Европейският съюз (ЕС) закъсня с мерките за справяне с младежката безработица, но по-добре късно, отколкото никога. Това коментира евродепутатът Мария Габриел по време на дискусия "Кризата с лидерството в ЕС”, която се проведе в петък (5 април) в София.

Мерките за справяне с младежката безработица бяха представени от Европейската комисия в края на миналата година.

Една такава мярка е младежката гаранция, предаде iNews.bg. Целта на този инструмент е младите хора да получат добро предложение за работа до 4 месеца, след като са завършили образованието си или са останали без работа. Предвижда се тя да бъде съфинансирана с 6 млрд. евро от Европейския социален фонд.

Според Габриел сумата, която е необходима, за да работи този инструмент, е много по-голяма - 21 млрд. евро. Останалите средства могат да се набавят чрез пренасочване от други фондове - за селските райони и регионално развитие например.

Младежката гаранция обаче не е дългосрочно решение, а само "закърпване” на проблема, смята евродепутатът.

Една от причините е, че инструментът не включва младите хора, които нито учат, нито са на стаж, нито търсят работа, а те представляват 30% от безработните млади. Това са 14 млн. младежи, каза Габриел.

За да се реши този наболял проблем дългосрочно, е необходимо образованието и бизнесът да бъдат адекватно свързани, смята евродепутатът.

Лоша практика, за която Габриел алармира, е да се използват стажанти за позиции, които изискват трудов договор.

Безработицата сред младите в Европа е върхът на айсберга, каза евродепутатът. В Испания например, половината от младежите са без работа, в България - 27,5%.

Евродепутатът коментира и кризата в Кипър. Евентуално излизане на страната от еврозоната само по себе си не е страшно, но изпраща негативен сигнал относно възможността на ЕС да се справя с кризи, каза Габриел.

От друга страна обаче не трябва да се превръщаме в заложници на дадена страна членка. Ако иска да излезе, нека го направи, добави евродепутатът.

Излизането на дадена страна от ЕС или еврозоната не е трудно, но обратното влизане е. То предполага наново започване на процедурата за членство. Според Габриел някои от старите страни членки не са готови да водят преговори, ако сега излязат от ЕС. Тя визира Великобритания, която дава такива сигнали.

Според евродепутата отказът на някои страни да ни приемат в Шенген е липса на доверие и заиграване с вътрешнополитически игри.