Управляващите се отказаха да вдигат ДДС, но на прицел е друг данък - върху личните доходи. Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента, призна през уикенда, че има вероятност да се простим от плоския десятък. За вдигане на подоходния данък се говори от месеци, но за първи път високопоставен представител на ГЕРБ публично обяви, че се обсъжда такава мярка.

Преди няколко седмици вицепремиерът Симеон Дянков увери, че никакво вдигане на данъци няма да има. Декларацията му обаче важи само за 2010 г. "С въпроса за вдигането на данъците се плашат хората. Когато има промяна на размера им, това ще бъде обявено", каза вчера премиерът Борисов.

Още през март се заговори за възможен отказ от плоското облагане на личните доходи или пък за вдигане на ставката. "Ако ставката се качи от 10 на 12% , това ще осигури годишно около 390 млн. лева повече бюджетни приходи", обясниха финансисти от средите на ГЕРБ. Заради кризата постъпленията в хазната драстично намаляха, а управляващите засега не успяват да съкратят сериозно разходите, както личи и от започналата актуализация на бюджет 2010.

Досега управляващите старателно избягваха да коментират публично непопулярната мярка. Нещо повече - през октомври, когато президентът Първанов представи доклад на своите съветници с предложение за отмяна на 10-процентния данък и замяната му с прогресивна ставка, вицепремиерът Дянков окачестви идеята като малоумна, припомня вестник "Сега".

В интервю за Дарик радио в събота шефът на бюджетната комисия загатна, че ако се наложи промяна, тя ще е в посока на вдигане на единната ставка, а няма да е връщане към стария модел на прогресивно облагане - скала, при която по-високите доходи се облагат с по-висок процент. "Ако погледнем в Европа, там, където има страни с плосък данък, никъде няма толкова ниска ставка -10%, следващата най-ниска е в Словакия - 14%", посочи депутатката.

Според Менда Стоянова нещата ще се изяснят наесен. Дотогава ще е готов анализ, който трябва да покаже дали българската държава може да покрива разноските си с приходите без повишение на данъци.

Източници от финансовото министерство потвърдиха, че екип усилено разработва анализ за развитието на българката икономика, за бюджетните приходи при променена структура на БВП и евентуални промени в данъчното облагане.

След тази криза българската икономика няма да е същата, единодушни са експертите. Безпрецедентният бум на инвестиции и бурното строителство няма да се повторят. Вече се очертават съвсем други посоки на развитие - повече производствени дейности и най-вече силен експорт. Това обаче означава ниски приходи от ДДС и акцизи - стоките и услугите за износ са освободени от данъци. А досега ДДС бе най-солидният източник на приходи в хазната.

"Наесен ще направим прозрачен дебат за това кои са данъците, които трябва да се вдигнат, и на какви нива евентуално трябва да се вдигат", коментира Менда Стоянова.

На практика вече дълги години България следва неотклонен курс към намаляване на данъчната тежест. Единственият сериозен пробив в тази политика бе по време на предишната криза, разтресла България по времето на Жан Виденов.

"Виденов през 1996 г. вдигна ДДС от 18% на 22% и въведе такса върху износа и вноса от 5%. Не пребори рецесията, а 6 месеца по-късно хората щурмуваха парламента", припомни Лъчезар Богданов от анализаторската компания "Индъстри Уоч".

Лидерът на СДС Мартин Димитров коментира, че вдигането на данъци има три сигурни ефекта - повече сива икономика, отлив на инвеститори, по-слаб икономически растеж. Той смята, че е твърде съмнително, че качването на ставката за доходите ще вкара повече приходи в бюджета. "Достатъчно е да погледнем какво става след вдигането на цигарения акциз - контрабандата расте, а приходите в хазната намаляват", аргументира се той.

Бившият финансов министър Милен Велчев също разкритикува идеята за по-високо облагане на доходите. "Преките данъци се крият най-лесно, отсега мога да кажа, че както с намаляването на преките данъци през годините приходите се увеличиха в пъти, така, ако тръгнем да връщаме часовника назад и да увеличаваме ставки, приходите ще паднат в пъти", коментира Велчев.

Според икономиста Георги Ангелов "да се вдига облагането, и то на труда, при икономическа криза и при висока безработица, е изумително късогледо, и то от правителство, което е спечелило изборите с изрично обещание да намалява данъчноосигурителната тежест".

Странното е, че управляващите обмислят такъв ход точно сега, когато според вицепремиера Дянков кризата си отива и вече спокойно можем да стягаме куфарите за море. А междувременно и Международният валутен фонд подкрепи оптимизма на Дянков. "България се възстановява от кризата, валутният борд и банковата система са много стабилни, мерките за съкращаване на бюджетните разходи са правилни", изтъкна ръководителят на мисията на МВФ у нас Бас Бакер пред Дарик радио. Бекер подчерта, че кризата е ударила България, но все пак не толкова силно, колкото други страни - Украйна и някои балтийски държави претърпяха срив между 14 и 18%. "Кризата в България беше дълбока и болезнена и това не беше приятен период за българите. Но ако я погледнем в международна перспектива, кризата в България, за щастие, не беше толкова тежка и дълбока, колкото в други държави", коментира пратеникът на фонда.