Специално за Econ.bg

Интервю на Петя Бързилска ( p.barzilska@econ.bg )

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество". Той е и заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация както и член на Американската икономическа асоциация. Икономистът е роден през 1979 г. в Пловдив. Завършва УНСС в София със специалност Финанси, като през 2003 г. става докторант по публични финанси от същия унивесритет. Ангелов е създател на Блога за икономика и е съавтор и редактор на няколко книги, включително "България в международните класации". Той е носител на награда за принос към свободата на духа на Награден фонд "Георги Василев", награда "Черноризец Храбър" на Съюза на издателите в България и специална награда "Гражданска позиция, провокираща дебат" на Фондация „Работилница за граждански инициативи (ФРГИ).

Акценти:

• Бюджет 2012 г. - липса на сценарии за разитие
• Данъчната политика на България - стабилна за инвеститорите
• Какво стимулира преките чужди инвестиции? Кое ни различава от Естония?
• Възможно е емитиране на държавни облигации от България
• Стабилност на българската банкова система
• Ръст на отпускането на кредити от банките
• Несигурното бъдеще на еврото и еврозоната
• Еврозоната от гледна точка на България

Г-н Ангелов, как оценявате Бюджет 2012 г.?

Георги Ангелов:

Бюджетът може да се погледне от много различни гледни точки. От гледна точка на дълговата криза бюджетът прави една важна крачка - намалява бюджетния дефицит. Много страни имат нужда да направят това, но не успяват. Със снижаването на дефицита България показва, че е различна от проблемните страни. Страната трябва да покаже на инвеститорите, че тук е по-сигурно място, отколкото в Румъния, Гърция или Италия.

Какво е отношението Ви към прогнозата на Министерството на финансите за икономически растеж от 2,9%? Според редица анализатори тя е твърде висока...

Георги Ангелов:

Прогнозата в бюджета за икономическия растеж сама по себе си няма никакво значение. Тя не е по-точна от всички останали предвиждания. В такава среда на несигурност всички прогнози са неверни. Европейската централна банка, Английската централна банка и други аналитични звена никога не правят конкретна прогноза от една стойност. Те винаги предлагат "рейндж" на възможностите, особено в ситуация на несигурност, примерно -1% до +2%. Това, което трябва да направи правителството, е да даде няколко възможни сценария. Например да посочи как ръст от 2,9% или 1% ще се отрази на бюджета. Също така как при лош сценарий за рецесия ще издържи бюджетът. Това е особено необходимо в сегашната ситуация. Нужно е да се направи стрес тест при няколко различни сценария. Правителството е длъжно не само да казва, че бюджетът ще издържи, а да даде и конкретни примери. Управляващите трябва да опишат по какви точно начини това ще се случи.

Други промени, които бихте предложили, касаещи бюджета?

Георги Ангелов:

Това, което се промени в тазгодишния бюджет, са еврофондовете. Разликата между бюджета за 2011 г. и 2012 г. е рязкото увеличаване в усвояването им. В някакъв смисъл това е задължително да се случи. В противен случай парите трябва да се връщат. В бюджета обаче не е показано по какъв точно начин това ще се направи. Не са описани механизмите, които да стимулират и да наказват, за да гарантират усвояването на тези 4 млрд. лв. За съжаление всичко останало практически е същото като в бюджета за миналата година. Има разлика в приходите и разходите от 10 млн. лв. в няколко министерства. На фона на бюджет, който е 30 млрд. лв., това е нищо. Останало е замразено и е същото. Това за мен е проблемът.

В настоящата несигурна среда трябва да се търси по-голяма ефективност на разходите и повече резултат с по-малко ресурси. Едно такова решение е по-голямата електронизация на гишетата в администрацията. По този начин ще работят по-малко чиновници. Така с по-малко пари ще се предлагат повече услуги на гражданите. Изглежда в последно време министър Дянков е осъзнал, че има нужда от реформи. Виждаме го в няколко решения - увеличаването на пенсионната възраст и това с железниците. Обаче тези промени остават откъслечни реформаторски действия. Реформите не трябва да засегнат всички, а не едно-две министерства.

Как оценявате данъчната политика на правителството?

Георги Ангелов:

За мен данъчната стабилност е изключително важна като индикатор за инвеститорите, че България е страна, в която те могат да правят дългосрочни планове. Например един инвеститор, който иска да строи завод, ще си възвърне парите за около 20-30 години. Поради тази причина той ще иска да бъде сигурен, че данъци, осигуровки и регулации в държавата няма да се променят всеки ден. Стабилността на данъчната система е важен знак.

Основният въпрос в данъчната система не е толкова в ставките, а по-скоро в процедурите, които отнемат много време. Пример са проблемите на фирмите с НАП - тежки процедури, постоянни обжалвания, дълги ревизии. В съда години наред обжалваш, за да ти върнат ДДС. Това губи ресурси на фирмите, както и на НАП. Това са неща, които трябва да се отрегулират. Нужно е да има по-ясни административни процедури и въвеждане на повече електронни услуги. Искаш да си платиш данъците, но затова губиш хиляди човекочасове в попълване на различни документи, ходене на най-различни места и др. Това е загуба на пари.

Нещо, което привлича инвестиции, са данъчните облекчения. Изключително сложно е обаче фирмите в България да ги получат. С данъчни облекчения ще се промени ли нещо?

Георги Ангелов:

Аз не вярвам, че данъчните облекчения привличат инвестиции. Данъчните облекчения са едно усложняване на законодателството. Търсят се вратички, за да не се плащат данъци. В България това вече е пробвано и не работи. Ние имахме високи ставки с много облекчения и с много дупки в закона, които могат да се използват. Това доведе до всякакви абсурди. Затова максималното опростяване на системата - с единна основа и ниски ставки, е по-добрият вариант, който да привлича инвестиции.

Ставките и данъчната тежест са едно, но административната тежест, която съпътства тези данъци, е съвсем друго. Тя все още е много висока. България е между страни, от които почти всички са поискали помощ от Международния валутен фонд. Дори да имаме нулеви данъчни ставки и всякакви данъчни облекчения, ако ние не се разграничим от този регион и не покажем, че сме различни, то няма никой да си помисли да инвестира в България. Първо инвеститорите се интересуват дали държавата е стабилна. После се гледа инвестиционният климат, какви са данъчните ставки и дали има данъчни облекчения. За съжаление в момента сме на първата стъпка. През 2010 г. никой не се замисли, че България може да бъде реална алтернатива за инвестиции.

Как ще коментирате, че преките чужди инвестиции за 2011 г. намаляха за с почти 50% в сравнение с 2010 г.?

Георги Ангелов:

Ами това всъщност не е най-шоковото намаление. От 2009 г. до 2010 г. имаше много по-голям спад. От друга страна пък, от 9 млрд. през 2007 г. чужди инвестиции слязохме на 1,4 млрд. през 2010 г. Спадът е около 9 пъти, който разбира се се обясняваше с международната ситуация. Тези страни обаче, които решиха вътрешните си проблеми, отново привличат инвестиции. Естония, която най-много пострада от кризата, още през 2010 г. си върна нивата отпреди кризата. Естонците си балансираха бюджета през 2009 г. Те извършиха реформи, за които ние в момента говорим - пенсионната например. Естония затегна осигурителната система и въведе промени на пазара на труда. Неща, за които тук в България дори не се мисли, там бяха направени през 2009 г. По този начин през 2010 г. инвеститорите се върнаха.

Кризата влияе на всички. Как отговаряш на кризата опредяла кога инвеститорите ще бъдат привлечени отново от твоята страна. Затова фактът, че в България през 2010 г. и 2011 г. инвестициите продължиха да спадат, е отговорност на нашата икономическа политика. Голямата глупост, което беше направена през 2010 г., е раздуването на бюджетния дефицит. Когато дойде правителството на ГЕРБ, обеща балансиран бюджет. Това предизвика добри статии в западните вестници, което никога не се е случвало. След няколко месеца правителството промени политиката си. Това разбира се беше повлияно от синдикатите. Те смятаха, че с дефицита ще се оправят нещата. Като следствие всички добри статии за България изчезнаха. Появиха се лошите. България влезе в процедури за свръхдефицит. При тази ситуация беше логично да спрат инвестициите. Ако си излъгал и обещал нещо и всички са ти повярвали, но после променяш политиката си на 180 градуса, няма медиите на запад да не започнат отново да пишат лоши неща за страната. Когато ние раздухахме дефицита, Гърция поиска първия спасителен пакет. Логично е тогава и инвеститорите да се замислят дали България не тръгва по пътя на Гърция. По този начин е съвсем нормално чуждестранните инвестиции да намалеят в България. Радостното е, че след като Ирландия и Португалия и за втори път Гърция фалираха, нашето правителство осъзна, че е направило грешка. Лошото обаче е, че ние загубихме една година. Тази ситуация обяснява защо инвестициите в България спадаха по-дълго време. Ние загубихме от глупави експерименти с бюджетния дефицит.

Държавните облигации са лост за справяне с бюджетния дефицит. Какво ще стане, ако България в следващите няколко години реши да се възползва от него? Дали емисията ще има успех?

Георги Ангелов:

Това зависи от пазарната ситуация към момента. През 2009 г. всички западни страни започнаха да емитират дълг. Никой не им правеше проблем. После обаче те започнаха една по една да окапват. В Източна Европа стана обратното. През 2009 г. никоя от страните не можеше да емитира облигации, но тези, които се справиха с кризата през 2010 г. и 2011 г. - Чехия, Естония, Полша, дори и България, могат по-лесно да емитират дълг. Ако искат разбира се. На Естония например не ѝ трябва. Това обаче зависи от вътрешната политика на всяка държава, както и от външната динамика. Сега обаче последната е лоша. В една седмица пазарът се успокоява, защото е взето решение за Гърция. На следващата седмица гръцкото правителство пада и всичко започва наново. Същото е с Италия и Испания. На пазарите има голям хаос.

Въпреки това интерес към български дълг има. В светлите моменти, когато ситуацията се успокоява, чужди банки си предлагат услугите. При такъв случай правителството трябва внимателно да избере момента, ако иска да емитира външен дълг. Не е ясно обаче дали ще се наложи, защото ние имаме и вътрешен пазар. В момента българите спестяват малко повече от нормалното. Имаме вътрешни ресурси, с които може да се събере част или изцяло необходимото финансиране за справяне с бюджетния дефицит и за изплащането на еврооблигациите в началото на 2013 г. Правителството си е оставило няколко опции. Това са вътрешното или външното предлагане на облигации, фискалният резерв, който има все още доста солидни ресурси, както и приходи от приватизация, ако се продадат няколко големи компании. Правителството не е казало какво точно ще прави в бюджета. Управляващите обаче имат няколко варианта и комбинация между тях, които да отговорят на съответната ситуация на пазара.

Стабилна ли е банковата система в България?

Георги Ангелов:

Банковата система в България е една от малкото в Европа, която издържа кризата през периода от 2008 г. до 2011 г. без особени затрудения. Причината е, че ние сме имали банкова криза през 1996-1997 г. Оттогава и обществото, и самите банки, и БНБ като регулатор, са си извадили съответните изводи. Затова в България банките имат много повече капитал. В Европа сега се опитват да постигнат капитал от 9%, в България е двойно повече - 17,7%. Ликвидността на българските банки е също много голяма - над 25%. Това означава, че банките имат в кеш 16 млрд. лв., които не се раздадени като кредит. В Европа се работи с много по-малка ликвидност. Затова с най-малкото подухване на вятъра в неблагоприятна посока веднага почват проблеми с банките.

Другият важен въпрос, който касае българските кредити, е, че банките у нас имат около 14% лоши кредити. Но почти всички - около 13%, са изписани като загуба. Това са почти 4 млрд. По този начин те вече не могат да навредят. Освен това за тях са заделени провизии от капитала на банките и акционерите са поели този риск. Те са също така свръхобезпечени, което ги прави по-сигурни. Практически само 1% са лошите кредити, които не са покрити. Това е минимална тежест при 17% капитал на банките.

Има обяснение защо банковата система оцеля досега. Българската банкова система, понеже е минавала през криза, има изградени механизми, които ги няма в много страни на запад. В Дания и Германия никога не са си представяли, че банките могат да фалират, затова те не знаят сега какво да правят. Европейската комисия изготвя директива, с която иска да въведе мерки, които в България са факт от преди 5 или 10 години. В България БНБ има правомощия да накара акционерите да внесат повече капитал. При положение, че те не го направят, БНБ може да предаде управлението на банката на други собственици. Освен това съществува и фонд за гарантиране на влоговете, като в него към началото на 2012 г. ще има реално 1,5 млрд. лв. БНБ също така има механизъм за краткосрочна ликвидност - фонд от 5,5 млрд. лева. Отделно имаме фискален резерв от 5 млрд. лева. Почти никоя страна в Европа няма тази гаранция. В България има много буфери, както и варианти какво може да се направи, ако някой от тях се провали. Факт е например, че Ирландската банка фалира, но българската банка, която беше нейна собственост, не го направи. Просто тя беше продадена на нов собственик. Това е доказателство, че в България банковата система е добре обработена.

Говори се, че банките ще започнат по-лесно да отпускат кредити на бизнеса. Дали ще е така и дали всъщност банките преди това не бяха уплашени, че ще напълнят активите си с лоши кредити?

Георги Ангелов:

Получава се така, че компаниите, които в момента са най-добре, т.е. експортните компании, нямат нужда от банково финансиране. Те финансират дейността си със собствени средства. Другите компании, на които финансовите резултати се влошават, първо нямат желание да започнат нови инвестиционни проекти, защото се борят за оцеляването си. Второ, те са лош кредитополучател от гледна точка на банките, тъй като могат всеки момент да фалират. Такива фирми дори и да искат кредит, няма как получат. Разделението до момента беше между тези, които имат пари и нямат нужда от кредит, и тези, които имат проблеми и не търсят кредитиране.

Банките обаче от своя страна търсят фирми, които имат добри перспективи и инвестиционни проекти, които могат да донесат доход. Те искат да финансират и буквално се борят за такива компании. Кредитът малко по малко расте в България. България е различна от Румъния, Унгария и балтийските страни, където има около 20% спадане на предлагането на кредит. В нашата страна обаче то расте. Банките желаят да имат в портфейла си активи, които да носят приход. Задвижването на процеса няма обаче да стане само с желанието на банките. Колкото и да искат, те няма да отпускат заеми на фалирали фирми. Трябва да същестува някакъв импулс, като например чужди инвестиции, който да раздвижи пазара. По този начин ще се създават работни места и ще се повиши икономическият растеж. Така ще има повече фирми, които имат добри перспективи, и банките естествено ще подпомогнат този процес.

Държавата какво може да направи по този въпрос?

Георги Ангелов:

Държавата опита всички стандартни кейнсиански съвети. Ние имахме 12 млрд. лв. фискален резерв. Сега той е 5 млрд. лв. Държавата хвърли 7 млрд. лева с вярата, че това ще помогне. Усилията обаче не подействаха и тези пари нищо не успяха да постигнат. Основното, което може да направи държавата, е да гради доверие. Ако съществува доверие в икономиката, ще има инвестиционен поток към страната. Обраното - ако няма доверие, инвеститорите ще бягат. Това стана в Гърция. Южната ни съседка постоянно взема нови заеми и харчи, но всичко изтича в чужбина с много бързи темпове. Има бягство на капитал. Основното нещо, което трябва да направи България, е да се позиционира като стабилна икономика. Трябва да се подобрят бизнес средата и инвестиционният климат. Оттам нататък инвестиционният поток ще се върне автоматично. В момента няма много страни, в които може да се инвестира. България, ако се появи като алтернатива за инвестиции, веднага ще бъде предпочетена.

Какво е бъдещето на еврозоната и дали България може да стане част от еврото в следващите години?

Георги Ангелов:

Практически България може да стане много бързо част от еврото. Не е ясно обаче дали страната ни иска това, защото не знаем какво е бъдещето на валутата.

По икономически показатели България надминава повечето страни от еврозоната - не само Гърция, Португалия, Ирландия, но и страни като Франция, Белгия и дори Германия. За да искаме да влезем в еврозоната, трябва да знаем как тя ще се развива. Това обаче не е същият механизъм, който действаше допреди една година. Еврозоната претърпява огромни промени. Никой не знае каква ще е бъдещата посока. Едно е еврозона, в която има правила за бюджетна стабилност, процедури и която може да осигури Гърция да се реформира и Италия да спазва дисциплина. Друго е еврозона, в която всичко е централизирано, данъците са еднакви. По този начин всичко се решава във Франкфурт и еврозоната става една отделна страна. При втория вариант България няма интерес да част от нея. България ще изгуби основните си предимства от гледна точка на данъчна и икономическа политика и няма да може да забогатява. Обаче България има интерес от еврозона, която може да осигури бюджетни правила и може да накара Гърция и Италия да се реформират. Разбира се еврозоната може и да се разпадне. Това не е изключен сценарий. Ако Гърция не се справи и бъде изхвърлена, структурата няма да се разпадне. Това ще е просто назидателен пример. С Италия и Испания обаче не е толкова лесно. При положение, че те не могат да се справят с икономическите си проблеми, това ще представлява голяма пречка за еврозоната.

Джордж Сорос беше казал, че Китай няма да позволи еврото да падне и че Китай се нуждае от европейската валута, като една от двете заедно с юана, контрапункт на долара. Какво мислите по този въпрос?

Георги Ангелов:

Китай определено има интерес да има друга стабилна валута - различна от долара. Проблемът е, че за да стане това, еврозната трябва да може да реши вътрешните си проблеми. С наливане на пари отвън може да се осигури известна стабилност за 1-2 години, но не може вечно да се наливат средства, защото няма толкова пари в света. Ако Италия и Испания не оправят в скоро време своите проблеми, ще се появи въпросът как да се финансира поддържането на еврозоната. Тогава централните банки ще започнат да печатат пари и да създават инфлация. Тази ситуация няма да се хареса на Германия и Холандия и на голяма част от северните страни. Съвсем възможно е последните да излязат от еврозоната и да оставят Франция и Испания да си печатат валута и да си правят хиперинфлация. Това всъщност може да представлява разпадът на еврозоната. Друга възможност е разделянето на две - северно и южно евро. Това е мислим сценарий, ако Италия и Испания не успеят да стабилизират икономиките си.