Българите не биха имали доверие на жена директор на полицията, главен прокурор или финансов министър. В същото време полът няма значение, когато става дума за ректор на университет, министър на образованието, директор на училище, кмет и шеф на банка. Това сочат резултатите от проучване на директора на Института по социология към БАН Румяна Стоилова, което тя самата представи на дискусия днес.

Едва 27% от българите имат пряк ръководител жена. За сравнение процентът във Финландия е 40%, в Германия е 18%.

Поводът за днешната дискусия беше основаването на Център на жените в технологиите с председател Саша Безуханова, директор "Публична администрация за развиващи се пазари" в технологичната компания Hewlett-Packard.

“В продължение на седем години се чувствах доста самотна, защото бях единствената жена-изпълнителен директор на HP в Европа, Азия и Близкия изток. Целта ни е не да създадем женска асоциация, а такава, която ще подкрепя икономиката”, заяви Безуханова. Центърът си поставя нелеката задача да разбие стереотипите, че сферата на информационните технологии е запазена за мъжете.

У нас делът на жените, завършващи инженерни и природни специалности, е най-висок в рамките на Европейския съюз (където е средно 20%). Жените са 40% от завършили специалности, свързани с информационните технологии и 30% от завършилите инженерни специалности. Те обаче се насочват по-скоро към учителската професия, която не е толкова престижна и високоплатена, както работата във високотехнологична фирма например, обяснява Стоилова.

Причините за това са, че съществуват известни бариери пред семейните жени в технологичните фирми - те трудно могат да синхронизират работното си време с това на детските градини, освен това често би им се налагало да усвояват нови умения за сметка на свободното си време.

Около 50% от заетите в научни изследвания у нас са жени при среден процент около 33% за ЕС. Все още обаче съществуват различия между заплатите на жените и мъжете (в полза на мъжете), макар и тези различния у нас да са по-ниски, отколкото в останалите европейски страни. У нас най-малки са различията в заплащанията в природните науки и инженерните специалности, а най-големи - в хуманитарните науки, изтъкна Стоилова.

40% от служителите на БАН и то хабилитираните, тоест на високи позиции, са жени, изтъкна заместник-директорът на академията Севдалина Димитрова. Близо 40% от директорите на природните институти в БАН са дами. Това обаче не е резултат от съзнателна политика на академията, а от резкия отлив на мъже от там.

Въпреки това науката е подходящо поприще за дамите, тъй като дава възможност за ненормирано работно време и работа от вкъщи, изтъкна Димитрова.

Тази статия ви хареса? Станете фен на страницата на Еcon.bg във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!