На 27 февруари 2020 година се проведе Втори обществен разговор „Щастието на нацията“. В рамките на събитието бяха представени резултатите от националното изследване „Индекс на щастието в България“ – инициатива на списание „Мениджър“.
Обобщеният Индекс за щастие за България към момента на изследването е 56.6 точки от максимално възможни 100 (полюсът на пълното щастие). 5% от хората в България са напълно щастливи, 21% са щастливи, 45% се самоопределят като „почти“ щастливи, а 29% са в една или друга степен нещастни. С напредването на възрастта равнището на Индекса на щастие се движи надолу, като има два резки спада - за хората на възраст след 30 години и при над 70 годишните. Препотвърждава се регистрираната през 2018 г. зависимост най-високи индивидуални равнища на Индекса да имат членовете на пълноценни 3- и 4-членни семейства, а най-ниски стойности - в едночленните.
След представянето на Индекса и анализа на резултатите, направен от социолога Живко Георгиев, събитието продължи с дискусии, организирани в три панела. Възможността за работа и възможността за образование са факторите, които най-много се оценяват и от жителите на София, сподели Любо Георгиев, ръководител екип на „Визия за София“ , участник в дискусията на тема „Уредена градска среда и как тя влияе на благосъстоянието на хората“. Разговорът започна с представяне на опита, който има община Виена в това да предоставя на своите жители условия на живот оценени като най-добри в Европа за 10 поредна година.
„Ние се чувстваме добре, пълноценни и реализирани, когато сме част от общност“, коментира Харалан Александров, социален антрополог в началото на втория панел, на тема „Изграждането на общности като подход за противодействие на отчуждението между хората“. „Общността вече може да бъде навсякъде по света и не е необходимо да бъде непременно териториално обусловена като държавата България“, смята Христо Бояджиев, основател на неправителствената организация Тук-Там. А Крис Захариев, влогър, популярен сред повече от 80 000 последователи в интернет, счита, че „поколенията, израснали с технологии, също имат нужда да бъдат заедно, да са част от общност, пък дори и виртуална“.
„Щастието е заразно, а щастливите екипи - по-продуктивни“ е посланието, около което се обединиха Венета Стойкова, директор „Човешки ресурси“, Данон България, Елена Тодорова, мениджър отдел „Човешки ресурси“, ВМ Финанс Груп, , Любов Кирилова, създател на Happiness Academy и Петя Кафеджиева, мениджър "Човешки ресурси", Publicis Groupe България, участници в панел „Професионална реализация и благоденствие на работното място“. Акценти в разговора бяха позитивната работна среда, откритата комуникация,честните, етични работни взаимоотношения и премахването на бариерите за движение на обратната връзка отгоре надолу и отдолу нагоре в организацията.
През 2018 г. по инициатива на сп. Мениджър в България бе реализирано национално представително проучване, чиято изследователска цел бе да конструира по стандартизирана и пробирана в цял свят методика Индекс на щастието. В самото начало на 2020 г. изследването е повторено. Резултатите са представителни за населението на страната на възраст над 18 години. Използваният при проучването метод за регистрация на информацията е пряко стандартизирано интервю. За основа на въпросника бе използвана последната версия на The Happiness Alliance от 2018 г., който се състои от 12 секции: скала за субективно благосъстояние; удовлетвореност от живота; психично здраве; физическо здраве; баланс на времето; достъп до култура изкуство, учене през целия живот; местна общност/ включеност и жизненост; социална подкрепа; качество на околната среда; управление; стандарт на живот и работа.
Каузата, с която е ангажирана тази инициатива е да стимулира търсенето на българското измерение на едно глобално интелектуално движение, увлякло учени, политици, граждански активисти, корпоративни и местни общности, дори цели правителства да търсят алтернативни парадигми на обществено-икономическо развитие, които поставят във фокуса си човека, качеството на живота, благополучието и в крайна сметка неговото щастие като цел на общественото развитие и интегрален измерител на прогреса.
Факторът пол не оказва влияние върху стойностите на обобщения Индекс на щастие. Потвърждава се позитивната корелация между равнището на образование и стойностите на Индекса. Висшето образование повишава с около 10% стойностите на Индекса в сравнение със средното, а то - с 10% спрямо основно и по-ниско. Личният месечен доход и през 2019 г. е в пряка зависимост с индивидуалния Индекс на щастието.
В сравнение с края на 2018 г. особено силно отражение върху стойностите на Индекса виждаме сред категориите граждани, чиито нетен паричен доход е преминал психологическата граница от 1000 лв. месечно. По показател място на живеене резултатите сочат, че колкото по-голямо и урбанизирано е селището, в което живеят българите, толкова по-високи стойности се регистрират по компонентите: работа; жизнен стандарт; достъп до култура, изкуство, учене през целия живот, но пък значимо по-ниски, отколкото в малките градове и селата, са стойностите по компонентите баланс на времето; качество на околната среда; управление; включеност в местната общност.
При второто издание на Индекса, авторите на изследването си поставиха нова задача - да се погледне през парадигмата на щастието на две ключови за социално-икономическото развитие на обществото ни и слабо изследвани категории, каквито са предприемачи и мениджъри на високи позиции и представители на т.нар. нова креативна класа - високо образовани професионалисти, работещи в сектори и компании, които са ядро на това, което се нарича икономика на знанието (това са хора, чиято професионална реализация се свързва с високи технологии, иновации, креативност, без значение дали са предприемачи, мениджъри, наемни служители или самонаети).
И двете категории имат високи стойности на Индекса на щастието - 64.8 точки за предприемачи/мениджъри и 65.8 точки за новата креативна класа - резултати с 8-9 пункта над средното за страната. И за двете категории компонентите, които понижават нивото на личния Индекс на щастие са: баланс на времето; включеност в местната общност; качество на околната среда и управление. Характерно и при двете категории имат много високи оценки по ключови компоненти, като: социална подкрепа; психично здраве; физическо здраве удовлетвореност от живота; стандарт на живот. Авторите на изданието заявяват интерес към последващо изследване и анализ на резултатите на категория Новата креативна класа в България, защото в световен план тя е ключова не само за икономическото развитие, но е и сред най-ярките застъпници на каузата по-високо брутно национално щастие.
Групите с най-висок дял на нещастните хора в България са: роми; лица на възраст 70+ г.; лица с основно и по-ниско образование; самотни/ едночленни домакинства; безработни; пенсионери и хора с личен доход под 500 лв. Идентифицираните най-рискови групи през 2020 г. са същите, които открихме и в края на 2018 г., т.е. имаме устойчивост в проблемността им.
