Европа тръгна на "две скорости". В правилната посока ли?

19.12.2011 | 10:45
по статията работи:
Евролидерите взеха решения за стабилизиране на еврото, които ще обвържат и страни извън еврозоната. Би ли било добра идея за България да се присъедини към валутния съюз?
Европа тръгна на "две скорости". В правилната посока ли?

Анализ на Ралица Стоянова ( r.stoyanova@econ.bg )

На 9 декември лидерите на Европейския съюз (ЕС) се договориха за ново фискално споразумение, което да укрепи финансовата дисциплина в еврозоната. То предвижда 17-те страни от европейското икономическо пространство и повечето останали държави от Европейския съюз, сред които България, да сключат пакт със строги правила, които да залегнат в конституциите им.

Какво предвижда пактът?

Споразумението укрепва съществуващите правила за свръхдефицита - тоест от препоръчителни ги прави задължителни. Предвиждат се „автоматични" санкции за страни, чийто дефицит надхвърля 3% от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство (т.нар. „златно правило"). Структурният дефицит не трябва да надвишава 0.5% от БВП на съответната страна.

Заложено е държавите-участички да депозират бюджетите си за одобрение в Европейската комисия (ЕК). В същото време ЕС се отказва да принуждава частните банки да участват във финансирането на програмите му за стабилност.

Ще бъде ускорено създаването на постоянния спасителен фонд - Европейския механизъм за стабилност (ESM). Той ще бъде учреден до юли 2012 г. и средствата в него няма да надвишават 500 млрд. евро. Новата структура обаче няма да получи банков лиценз, който би му дал възможността да се възползва от парите на Европейската централна банка (ЕЦБ), за да увеличи своята сила.

Страните-членки ще обмислят внасяне на 200 млрд. евро в Международния валутен фонд (МВФ), които той да може да използва за спасяване на затруднени държави от еврозоната.

Великобритания остана извън споразумението. Защо?

Великобритания отказа да участва в пакта, след като премиерът Дейвид Камерън поиска отстъпки, които президентът на Франция Никола Саркози отхвърли дипломатично: Не можем да приемем предложението на нашите британски приятели".

Това което се предлага, не е в интерес на Великобритания, така че не се съгласих с него. Решенията, които бяха взети, идват от едно нещо: фактът, че има обща валута в Европа - еврото. Великобритания е и ще остане извън нея", подчерта от своя страна Камерън.

Идеята държавите в ЕС да се делят на дисциплинирани и не чак толкова (съобразно новоприетите правила) засили перспективата за Европа на „две скорости", която икономисти и анализатори предвиждаха.

Спасено ли е еврото?

"Пазителите" на единната валута изразиха задоволство от постигнатите резултати на срещата. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че "еврото ще си върне доверието". Според френския президент Никола Саркози „споразумението е скок за излизане от кризата".

Икономисти и анализатори обаче не предвиждат такова розово бъдеще за единната валута.

Франция и Германия искат да използват общата си валута, за да вкарат Стария континент в нещо като федерален съюз. Всеки инвеститор, който е заложил на тази странна птица обаче, трябва да е наясно, че тя прилича повече на пуйка, отколкото на орел. Пактът на практика е френско-германското предложение, отправено към Гърция, Италия, Испания, Португалия и Ирландия. Абсурдно е. Няма причина тези страни да се отказват от суверенитета си. Те могат, ако е необходимо, просто да фалират", пише анализаторът Брет Аръндс в коментар на marketwatch.com. Той е готов да се обзаложи, че догодина ще има още една „финална" среща за спасяване на европейското икономическо пространство.

В еврозоната се задава рецесия, категорични са български икономисти. Не е ясно дали новите правителства на Гърция и Италия ще успеят да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени.

Предните правителства не го направиха, но пред тях имаше сериозен социален натиск. Ако той продължи и сега, може би и тези ще се огънат. Трудно е да се каже дали има достатъчно политическа воля за провеждане на толкова непопулярни мерки, които със сигурност ще им костват следващия мандат", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Георги Стоев от IndustryWatch е песимист за Гърция, но оптимист за Италия. Според него в южната ни съседка няма политически консенсус относно това какво трябва да се направи, за да преодолее страната кризата. За Италия обаче има надежда бързо да успее да извърши редица смели реформи, включително приватизация. Това ще им помогне да намалят малко външния си дълг и ще вкара доверие в пазарите. Италианският бюджетен дефицит е съвсем контролируем, смята икономистът.

Не е ясно дали новата рецесия ще бъде кратка и дълбока или продължителна и под формата на "замръзнала" икономика за много години, но ще има забавяне на икономическия ръст и свиване на индустриалното производство, коментира Стоев. Тази рецесия неминуемо ще „удари" и България, защото икономическият ръст у нас все още се движи от износа.

Иска ли България още да влезе в еврозоната?

Неясното бъдеще на еврозоната поставя под въпрос желанието ни да се присъединим към нея. Правителството няма ясна и последователна позиция по този въпрос или поне не я поставя открито пред обществото. Преди около две седмици финансовият министър Симеон Дянков показа обезпокоителен песимизъм с изказването си, че след 6 месеца еврозоната може да не съществува. България поиска право да получава по-високо съфинансиране по проектите си по еврофондовете. Това трябва да бъде нещо като бонус за спазване на фискална дисциплина. Тупането в гърдите на премиера Бойко Борисов как останалите страни от европейското икономическо пространство трябва да последват светлия пример на страната ни по отношение на затягането на коланите има по-скоро вътрешен популистки ефект.

"Практически България може да стане много бързо част от еврото. Не е ясно обаче дали страната ни иска това, защото не знаем какво е бъдещето на валутата. По икономически показатели надминаваме повечето страни от еврозоната - не само Гърция, Португалия, Ирландия, но и страни като Франция, Белгия и дори Германия", е мнението на икономиста от „Отворено общество" Георги Ангелов.

За да искаме да влезем в еврозоната, трябва да знаем как тя ще се развива. Това обаче не е същият механизъм, който действаше допреди една година. Еврозоната претърпява огромни промени. Никой не знае каква ще е бъдещата посока. Едно е еврозона, в която има правила за бюджетна стабилност, процедури и която може да осигури Гърция да се реформира и Италия да спазва дисциплина. Друго е еврозона, в която всичко е централизирано, данъците са еднакви. По този начин всичко се решава във Франкфурт и еврозоната става една отделна страна.

При втория вариант България няма интерес да е част от нея, защото ще изгуби основните си предимства от гледна точка на данъчна и икономическа политика и няма да може да забогатява. Ние обаче имаме интерес от еврозона, която може да осигури бюджетни правила и да накара Гърция и Италия да се реформират. Разбира се европейското икономическо пространство може и да се разпадне. Това не е изключен сценарий", обобщава икономистът.

Срещата на върха в Брюксел закрепи положението засега. Дуото Меркози (Ангела Меркел и Никола Саркози - бел. авт.) изпълни плана си, без да се трогне от отстъплението на Великобритания. По този начин предсказанието за Европа на „две скорости" стана факт. Кой кого ще догонва ще стане ясно през следващите месеци. Можем само да се надяваме на политическа воля и решителност, която да изпрати България в по-бързата скорост.

Оцени статията:
5.00/3
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
Иванчо влиза в аптеката и започва да изброява на аптекарката: - бинт; - марля; - риванол; - кислородна вода; - лепенки; - обезболяващи; Аптекарката се притеснила и го пита -  - Да не е...
На този ден 19.01   383 г. – Аркадий е обявен за император на източната Римска империя. 1419 г. – Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин...