“Когато изследвах всеки един от манастирите, реших да ги обединя в тази книга. Озаглавих я “Светилища, разделени с граници", които обаче духовно през цялото време са единно свързани. Идеята ми е да призова сънародниците ни по-често да общуваме и да се виждаме". Това заяви Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия, по време на пресконференция, на която представи последните събития в региона на Западните покрайнини. В района край границата има какво да се види, обоснова мотивите си авторката.

Целта на труда е да се даде един поглед върху състоянието на българските църкви и манастири от двете страни на сръбската граница. Книгата е финансирана от Сдружението “Плиска" с помощта и на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Авторката е отделила внимание и на непознатите до днес у нас крайгранични килийни училища, като това в изворската църква, Босилеградско и в село Ивановци, Царибродско. Първоначалната идея на книгата е била да се “просветли" историческата безпаметност на един определен манастир в Западните покрайнини - Погановския, но в процеса на работа се оказало, че е необходимо да бъдат изследвани и други светини.

По време на проучването е станало ясно, че в манастира се е укривал руският военнопленник Валерий Канейчев (на 43 г.) – издирван и впоследствие екстрадиран от Интерпол. Тя попита и защо няма никаква позиция от страна на България в посока на това да се прекъснат опитите този национален паметник да бъде видимо причисляван към обектите на западната ни съседка.

На въпрос на Econ.bg за обучението в училищата и дали има развитие по дългогодишния проблем с изучаването на български език, Тодорова отговори, че от миналата година в Босилеград има 2 паралелки с по 10-15 ученици, които изучават 2 часа седмично български език. През настоящата година е имало вариант да бъде разкрита още една паралелка, но родителите са се отказали. Според нея върху тях е бил оказан натиск.

На пресконференцията Тодорова представи и политическата обстановка в Сърбия, като се спря подробно на процесите, които се очаква да станат в страната до края на годината. Тя определи региона като нестабилен и допълни, че протичащите в него процеси са в ущърб не само на българското малцинство. До този момент не е решен нито един проблем в полза на малцинствата.

“Относно Косово - на всички в Сърбия им е ясно, че нещата отиват към независимост. Може би очакват само политиците официално да го заявят", заяви Тодорова.

“Ако през пролетта се проведат избори в Сърбия, сънародниците ще се объркат заради създаването на три партии на българското малцинство. Дори има голяма вероятност техните гласове да бъдат разпределени към сръбски партии", прогнозира на Тодорова.

Зденка Тодорова посочи няколко размирни региона в момента. Първият е във Войводина, където малцинствата искат час по-скоро икономическа и политическа независимост от Белград, след като имат свой парламент в Нови сад. В последно време все по-засилени гласове се чуват тези малцинства сами да управляват средствата от международните проекти, които получават. Другият размирен район е Санджак, като там са се разразии религиозни противоречия. Третата “гореща" точка е Босна и Херцеговина. Според Зденка Тодорова в момента се използва ситуацията с косовския проблем, за да се дестабилизира ситуацията. Като четвърти размирен район тя определи Косовска Митровица. Подчертано беше, че на преден план излиза въпросът за това как ще се защитава територията, ако Косово получи независимост. На този етап все още няма отговор.

Утре в читалище “Славянска беседа" (ул. Г. С. Раковски" 127) от 18.30 часа ще бъде представена книгата на Зденка Тодорова "Светилища, разделени с граници" и ще бъде излъчен документалният филм за Цариброд “Докъдето погледът ти стига".