Българските биопроизводители и биопреработватели ще разполагат с помощ от 103 млн. евро през новия програмен период по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за 2014-2020 г. За разлика от старата програма за подпомагане, в която биофермерите деляха обща Мярка 214 „Агроекологични плащания“ и много от останалите производители, в това число и на зърно, от 2015 г. те вече ще кандидатстват за евросубсидии по собствена Мярка ,,Биологочно земеделие“, която ще е с отделен бюджет.
От агроведомството вече обявиха, че Мярка 11 ще бъде отворена за кандидатстване от началото на следващата година. До края на 2015 г. биофермерите ще бъдат подпомагани по старата програма, което се отнася и за производителите с изтекли 5-годишни договори, получавайки допълнителна шеста година на финансиране. Младите биофермери, които се надяваха още тази година да получат субсидиите, ще трябва да почакат още година, за да подадат заявления. Това каза за Econ. вg министърът на земеделието и храните Димитър Греков. За начинаещите биопроизводители 2014 г. ще е нулева, защото евросредствата по старата мярка са се изчерпали и пари ще има едва от догодина, което е нормално за преходна година между два програмни периода.
Достатъчни ли са предвидените средства?
Въпреки уверенията на министерството на земеделието и храните (МЗХ), че биоземеделието и особено биоживотновъдството, ще бъдат сред основните приоритети за подпомагане, заделените средства от 103 млн. евро всъщност говорят за обратното, заяви председателят на Българската асоциация „Биопродукти“ Веселина Ралчева. „Парите са много по-малко и ще се изчерпят само за две години“, каза тя. Ели Илиева от асоциацията пък обясни за Econ.bg, че от 2007 г. насам биопроизовдителите са се увеличили многократно, както и сертифицираните и подготвените за това. Това според тях означава, че европейските средства или няма да достигнат до две трети от биофермерите, или пък ще свършат още след втората година.
В мотивите на експертите от МЗХ към новата Мярка 11 обаче се посочва, че са взети предвид факторите на увеличаващ се пазар на биопродукти и постоянното нарастване на сертифицираните площи с биокултури в Европа и у нас. От 0,2% към през 2008 г. днес контролираната земя за отглеждане на екологично чисти култури съставлява 0,8%. През 2012 г. органично производство у нас се извършва върху близо 12 000 хектара, а площите в преход към биоземеделие са над 27 000 хектара. Това е три пъти повече спрямо 2007 г. и с една трета повече спрямо 2011 г.
По думите на зам.-министъра на земеделието Бюрхан Абазов, благодарение на еврофинансирането през първия програмен период биофермерите са се увеличили 10 пъти и са достигнали 3157 стопанства, а сертифицираните площи за органично производство са нараснали над 8 пъти до 40 хектара. Българските производители на органично чисти суровини изкарват годишна продукция на стойност 240 млн. лв., която може да е много по-голяма при тези благоприятни почвени, природни и климатични условия у нас, коментира Абазов.
Насърчаването на биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство и преходът към този начин на производство ще доведат до намаляване на използването на минерални торове, пестициди и намаляване на замърсяването на почвите и водите, гласят мотивите към Мярка 11 в проекта на ПРСР. По този начин мярката ще допринесе основно за постигане на целите на Приоритет 4Б: „Подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите”, както и на други приоритетни цели.
От МЗХ смятат, че подпомагането за биофермите е важно, тъй като над 90% от тях се намират в планински райони, а в преобладаващата си част това са малки, семейни стопанства.
Със своите природни дадености страната е особено подходяща за развитие на биоземеделие и особено на биоживотновъдство, което може да стане пазарна ниша и лице на България пред света с износа на екологично чисти, качествени и вкусни храни. Това констатираха на конференция за бъдещето на биоземеделието агроминистърът Димитър Греков, заместниците му Явор Гечев и Бюрхан Абазов и директорът на Българската агенция по безопасност на храните Пламен Моллов.
„Бавно, но сигурно, нараства и броят на животните, отглеждани по методите на биоземеделието“, отчита още ресорното министерство. Последният вариант на новата селска програма бе представен преди месец от МЗХ. Тя ще бъде изпратена в Брюксел и се очаква през юни да получи одобрение от Европейската комисия. Експертите посочват, че към края на 2012 г. у нас се отглеждат 9175 биоовце, 1173 биоговеда и 2831 биокози. Според тях в България има голям потенциал за увеличаване на биоживотновъдството.
