Три пъти по-нисък ръст на икономиката за тази година - до 1%, спрямо 3,4 на сто за 2022 г., очакват от БНБ в пролетната си прогноза. Това е и най-мрачната перспектива за България, давана в икономически план досега. 

Аргументите: изчерпани запаси на икономиката, по-малко държавни проекти и поръчки, съществено забавяне на износа и бавно усвояване на европари. Единствено частното потребление ще да остане двигател на икономическата активност, прогнозират експертите Централната банка. 

Негативният ефект е отчетен като временен, тъй като очакванията са растежът на БВП да се ускори до 3,2% през следващата година и до 4,1% през 2025 г., движен основно от инвестициите. БНБ очаква годишната инфлация да се забави от 14,3% в края на 2022 г. на 5,6% в края на 2023 г., но средногодишната ще остане 8,8%.

Забавеният ръст на цените ще се дължи на поевтиняването на енергийните продукти, но ефектът от тяхното поскъпване вече се е пренесъл на останалите стоки и услуги, а високото потребителско търсене поддържа това ниво.

Високите разходи за труд, поскъпналите храни и все още високите административно определяни цени ще поддържат висока инфлация до края на тази година.

Номиналните разходи за труд ще продължат да се повишават - с 11,6% през 2023 г., след което растежът им ще се забавя до 5,6% през 2024 г. и 5,2% за 2025 г. в резултат на по-високата производителност при по-умерено нарастване на заплатите.

Според прогнозата намаляването на рисковете пред енергийните доставки и главно преодоляването на опцията за липса на газ в Европа са подобрили очакванията за външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. Въпреки това и при износа ще има забавяне на ръста до 3,3% за 2023 г., така ще бъде и догодина, а през 2025 г. леко ще се повиши до 3,5%.

Предприетите от ЕЦБ повишения на основните лихвени проценти в еврозоната ще вдигнат лихвите и у нас, прогнозират от централната банка. С една особеност - в условията на запазващ се значителен приток на привлечен ресурс, висока ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор степента и скоростта на пренасяне остава силно ограничена. Поради това от БНБ очакват най-голямо покачване на оскъпяването при кредитите да бъде достигнато в средата на 2024 г., след което да се стабилизира. 

Свитата печалба на фирмите в секторите, свързани с производство и разпределение на енергийни продукти, ще забави трупането на депозити от бизнеса.

Дори и без съществено покачване на лихвите, от БНБ прогнозират, че през тази година ръстът в кредитирането ще се свие двойно до 6,4% и ще продължи тази тенденция и през 2024 г. Известно ускоряване на годишния ръст на заемите се предвижда през 2025 г., подкрепено от ускоряването на икономическия растеж в страната.