Финансовото министерство публикува месечни си анализ за икономиката на България през май.
Икономическият растеж в страната през първото тримесечие на 2013 г. се забави до 0.4%. Основен двигател на растежа беше външното търсене, като износът нарасна с 10.8%. Инвестициите в основен капитал се повишиха с 5% спрямо година по-рано и също допринесоха положително. Промяната на запасите от своя страна оказа отрицателен натиск върху растежа на БВП. Високото ниво на безработица и по-бавният реален растеж на заплатите доведоха до спад в разходите на домакинствата от 1%. В същото време правителственото потребление отбеляза увеличение. По-високите нива на инвестиции и търсенето от страна на експортноориентираните производства доведе до повишение на вноса от 5.6%.
Възстановяването на общата заетост в страната бе свързано с регистрирания растеж на заетите в сектора на услугите, който възлезе на 2.9% на годишна база. Всички икономически дейности в сферата на услугите отбелязаха нарастване в броя на заетите, като най-голям принос имаха отраслите професионални дейности, научни изследвания, административни и спомагателни дейности, и търговия, транспорт и хотели и ресторанти. За разлика от услугите, динамиката на заетите в селското стопанство и индустрията остана негативна, след като спаднаха съответно с 1% и 5.4%, макар да бе наблюдавано подобрение в сравнение с годишния темп на изменение в края на 2012 г. По-бавният спад на заетостта в индустрията през първите три месеца на 2013 г. бе обусловен от стабилизирането на заетите в строителството (спад от 0.3%), след отбелязаните двуцифрени темпове на намаление през повечето тримесечия на 2012 г. Същевременно, понижението на броя на заетите в промишлеността се задълбочи до 6.6%.
Едновременно със стабилизирането на заетостта, безработицата продължи да нараства и през първите три месеца на 2013 г. до 13.8% (по данни от НРС). Броят на безработните надхвърли 456 хил. д., отбелязвайки прираст от 8.3% спрямо съответния период на 2012 г., и допринесе почти изцяло за увеличението на работната сила. Коефициентът на икономическа активност се увеличи с 1% до 52.8% и поради ограничените възможности за наемане на труд бе фактор за задържане на високото ниво на безработица. Нивото на продължителна безработица (над 12 месеца) продължи да се повишава до 7.6%, а делът на дълготрайно безработните се покачи до 55%.
Равнището на регистрираната безработица през май отбеляза понижение до 11%. Спадът на показателя се ускори в сравнение с предходните два месеца до 0.4% и спомогна безработицата да достигне нивото си от май 2012 г. Низходящата динамика на индикатора през този период от годината е обичайна и се дължи основно на действието на сезонните фактори.
През първото тримесечие растежът на производителността на труда се забави значително, вследствие на възстановяването на заетостта. Реалният растеж на показателя достигна 0.7% на годишна база при 5.5% през предходното тримесечие и 4.9% през съответния период на 2012 г.
Годишната инфлация според ХИПЦ се забави до 0.9% през април, след втори пореден месечен спад от 0.4% в потребителските цени. Така натрупаната инфлация за първите четири месеца на годината бе отрицателна в размер на 0.5%.
Дефицитът по текущата сметка през първото тримесечие на 2013 г. възлезе на 420.7 млн. евро или 1% от БВП. Балансът по сметката беше отрицателен през първите два месеца от годината, но през март бе отчетен излишък в размер на 62.8 млн. евро. Основно влияние върху динамиката на текущата сметка имаше външната търговия. Вносът през март отчете първи спад от началото на годината в размер от 9.7% на годишна база, в резултат от намаление на вноса както от ЕС, така и от трети страни. Макар и със забавен темп, износът от своя страна отчете ръст от 3.6%, а силното му представяне през първото тримесечие бе главно в резултат на нарастване на изнесените количества нефт и рафинирани нефтопродукти. По-високите цени на изнесените машини и оборудване също имаха положителен принос. Така търговският дефицит през март се сви със 73% спрямо година по-рано и възлезе на 97.1 млн. евро.
Балансът по финансовата сметка бе положителен в размер на 300 млн. евро, отчитайки 15% повишение на годишна база. Нетни входящи потоци бяха регистрирани по всички финансови статии. Натрупаният от началото на годината баланс обаче остана отрицателен в размер на 1 млрд. евро (2.5% от БВП). Дефицитът отразява изплащането на главница и лихви по външен държавен заем през януари и изходящи парични потоци под формата на по-високи активи и намаляване на пасивите във валута и депозити.
Брутният външен дълг достигна 37.3 млрд. евро към края на март (91.4% от БВП), повишавайки се с 0.7% на месечна и 2% на годишна база. Международните валутни резерви се понижиха с 0.1% спрямо предходния месец до 14.8 млрд. евро през май, което забави годишния им темп на растеж до 9.5% при 11% месец по-рано. Депозитът на правителството бе единственият с положителен принос за изменението им, като се увеличи с 8.3% на месечна база. В същото време банкнотите в обръщение се свиха с 2.9%, а поевтиняването на златото през месеца доведе до понижение на депозита на управление Банково с 2.2%. Покритието на паричната база продължи да се подобрява и достигна 178.1%, след като приключи април на ниво от 175.3%. Нивото на международните резерви към края на март бе достатъчно да покрие 6.3 месеца внос на стоки и услуги или 141.4% от краткосрочния външен дълг. Налице бе подобрение и при двата показателя спрямо предходния месец поради силния месечен растеж на резервите през март.
Годишният растеж на паричното предлагане се забави до 7.4% през април в сравнение с 8.9% в края на март. Отрицателен принос за това имаха депозитите с договорен матуритет както на годишна, така и на месечна база, след като за пръв път от 1999 г. отбелязаха годишно понижение от 2.3%. Макар основната причина за тази промяна да остава преместването на депозитите на домакинства от облагаеми към необлагаеми спестовни инструменти, до известна степен това се дължеше и на сезонно високите данъчни разплащания към държавния бюджет през април. Същият фактор допринесе и за забавянето на растежа на овърнайт депозитите от 12.9% до 11% на годишна база. Общият размер на депозитите се сви през април с 189.8 млн. лв., което доведе до понижение на годишния им темпа на нарастване от до 7.3% от 9.3% в края на март.
Динамиката на кредита за частния сектор бе отражение на несигурността на фирмите и домакинствата и за трети пореден месец забави нарастването си. То достигна 2.2% в края на април при 2.3% в края на предходния месец. Кредитите за нефинансови предприятия нараснаха с малко по-нисък темп – 4.3% при 4.4% в края на март. Спадът на потребителските кредити се сви леко от 2.2% до 2% на годишна база, докато жилищните кредити се увеличиха с 0.4% спрямо 0.6% месец по-рано. След като за пръв път през март регистрираха понижение на годишна база, лошите и преструктурирани кредити отново отчетоха растеж (1.2% спрямо същия месец на 2012 г.). По този начин делът им в кредитите за фирми и домакинства се увеличи от 17.9% до 18.4% в края на април.
Среднопретегленият лихвен процент по кредити за нефинансовите предприятия се повиши с 32 б.т. през април. Месечният обем от новоотпуснати кредити, от своя страна, бе с 30.5% по-висок в сравнение с обемът, реализиран 12 месеца по-рано. Среднопретеглената цена на потребителските и на жилищните кредити се понижи спрямо края на март съответно с 34 и 5 б.т. И двата типа кредити се представиха по-добре в сравнение с година по-рано, след като обемите през април 2013 г. бяха с 41.6% по-високи при потребителските и с 27.4% при жилищните кредити.
Среднопретеглените лихвени проценти по депозити, деноминирани в лева и евро, се понижиха спрямо предходния месец с 21 и 22 б.т., докато доларовите депозити добавиха 22 б.т. към възвръщаемостта си. Общият размер на новите депозити достигна почти 2.5 млрд. лв. през април, което бе с 20.8% по-малко спрямо същия месец на 2012 г.
Дефицитът по КФП към края на април възлезе на 286.4 млн. лв. на касова основа (0.4% от на БВП), като бе с 0.1 пр.п. по-висок в сравнение със същия период на предходната година. На месечна база салдото по консолидирания бюджет бе положително за първи път от началото на 2013 г., като излишъкът възлезе на 509.2 млн. лв. при 470 млн. лв. през април 2012 г.
Обзор на държавния дълг
МФ преотвори емисия 7-годишни ДЦК с падеж 16 януари 2020 г. Предложеното количество беше 20 млн. евро, а постигнатата доходност - 2.45%. Този показател бележи значително намаление в сравнение с предходното преотваряне на емисията през март 2013 г., когато доходността беше 2.82%. Търсенето превиши предлагането около три пъти, като коефициентът на покритие достигна 2.83. На аукциона взеха участие всички първични дилъри на ДЦК, като заявиха поръчки за 56.68 млн. евро.
На 27 май МФ преотвори за четвърти път емисия 10.5-годишни ДЦК с падеж 9 юли 2023 г. Постигнатата доходност бе 3.43%, което е с 20 б.т. по-малко в сравнение с предишното преотваряне на емисията през март т.г. Коефициентът на покритие бе близо 2, като при предложено количество от 50 млн. лв., първичните дилъри заявиха поръчки за 99.84 млн. лв. След последния аукцион общият обем на емисията в обращение достигна 200 млн. лв.
Размерът на държавния дълг в края на април възлезе на 6 890.2 млн. евро, в това число вътрешен дълг – 3 144 млн. евро и външен дълг – 3 746.2 млн. евро. В номинално изражение дългът отчете увеличение с 5.4 млн. евро в сравнение с нивото си в края на предходния месец. Това бе резултат преди всичко на повишението на вътрешния дълг във връзка с новото вътрешно финансиране с ДЦК през месеца. В края на април съотношението на държавния дълг към БВП бе 16.9%
Делът на дълга в лева се повиши до 33.6% през април, докато този на дълга в евро, щатски долари и други валути се понижиха спрямо предходния месец, съответно до 51.9%, 13% и 1.5%. Към края на април делът на дълга с фиксирани лихви регистрира увеличение спрямо февруари и достига 85.7%, а дългът с плаващи лихви намаля до 14.3%. В структурата на дълга по кредитори през април с най-голям относителен дял бе вътрешният дълг – 45.6%, следван от българските облигации, деноминирани в евро, емитирани на международните капиталови пазари – 13.8%, Световна Банка – 12.9%, Европейски съюз – 12.6%, глобални облигации – 12.1%, Парижки клуб – 1% и други кредитори – 2%.
