Нетният месечен доход, необходим за издръжка на живота за един работещ, живеещ сам, е 1454 лв., или 1873 лв. бруто, отчитат от КНСБ.

За тричленно семейство (двама работещи възрастни и едно дете до 14-годишна възраст) необходимата нетна сума е 2616 лв., съответно 1686 лв. бруто за един работещ. При един работещ родител в тричленно семейство неговият брутен доход трябва да е не по-малко от 3372 лева.

Тези данни обяви по време на пресконференция президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров, който представи данни от Наблюдение на потребителските цени и заплата за издръжка на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към март 2024 година.

Димитров отбеляза, че данните показват, че 65.3% от работещите не достигат заплата за издръжка. С трудови възнаграждения до 1000 лв. са 32.1% от лицата, или 820 000 българи, независимо, че средният осигурителен доход се е увеличил с 14.7% за периода февруари 2024 – февруари 2023 година.

Доходът, необходим за издръжка, нараства с 1.1% на тримесечна база и с 4.3% на годишна база. Димитров добави, че в периода март 2023 – март 2024 г. издръжката на живот е нараснала със 107 лв. за тричленно семейство и с 60 лв. за сам човек. От Националния статистически институт отчитат ръст на инфлацията от 3% между март 2024 и март 2023 година.

Заместник-директорът на института Виолета Иванова обобщи факторите, повлияли за изменение на заплатата за издръжка.

При петрола се регистрира ръст от 9% на годишна база. Средната цена, на която той се търгува през март 2024 г., е 85.41 долара, като за сравнение през същия период на 2023 г. е 78.43 долара. В сравнение с предходното тримесечие, цената е била 77.63 долара – осреднено за месец декември 2023 г., това е ръст от 10 процента. Налице е тенденция на плавно нарастване през последните месеци, което предпоставя наличието на проинфлационен ефект по линия на петрола през следващите месеци.

Резултатите показват динамика на средните цени в групата на хранителни стоки – на тримесечна база ръстът е с 1.7%, на годишна база увеличението е с 4 процента. На тримесечна база групата на хранителните стоки отчита умерен ръст на цените при повечето стоки. По-забележимо е нарастването при групата на зеленчуците – ръстът е от 8.3% (картофи с 5.9%, зеле с над 50%), рибата и рибните продукти нарастват с 3%, плодовете с +1.9 процента.

При минералните води, соковете и газираните напитки ръстът е с 1.9 процента. Слабо увеличение се наблюдава с 0.3% при хляба и хлебните изделия. Спад на цените има при яйцата, олиото и захарта.

На годишна база ситуацията е по-различна. Значително нарастване се наблюдава при месото и месните продукти: ръст от 6.2% на годишна база. В раздела „Обработени меса и колбаси“ ръстът е от 9.6 процента.

При хляба, хлебните изделия и зърнените храни – на годишна база ръстът е от 4 процента. В групата по-отчетливо е нарастването при ориза с 8.1%, при хляба нарастването на годишна база достига 2.7%, а за сухите сладкарски изделия е 7 процента.

При производните на хляба тестени изделия нарастването е от 2.5 процента. Захарните и шоколадовите изделия на годишна база бележат ръст от 4.2%, при захарта има спад от 7.1 процента.

Плодовете и зеленчуците имат годишен ръст съответно от 6.8% и 3.1%, като над 20% е увеличението при голяма част от зеленчуци като спанак, патладжан, пресни гъби, зелен фасул.

При цените на услугите в заведенията за обществено хранене има на нарастване на годишна база общо с 8 процента.

Групата на нехранителните стоки и услуги бележи нарастване на тримесечна база средно с 0.7%, а на годишна база ръст от 4.5 процента.

Нарастват разходите за поддържане на жилището (отопление, осветление, вода), разходите за ремонт на жилището бележат ръст от 5.1% на годишна база.

При водоснабдяването е отчетен ръст на цената на питейна вода с 22.2%, за канализацията увеличението е с 24 процента.

Средно в групата „Електроенергия, газообразни и др. горива“ се отчита годишен ръст от 1.9%, макар природният газ да намалява с -30.9% за година. На тримесечна база групата бележи намаление с 1.5% (за природния газ е -26 процента).

При здравеопазването ръстът за тримесечния период е с 1.6%, а на годишна база с 5.2 процента. Само лекарствата нарастват с 6.2% на годишна база. Нарастване се отчита при лекарствата, поетапно се увеличават цените на витамини, парацетамол, аспирини (ацетизал), сиропи за кашлица.

Лекарските услуги бележат ръст от 4.5% на годишна база, а доболничните услуги с 3.5 процента.

За образование, свободно време и развлечение нарастването е с 1.6% на тримесечна база и с 6.9% на годишна.

По-съществен годишен ръст се отчита в разделите „Ученически и канцеларски изделия“ и „Услуги, свързани със спорт, свободно време и култура“ – с по +8.3%, за „Услуги свързани с образованието“ ръстът е 11.9 процента.

Транспортът бележи ръст от 3.3% на годишна база. Ръстът на цените на горивата е 0.6% и за поддържането и ремонта на личния автомобил увеличението е с 8 процента.

Виолета Иванова обобщи, че независимо от ускорението на тримесечна база при темпа на нарастване на цените на храните, инфлацията остава под високите годишни нива, отчетени през 2022 и 2023 г.

Енергийните носители и основните суровини постепенно се стабилизират, което води до относително успокоение на пазарните цени на част от основните стоки и услуги. При отчетен общ спад на индекса на производител, може да се очаква успокоение на цените на продукцията и забавяне на инфлационния натиск за крайните потребители.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов представи резултатите за малката потребителска кошница от 20 жизненоважни стоки. Цените за продуктите в малката потребителска кошница бележат ръст на годишна база, което създава усещането, че инфлацията не е преодоляна.

Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти.

В сравнение със същия период на 2023 г., кошницата с основните продукти, закупена с минимална заплата, се увеличава през 2024 г. във Франция от 26.7 до 33 пъти, в съседна Румъния от 11.4 пъти нараства на 15.2 пъти, в Хърватия от 11.4 пъти – на 15.5 пъти. В България също има увеличаване, но с по-слаб темп на нарастване – от 7.2 пъти – до 8.2 пъти.

Тези данни са достатъчен аргумент, че темпът на нарастване на минималната заплата в България изостава от ръста на цените, от което следва разширяване обхвата на категорията работещи бедни и ограничаване на потреблението.