха загуби на стойност 4 трилиона щатски долара, сриване на няколко компании, обезценка на акциите на други и хиляди разорени инвеститори.

Графика 1: Динамика на съставния индекс Shanghai

Източник: Bloomberg

По всичко личи, че сценарият, на който станахме свидетели през последната година в Китай, е на път да се повтори. Отново виждаме как политиките на централната банка на страната вдъхват доверие и оптимизъм на инвеститорите, за които лихвения процент е един от основните индикатори за рентабилността на проектите им. Фаталното за тях е, че зад тази привидно по-висока рентабилност (поради по-евтиното кредитиране) не стои пазарно търсене, а изкуствено намаления с решение на централната банка лихвен процент. Това означава само едно – че инвестиционните проекти всъщност не са стабилни и че могат да просъществуват само до момента, в който пазарите не осъзнаят, че те могат да се поддържат единствено и само чрез вземането на допълнителни заеми, защото потребителите не се нуждаят от нещата, в които са инвестирали предприемачите. Тогава идва „отрезвяването“, под формата на фалит на погрешните инвестиции и на корекция на пазара.

Разбира се, в края на миналата седмица Народната банка на страната не намали лихвения процент със стойността, с която той беше намален в края на миналата година. Но не бива да се забравя, че от тогава досега той беше редуциран още четири пъти.

Ще има ли истинско възстановяване за Китай?

В годините след кризата Китай положи големи усилия да покаже добро икономическо представяне чрез държавни стимули, наподобяващи стимулите на Федералния резерв и (в по-малка степен) Европейската централна банка. Народната банка на Китай нееднократно понижи лихвения процент и размера на задължителните резерви по депозитите, обезцени юана, а правителството наля колосални средства в инфраструктурни проекти. Резултатът от това беше „стабилен“ икономически растеж (доколкото може да се вярва на публикуваните данни от националната статистика в страната) – поне номинално. В действителност обаче властите просто изземаха средства от секторите, в които те бяха нужни, и ги канализираха към отраслите, в които резултатите са най-видими и които по добър начин показват привидно доброто състояние на икономиката.

Нещо повече, действията на управниците в Китай, спираха здравословната пазарна корекция и подпомагаха (и продължават да подпомагат) започването на погрешни инвестиции, които – точно както в миналото – са обречени на фалит в един или друг момент. В този ред на мисли е невъзможно да говорим за оздравяване на икономиката – поне докато интервенциите в сферите на кредита и банкирането не бъдат преустановени.