Българската народна банка не залага в бюджета си за 2024 г. средства за производство на евробанкноти и планира първоначално да ползва назаем, ако България влезе във валутния съюз от 1 януари 2025 г. Това е записано в документ за бюджета на централната банка през 2024 г., публикуван на сайта й.

България очаква идното лято да получи покана за присъединяване към еврозоната като индикативната дата е 1 януари 2025 г. като в продължение на месец левът и еврото ще служат за разплащане паралелно.

"Процедурата за първоначално снабдяване с евробанкноти се осъществява на принципа "вземане назаем - последващо връщане". С оглед на това в проекта за бюджет за 2024 г. не се планират средства за производство на евробанкноти. Планирани са средства за транспорт и летищни такси", се казва в документа.

Едновременно с това БНБ .планира да продължи да инвестира в производството на левове и стотинки.

Разходите за нови банкноти са в размер на 9.5 млн. лв., със 17.3% над 2023 г. Близо 4 млн. лв. са предвидени за производството на 21 млн. броя банкноти с номинал 100 лева.

Разходите за производство на нови монети са увеличени с 55.2% до 168.65 млн. лв., в това число 44 млн. лв. за отсичане на възпоменателни монети.

Нарастването на това перо се обяснява с включването в програмата за емитиране през следващата година на четири златни възпоменателни монети от серията "Св. Богородица - Златна ябълка" без определен тираж с тегло 7.78, 15.55, 23.33 и 31.10 г.

Едва 41 хил. лв. са заложени за изработване на проекти за дизайн на националната страна на разменните евромонети и на националната страна на възпоменателна евромонета. За основни елементи на дизайна на националната страна на българските евромонети е възпроизведен дизайнът на настоящите български разменни монети:

Мадарски конник - на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента;

Св. Иван Рилски - на монета от 1 евро;

Паисий Хилендарски - на монета от 2 евро.

Възнагражденията на служителите на БНБ са увеличени с 15.1% спрямо предходната година, е записано в бюджета на институцията. Обяснението е в инфлационните процеси в страната и недостига на висококвалифицирани кадри.