Няма нито един измежду по-важните макроикономически и фискални параметри, който да е влошен спрямо средата на миналата година. Който е забравил за ситуацията тогава, само той може да твърди, че кабинетът оставя банкрутирала държавата. Това заяви в интервю за „24 часа“ премиерът Пламен Орешарски.

По отношение на дълговата емисия, която правителството планира да емитира, министър председателят заяви, че банките, които са нейни мениджъри, препоръчват тя да се реализира.

„Що се касае за самия дълг, отново ще припомня, че в началото на следващата година излиза в падеж голяма емисия от 2002 г. и трябва да се плати или с нов дълг, или да се редуцират разходи по бюджета и да се реализира бюджетен излишък. Дискусиите за нарастването на дълга у нас, с 18% дългова тежест, при средна за Европейския съюз от около 90%, са неразбираеми за всеки външен наблюдател“, коментира Орешарски.

Според него през миналия почти 4-годишен мандат фискалната позиция е била влошена с близо 8 млрд. лева - похарчени са били 4 млрд. лева от фискалния резерв и са били направени над 4 млрд. лева нови дългове.

„Ако миналата година бях направил балансиран бюджет или с бюджетен излишък, сега щяхте да ме питате защо задушавам икономиката и не създавам предпоставки за възстановяването“, заяви премиерът.

Относно ситуацията около КТБ АД и решението на БНБ, Орешарски смята, че това е "шумен корпоративен сблъсък." Той не вижда причини за дестабилизирането на други банки. По отношение на евентуални заплахи относно валутния борд премиерът заяви, че валутният резерв на БНБ обезпечава солидно свръхпокритие на паричната база, което е гаранция за гладко функциониране на монетарния режим.

На въпрос относно пенсиите Орешарски коментира, че кабинетът се е опитал да зададе параметри на годишни повишения при различните социални програми. Ако някой си е мислел, че са възможни двуцифрени ръстове и е очаквал такива, то това е от наивност.

„Възстановихме действието на швейцарското правило - годишен ръст на пенсиите в размер на половината от инфлацията и половината от ръста на осигурителния доход.  Това заложихме в управленската програма и всички бяха доволни от тази мярка. Горните параметри оформят ръст на пенсиите за настоящата година от 2,7%. Това число е по-голямо от нулите в предходните 4 г. Ако някой предпочита нулите заради сегашния обективно получен нисък ръст, това не е рационално“, заяви той.

Относно бизнес средата Орешарски коментира, че тя видимо се подобрява по оценки на самите работодатели. „Сигурно има и такива бизнеси, за които административните тежести и забавянето и селективното връщане на ДДС не е чак такъв проблем, какъвто аз мисля, че е. В този контекст ще припомня старата максима, която гласи, че когато не цениш това, което си получил, неминуемо ще го загубиш“, заяви той.

Запитан относно вината за спрените европейски фондове Орешарски коментира, че всички нередности и забележки по програмите касаят периода на предходното правителство Вероятно грешки е направил и сегашния кабинет, но това ще стане ясно по-късно.

По отношение на тазгодишния и новия бюджет Орешарски за пореден път припомни, че през първите 4 месеца от 2014 г. вече са събрани 30,5% от планираните годишни приходи. „Към края на май изпълнението на бюджета не дава основание за прогнози за неизпълнение. При сложилата се вече политическа нестабилност ситуацията е значително по-неопределена“, заяви той.

Запитан дали е останал шанс енергетиката в страната да бъде рестартирана Орешарски коментира, че тя дълго ще стои в реанимацията, ако не искаме всички неефективности в системата да бъдат финансирани чрез рязко по-високи сметки на гражданите. „Дефицитите и дисбалансите, формирани в предходния мандат, са доста солидни и изискват последователни усилия в средносрочен хоризонт. Досега беше свършена много работа, но още повече предстои“, уточни премиерът.

По думите му намерението на ДКЕВР да преотвори дългосрочните договори с „американските ТЕЦ-ове“ не е било коментирано на срещата с американските сенатори и те едва ли знаят за тази инвестиция у нас. Относно „Южен поток“ пък премиерът коментира, още след срещата си с Жозе Барозу на 27 май е обявил, че страната ни ще се съобрази с всички критични коментари на ЕК.

Запитан с какво иска хората да запомнят правителството, Орешарски заяви, че кабинетът е бил програмиран като буфер, който да изиграе стабилизационна роля след предишното управление. „Вероятно с това ще го запомнят и хората - като преходно правителство, работило в условия на безпрецедентен парламентарен и извънпарламентарен опозиционен натиск“, коментира премиерът.