Политическа ситуация и критерии

• България затвори 26 от общо 31 преговорни глави. Очаква се ЕС и България да намерят балансиращо решение по отношение на финансовите въпроси, които са в основата на оставащите три глави, което ще позволи на страната да завърши преговорите още през 2004 г.
• Приветства се конституционната реформа, която е важен катализатор за извършване на административна и съдебна реформи. България трябва да има предвид, че ефективната и заслужаваща доверие съдебна и административна системи също ще допринесат за икономическия растеж, окуражавайки преките чуждестранни инвестиции.
• Изтъкват се положителните стъпки, извършени за приемане на антикорупционно законодателство, но се очаква да се предприемат още по-систематични мерки против измамите и подкупите.
• Приветства се подобрената правна рамка за защита на децата в България, но се очаква да бъде извършено и съществено подобрение на условията на живот на децата, отглеждани в домове. Също така се приветства новата политика, фокусирана върху това да се помага на семействата да отглеждат сами децата си.
• Изказва се загриженост, че Държавната агенция за защита на детето ще бъде затворена през пролетта на 2004 г., като се разчита, че нейните функции ще бъдат продължени от съответното министерство.
• Изказва се загриженост относно големия брой деца осиновявани в чужбина, 90% от които са от ромски произход.
• Осъзнава се факта, че по-голямата част от изоставените децата са от ромската общност и затова са нужни по-ефективни и съществени действия за преодоляване на бариерите между ромската общност и останалата част от обществото. Това е повече от въпрос на дискриминация и всъщност представлява процес, протичащ в две направления: приемане от правителството на нов план за действие по отношение на ромите; българските власти и Комисията трябва да бъдат подтикнати да насочат усилията си към практически схеми, които ще осигурят съществено подобрение, по-конкретно по отношение на образованието на ромските жени относно семейното планиране и грижата за децата, както и относно владеенето на български език. В същото време се призовават представителите на ромската общност да идентифицират социалните и структурни проблеми в начина на живот на ромите и да съдействат за прилагането на мерки, носещи промяна и улесняващи интеграцията на ромското население в българското общество.
• Призовава се правителството да продължава да подобрява грижите за хората с психически и други заболявания. Изразява се загриженост, че децата с недъзи не са добре подготвени да се справят в обществото, след като завършат обучението си в специализирано училище. Призовава се за по-професионално ориентирано обучение на ниво подходящо за деца с различаващи се способности, което ще им помогне да си намерят работа по-късно. Естествено тези мерки ще изискват и повече финансови средства.
• Приветства се приетото в България антидискриминационно законодателство, включващо равно третиране на мъже и жени, не дискриминиране по отношение на пол, раса и етнически произход, религия или вяра, инвалидност, възраст или сексуална ориентация.
• Трафикът на хора продължава да бъде проблем.
• Изразява се загриженост относно резултатите от някои емпирични изследвания, че при голям брой криминални случаи на първа инстанция е нямало адвокат на защитата, макар че правната помощ трябва да е достъпна за всеки.
• Комисията трябва да провери дали Закона за вероизповеданията (в сила от 01.01.2003 г.) не противоречи на международните конвенции за фундаментална свобода.

Икономически въпроси

• България е призната за функционираща пазарна икономика. Правителството трябва да продължи с икономическата реформа, осигуряваща макроикономическа стабилност при трудни икономически условия. Има известна загриженост, че някои забавени или отменени стратегически приватизационни процедури могат да доведат до намаляване на преките чуждестранни инвестиции. Признава се напредъка на България  по отношение на структурните реформи, но ще са необходими още усилия в тази насока, за да може страната да се справи в краткосрочен план с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС.
• Приветства се продължаващият ръст на реалния БВП от 4.8% за 2002 г. въпреки неблагоприятните икономически условия в глобален аспект, както и намаляването на инфлацията от 7.4% през 2001 г. на 5.8% през 2002 г. Впечатляваща е твърдата фискална позиция на България, благодарение на която се избегна увеличението на дефицита по текущата сметка и се отбеляза допълнителен напредък относно редукцията на дълга.
• Изразява се задоволство от значителното понижение на безработицата – 12.9% за октомври 2003 г. Препоръчва се правителството да фокусира усилията си върху професионалното обучение и схеми за създаване на реални работни места.
• Със загриженост се отбелязва продължаващото намаляване на българското население поради емиграция предимно на млади и квалифицирани българи. Администрацията трябва да обмисли специфични инициативи, за да задържи младите професионалисти в страната.

Законодателство на ЕС

• Комисията оценява напредъка направен по отношение на останалите предприсъединителни глави.
• България се призовава да отмени изискваното за лица от страните-членки на ЕС разрешение за постоянно пребиваване, за да извършват икономическа дейност в България като част от главата "Свободно извършване на услуги".
• Приветстват се усилията на правителството за промени в администрацията, по-специално скорошното изменение на Закона за държавния служител. Тези промени не само ще доведат до ефективно управление на фондовете на Съюза и ще увеличат капацитета и професионализма на администрацията в областта на държавната помощ, а и биха допринесли за постигане на по-добро сътрудничество между Комисията за защита на конкуренцията и Министерство на финансите, както и за повишаване на общественото доверие в работата на правителството въобще.
• Работата на морската администрация по отношение на сигурността трябва да продължи да бъде приоритет, за да може Българският флаг да бъде изключен от парижкия черен корабен списък.
• Приветства се изясняването на повечето от нефинансовите въпроси в главата селско стопанство. Набляга се на това да се продължат усилията за създаване на цялостна система от механизми за подпомагане на селското стопанство като организации на Общия пазар. Посочва се, че конкретният напредък трябва да бъде направен по пътя на преструктуриране на този трудоемък отрасъл чрез пълното оползотворяване на фондовете в рамките на САПАРД.
• Изтъква се, че от 1992 г. до 2003 г 1.50 млрд. евро са били отпуснати на България в рамките на програмата ФАР, а за 2004 г. са предвидени 257.3 млн.евро. В рамките на САПАРД: 56.1 млн. за 2003 г., а за 2004 г. са предвидени 58.3 млн. В рамките на ИСПА: 110 млн. за 2003 г. и 451.2 млн. ще бъдат отпуснати за България и Румъния през 2004 г. Съществува загриженост, че големи части от тези предприсъединителни фондове ще бъдат загубни ако значително не се повиши процента на използването им, особено по отношение на програмите по САПАРД, където за 2003 г. процентът на използване на тези фондове е само 33%.
• Отчита се, че процесът на въвеждането на правилата и стандартите в областта на животинското и растително "здраве" и безопасността на храните се развива позитивно.
• Съществува безпокойство относно това, че транспортът на животни не отговаря на европейските стандартите и България трябва да вземе ефективни мерки за намаляване на тяхното страдание.
• Необходими са още усилия по отношение на главата Регионална политика на централно и локално ниво.
• България се призовава да осигури по-ефективното въвеждане на европейското законодателство по отношение на околната среда.
• Комисията трябва да осигури съответствието на ЕС-базираните приоритетни инфраструктурни проекти, започнати от българското правителство, с европейското законодателство в областта на екологията и бернската конвенция за консервиране на дивия живот и естествените ареали (хабитати).
• Приветства се временното затваряне на главата за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи като признание за постигнатото от България в това отношение.
• Приветства се засилването на конструктивния политически диалог между ЕС и България и се подкрепя по-нататъшното сътрудничество между българския парламент и парламентите на страните-членки на ЕС.
• Набляга се на важността на високите стандарти за безопасност на атомните реактори, които трябва да бъдат затворени ако тези изисквания не се спазват. Също така трябва се предприемат стъпки за осигуряване на поддръжката и развитието на енергийните ресурси, така че България да може да посреща нуждите си за в бъдеще и да запази позицията си на износител на ел.енергия.
• Приветства се влизането на България в НАТО и председателството й през 2004 г. на ОССЕ.
• Отбелязва се, че преговорите на България за членство протичат без особени проблеми и по график. Набляга се, че момента на присъединяване на България към ЕС не трябва непременно да е обвързан с този на която и да е друга страна-кандидатка.

Пълния текст на Доклада на Европейския парламент за напредъка на България в процеса на присъединяване на английски език можете да намерите тук.