Едва ли Малта ще последва Кипър в икономическата криза – въпреки приликите между двете страни. Това посочва агенция "Ройтерс“ в свой анализ, разглеждащ сходствата между островните държави.

И двете страни се присъединиха към ЕС през 2004 година, споделят една валута – еврото, както и са с повишена важност на банковия сектор, който играе централна роля в икономиките им.

"Ройтерс“ обаче успокоява тревожните инвеститори, че няма да има локален домино ефект, разстлан от Кипър към Малта. Малтийският риск има много по-различен профил от кипърския според агенцията. "Бизнес моделът на финансовия сектор в Малта далеч не е така сенчест и противоречив, както е в Кипър“, изтъква Карстен Бржески, който е икономист от ING Bank в Брюксел.

Същевременно Европейската комисия (ЕК) очаква ръстът на островната икономика да продължи не само през тази година, но и през следващата. Ключови фактори за това са повишеното вътрешно потребление, както и увеличаването на нетния износ, съобщава bTV.

Безработицата в Малта също е ниска – 6,4%, като същото важи и за външния дълг на страната – 72% от БВП.

Главният повод за опасенията е огромния размер на банковия сектор в Малта – той е осем пъти по-голям от БВП, което е съпоставимо с обема на сектора в Кипър, преди да избухне кризата. Поради това икономиката все пак може да остане силно уязвима за финансови сътресения.

Разликата в сектора е наличието на дъщерни дружества на чуждестранни банки в системата на Малта. В случай на криза, те биха спасили инвестициите си. За сравнение, в Кипър нишата бе доминирана от две местни банки, разчитащи на външни валутни депозити и гръцкия дълг.

Същевременно стана ясно, че Португалия и международните й кредитори са постигнали споразумение по новия план на дясноцентристкото правителство на страната за строги икономии. Така се откри пътят за превеждане на транш в размер на 2 милиарда евро от международния спасителен план. Очаква се днес (13 май) да бъде одобрено получаването на финансовата помощ за Кипър и Гърция.