Европейската комисия първоначално е смятала да глоби България с 300 млн. евро заради монопола, който налага държавното дружество "Булгартрансгаз" върху газопреносната система на страната. Така "преговорите" започнали от тази сума, за да стигнат до 77 млн. евро. "Много тежки преговори бяха и това беше минималната сума, която можахме да договорим." Това обяви пред журналисти във Виена премиерът Бойко Борисов, се вижда във видео в неговия фейсбук профил.
Когато Европейската комисия ни препоръча да приватизираме тръбите на газопреносната система, представете си нашето правителство да беше вкарало такова решение и днес да ме питате защо е взело такова решение, обясни Борисов. Според него при такова решение като кандидати щели да се явяват големи руски, турски и други фирми, които да станат собственик на тръбите, за което сега щял да бъде упрекван.
Борисов обяви, че от тази ситуация единственият изход бил глобата. "Всичко останало означаваше приватизация на газопреносната ни система. Помислете какво бихте говорили, ако бяхме взели обратното решение – големи чужди компании да влязат и да ни вземат собствеността върху газопреносната система", обяснява Борисов. С което обяви край на темата, като предупреди "да не плашат хората", че ще плащат глобата. Тя щяла да се плати от печалбата на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". И двете дружества са държавни компании.
Премиерът напомни управлението на Жан Виденов, когато Рем Вяхирев, тогава шеф на "Газпром", имал идея за подобна "приватизация" чрез дружеството "Топенерджи". Тогава Виденов взел правилно решение да не продава тръбите, обяви Борисов.
"Топенерджи" е смесена компания между "Газпром" (с 50%), държавната "Булгаргаз" (с 25%) и фирми от някога могъщата "Мултигруп".
Борисов обясни и "без да обвързвам двете теми", че в момента България се нуждае от още пари - около 80 млн. евро (почти колкото е глобата от Брюксел - бел. ред.) за да укрепи допълнително охраната по границата си, която е външна за ЕС. Въпросът вече бил обсъден с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Борисов днес припомни, че мандат за тези преговори на управляващите е даден единодушно, което не се случвало често, от всички представени партии в Народното събрание. Това стана в края на ноември 2017 г., когато на закрито заседание парламентът реши България да не признава вина за това, че препятства други газови компании да ползват тръбопроводната й мрежа. Въпреки че жалбата, която изпрати частната компания "Овергаз" през 2011 г. в Брюксел, е тъкмо с това оплакване - недопускане до мрежата.
Вариантите пред България още тогава са били да признае вина и да сътрудничи на Европейската комисия, което е щяло да намали очакваната глоба. В същото време това би дало възможност за частни искове срещу двете държавни дружества. В този случай глобата би била 330 млн. евро. "Капитал" посочва, че Еврокомисията е била склонна да намали сумата до 100 млн. евро, ако България се обвърже с определени мерки. Признаването на вина е една от тях, което би довело до намаление на санкцията до 70 млн. евро.
Втората възможност е била отново сътрудничество с ЕК, но без признаване на вина. В този случай глобата е между 80 и 100 млн. евро. В същото време, компаниите, които се считат за засегнати от действията на държавните дружества по-трудно ще докажат пропуснати ползи. В крайна сметка това е решението на парламента, с което се съобразява правителството, макар че първоначално е имало намерение да признае вина, по информация на "Капитал".
По подобно дело срещу "Газпром", започнало преди няколко години, руският гигант пое ангажимент да не прилага повече осъждането от Брюксел практики на налагане на високи цени на газа в Централна и Източна Европа по силата на монополното си положение, срещу което избегна глоба. За България това е било възможност, но в случай, че признае вината си и вземе мерки.
На въпрос на медии дали с поведението си Българският енергиен холдинг всъщност прилага политиката на "Газпром" в България, еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестегер коментира, цитирана от "Юроактив", че не смята, че холдинът прави това. На уточнение дали тази политика обаче не е в услуга на "Газпром", тя посочва, че не знае и че Еврокомисията не може да чете мисли. Доколкото виждаме стратегията на БЕХ е да попречи на внос на газ в страната, който да конкурира съществуващите доставките, посочва тя.
Попитана дали вярва, че БЕХ би прекратила практиката си да спира достъпа на други компании до тръбите в България Вестегер посочва, че холдингът има достатъчно мощ да обяви, че занапред няма да има случай на свръхрезервиране на капацитета на тръбите.
Вестегер освен това посочва, че не жалбата на "Овергаз" е причина за разследването по случая на БЕХ, а е собствена инициатива на Еврокомисията.
