България има нужда от спешна реформа в данъчната система. На това мнение са учените от Икономическия институт на БАН.

“Ниската степен на разпределение на БВП от правителството лишава гражданите от предоставяне на повече социални блага, а имаме и неблагоприятно разделение на преки и косвени данъци”, смята доц. Виктор Йоцов.

Той обаче допълва, че към момента все още липсва политически консенсус за промени в данъчната политика.

"Ние искаме дискусия, в която ясно да се очертаят предимства, недостатъци и какво да се прави, защото проблемът не е толкова дали данъкът ни е плосък или не, а дали е 10-15 или 20 процента. Не може само да се хвалим с ниски данъци, без да стои нищо зад тях и да не можем да привличаме инвестиции“, казва още доц. Йоцов.

По неговите думи е необходимо преразглеждане и на косвените данъци, като те трябва постепенно да намаляват. „В същото време трябва да се повиши ролята на имущественото облагане”, коментира експертът на пресконференция в БТА.

“Според икономиста, след като сме в ЕС, където има определена данъчна унификация, предстои и у нас така или иначе данъците да се вдигат. Бюджетните трансфери към НОИ непрекъснато растат, явно се налага промяна и в осигурителните вноски”, обяснява доц. Йоцов.

Неговият колега Емил Калчев твърди, че нарастващото парично предлагане през последните години не е довело до икономически растеж и е било съпътствано дори от дефлация. Според него тове е причина у нас да има твърде малко добри проекти и недобре развито предприемачество, които да получат кредити.

От БАН очакват икономическият растеж на България да не надхвърли 1,4% тази година. За 2016 г. и 2017 г. те прогнозират растеж от съответно 2,1% и 2,5% от брутния вътрешен продукт (БВП).

“Очакваме частното потребление да засили темповете си на растеж, фактори за това виждаме в повишаващата се заетост. На пазара на труда очакваме плавно подобрение и достигане на ниво под 10 процента през 2017 г.”, прогнозира Иглика Василева.

По думите на проф. Александър Тасев надеждата, че възстановяването на износа след кризата ще възстанови и растежа, не се е оправдала, защото у нас БВП се формира основно върху вътрешното потребление, а то остава свито.

“Три са факторите за растежа на една икономика - наличие на производства, които създават силен износ, силна продукция за вътрешен пазар, която ограничава вноса и високи заплати, които да водят до високо вътрешно потребление. При нас тези три фактора са точно на обратния полюс - ниско производство, висок внос и ниски заплати”, обяснява той.

“При тези условия експортът може да даде принос в ръста на икономиката ни от не повече от 2,5 процента”, допълва експертът.