Най-вероятно сте срещали в различни бизнес издания метафората за "стъкления таван", отнасящ се за пречките, които срещат жените в бизнеса по пътя на кариерното си развитие. Тя присъства във всякакви заглавия към текстове за изследвания, според които жените са дискриминирани на пазара на труда и не могат да се "доберат" до високите позиции.

Любима е и на представителите на европейските институции, които активно започват да осъждат неравенството, което, ако съществува между половете в бизнеса, обикновено се взривява около Световния ден на жената - 8 март. Econ.bg потърси отговор на въпроса счупили ли са българските бизнес дами този стъклен таван. Отговорите, които получихме, не са еднозначни...

Нека да започнем обаче с малко статистика.

Жените в ЕС получават с 16,4% по-ниски заплати от мъжете, сочат последните данни на Европейската комисия от март 2012 г.

В рамките на Европейския съюз, жените представляват 60% от завършилите университет. Въпреки това едва 12% от ръководните кадри в големите предприятия и 3% от изпълнителните директори на публичните компании са жени.

Един от всеки седем членове на управителни органи на най-големите европейски дружества е дама (13,7%), сочат данните на ЕК за 2011 г. Това представлява леко подобрение в сравнение с 2010 г., когато процентът е бил 11,8%. При тези темпове обаче, за постигането на значителен баланс при участието на мъжете и жените (поне 40% от двата пола), ще са необходими още над 40 години.

Този баланс е важен, тъй като според изследвания, равното участие на мъжете и жените на ръководни позиции допринася за по-добри бизнес резултати, по-голяма конкурентоспособност и икономически ползи. Така например в доклад на McKinsey се посочва, че оперативната печалба на дружества, в които двата пола са представени поравно, е с 56% по-висока в сравнение с дружества, в които има само мъже.

В тази връзка 24 дружества в Европа през 2011 г. са подписали ангажимент, според който обещават да увеличат участието на жените в своите управителни органи съответно на 30% до 2015 г. и на 40% до 2020 г.

Освен доброволни мерки за увеличаване на броя на дами на ръководни позиции в компаниите, Европейската комисия предлага въвеждането на задължителни квоти за участие на жени в управителните съвети на публичните компании в ЕС, целящи именно постигане на гореспоменатите проценти.

“Искам да изпратя ясно съобщение към корпоративния свят – жените правят бизнес“ - с тези думи еврокомисарят по правосъдие Вивиан Рединг се обръща към бизнеса, подканяйки го да даде едно рамо на жените.

Въпреки гръмките призиви към компаниите и посочвайки добрия пример на Норвегия, която e въвела квотите през 2003 г. обаче, институциите не смеят да ги направят задължителни. Причината? Просто осъзнават (макар и без да признават гласно), че това нарушава принципите на демокрация и свободна конкуренция. Бизнесът, от своя страна, е пасивен в дискусията по темата, но дава сигнали, че налагане на външни регулации относно наемането на човешки ресурси не му се нрави много.

А какво мислят самите бизнес дами?

“Въвеждането на квоти е може би началото на формиране на една по-добра работна среда, в която мъжете и жените се допълваме, а не конкурираме”, заявява създателят на “Кафе на колела” Йордана Димитрова. Наблюдава се все по-активно навлизане на жени на ръководни позиции в сектори като банките и телевизиите, но въпреки това проучванията показват все още значителен превес на ръководителите мъже в сектор като политиката както и в големите корпоративни структури, според Димитрова. Тя споделя, че неведнъж е усещала дискриминация в работата си ѝ се е налагало да се доказва в пъти повече от колега мъж, за да я приемат насериозно.

Маркетинг директорът на 3бей.БГ Даниела Кетенлиева също е привърженик на квотите. Според нея в българския бизнес равенството между половете още не е постигнато. Компаниите все още предпочитат да наемат мъже с идеята, че те са по-концентрирани и амбициозни.

“Хората те определят по външния вид и често в началото на срещите мъжете са скептични. Но това се оказва и едно от основните ни предимства като жени – по-добре да те подценят и да ги изненадаш по-късно, отколкото обратното”, споделя професионалния си опит Кетенлиева.

Редакторът на сайта Fit&Well Петя Дикова също е на мнението, че у нас има полова дискриминация в редица браншове, но не смята, че външна намеса в бизнеса ще подобри ситуацията.

"В сравнение с други страни в Европа, положението относно равенството межди половете в бизнеса в България не изглежда толкова зле, но сме и далеч от първенците", заявява директорът на Центъра за изследвания и политики за жените Живка Маринова.

Тя е привърженик на квотите, тъй като не вярва на естествения подбор на високите ръководни нива.

“У нас съществува стереотипът, че равенството е женски проблем. Заговори ли се за равенство, интересът на мъжете е нулев, особено ако е намесен и бизнес”, казва Маринова.

Провокирани от твърдението ѝ, се допитваме и до мнението на мъж по този “женски въпрос” - изпълнителният директор на "АББ Авангард" Руслан Папазян. Той шеговито отговаря, че се чувства малцинство, тъй като в управленския екип на компанията преобладават жените. Според него бизнесът в България е изключително еманципиран, сравнявайки го с други държави. “Смятам, че всяко едно предприятие може само да спечели, когато предлага равнопоставени условия”, категоричен е той. Според Папазян обаче квотите са краен вариант.

Истината е, че самите квоти могат да се разгледат като вид дискриминация. Благодарение на тях е възможно до високите постове да стигнат дами, които нямат други „качества“ освен пола си, а от това няма да спечели никой. В България има немалко примери на жени, които успешно управляват големи компании - Саша Безуханова, директор „Публична администрация за развиващи се пазари” в HP), Диана Митева, член на Управителния съвет (УС) и един от изпълнителните директори на Банка ДСК, и други. Те са стигнали до тези позиции, благодарение на качествата си, компетенциите си и упорития си труд, без „трамплин“, какъвто биха били задължителните квоти.

Жените у нас имат нужда не от подбутване по пътя на кариерното развитие, а от правилна социална и корпоративна политика - обезщетения за майчинство и детски надбавки в размери, адекватни на нуждите на домакинството, възможност за гъвкаво работно време след раждането на деца, коректно отношение от страна на работодателите (19% от бъдещите майки у нас са загубили работата си, след като са признали, че са бременни, сочат последни данни на Глобалния алианс за защита на детското здраве и естественото хранене в България).

Наличието на повече жени на ръководни позиции ще подобри конкурентоспособността на компаниите и бизнес средата, показват, както вече споменахме, редица изследвания. Това ще се случи обаче само ако тези жени са достигнали до директорския пост заради качествата си, в равностойна надпревара с мъжете.