Стрелките на часовника се местят с час назад в 4:00 часа сутринта в неделя, 26 октомври, и ще преминем към зимното часово време, съобщиха от Българския институт по метрология. Тази година връщането към астрономическото часово време съвпада с Димитровден.

Преминаването към зимно часово време пести енергия чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци.

С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

Твърди се, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин. За целта той пише писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г., но не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г.

Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г.

От 1999 г. лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.