БЪЛГАРСКО РЕЧНО ПЛАВАНЕ ЕАД

Анализ на дейността и финансовите резултати на дружеството

РЕЗЮМЕ

Българско Речно Плаване (БРП) извършва търговско корабоплаване по река, море и свързаните с тях вътрешни водни пътища и басейни. Също така, БРП извършва посредничество и корабно агентиране, вътрешна и външна търговия, кораборемонт за свои и чужди нужди, инвеститорска и инженерингова дейност.

Към края на 2003 г. приходите от продажби на БРП достигат 16.9 млн. лв., с 11.7% повече от тези през 2002 г. Обезценяването на долара задържа ръста на приходите в левове. Въпреки че БРП все още реализира загуба (164,000 лв. за 2003 г.), финансовият резултат е с близо 1 млн. лв. по-добър от този за 2002 г.

Превозната дейност през последните две години се активизира. През 2003 г. превозените от БРП товари нарастват с 58.1% спрямо предходната и за пръв път надминават обемите, достигнати преди налагането на ембарго над бивша Югославия. Трайно се увеличава и използваемостта на наличните кораби, възниква необходимост от увеличаване на флота.

Параходство БРП осъществя превозна дейност по няколко основни направления: източно (към Украйна, Молдова, Румъния и през Черно море – към останалия свят), западно (към Унгария, Австрия, Словакия, Германия и др.), между "трети страни", Ро-Ро, крайбрежна линия. Като приоритетна през последните години се утвърждава Източната линия (на нея се падат 78.8% от всички товари, превозени от БРП през 2003 г., а спрямо предишната година превозените товари през 2003 г. нарастват с 84.9%).

Според предварителните прогнози положителните тенденции от 2003 г. по отношение на превозите ще се запазят и през настоящата година. Ето защо в бизнес плана на БРП за 2004 г. е заложена печалба от 580,000 лв.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОМПАНИЯТА

Учредяване и регистрация

Параходство Българско Речно Плаване (БРП) е създадено през март 1935 г. под името "Речно крайбрежно плаване". През май 1940 г. то е трансформирано в самостоятелното Параходство "Българско речно плаване" със седалище град Русе. През август 1991 г. Русенският окръжен съд регистрира "Параходство Българско Речно Плаване" ЕАД като еднолично акционерно дружество със 100% държавно имущество и едностепенна система на управление.

Капитал на дружеството

Капиталът на "Параходство Българско Речно Плаване" ЕАД е в размер на 895,404 лева, разпределен в поименни акции с право на глас и номинална стойност 1 лев всяка.

Едноличен собственик на всички емитирани при образуване на дружеството акции е българската държава, която упражнява правата си на собственик чрез Министъра на транспорта и съобщенията.

Уставът на "Параходство Българско Речно Плаване" ЕАД предвижда, че акциите на дружеството не могат да бъдат прехвърляни, докато държавата е единствен собственик на неговия капитал, като прехвърляне е допустимо само като способ за приватизиране на дружеството.

АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА

Основна дейност

Предметът на дейност на дружеството е търговско корабоплаване по река, море и свързаните с тях вътрешни водни пътища и басейни, в това число:

• превоз на товари по воден път и в комбиниран транспорт
• превоз на пътници и багаж
• наемане и отдаване на кораби, други плавателни и други транспортни средства
• буксировка и тласкане на плавателни средства и товари
• корабно снабдяване
• извършване на речни и морски услуги и други помощни, търговски и технически дейности, свързани с търговското плаване
• осъществяване дейност на специализиран пристанищен оператор, чрез извършване на пристанищни дейности, свързани с обработка на ро-ро и фериботни товари
• фрахтова и транспортно-спедиционна дейност
• търговско представителство
• посредничество и корабно агентиране
• вътрешна и външна търговия
• кораборемонт за свои и чужди нужди
• инвеститорска и инженерингова дейност
• научно-развойна дейност
• подготовка на кадри
• други видове търговска дейност

Основната превозна дейност се осъществява в рамките на т.нар. конвои – групи от един самоходен (тласкач или влекач) и множество несамоходни кораби. Този подход позволява превоза на значителни по обем товари при сравнително ниски разходи. При необходимост Параходството наема и външни кораби за превоз на товари (и съответно – отдава своите кораби).

Преглед на периода 1998-2003 г.

Таблица 1: Превозените товари от БРП, ‘000 тона

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни данни

Началото на военните действия срещу бивша Югославия и последвалото блокиране на река Дунав води до рязък спад в превоза на товари през 1999 г. (с 47.4% спрямо предходната) и до влошаване на финансовите показатели на БРП. Конкуренцията в долното течение на Дунав се изостря, което оказва допълнително негативно въздействие върху компанията.

През 2000 г. БРП успява да възстанови донякъде обема на превозените товари, но през следващата година той отново спада. В основата на този спад е силната конкуренция от страна на големите украински компании (Укречфлот и УДП), които съумяват да контролират значителна част от вноса на суровини от Украйна за България.

Улесняването на корабоплаването през Сърбия в началото на 2002 г. разширява възможностите пред превозвачите и позволява на БРП отново да увеличи обема на превозите. Активизирането на руски доставчици на суровини и енергоносители и отказът на украинските компании да превозват руски товари (с оглед защита на украинските производители) също спомага за възстановяването на БРП. През 2002 г. се появява и стабилен товаропоток от зърнени храни, дължащ се на добрата реколта през годината, който засилва износа от българските речни пристанища за пристанище Констанца с последващи дестинации към арабските страни.

Графика 1: Превозени товари от БРП по страни, 2003 г.*

Оформилата се през 2002 г. положителна тенденция в развитието на компанията се запазва и през следващата година. През 2003 г. корабоплаването по реката е затруднено от ниските води през летните месеци. Въпреки това превозените от БРП товари продължават да растат, основно в резултат на сериозното активизиране по Източното направление. От основните товари сериозен ръст отбелязват превозите на въглища (три пъти повече от 2002 г.), на метали (79.1%) и в по-малка степен – на руда (23.8%).

Графика 2: Превозените товари от БРП по години, ‘000 тона

Последни тенденции

През 2003 г. превозените от БРП товари нарастват с 58.1% спрямо предходната (и с 49.7% спрямо заложените в бизнес плана) и за пръв път надминават обемите, достигнати преди налагането на ембарго на Югославия. Така се утвърждава оформилата се през 2002 г. тенденция за активизиране на дейността и частично подобряване на финансовото състояние на компанията. Като приоритетна се утвърждава Източната линия, а с най-голямо значение е превозът на насипни товари (въглища, метал, руда) и зърнени храни.

През последните две години е налице ясна тенденция към увеличаване на товаропотоците като цяло по река Дунав. В същото време наличният тонаж (както на БРП, така и на останалите превозвачи) остава непроменен или намалява. Това води до недостиг на кораби и необходимост от увеличаване на флота. Създадени са и условия за повишаване на навлата (в края на 2003 г. бе постигнато споразумение в тази посока м/у основните превозвачи за България и Украйна).

Основни направления

Параходство БРП осъществя превозна дейност по няколко основни направления:

• Източно направление (между България и Украйна, Молдова, Румъния и през Черно море – към останалия свят)
• Западно направление (между България и Унгария, Австрия, Словакия, Германия и др.)
• Други – между "трети страни", Ро-Ро превози, Крайбрежна линия

Графика 3: Дял на различните направления в общия товарооборот

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни данни

Превози по Източното направление

Източното направление включва превоза на товари между българските пристанища и пристанищата на Румъния, Молдова и Украйна, както и превозите от други страни, минаващи през Черно море. Тази линия се оформя като приоритетна през последните години – превозените товари по нея през 2003 г. нарастват с 84.9% спрямо предишната и с 80.7% спрямо заложените в бизнес плана. През 2002 и 2003 г. заетостта на българския тонаж и тяга по линията е пълна и се използва всяка възможност за извършване на превозна дейност.

Графика 4: Превозени товари по Източното направление

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни данни

На източната линия се падат 78.8% от всички товари, превозени от БРП през 2003 г. Основните товаропотоци по това направление са насочени от пристанищата Рени и Измаил към България. Превозват се основно суровини и енергоносители – въглища (52.0% от всички превози по направлението), метал (19.8%) и руда (22.1%). Особено сериозен е ръстът в превоза на въглища – 242% (през 2003 г. БРП сключи договор с един от най-крупните износители – Крутрейд, Русия). Активизирането на дейността на Кремиковци също спомага за ръста на товарите (и по-специално – на руда).

Графика 5: Структура на превозените товари по Източната линия

Основните конкуренти на БРП по Източното направление остават Укречфлот и УДП, в последните години на пазара се намесват и други превозвачи.

Превози по Западното направление

Графика 6: Превозени товари по Западното направление

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни данни

Западното направление осигурява 8.3% от товарите, превозени от БРП през 2003 г. През последната година товарите нарастват с 10.1% спрямо предходната, но остават с 16.8% по-малко от прогнозираните. С най-голям дял в превозваните товари през 2003 г. отново са групите руда (30.5%), метали (25.0%), със съществен дял са и превозите на тор (17.3%), на зърнени храни (9.0%), както и на други разнообразни стоки. Традиционно се превозват метали (за Германия) и бентонит (за Австрия), а в обратна посока корабите често се товарят със стоки за Сърбия (в т.ч. захар, фуражи и въглища).

Графика 7: Структура на превозените товари по Западната линия

Докато по източното направление основните товаропотоци са предимно суровини за българската енергетика и металургия, които се превозват от големи параходства, то в западното направление преобладават генерални товари, които напоследък все по-често се возят от частни самоходни кораби, предлагащи кратки срокове на доставка и възможност за товарене както на големи партиди, така и на малки партиди частичен товар (150-300 тона).

Други превози

БРП оперира Ро-Ро линията Русе-Рени-Русе. Въпреки слабия ръст през 2003 г., линията е свързана основно с генериране на разходи за БРП. Спадът през последните четири години в работата по това направление се дължи на наложените нови такси от 2001 и 2002 г., въведените визи за Украйна, както и на създаването на директни фериботни линии Турция-Италия и Турция-Русия. От 12 юли 2003 г. се прекрати дейността по тази линия поради силно намаления товаропоток и неефективността на дейността.

Графика 8: Превозени товари по Ро-Ро линия Русе-Рени

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни данни

Графика 9: Превозени товари между трети страни

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни данни

В последните години превозите между т.нар. трети страни (т.е. превози, при които България не е начална или крайна точка) имат съществено значение за БРП. Дейността на компанията включва превози на зърно от Унгария за Констанца и Германия, превози на кокс и руда между Украйна и Сърбия и други. Обемът на превозите през 2003 г. спада с 12.2% спрямо 2002 г., а относителният им дял достига 11.4% от всички превози. Причина за по-слабите резултати е лошата зърнена реколта в региона.

Графика 10: Структура на превозените товари м/у трети страни

Кораби

Параходството разполага с два типа кораби: самоходни (18 броя към края на 2003 г.) и несамоходни (124 броя).

Таблица 2: Кораби на БРП

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни данни

Графика 11: Разпределение на времето на корабите, 2003 г.*

През последните години трайно се увеличава използваемостта на наличните линейни кораби, както и на несамоходните съдове. През 2003 г. е използвана 78.5% от разполагаемата корабна мощност (68.0% за 2002 г.) и 69.4% от разполагаемия тонаж (48.5% за 2002 г.). Тези резултати са следствие от две трайни тенденции:

• нарастване на превозваните от БРП товари (и общ ръст на товаропотока по Дунав)
• запазване на броя на самоходните кораби и намаляванe на броя на несамоходните поради тяхното остаряване (през 2003 г. са продадени пет броя екипажни шлепа, две безекипажни секции, два пасажерски кораба и плавбаза)

Застаряването на флота поставя под въпрос способността на БРП да се възползва от положителните тенденции в развитието на товаропотоците. Това налага предприемането на действия за закупуване на нови кораби.

През 2004 г. БРП планува да закупи два броя самоходни кораба на обща стойност 1.2 млн. евро със заем от търговска банка, които ще спомогнат за засилване дела на превозната дейност по западната линия. Предвижда се цялостно преустройство на шлеп тип 914001 в самоходка. Очаква се завършване на модернизацията на моторен кораб "Г. Мамарчев" и влизането му в експлоатация, при което ще бъде поетa част от товаропотока в западното направление. Планувано е откриване на нова автовозна линия Видин-Пасау-Видин. Ще бъдат бракувани осем броя несамоходни плавателни съда.

Персонал

Персоналът на БРП се дели на две основни групи:

• плавателен състав
• брегови състав

Графика 12: Персонал на БРП

Поради спецификата на дейността и текучеството, породено от по-ниското заплащане в сравнение с частния сектор, БРП изпитва затруднения с подбора и задържането на персонала. През изминалата година са предприети мерки за подобряване организацията на труда. Увеличен е размерът на средствата отделяни за безплатна храна и задгранични дневни пари на екипажите.

Средносписъчният брой на персонала за 2003 г. е 573 човека при 607 за 2002 г. Средната работна заплата за 2003 г. е 282 лв. при 264 лв. за 2002 г. (в тези данни не са включени сумите за командировъчни).

ФИНАНСОВ АНАЛИЗ

Табица 3: Основни финансови показатели

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни неодитирани данни

Въпреки огромния ръст в превозените товари и нарасналите приходи, БРП все още остава на загуба от 164,000 лв. (при заложена в бизнес плана за 2003 г. печалба от 1.27 млн. лв.). Финансовият резултат обаче е с близо 1 млн. лв. по-добър от този за 2002 г. Основните причини за непостигане на поставените в бизнес плана цели са значително по-високите от заложените разходи за командировъчни и храна и по-ниските приходи.

Графика 13: Приходи и оперативни разходи (плаващи за последните 4 тримесечия), млн. лв.

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни неодитирани данни

Към края на 2003 г. приходите от продажби на БРП достигат 16.9 млн. лв., с 11.7% повече от тези през 2002 г., но с 1.7% по-малко от заложените в бизнес плана на дружеството. В основата на неизпълнението на плана въпреки сериозния ръст на превозите е фактът, че ръстът на товарите идва от Източното направление. Приходите от това направление са изцяло в долари и са сериозно повлияни от обезценяването на щатската валута. Освен това, по направлението се превозват основно насипни товари, ставките по които са относително ниски. През 2003 г. БРП отчита и ръст на "други приходи", дължащ се на продажба на дълготрайни активи и на материали.

Графика 14: Структура на разходите, млн. лв.

Източник: БРП; * За 2003 г. – предварителни неодитирани данни

Оперативните разходи на БРП нарастват с 7.8% спрямо 2002 г. до 15.7 млн. лв. Най-съществен както в абсолютно число, така и като процент, е ръстът при разходите за материали – 14.5% спрямо 2002 г. (5.7% спрямо планираното). Увеличени са разходите за горива и масла (поради нарасналите превози) и голям процент от флота е ремонтиран, поради което нарастват разходите за резервни части и инвентар.

Втората по значимост група разходи – тези за външни услуги – остават практически непроменени спрямо 2002 г. (и с 10.5% по-малко от заложените). Платените пристанищни такси са по-малки (поради курса на долара), докато разходите за наем растат поради необходимостта за наемане на чужди кораби.

Група "други разходи" също отбелязва висок ръст (особено спрямо планираното – 90.0%). Той се дължи на повишените задгранични възнаграждения (71.7% дял в група "други разходи") и по-големия брой пътувания и е свързан с необходимостта от стимулиране на екипажите с цел спиране на текучеството към конкурентни превозвачи. В същото време разходите за заплати и за социално осигуряване спадат поради намаления персонал (но средната заплата се покачва).

Нетните финансови приходи са отрицателни: -232,000 лв., от които 135,000 платени лихви и 39,000 – загуби от валутни курсове. БРП отчита 60,000 лв. извънредни приходи.

Графика 15: Структура на активите, 2003 г.*

Към края на декември 2003 г. общата сума на активите на БРП (по предварителни данни) достига 7.6 млн. лв. – с 16.0% по-малко от края на 2002 г. Делът на дълготрайните активи е 73.3%, от които най-съществена част заемат корабите (54.3% от всички активи). В "други активи" са включени машини и оборудване (0.1% от всички активи), съоръжения (0.2%), земи (0.2%) и разходи за придобиване и ликвидация на ДМА (13.5%). При краткотрайните активи най-съществен е делът на вземанията (18.9% от всички активи), 2/3 от които са със срок до 3 месеца. Въпреки че нетният оборотен капитал (разликата между краткотрайните активи и краткотрайните пасиви) е все още отрицателно число (-763 към края на 2003 г.), налице е тенденция към подобрение на финансовото състояние на фирмата (от -1,862 през 2002 г. и -2,172 през 2001 г.).

Към края на 2003 г. паричните средства на БРП са общо 237,000 лв.

Графика 16: Структура на вземанията, 2003 г.*

Собственият капитал на БРП към края на 2003 г. е в размер от 5.95 млн. лв. (57.6% от общата сума на пасива). Дългосрочните пасиви намаляват леко до 861,000 лв. (883,000 лв. към края на 2002 г.). При краткосрочните пасиви намалението е по-значително: с 24.1% до 3.5 млн. лв.

Графика 17: Структура на задълженията, 2003 г.*

Краткосрочните задължения на БРП намаляват в резултат главно на намаление на задълженията към персонала (с 66.8% спрямо 2002 г. до 213,000 лв.). Задълженията към бюджета също намаляват съществено (с 60.5% до 153,000 лв.). Най-голямата група от задължения – тези към доставчици – намаляват с 11.6% до 1.9 млн. лв. Със срок над 6 месеца са 62.3% от задълженията.

ПРОБЛЕМИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Конкуренти

Стокообменът на България е в значителна степен доминиран от вноса (89% от всички товари срещу едва 11% за износа за периода януари-септември 2003). БРП осъществява 38% от общия внос през българските речни пристанища, делът му при износа е 28%.

Графика 18: Дял на БРП в товарооборота на българските речни пристанища (януари-септември 2003 г.)

Водещ търговски партньор на България по отношение на превозите по река е Украйна (с 78.4% от общия стокообмен за периода януари-септември 2003 г.). Към септември 2003 година делът на осъществения от БРП износ от България за Украйна е 74.9%, а във вноса от Украйна за България – 40.8%. Съществен е и делът на превозите извършвани от БРП в износа на България за Австрия 68.5%. Значителна част от вноса от Германия – 40.5% – също се осъществява от БРП.

По източната линия основни конкуренти на БРП са големите украински превозвачи Укречфлот и УДП. Двете компании са утвърдени на пазара и разполагат със значителен флот. Освен това те имат и изградени сериозни връзки с големите производители на въглища и руда в Украйна, което им осигурява сериозно предимство пред БРП. Допълнително предимство на Укречфлот е, че компанията оперира основните пристанища по река Днепър, което я превръща в монополист. Напоследък активно в превозите се намесват и други по-малки превозвачи. През 2002 година Параходството се изправи и пред друг конкурент в превозите на руда и кокс за Лом и Смедерево – приватизираните ДДФ Русе и ДДФ Силистра, които предлагат по-ниски навла за превозите по посочените релации.

В същото време през последните години БРП се възползва от отказа на украинските превозвачи да товарят руски стоки. През 2002 година руските доставчици и брокери често се обръщат към Параходство "БРП" за превози на руска руда, кокс и въглища от Рени/Измаил до българските пристанища. Това е една нова пазарна ниша, в която параходството се стреми да заеме стабилни позиции и да си осигури постоянен поток от насипни товари.

Конкуренцията по западно направление идва от страна на растящ брой малки, гъвкави частни превозвачи. В общия случай те оперират самоходни кораби, което им позволява да предлагат кратки срокове на доставка и възможност за товарене както на големи партиди, така и на малки партиди частичен товар (150-300 тона). Малките превозвачи са по-гъвкави и по отношение на флага – когато се налага, те регистрират корабите си под различни юрисдикции, като по този начин избягват ограниченията за превоз на товари под трети флаг.

Външни рискове

Дейността на БРП е в значителна степен повлияна от фактори, върху които компанията няма контрол. На първо място са условията за корабоплаване. Дунав е река с непостоянно равнище на водите. През летните месеци нивото на реката понякога спада значително, което налага определени ограничения при товаренето (в някои случаи се стига и до спиране на корабоплаването). През зимните месеци понякога реката замръзва (за последно – през зимата на 2001-2002 г.), което също води до прекъсване на превозите.

Ограничения на корабоплаването през Сърбия и Черна гора също оказват съществено влияние върху дейността на БРП. В резултат от войната в бивша Югославия част от мостовете по река Дунав са напълно разрушени, което налага поставянето на понтонни мостове (и съответно – блокиране на плаването). До пролетта на 2002 г. мостът при Нови Сад се отваря само веднъж седмично, което сериозно забавя товаропотока. Днес мостът се отваря три пъти седмично, но все още се запазва високата такса за преминаване през него.

Промяна във валутните курсове също крие риск за параходството. БРП е изложен на съществен валутен риск, тъй като търговията и доставката на огромна част от превозваните товари (тези по Източната линия) става на доларова база. Ето защо продължаващото обезценяване на долара спрямо еврото (и съответно спрямо лева) води до съществено намаляване на приходите на параходството.

В много страни съществува практика на ограничаване на т.нар. превози между трети страни (или превози под чужд флаг) с цел подпомагане на националните превозвачи. Тази практика поставя под въпрос възможностите на БРП да развива превози между трети страни. Решение на проблема може да се търси чрез регистриране на задгранични дружества, което обаче не е политика на Министерството на транспорта и съобщенията преди приватизацията на компанията.

ПРИЛОЖЕНИЯ (ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ, БИЗНЕС ПЛАН)

Приложение 1: Счетоводен баланс на БРП