На 28 септември 2005 г. Световният икономически форум оповести официално резултатите от годишния доклад за глобалната конкурентоспособност 2005-2006. Както е известно, това е най-пълното и представително изследване на потенциала за икономически растеж на страните в света.
Официален партньор на Световния икономически форум при събирането и обработването на информация за България е Центърът за икономическо развитие.
Докладът предлага рейтингна страните по отношение на тяхната конкурентоспособност. Той е изготвен на основата на статистическа информация и анкетни проучвания, проведени сред представители на бизнеса във всички страни, включени в изследването.
Докладът е уникален от гледна точка на използваната методология, защото съчетава точните количествени индикатори с мнението и очакванията на бизнеса в различните страни, покрити от изследването. Анализирани са основните фактори, влияещи върху потенциала за икономически растеж. Специално внимание е отделено на макроикономическата среда, състоянието на публичните институции и нивото на технологично развитие. Посочени са силните и слабите страни в конкурентоспособността на всички страни, участващи в доклада.
Финландия – отново на първо място
За четвърта поредна година най-конкурентоспособната икономика в света е тази на Финландия. Тя печели позиции с отличната макроикономическа среда, както и с доброто качество на публичните институции. Другият решаващ фактор за успешно развитие е високото качество на фирмените стратегии, и най-вече активната фирмена политика за внедряване на нови технологии и иновационни решения.
Отново, както и през миналата година, правят впечатление добрите позиции на Скандинавските страни - те са в първата десетка на най-конкурентните икономики - Финландия /1/; Швеция /3/; Дания /4/; Исландия /7/; Норвегия /9/.
Сред останалите европейски държави добри постижения имат Ирландия и Полша, която през миналата година беше позиционирана дори след България. Сега обаче тя показва динамика в развитието си и се придвижва с 9 позиции напред – до 51-ва.
Като цяло през последните години се наблюдава чувствително подобряване в конкурентоспособността на повечето от новоприсъединилите се към ЕС страни. Това в значителна степен се дължи на усилията им да прилагат добри практики в управлението и да провеждат институционални реформи. Сред тези държави продължава просперитетът на Естония, която за втора поредна година е на престижното 20-то място. Тя е и най-конкурентоспособната икономика сред 10-те държави, присъединили се към ЕС през миналата година.
Същевременно някои от старите членове на ЕС отстъпват назад в класирането. Гърция се придвижва от 37-мо до 46-то място, Италия е на 47-ма позиция. Това са двете най-слабо представящи се икономики сред страните членки на ЕС. Основната причина за неуспехите на Гърция се свързват с нестабилната макроикономическа обстановка и песимистичните очаквания на бизнеса за средносрочното развитие на страната.
За втора поредна година на 2-ро място по конкурентоспособност са САЩ. Успехите на страната по отношение на иновативното развитие в известна степен са неутрализирани от по-слабите резултати по отношение на макроикономическата среда и особено що се отнася до публичните финанси.
Традиционно добри резултати показват държавите от Югоизточна Азия и по-специално Тайван и Сингапур, съответно на 5-то и на 6-то място. Хонконг отстъпва назад, поради влошеното функциониране на институциите и съдебната система.
Екипът на Форума продължава да разширява обхвата на държавите в Доклада. През 2005 г. броят на страните нараства до 117 /104 през миналата година/. Включени са нови държави от Африка, а така също и редица бивши съветски републики.
България подобрява макар и слабо позициите си
България участва в доклада за глобалната конкурентоспособност за 7-ма поредна година. През 2005 г. страната се придвижва с едно място напред в класирането – от 59-то на 58-мо. Доста след България остават Турция и Румъния - съответно 66-та и 67-ма.
България подобрява позициите си по отношение на макроикономическата стабилност – страната се придвижва с три места напред /51-во място при 54-то през миналата година/. Същевременно е налице отстъпление в качеството на публичните институции. Това се дължи преди всичко на влошената оценка за функционирането на съдебната система /88-мо място от 117 страни/.
Негативни са и резултатите за разпространението на организираната престъпност и недостатъчната защита на правата на собственост.
По традиция в докладите на Световния икономически форум България показва добри резултати за разпространението на корупцията – през последните години страната заема обикновено около 30-та позиция. В последния доклад има известно придвижване назад в класирането до 38-мо място.
Относително добри са позициите на България по отношение на индекса за технологично развитие. Подобрява се оценката за трансфер и внедряване на нови технологии /58-ма позиция при 62-ра през миналата година/. Ако се погледнат количествените индикаториБългария има добри резултати за: брой телефонни линии, процент на обучаващи се във висшите учебни заведения; брой Интернет потребители; брой Интернет хостове.
Негативно е мнението на бизнеса за състоянието на изследователската и развойна дейност, сътрудничеството между университетите и бизнеса, недостатъчната роля на чуждите инвестиции за внедряване на нови технологии в производството.
България продължава да показва незадоволителни резултати по отношение на конкурентоспособността на бизнесас нейните два основни компонента - фирмени стратегии и бизнес среда. Това поставя под въпрос готовността на българските компании да се справят успешно с натиска на конкурентните сили в ЕС.
Сравнително добре се оценяват качеството на обучение в областта на точните науки и математиката и наличието на квалифицирани инженерно-технически кадри, които създават предпоставки за иновативно развитие на компаниите.
Ниски оценки получава инфраструктурата, която не допринася за успешното развитие на бизнеса.
При фирмените стратегии прави впечатление липсата на опит и професионализъм в управлението на компаниите, както и отсъствието на активна политика за обучение и квалификация на персонала /едва 87-мо място/.
Показатели, по които България има сравнително добри позиции, са: гъвкавост на пазара на труда; връзка между производителност и работна заплата; възможности за равностойно участие на жените на трудовия пазар; достъп до кредити.
Съществуват проблеми при защитата на околната среда и опазването на екологичното равновесие.
Competitiveness Rankings
Growth Competitiveness Index Rank | 58 |
Macroeconomic Environment Index Rank | 62 |
Macroeconomic Stability Subindex Rank | 51 |
Government Waste Rank | 89 |
Country Credit Rating Rank | 56 |
Public Institutions Index Rank | 62 |
Contracts and Law Subindex Rank | 103 |
Corruption Subindex Rank | 38 |
Technology Index Rank | 61 |
Innovation Subindex Rank | 50 |
ICT Subindex Rank | 48 |
Technology Transfer Subindex Rank (out of 92 non-core innovators) | 58 |
Business Competitiveness Index Rank | 78 |
Sophistication of Company Operations and Strategy Rank | 82 |
Quality of the National Business Environment Rank | 71 |
Note: From a list of 14 factors, respondents were asked to select the five most problematic for doing business in their country and to rank them between 1 (most problematic) and 5. The bars in the figure show the responses weighted according to their rankings.
Source: World Economic Forum, Executive Opinion Survey (2005)
National competitiveness balance sheet
NOTABLE COMPETITIVE ADVANTAGES
Growth Competitiveness Index Rank | 117 |
Macroeconomic Environment | |
2.13 Government surplus/deficit, 2004 | 16 |
2.20 Government debt, 2004 | 41 |
Public Institutions | |
6.21 Irregular payments in tax collection | 33 |
6.19 Irregular payments in exports and imports | 38 |
6.20 Irregular payments in public utilities | 46 |
Technology | |
5.08 Telephone lines, 2003 | 33 |
4.17 Gross tertiary enrollment | 43 |
3.18 Cellular telephones, 2003 | 44 |
3.19 Internet users, 2003 | 45 |
3.15 Laws relating to ICT | 46 |
3.20 Internet hosts, 2003 | 47 |
Business Competitiveness Index Rank | 110 |
Sophistication of Company Operations and Strategy | |
8.02 Value chain presence | 65 |
8.07 Degree of customer orientation | 72 |
8.03 Capacity for innovation | 74 |
Quality of the National Business Environment | |
4.03 Quality of math and science education | 20 |
3.09 Availability of scientists and engineers | 30 |
7.08 Local availability of process machinery | 35 |
Other Indicators Rank | 117 |
8.17 Hiring and firing practices | 28 |
6.22 Irregular payments in public contracts | 32 |
8.18 Flexibility of wage determination | 33 |
8.20 Pay and productivity | 41 |
4.09 Private sector employment of women | 44 |
6.23 Irregular payments in judicial decisions | 47 |
2.05 Ease of access to loans | 47 |
NOTABLE COMPETITIVE DISADVANTAGES
Growth Competitiveness Index Rank | 117 |
Macroeconomic Environment |
|
2.15 Real effective exchange rate, 2004 | 114 |
6.06 Wastefulness of government spending | 89 |
2.14 National savings rate, 2004 | 89 |
2.16 Inflation, 2004 | 78 |
2.01 Recession expectations | 63 |
2.17 Interest rate spread, 2004 | 62 |
2.21 Country credit rating, 2004 | 56 |
2.07 Access to credit | 53 |
Public Institutions |
|
6.16 Organized crime | 110 |
6.08 Favoritism in decisions of government officials | 101 |
6.01 Judicial independence | 88 |
6.03 Property rights | 85 |
Technology |
|
3.02 Firm-level technology absorption | 100 |
3.14 Government success in ICT promotion | 91 |
3.13 Government prioritization of ICT | 90 |
3.01 Technological readiness | 90 |
3.03 Prevalence of foreign technology licensing | 89 |
3.07 University/industry research collaboration | 86 |
3.06 Company spending on research and development | 79 |
3.04 FDI and technology transfer | 65 |
3.21 Personal computers, 2003 | 64 |
3.12 Quality of competition in the ISP sector | 64 |
3.11 Internet access in schools | 59 |
3.17 Utility patents, 2004 | 54 |
Business Competitiveness Index Rank | 110 |
Sophistication of Company Operations and Strategy |
|
8.14 Reliance on professional management | 97 |
8.12 Willingness to delegate authority | 93 |
8.11 Extent of staff training | 87 |
Quality of the National Business Environment |
|
8.21 Protection of minority shareholders’ interests | 103 |
8.22 Foreign ownership restrictions | 97 |
5.04 Air transport infrastructure quality | 97 |
Other Indicators Rank | 117 |
2.12 Agricultural policy costs | 115 |
9.08 Protection of ecosystems by business | 114 |
9.05 Effects of privatization on competition and the environment | 113 |
4.08 Brain drain | 110 |
2.10 Impact of rules on FDI | 108 |
6.18 Government effectiveness in reducing poverty and inequality | 107 |
6.27 Pervasiveness of money laundering through banks | 103 |
6.24 Diversion of public funds | 100 |
9.07 Importance of environment in business planning | 100 |
9.10 Grass-roots involvement in development projects | 99 |
2.03 Financial market sophistication | 98 |
6.12 Efficiency of the tax system | 97 |
Note: The Business Competitiveness Index applies different criteria for selecting a country’s competitive advantages and disadvantages.