Продължаващият ръст на брутния вътрешен продукт е основание
за обща положителна оценка за развитието на икономиката на България през първото тримесечие на 2003 година. Позитивна е динамиката в редица конкретни сектори и области като промишленост, туризъм,
износ, банкова система и капиталов пазар. Добрите макроикономически показатели за инфлацията, пазара на труда и доходите допълват извода, че през първото тримесечие е налице едновременно запазена
икономическа стабилност и продължаващ растеж.
Добрата динамика на показателите същевременно не предполага непременно устойчивост, нито отпада необходимостта от по-съществено подобрение по някои от тях. Продължава остро да стои въпросът за ефективността на провежданата икономическа политика. Примерите за успешни прояви на конкретна държавна икономическа политика се свеждат до области като социалното осигуряване, заетостта, развитието на нормативната уредба в екологията, както и подпомагането на селскостопанските производители. Без положително развитие или като отрицателна може да бъде оценена политиката по отношение на приватизацията, чуждестранните инвестиции, реформата в здравеопазването и в съдебната система, секторната политика в транспорта и сферата на информационните и комуникационните технологии. Преговорният процес с Европейския съюз е забавен.
Несигурният баланс между добрите показатели и икономическата политика в крайна сметка потвърждава неутралната оценка за бизнес климата и намира израз в наличието на противоречиви оценки за отделните елементи на бизнес средата в България.
Бизнес климатът в България се оценява според обобщената оценка на представителите на близо 400 анкетирани предприятия в страната. Последното изследване бе проведено в началото на април. Интегрираната стойност на индекса Estat на бизнес климата за първото тримесечие на 2003 година е -0.61 (след –2.55 за последното тримесечие на 2002 година) и остава в неутралната част на скалата. Стойността на индекса е много близка до регистрираната през април миналата година, поради което има вероятност да се говори за сезонност в оценките на предприемачите. Бизнес средата продължава да бъде нестабилна. Оптимистичните очаквания за следващите месеци не се отразяват върху инвестиционните нагласи и реалната оценка на мениджърите за възможностите им в конкурентна бизнес среда. Намалява значително склонността към поемане на рискове с цел разширяване на дейността. Въпреки недостига на финансови ресурси, голяма част от анкетираните споделят, че не биха компенсирали този дефицит чрез банков кредит. Счетоводното приключване на годината и проблемите, свързани с администрацията, повишават критичността на оценките и склонността към използване на нерегламентирани начини за преодоляване на пречките. Неодобрението към законодателните инициативи на правителството нараства сериозно.
Ако се направи сравнение с първото тримесечие на миналата година, периода на началото на провеждане на анкетните проучвания, може да се говори по-категорично за наличието на позитивна тенденция в мнението на бизнеса за данъчната среда. Трудностите при започването на нов бизнес обаче продължават да се изтъкват от предприемачите като едни от основните проблеми, с които се сблъскват. Продължава по-позитивната нагласа на бизнеса към процесите на хармонизация на българското законодателство с европейското и очакванията за съответно подобряване на бизнес средата, но независимо от това по-активното въвличане на предприемачите в процеса по хармонизиране на законодателството и по-широката информираност за последствията от изискванията към бизнеса са изключително необходими. Нараства доверието в банковата система. Като цяло обаче предприемачите смятат, че правителството не провежда достатъчно целенасочена и ефективна политика за стимулиране на бизнеса. Мнението на бизнеса за законодателната инициатива на правителството продължава да бъде негативно. Известна положителна промяна се забелязва при оценката за практическото прилагане на законите, но като цяло законодателната дейност според бизнесмените създава несигурност и невъзможност за планиране на бизнеса. Отново трябва да се отбележи, че оценката за съдебната система потвърждава наличието на сериозни проблеми в тази област. Продължават нагласите на бизнеса да плаща допълнителни суми за бързо решаване на проблеми с администрацията, тоест търпимостта към корупцията продължава да е висока.
Първото тримесечие на 2003 година се характеризира със спад на общия показател за бизнес климата на НСИ в сравнение с предходното тримесечие. Показателите за бизнес климата в промишлеността пък имат по-ниски нива в сравнение с първото тримесечие на миналата година. През трите месеца на първото тримесечие показателят за бизнес климата в строителството заема сравнително високи нива. Показателите за бизнес климата в търговията на дребно са на по-високи нива в сравнение с първото тримесечие на 2002 година и се движат около нивото в края на миналата година. Отново според бизнес анкетите на НСИ, през първото тримесечие най-неблагоприятна изглежда динамиката на бизнес климата в сектора на услугите.
Очакваме растежът на БВП за първото тримесечие на 2003 година на годишна база да надхвърли растежа през първото тримесечие на 2002 година (3.4 на сто). В подкрепа на очакванията ни са значително по-високият растеж на годишна база на месечните продажби в промишлеността (особено ръстът на продажбите за износ през февруари и март – съответно 37 и 64.7 на сто) и в търговията, ръстът на производството в промишлеността, както и данните за износа и вноса на стоки, които значително надхвърлят тези за първо тримесечие на миналата година и свидетелстват за повишена активност от страна и на предлагането, и на търсенето. По отношение на инфлацията, изменението на потребителските цени през първото тримесечие е незначително както само по себе си, така също и в сравнение с изменението на цените на производител в промишлеността, което е обяснимо с вносната конкуренция на пазара на потребителски промишлени стоки и със скромен дял на промишлените стоки от местно производство в потребителската кошница. На пазара на труда се открояват движения "от тъмно на светло", за което свидетелства същественият спад на броя на регистрираните безработни и същественият ръст на броя на наетите лица. Наред с това обаче вероятно е налице и поток "от светло на тъмно", тъй като разликата между броя на регистрираните и самоопределилите се безработни рязко се увеличава в сравнение с края на 2002 година.
Първото тримесечие на 2003 година може да се характеризира със сравнително добро изпълнение на бюджета, като приходите по консолидирания бюджет за първите три месеца възлизат на 3 220.6 млн. лв., или малко над 24 на сто от годишния размер на програмата, а разходите възлизат на 3 109.8 млн. лв., или 22.8 на сто от годишния размер на разходите по програма.
В края на първото тримесечие на 2003 година общият размер на държавния и държавногарантирания дълг е 17 560 млн. лв. (преизчислено по централните курсове на БНБ за лева към 31 март 2003 г.), или 49.8 на сто от брутния вътрешен продукт. В сравнение с края 2002 година има намаление на общия размер на дълга с 620 млн. лв. В доларово изражение обаче общо държавният и държавногарантираният дълг е нараснал със 137 млн. долара за периода от края на 2002 година до края на март 2003 година (от 9 645 млн. долара до 9 782 млн. долара).
За периода от края на декември 2002 година до края на март 2003 година общият размер на външния дълг е отбелязал нарастване от 45.7 млн. долара. В левово изражение обаче поскъпването на еврото довежда до намаляване на външния дълг за периода с 677.5 млн. лева. Общият размер на външния дълг за края на март 2003 година е 8 506 млн. долара, или 15 270 млн. лв. Към края на март размерът на вътрешния дълг общо е 2 290.6 млн. лв. В сравнение с края на 2002 година има нарастване със 178.8 млн. лв. на общия размер на вътрешния дълг.
Темпът на приватизация в държавния сектор и през първото тримесечие на 2003 година продължава да бъде крайно незадоволителен. Сключени бяха едва 12 сделки за продажба на дружества с мажоритарно (над 50 на сто) държавно участие и 7 обособени части. Още по-голямо бе неизпълнението в частта продажби на миноритарни пакети акции – едва 25 сделки. Така за първите три месеца се оказва, че е изпълнена приблизително едномесечна част от Годишния план за приватизация на АП. Усилията на правителството бяха насочени към завършване на процедурите за приватизация на "Булгартабак холдинг" АД и "БТК" ЕАД. Предложените изменения в ЗПСК, които трябваше да изключат възможността за съдебен контрол върху 15 приватизационни сделки, бяха отхвърлени от Конституционният съд. Продажбата на двете дружества така и не бе завършена. В началото на март правителството пое ангажимент пред Световната банка да приватизира до края на 2003 година "Булгартабак холдинг" АД, Банка ДСК, БМФ, БРП и "Балканкар холдинг". Към задълженията на правителството се прибавя и приватизацията на 20 малки ВЕЦ-а, както и раздържавяване до края на септември на поне половината от малките и средните предприятия, останали държавна собственост. В писмото до Световната банка се изразява и очакването до края на текущата година да бъде завършена приватизацията на "БТК" ЕАД. Поетите от правителството ангажименти са условие за отпускане на втория транш от заема PAL. В областта на борсовата приватизация, Надзорният съвет на АП и МС одобриха Списък на търговски дружества с държавно участие в капитала, при приватизацията на които се допуска плащане с непарични платежни средства. Част от приетите поправки в ЗПСПК предвиждат в регистъра на Комисията за финансов надзор да се вписват служебно като публични онези дружества, за акции от които е взето решение за продажба по метода на публичното предлагане. Тези измененията се приеха за благоприятни за развитието на капиталовия пазар.
Първото тримесечие на 2003 година се характеризира с активен публичен дебат по проблемите на малките и средните предприятия, което показва известна активност от страна на държавата за поддържане на диалога с малкия и средния бизнес в страната. Доказателство за това бяха организираният от Агенцията за малки и средни предприятия Национален форум по проблемите на малките и средните предприятия, както и организираните от Българска стопанска камара през март две събития в областта на малкия и средния бизнес. За първи път по време на организирания от АМСП форум правителството категорично заяви на бизнеса, че част от обезпеченията при кредитиране няма да се поемат от гаранционен фонд, въпреки че неговото създаване беше регламентирано със Закона за малките и средните предприятия. Създаване на такъв Гаранционен фонд в подкрепа на малкия и средния бизнес с до 51 на сто участие на държавата предвижда внесеният на 25 февруари в парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, но държавата засега се въздържа от изпълнение на поети в тази област ангажименти.
На фона на рецесията на европейската икономика и съвсем слабия икономически растеж в САЩ, данните за външната търговия на България през първото тримесечие на 2003 г. предизвикват положителна изненада. Изнесени са стоки за 1709.2 млн. долара, което представлява нарастване с 42.3 на сто спрямо същия период на предходната година. Дори и при елиминиране на влиянието на курса нарастването си остава значително – 19.2 на сто (в левово изражение). Вносът (CIF) от 2190 млн. долара бележи увеличение с 39.1 на сто в доларово изражение и 16.4 на сто в левово изражение. Нарастването му изостава от това на износа, но не достатъчно, за да намали отрицателното салдо. Отбелязаният дефицит от около 500 млн. долара (износ FOB – внос CIF) остава по-висок с близо 35 на сто от реализирания през първото тримесечие на 2002 година, но в рамките на средното тримесечно равнище през предходната година. Наред с традиционните партньори (страните от ЕС, от ОИСР и съседните балкански държави) все по-голямо място в географската структура заемат някои позабравени пазари като Китай, Египет и Бразилия.
Обемът на чуждестранните инвестициите в България през първото тримесечие на 2003 г. (181.5 млн. долара) надхвърля с над 55 млн. долара (или 43.7 на сто) инвестираните средства през първото тримесечие на предходната година. Следва да се анализира обаче и структурата на преките чуждестранни инвестиции – 56.6 на сто (или 102.7 млн. долара) от общия им размер се падат на привлечените средства от нерезиденти и резерви на българските дружества, а останалите 78.8 млн. долара идват от движението по междуфирмените кредити. Един от изводите е, че икономиката продължава да изпитва остра липса на крупни инвестиции на зелено и на нови вложения от стратегически инвеститори.
Началото на 2003 година отбеляза нови подготвителни действия на държавните органи за поставянето на българската енергетика на пазарна основа. Крайният резултат от тези действия ще способства за подобряването на конкурентоспособността на енергоемките производства, на бизнес климата в енергийния сектор и за по-лесното приспособяване на българските икономически субекти към европейския пазар. Приемането на закон, уреждащ задълженията за поддържането на запаси от нефт и нефтопродукти, ще подпомогне преговорния процес по присъединяването на страната към ЕС. В противоположна посока ще въздейства възникналата неясна ситуация около валидността на ангажимента на България да затвори блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 година.
Цените на петролните продукти останаха нестабилни и достигнаха рекордно високи равнища за последното десетилетие. Възходящата им тенденция се пренесе в страната чрез увеличените цени на нефтопродуктите и природния газ и се отрази неблагоприятно върху енергоемката българска икономика. Ефектът беше частично омекотен от по-ниските равнища на долара спрямо лева. Започналата тенденция на понижение на цените на петролните продукти на световните пазари, съчетана с продължаващия спад на долара, е източник на повече оптимизъм за българските предприятия.
В сектор "Транспорт" не се наблюдават стъпки, които да подобрят както ефективността на работата на самия сектор, така и ползите, които той носи чрез услугите си на секторите, които обслужва. Въпросът за по-активното участие на частния сектор в управлението на инфраструктурата и осъществяването на транспортната дейност отново излезе на преден план. В авиационния и водния сектор и свързаните с тях инфраструктури този въпрос получи приоритет поради желанието и усилията на държавните органи да приватизират транспортните дружества и да концесионират летищните и пристанищни комплекси. В железопътния сектор темата за навлизането на частни оператори придоби по-голяма значимост с оглед на последиците от монополното положение на БДЖ върху конкурентоспособността на товародателите.
Въпреки важността на приватизацията на "БТК" ЕАД и новия Закон за далекосъобщенията за сектора на високите технологии и комуникациите правителството не успя да намери решение на нито един от тези два въпроса и през първото тримесечие на 2003 година. Все пак това забавяне не попречи да се направят първите стъпки за нарушаване монопола на "БТК" ЕАД. Интернет доставчикът "Орбител" подаде документи за получаване на лицензия за далекосъобщителен оператор пред Комисията за регулиране на съобщенията. През първото тримесечие беше назначен също и новият заместник-министър на транспорта и съобщенията, който поема сектора "Информационни и комуникационни технологии", въпреки че декларираното специално отношение към ИКТ от правителството изискваше тази промяна да се осъществи преди доста време.
Два фактора оказваха негативно влияние върху развитието на туризма в световен мащаб през първото тримесечие. Това бяха войната в Ирак и епидемията от атипична пневмония. За България обаче негативното влияние на тези фактори през изминалото тримесечие не се оказа толкова съществено. Изминалият зимен сезон е успешен благодарение и на добрите метеорологични условия. Предприетите мерки за развитие на инфраструктурата, както и обединяването на усилията на туроператори, хотелиери и собственици на въжени линии в курортите Боровец и Банско доведоха до създаване на условия за допълнително удължаване на зимния сезон. Приходите от туризъм за периода януари-март достигат 172 млн. долара, което е с 20 млн. повече в сравнение със същия период на миналата година. Същевременно се наблюдава и увеличаване на разходите на български граждани в чужбина – за първото тримесечие те достигат 136 млн. долара. Въпреки всичко салдото в туризма е положително и възлиза на 35.7 млн. долара. На проведената през март в Берлин най-голяма и престижна туристическа борса за България беше отбелязано, че на този етап събитията в света не се отразяват негативно върху подготовката за летния туристически сезон и очакванията за морските почивки са оптимистични. Положително влияние върху притока на туристи, особено през летния сезон, ще окаже и решението на правителството, взето през първата половина на април, да намали тройно цените на визите за граждани на Русия, Украйна и Беларус.
В областта на селското стопанство продължава усъвършенстването на механизмите за подпомагане на земеделските производители, създаването на база данни за състоянието на отрасъла като основен инструмент за защита на позициите на България в преговорния процес с ЕС и разработването на стратегии за развитие на отделни важни отрасли. С ускорени темпове се финансират проектите по програма САПАРД. Наблюдава се раздвижване на пазара на земя, който се характеризира с нарастване на броя на сделките за покупко-продажба, увеличаване на средната цена и подобряване на арендните отношения. Въпреки неблагоприятните климатични условия през зимата и измръзването на част от засетите есенници, очакванията са за по-високи добиви в незасегнатите райони предвид получените от земеделските стопани субсидии за покупка на качествени семена, торове и дизелово гориво.
Ролята на капиталовия пазар във финансовия сектор на България остава незначителна – към края на март общата пазарна капитализация на "Българска фондова борса – София" АД е малко над 4 на сто от актуализираната прогноза за БВП за 2003 година. Първото тримесечие на годината отбеляза разнопосочно развитие на основните показатели, характеризиращи състоянието на капиталовия пазар в България. Индексът SOFIX се повишаваше през по-голямата част от периода и същевременно през тримесечието отново нарасна пазарната капитализация. Без компенсаторните инструменти, но с блоковите сделки, през това тримесечие борсовият оборот и обемът на търговия бяха под тези от предишното тримесечие. Ниската ликвидност продължава да бъде сред основните проблеми на пазара. Все пак повечето от включените в SOFIX книжа (както и отделни други) имат добра ликвидност, която вече се приема положително от инвеститорите и е добра основа за по-нататъшно популяризиране и развитие на пазара. Началото на март отбеляза официалния старт на т.нар. система COBOS (client order-book online system) за електронно подаване на поръчки чрез Интернет от клиенти на членовете на борсата. По отношение на нормативната и регулативната среда, най-важното събитие през първото тримесечие на 2003 година бе конституирането на новия обединен надзорен орган – Комисията за финансов надзор – в резултат от приетия в края на миналата година Закон за комисията за финансов надзор. В средата на март Народното събрание избра членовете на Комисията за финансов надзор и тя започна работата си.
Финансовото посредничество в България се извършва предимно през банковата система. Състоянието на банките в България продължава да бъде стабилно, с отлични показатели за капиталова адекватност и ликвидност и едновременно с добре функциониращ банков надзор. Чуждестранното участие в банковата система на България категорично преобладава както в контрола върху собствения капитал, така и по отношение на управляваните активи. Общо банковата система за последното тримесечие продължи да увеличава своите активи, но имаше намаление на обема на депозитите и на текущата печалба. Текущата печалба на банковата система в края на тримесечието обаче надхвърляше тази от март 2002 година. Съотношението нетен лихвен доход/други нелихвени приходи се увеличава. Кредитите на неправителствения сектор показват ясна тенденция към увеличаване. Новодоговорените кредити от търговските банки за първите три месеца на 2002 година са били за общо 991.4 млн. лв., докато за първите три месеца на 2003 година новодоговорените кредити са били за общо 1 235.34 млн. лв. (ръст от близо 25 на сто). Въпреки активизирането на кредитната дейност и добрите показатели общо за системата остават съмненията за ефективността и степента на развитие на банковия сектор на България.
В областта на социалното осигуряване, първото тримесечие не доведе до приемане на новия Кодекс за социално осигуряване на второ четене в пленарна зала. Най-дискутираният казус в Комисията по труда и социалната политика бе свързан с това дали да се разреши на пенсионно-осигурителното дружество да бъде свързано лице с банката попечител. Обявената доходност от инвестициите на пенсионните фондове през 2002 година показва, че спестяването в частен пенсионен фонд е отлична и сравнително ниско рискова инвестиция. Първите финансови резултати от въвеждането на минималните осигурителни прагове по отрасли и професии, както и от задължителната регистрация на трудовите договори в НОИ, породиха оптимистични очаквания както за бъдещо намаляване на осигурителната тежест за работодатели и осигурени, така и за възможно бъдещо увеличаване размера на пенсиите и осигуряване на по-висок жизнен стандарт на населението.
Тенденцията на намаляване броя на регистрираните в бюрата по труда безработни лица продължи и през първото тримесечие на настоящата година. Равнището на безработица по този показател през януари беше 17.46 на сто, а през март вече е 15.69 на сто. Успоредно с това нараства заетостта. От март са в сила последните промени в Закона за насърчаване на заетостта, а програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" навлиза в най-мащабната си фаза, като по нея са одобрени 600 проекта. Като значимо събитие се откроява подписването през първото тримесечие на споразумението за предоставяне на заем от Световната банка в размер на 50.8 млн. евро за реализацията на Проект за социални инвестиции и насърчаване на заетостта.
През първото тримесечие на 2003 година продължи номиналното и реалното повишаване на доходите на населението, регистрирано от НСИ с данните за работната заплата и домакинските бюджети. Настъпи и важна институционална промяна в социалното подпомагане. В съответствие с последните изменения в Закона за социално подпомагане на мястото на сега действащия специализиран орган беше създадена Агенцията за социално подпомагане. Въпреки отдавна изградените и добре функциониращи механизми на социално партньорство в България на национално равнище, на ниво отрасъл, предприятие или община не всичко върви гладко в отношенията между работодатели и работници. Особено сериозни са конфликтите в случаите на предстояща приватизация на големи и важни за икономиката на България предприятия. Изминалото тримесечие беше наситено с прояви на социално напрежение при подобни ситуации.
Сключеният Национален рамков договор за 2003 година породи широка дискусия в сферата на здравеопазването през първото тримесечие. Приема се, че новият здравен договор е по-добър от предишните и че с него ще се осигури по-голяма прозрачност в здравната система, както и по-добро здравно обслужване на населението, но фактът, че и общопрактикуващите лекари, и фармацевтите са недоволни от промените, показва, че все още има спорни моменти и че диалогът трябва да продължи. Очаква се недостиг на средствата за лекарства и за 2003 година, който е предопределен както от гласувания необосновано нисък бюджет за лекарства, така и от неефективното управление на средствата за лекарства. Реформата в болничната помощ изостава, което води до неефективно функциониране на лечебните заведения като цяло и до ниско качество на предоставените здравни услуги на населението. Честата законова промяна в сферата на здравеопазването и недостатъчната информираност за промените както на изпълнителите на медицинска помощ, така и на здравноосигурените, пораждат несигурност и недоверие към провежданата здравна реформа. Разширяването на пазара на доброволно здравно осигуряване с още два частни фонда, както и засиленият интерес към здравноосигурителния пазар от страна на застрахователните компании показват, че перспективите за този пазар са добри, но ниските реални доходи на населението, както и последните данъчни промени, засягащи вноските за доброволно здравно осигуряване, са причина под 8 на сто от активното население да се осигурява в доброволен частен здравен фонд.
Периодът на първото тримесечие на 2003 година очерта качествено нов кръг от въпроси, свързани с конкретното прилагане на предписаните норми в областта на екологичната политика. В рамките на законодателния процес във връзка с опазването на околната среда внимание заслужават два нови нормативни документа – Наредба за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, както и Наредба за реда и условията за издаване на комплексни разрешителни за изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи промишлени инсталации и съоръжения. Във връзка с позициите на България по преговорите с ЕС, представителите на бизнеса и МОСВ оповестиха в началото на годината свои оценки на технологичния, инвестиционен и управленски потенциал на българските предприятия за прилагане на европейската политика по опазване на околната среда. "Екологичната цена", която българската индустрия се очаква да заплати, за да изпълни директивите на ЕС, се превърна в тема на разгорещен обществен дебат. Въпреки чувствителността на бизнеса и държавата по този въпрос, успешното му решаване е възможно в рамките на по-общия въпрос за ефективността на административните процедури за превенция и контрол и за готовността на държавата да формира параметри на благоприятна среда за екологични дейности чрез въвеждането на подходящи икономически стимули.
Първите три месеца на годината не се оказаха най-подходящите за България за развитие на преговорите за присъединяването към ЕС. Войната в Ирак и позицията на България предизвикаха противоречиви реакции и изказвания от страна на някои държави членки. Натрупаха се редица вътрешни нерешени въпроси, влияещи върху преговорите. Има известно забавяне при приемането на важни законопроекти и наредби. България не затвори нито една нова глава от преговорните глави през тримесечието. В края на март министърът по европейските въпроси и главен преговарящ изказа опасение, че е напълно възможно преговорите с ЕС да не приключат до май 2004 година, каквато е предварително поставената цел. Време е да се отбележи, че ако в редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България, който ще се публикува през октомври, не се посочва, че страната е готова да приключи преговорите, това няма да стане до края на май 2004 година. Ето защо остават надеждите (но и необходимостта от конкретни усилия) България да успее да постигне напредък и конкретни договорености за датата на присъединяване към Европейския съюз.
През първото тримесечие на 2003 година продължиха и законодателните инициативи, насочени към подобряване на други елементи на бизнес средата. На първо четене бе приет Закон за административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, чиято цел е ограничаване намесата на държавата и местните власти в дейността на търговските дружества и предприемачите. Продължава работата по подготовка на изцяло нов Закон за обществените поръчки. Създадената през миналата година специална работна група провежда своите заседания, на които се обсъждат възможностите за промени, насочени към по-голяма прозрачност, гъвкавост и експедитивност на процедурите. Бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Той представлява сериозна ревизия на правната регламентация на конкурентните правоотношения в страната. Промените в закона се очаква да доведат до промени и в други нормативни документи, свързани с дейността на КЗК. Бързото осъществяване на този процес ще даде възможност за цялостно изграждане на законовата рамка на конкуренцията в България. През март Народното събрание одобри на първо четене промени в Търговския закон, чиято основна цел е ускоряване на процедурите по несъстоятелност и преобразуване на търговските дружества. Тези промени предвиждат драстично съкращаване на процедурите и сроковете за тяхното изпълнение, както и повишаване защитата на интересите на добросъвестните кредитори. Проблемите в съдебната система продължават да влияят негативно както върху бизнес средата, така и върху цялостния образ на България пред международната общност и чуждестранните инвеститори. През първото тримесечие продължиха опитите за осъществяване на реформа в съдебната власт чрез търсене на консенсус между парламентарно представените сили. В края на март бе постигнато важно политическо споразумение за основните насоки на реформата, както и съгласие за промени в Конституцията, които могат да бъдат извършени от 39-ото Народно събрание.
Пълният текст на доклада на Центъра за икономическо развитие: "Икономиката на България през първото тримесечие на 2003 г." можете да намерите тук.
