- Тяхната версия, че са казали, че банката е стабилна, е, че не са имали информация, но след като са влезли квесторите, са открили „дупката“, която постепенно се разшири от 2 млрд. на 4 млрд. лв.
Илиан Зафиров: Първият доклад на квесторите, назначени от БНБ, който е все пак десет дена след влизането им, тоест имали са достатъчно време да се ориентират, се казва, че банката е в едно прекрасно състояние.
- В какво се изразява това добро състояние, какви са параметрите?
Илиан Зафиров: Въпреки огромните тегления, което означава, че се увеличава относителният дял на рисковите активи (кредитите), капиталовата адекватност на банката е положителна и над изискванията по базелските стандарти. Това означава, че банката е добре капитализирана и просто има ликвиден проблем. Нищо повече! И кредитният портфейл беше незначително влошен – ако не се лъжа, от 98% делът на редовните кредити беше паднал на 96%. При условие, че банката беше извадена от всички платежни системи и единственият начин на фирмите да погасяват вноски по кредити от стотици хиляди и милиони, беше да влачат парите с чували. Пълен абсурд!
- Много важен акцент! Самите квестори са направили такава система, че хора, които имат падеж, да не могат да се разплатят по банков път, тоест по нормален начин.
Орлин Русев: Не само това. На тях им беше забранено да се разплатят със средства в друга валута дори от техни средства в банката. Не им беше дадена възможност да превалутират собствените си средства по техни сметки в КТБ и да погасят задълженията си, което означава просрочие за тези клиенти.
Илиан Зафиров: И това означава, че никоя друга банка няма да им отпусне кредит, защото тези просрочия се отразяват в Централния кредитен регистър и се виждат от всички банки.
- Да повторя дали съм разбрал правилно – преди кризата кредитите в банката са обслужвали 98%, седмицата след това теглене те са спаднали на 96%. И в първия доклад на квесторите се казва, че банката е възможно да бъде спасена. Какво се случи след това? Защо този доклад не бе взет предвид и как продължи атаката?
Георги Христов: Най-общо действията около началото на юли, тъй като не мина законодателната инициатива за специален закон за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, бяха да се отиде към предписваните в закона за кредитните институции процедури. А именно: да се направи оценка на активите на дружеството, което беше възложено на оценителски фирми. Оценителски, те не са одиторски, макар да имат и одиторска дейност, но в този случай основно са консултантски фирми. Говоря основно за „Делойт и Туш“, „Ърнст енд Янг“ и българската одиторска фирма „Афа“, които след десет дни запознаване с наличните кредитни досиета и с други балансови позиции на банката, излязоха със становище, че нямат достатъчно време и документи, които да им дадат основание за такава консултантска услуга. След което това вече беше добре дошло, защото се започна с окомплектоване на досиета, вкараха се служители от други търговски банки, разшумя се в медиите, включително Управителят на БНБ излезе със становище, че „каца без дъно няма да пълним“ и ред други изявления, чиято единствена цел според нас бе да нагнети напрежение и да се каже – „сега ще видите какво ще излезе от това”.
- Те са недоволни от доклада на квесторите, намират други одитори, те казват, че нямат необходимата информация да дадат консултация, че сроковете са им малко и т.н. И въз основа на това констатират, че КТБ е „каца без дъно“.
Георги Христов: Към тази дата това бяха единствените аргументи...
Илиан Зафиров: Те бяха длъжни да направят оценка на активите на банката, а такава оценка не е правена изобщо. Правена е само оценка на части от кредитния портфейл по методика, спусната от квесторите, която никъде другаде не се прилага в света. Дадени са извадки от портфейлите и в общи линии задачката е сведена до „колко прави две и две“.
- Говорих с акционери на банката, които казаха, че противно на правилото на случаен принцип да се избират кредити, които да се проверяват, са спускани списъци („Гласове“ ги публикува) на определени фирми с определен бизнес. Всъщност целта е била да се извлече информация за тези фирми, а не да се докаже едно или друго май?
Илиан Зафиров: Ами твърде е вероятно, така изглежда.
Георги Христов: Най-същественото е, че за тази първоначална експертна оценка са платени над 1.25 млн. лв. първия път, след това за довършване на същинския оценителски „експертен доклад“ са доплатени още 1 млн. За сравнение одитът на банката, извършван от KPМG, одиторско предприятие, е струвал не повече 40-45 хиляди евро - със заверка, тоест той може да се ползва за съдебни и други цели.
- А консултация, която не може да се ползва за нищо, струва 2.5 млн.
Илиан Зафиров: Докладът за КТБ има подписи само на квесторите. Според договорите, които са сключили тези три фирми, информацията, която са произвели, не може да се ползва за счетоводни цели. Това автоматично означава, че на тази база оценка, преоценка и т.н. не може да се прави, и това, което е получено като резултат – 4.2 млрд. лв., не се базира на никаква официална и автентична информация. Самите те казват, че не може да служи за подобни цели, плюс че няма и доказателствена сила в съда.
Орлин Русев: Ние няма да престанем да питаме кои хора в БНБ наредиха на квесторите да осчетоводят неодитирани данни, а едно мнение. Тези доклади нямат за цел одит и въпреки това на база на тези данни бяха взети счетоводни операции, бяха начислени тези обезценки за над 4 млрд. лв., които широко се оповестиха като „дупка”, и което послужи на финала да бъде отнет лицензът на банката.
Георги Христов: Да не говорим, че това става вече към дата 30 септември, където естественият ход на нещата беше в следствие спирането на всяка банкова дейност. Тоест създаването практически на невъзможност да се работи с клиенти и те да обслужват собствените си кредити поради принудата да носят пари в кеш с хиляди и милиони – макар че закон е забранено да се носят в брой такива суми за погасяване на кредити. Това доведе до едно естествено влошаване на кредитния процес, което беше добре дошло за някои.
Орлин Русев: С приключване на 2014г. относно счетоводната политика и пояснителни бележки за изминалата година, подписана от квесторите, се декларира, че през отчетния период не са извършвани преоценки на дълготрайни материални активи, както и промяна на амортизационната политика. Това е официален документ, който не е верен. Те са направили преоценки на дълготрайните материални активи, собственост на банката, което означава намалена стойност на всички офиси, сгради, техника. Но те декларират, че такова нещо не са извършвали.
Дори квесторите не искат да застанат зад изфабрикуваните отчети. След подадени сигнали от медиите за съдържанието на публичната декларация, подписана от квесторите и подадена на 13 ноември в КФН, същата декларация беше подменена на 27 ноември с ново съдържание.
- Как си го обяснявате?
Илиан Зафиров: Ами трябва да се продадат тези имоти и ще се стъпи на тази оценка. Само стойността на сградите е намалена с 30%.
- Те още тогава явно са започнали да мислят какво да купуват и продават от материалната база.
Илиан Зафиров: Имайте предвид, че голяма част от офисите на банката са собствени, те са на централна позиция в големи населени места, така че това са сериозни имоти.
Александър Панталеев: Мога да допълня за влошаването на кредитния портфейл – можеше да се търсят и други решения. Имаше случаи, когато клиент без кредит дължи пари на друг, който има кредит и просто трябва да се извърши плащане от една сметка в друга, за да може другият клиент да си погаси кредита. Дори тези вътрешни преводи бяха забранени. Това блокиране на дейността на банката доведе до просрочия на цели групи клиенти, до блокиране на бизнеса на цели отрасли.
Георги Христов: Въобще мярката за спиране на банковата дейност беше изключително сурова и крайна.
- Кога би трябвало да се предприеме подобна мярка?
Илиан Зафиров: При несъстоятелност, при тотален срив.
Георги Христов: Според мен БНБ и нейните експерти просто предписаха спиране на всички операции. Това е една от мерките, но не единствената.
Илиан Зафиров: Режимът на особен надзор не означава непременно да бъдат предписани всички мерки, които са възможни по закон. Те ги наложиха накуп, все едно на един болен от грип да му предпишеш десетина антибиотика. Може би трябва да се спомене, че квесторите не са толкова виновни. Те са действали в една тясна рамка, наложена от БНБ. Освен това, те самите не са се самоизбрали, така че въпросът с квалификацията им отново трябва да търси отговор в БНБ.
- Да се върнем на това, че досега не е правена никаква оценка на активите на банката.
Илиан Зафиров: Правени са консултации върху извадки от кредитния портфейл - има ли документация или не. Реално голяма част от обезценките почиваха на едно писъмце от квесторите, с което те искаха отговор от кредитополучателите в рамките на десет дни да изпратят информация какви са били паричните им потоци за пет години назад и пет години напред.
И вътре имаше една декларация, която те трябваше да подпишат, че упълномощават банката да се разпореди с техните заложени активи по нейно собствено усмотрение. Ами представете си, че имате ипотечен кредит и получите от вашата банка едно такова писъмце - да опишете какво сте имали като пари – приходи и разходи, през последните пет години и какво очаквате като приходи и разходи в следващите пет години, а отгоре на всичкото да ги упълномощите да правят с вашия апартамент каквото си искат, как ще реагирате?
Александър Панталеев: Неполучаването от банката на тези документи е било основание да дадат своето мнение за обезценка на 100%.
Илиан Зафиров: Защото според тях информацията отпреди едно или две тримесечия, налична в кредитните досиета, не била достатъчно актуална.
- Гонката в казармата имаше по-ясни правила.
Георги Христов: По отношение на тази документация и информация по отношение на кредитните досиета. Такава е имало както първоначално - при сключване на договор за кредит, така и такава, каквато периодично се набира през отделни финансови периоди – отчет за приходите и разходите, съответната годишна данъчна декларация, данни, баланси и отчети, които се изготвят. Така че информацията, която е била налична към 31 март 2014г. – първото приключило тримесечие, е била там и е била налична. Въпросът е, че когато след 30 юни започват да окомплектоват досиетата, там вече няма такава текуща информация. Но тя е в реда на управляване на кредитите – поисква се и се предоставя. И аз съм сигурен, че никой нямаше да откаже такава информация. Това е причината за т.нар. липса на финансова информация.
- Стигнахме до одиторите. Това е последният техен доклад, който по някакъв начин говори за тази банка, но той по никакъв начин не е изчерпателен и не може да се ползва за други цели. Има ли друг документ, който по някакъв начин дава яснота за банката?
Илиан Зафиров: Ако имаше нещо в ущърб на КТБ, те щяха да го извадят и да го размахат. Просто няма такова нещо. А и този доклад на тримата одитори е нещо като Светия Граал. Всички знаят, че съществува, но никой не знае къде се намира и не може да бъде видян, той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него. „Следствена тайна“ означава да послужи на следствието. Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, това изрично е записано в договорите с трите фирми, няма начин той да бъде и следствена тайна. Крие се, за да не се изнесе цялата истина. Между другото цялата тази атака, ажиотажът около банката е резултат от стремежа на определени кръгове за преразпределение на територии, за преразпределение на бизнес, за повторна приватизация и т.н. Същият според мен е случаят с трите одиторски фирми, които се опитват да отнемат пазарния дял на KPМG, но те просто си режат клона, на който седят.
Това е атака срещу основите на финансови контролни механизми, това е атака срещу цялата финансова система, която е възможно да цели и атака на валутния борд, което е стара мечта на редица структури, изтеглили огромни кредити в лева и които искат да размият тези кредити в една хиперинфлация.
- Как може да стане това?
- Падането на валутния борд може да стане при решение на Народното събрание при силна атака срещу финансовата система на страната. Налице е атака срещу Централната банка и в частност – срещу системата на банков надзор, срещу останалите контролни механизми – Комисията за финансов надзор; срещу принципите на външен и вътрешен одит, които също са факт в момента. Средите, атакуващи банката, сега целят компрометиране и разрушаване на всички структури, които през годините са наблюдавали банката и са й давали оценки за нивото на риск, защото здравите регулатори от своя страна са защита на финансовата стабилност. С отпадането на тези защити финансовата система вече много лесно може да бъде атакувана - вече няма кой да спре атакуващите. Популярен е примерът с Джордж Сорос, който с подобни схеми успя да срути финансите на цели държави.
- Какво беше отношението към вас на Централната банка, преди да станете „черната овца“? Имало е всяка година заверени одити. Какво показваха те?
Георги Христов: Одитите, направени от международни одитори, както и проверките, които са извършвани от БНБ, са регулярни. Както одитите, така и проверките от страна на Банков надзор се извършват на място, в самата банка. Освен това, има дистанционен надзор като част от банковия надзор, който се извършва над всяка една банка, и той е ежедневен. Искам да подчертая, че Корпоративна търговска банка никога не е имала наказания за извършени нарушения.
- Не е ли това заради политическите връзки на Цветан Василев с политическата върхушка?
Орлин Русев: Няма такова нещо. Специално отношение не може да има, най-малкото защото тези екипи се променят всеки път. Такова нещо не може да бъде допуснато.
Илиан Зафиров: Две трети от състава на банков надзор се извъртя през годините да проверява банката. Говоря за пряк контрол, на място за това какво се случва в банката. Отделно е и ежедневният дистанционен надзор. На всеки две години се прави цялостна инспекция на всяка една банка, а междинно се правят множество тематични инспекции – за касовата дейност, за предотвратяване прането на пари, за кредитната дейност и т. н. Последната проверка – в средата на 2013 г., продължи над три месеца и засегна три четвърти от кредитния портфейл на банката, досие по досие, документ по документ. Не са констатирани съществени проблеми и пропуски, камо ли нарушения на закона. Същото беше и през 2010-2011г. - констатациите за състоянието на банката тогава бяха изключително добри. Вярно, че имаше над десет забележки и препоръки за подобряване на дейността ни, но това само доказва, че служителите от Банков надзор наистина си вършат работата. Ако някой си мисли, че е имало някакво специално отношение към банката, това е просто абсурд. Факт е, че банката винаги е била оценявана изключително високо по отношение на управлението на активите, пасивите, ликвидността, ефективността и т. н.
- Тоест казвате, че ако е имало, както сега се твърди – източване, кухи фирми, преливане и т.н., това е щяло да се забележи и да бъде санкционирано?
Илиан Зафиров: Абсолютно. Те имаха достъп до счетоводните данни, имаха достъп до кредитните досиета. Какво повече?!
Александър Панталеев: Повечето от нас работеха в тази банка от 2000г. За тези 14 години от страна на централната банка е имало проверки регулярно, проверки на място са правени почти всяка година. За тези 13-14 години банката не е била наказвана, а по принцип винаги, всяка една такава проверка завършва с някакви препоръки, които винаги са били изпълнявани стриктно от наша страна. И то няма как да не бъдат изпълнени, защото просто механизмът е такъв, че дори не се коментират, а препоръките се изпълняват безпрекословно.
- И после следващият доклад отразява това?
Георги Христов: Следващият доклад винаги започва с констатации по предходния – дали са изпълнени тези препоръки.
- Тоест тази изненада от една седмица не се базира на нищо от последните 15 години при непрекъснати проверки?
Илиан Зафиров: И не само това. Имаме още една проверка преди закупуване на банка „Виктория“, която е през май месец 2014г. и тогава получихме разрешение да придобием тази банка в средата на същия месец.
- И заради това сте били подложени също на щателна проверка?
Илиан Зафиров: Разбира се. В края на м. май 2014 г. беше публикувано и становището на „Мудис“ (Moody's, една от трите най-големи агенции в света за определяне на кредитен рейтинг), където изрично казват, че банката е в прекрасно състояние, с висока степен на ликвидност и т.н. Не знам защо от следствието не са привлекли още и шефа на „Мудис“ под отговорност.
Орлин Русев: Банката е публично дружество от 2007г. , което значи, че всичко се вижда, всичко е на показ.
Илиан Зафиров: През 2008г., не много отдавна, протече един дю дилиджънс, тоест пълна проверка на състоянието на банката по искане на Оманския фонд. Той закупи 30% от акциите на банката в разгара на икономическата криза. Дю дилиджънсът беше направен от „Голдмън Сакс“ и лондонски адвокатски кантори, които оцениха състоянието на банката като много добро. Неслучайно акциите й бяха закупени по стойност значително над борсовите котировки.
- КТБ на Цветан Василев ли е? Какво е неговото влияние вътре и каква е вашата отговорност за функционирането на банката?
Илиан Зафиров: Цветан Василев е собственик като най-големия акционер, „Бромак”, но „Бромак” не е единственият акционер. Г-н Василев е и председател на Надзорния съвет, но по закон Надзорният съвет няма право да се меси в оперативната дейност на банката. Освен Цветан Василев, банката има за акционери много други сериозни структури, като Държавния резервен фонд на Султаната на Оман, което е държавна структура, а категорично не е структура на ДПС, както съм чувал да разправят, наред с другите басни. Даже един бивш зам.-министър на финансите си беше позволил да каже, че бил някаква люксембургска офшорка. Акционер е и ВТБ с 10%, тя също не е офшорка, със сигурност. В останалия списък на акционери има фирми, банки, граждани от 13 страни-членки на Европейския съюз, от САЩ, от Швейцария.
Банката е и над 200 000 клиента, огромни за българските мащаби предприятия с техните операции, с техния персонал. Банката е нещо съвсем различно от своите акционери. Механизмите на контрол, които се прилагат, гарантират това разделение..
- Как реагираха другите акционери? Имате ли връзка с тях?
Илиан Зафиров: Оманският фонд първо се опита съвместно с „Бромак” да спаси банката още на първия етап от кризата. Не му беше дадена такава възможност. Това също е една интересна и обширна тема. Исковете им пред Върховния административен съд също бяха отхвърлени – и на тях им беше отказано правосъдие. Повечето акционери със сигурност ще си търсят правата в международните съдилища, също като облигационерите по облигационния заем, депозантите, като всички несправедливо засегнати от тази ситуация.
