Според президента Георги Първанов правителството продължава да не се справя с икономическата криза. Това посочи държавният глава в изказването си на дискусията "Стратегически приоритети на българската икономика в контекста на стратегия "Европа 2020", която се провежда по негова инициатива.

По предложение на държавния глава Икономическият и социален съвет подготви и прие становище по темата на обсъждането.

Президентът припомни тезите от проведения преди година форум по икономически въпроси по негова инициатива. Едната теза - за балансиран, занулен бюджет, при който акцентът е поставен върху постигането на самоцелни максималистични цели и показатели, за сметка на икономиката, реалния сектор, производството и потреблението, и втората - за по-гъвкаво използване на фискалните инструменти при запазването на валутния борд и финансовата дисциплина, допускане на ограничен структурен дефицит, насочен към стимулиране на производството и потреблението, реформи в здравеопазването и образованието, припомни президентът, цитиран от БТА.

Георги Първанов посочи предложението за дефицит от 3%, който да се използва, за да се разплати правителството на бизнеса и за структурни реформи в здравеопазването и образованието, което по думите му е било неглижирано от икономическия и финансов екип на правителството. Мисля, че тогава бяхме на кръстопът относно икономиката и развитието, струва ми се, че избрахме грешния път, каза Георги Първанов.

Според държавния глава е необходима цялостна оценка и преосмисляне на следваната досега антикризисна политика и набелязването на нова, която да постигне новите качествени цели за развитието на страната. Георги Първанов каза, че много важно условие за постигането на тези цели и на конкретните цели в становището на Икономическия и социален съвет или в позициите на различни политически сили, неправителствени организации, е политическата стабилност. Всички ние сме за това да има политическа стабилност, но не да има силова имитация на стабилност, каза президентът. Той изтъкна, че стабилността е преди всичко функция на доброто управление. Ако има добро управление, мисля че, никой няма да разсъждава върху темата за стабилността, посочи още президентът Първанов.

Той каза още, че дебатът за перспективите на България в контекста на европейската стратегия до 2020 г. е крайно време да се изнесе от президентската институция на гражданско-експертното поле. Първанов посочи, че президентската институция ще подпомага този дебат, но истинското му място е на гражданско-експертното поле. Той заяви, че държи на приемствеността. Да, да има промени, дори понякога се налагат радикални промени, да има стабилност в промените, да няма зачеркване на всичко, което е направено досега, призова Георги Първанов.

Той посочи, че подкрепя идеята за оптимизиране на държавната администрация, което трябва да бъде обект на проучвания и дискусии. Дали като съкратим наполовина броя на народните представители, ще се постигне най-важният ефект - да имаме ефективни, работещи представителни институции, попита Георги Първанов. Сто и двайсет народни представители, заковаваме двуполюсния модел, може би това да е добре, но дайте да дебатираме идеята за радикална реформа на политическия модел от гледна точка на финансиране на партиите, на контрол и прозрачност, не конституционна реформа на този етап, добави президентът. Според него това са неща, които биха постигнали по-висок ефект от механичното намаляване на броя на депутатите.