След формалното затваряне на глава "Земеделие" на 4 юни на ниво главен преговарящ са постигнати следните параметри по отделните искания на Република България:

I. ХОРИЗОНТАЛНИ ВЪПРОСИ

1. Политика на качеството

България е предявила искане за признаване на регистрираните в Патентно ведомство наименования за произход и включването им в Европейския регистър на защитените наименования по съкратена процедура.

Представен е индикативен списък на наименованията за произход на земеделски продукти и храни, които са имали регистрация съгласно българското законодателство към момента на изготвяне на позицията за преговори - 2001 г.

Искането от 2001г. се базира на вече отменено законодателство, поради което регистрацията следва да бъде съкратена съгласно новото законодателство. Това е и позицията на ЕС.

• Съкратената процедура е преходна норма в европейското законодателство, предоставяща възможност на страните-членки към момента на създаването на Политиката на качество - 1992 г., да поискат включване в Европейските регистри на земеделските продукти и храни, които се ползват от национална защита, без да следват задължителните процедури на оповестяване и възражения. Прилагането на тази съкратена процедура е довело до редица съдебни спорове, които и до днес не са приключили, поради което е взето решение за отмяната й през 2003 г. и съгласно поясненията на ЕК " тя не трябва да бъде възстановявана за никоя нова страна-членка".

  2. Държавни помощи

В допълнителната информация към позицията за преговори от 6 февруари 2004г. България заявява желание да предоставя временни и намаляващи държавни помощи за 5 години за определени растителни култури и за 10 години за националния генетичен фонд.

В Общата позиция на ЕК се отбелязва, че в рамките на 4 месеца след присъединяването си България следва да предостави подробна информация, включително и законово основание, за съществуващите държавни помощи, които страната желае да запази (т.е. да ги нотифицира пред ЕК).

ЕК преценява направеното искане според това, дали то не нарушава правилата за конкуренция и дали вече не се прилагат сходни схеми за подпомагане по ОСП, и одобрява или отхвърля искането. При одобрение помощта се класифицира като "съществуваща" и може да се прилага в рамките на 3 години, след което се отправя ново искане.

II. ОБЩИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРА

1. ФИНАНСОВИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО

През февруари 2004 г. България получи от Европейската Комисия финансова рамка за периода 2007-2009 г. в размер на 1 436 млн. евро за селско стопанство. Съгласно получената финансова рамка, средствата за директни плащания са индикативно определени в размер на 431 млн. евро. Тези средства страната ни ще усвои след присъединяване към ЕС в периода 2007-2009 г., като те отговарят на 25% от равнището на директните плащания на 15-те страни-членки през 2007 г. и 30% през 2008 г. Директни плащания в България за следващите години ще бъдат съответно 35% през 2009 г. и 40% през 2010 г. До 2016 г. ще се продължи с десетпроцентно ежегодно увеличение на директните плащания, до сто процентното им изравняване с ЕС-15. Този принцип беше приложен и към новоприсъединилите се 10 страни. През 2007 г. не са предвидени средства за директни плащания в бюджета на ЕС поради факта, че те се изплащат от националните бюджети през текущата година и се възстановяват от бюджета на ЕС за следващата година.

Размерът на директните плащания пряко зависи от избрания референтен период. Европейската Комисия е определила най-близкия исторически период, както е подходено и към новоприетите 10 страни-членки. Изчислението на квотите и референтните количества е направено на базата на продължителност на референтния период (3-годишен или 5-годишен) в зависимост от Европейското законодателство и от установената методология на Европейската комисия за преговорите с десятката, издаден от Европейската комисия на 30 януари 2002г. За секторите, в които е 5 годишен референтния период , са включени 1998-2002, а за секторите с 3 годишен референтен период годините са 2000-2002, като за някои сектори е включена и 2003 г. (като най-благоприятна).

Преговорите по глава "Земеделие" се проведоха въз основа на същите принципи и законодателство, както при 10-те нови страни членки. По този начин бе постигнато равностойно третиране на България от страна на Европейския съюз. Във връзка с приетата радикална реформа на ОСП средствата от финансовия пакет, получен в резултат на преговорите, ще се разпределят на нов принцип – по схемата за единно плащане на хектар, при която директните плащания се отделят от размера на производството. Последните решения за реформа в Общата селскостопанска политика (ОСП) са насочени към постепенно намаляване на пазарната подкрепа, което се компенсира с директни плащания и съществено увеличаване на средствата за развитие на селските райони.

В Общата Позиция, ЕС предложи възможност на България да приложи схема за единно плащане за площ. Тази възможност България би могла да прилага от нейната планирана дата за присъединяване.

Към момента на присъединяване на България към ЕС-2007 г. към производителите ще се прилага тази нова схема на плащане. Точни изчисления за общата сума на средствата от финансовия пакет за производителите в отделните сектори ще бъде получена след анализ на референтните параметри договорени в преговорния процес.

На база на получените параметри в Общата Позиция на ЕС, се направиха изчисления за разпределението на средствата за директни плащания по сектори. В резултат на преговорите бяха извоювани параметри, които в максимална степен дават възможност страната да усвои така предвидените суми във финансовата рамка в земеделието.

Средствата за пазарна подкрепа, определени във Финансовата рамка са в размер на 388 млн.евро. Пазарната подкрепа включва средствата, които биха се получавали при интервенция (в секторите полски култури, ориз, месо, мляко, захар); експортни субсидии в повечето от секторите; помощи за повишаване на консумацията на някои продукти (мляко); помощи за производство на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за преработка и подкрепа на организации на производители. Експортните субсидии зависят от нивото на цените в Общността спрямо световните цени. За изчисление на средствата би следвало да се приложат икономически модели, в които да се прогнозират цените в ЕС, България и световните цени към 2007 г., както и измененията в производството, качеството на продукцията (на интервенция подлежи продукция, която отговаря на съответни изисквания). Следва да се има предвид и общата тенденция към изоставяне на инструментите за експортно субсидиране в резултат от развитието на многостранните преговори в рамките на СТО.

В областта на развитие на селските райони  във финансовата рамка за България бяха определени 617 млн. евро за периода 2007-2009 г. При определяне на сумата за подпомагане развитието на селските райони за България, в чиято формула участва броя на лицата, заети в земеделието, първоначално ЕК е използвала данните от Наблюдението на работната сила 2000 (377 хил.). В процеса на преговорите България представи допълнителна информация, на базата на която Комисията коригира първоначалната си позиция.

В резултат на аргументите на българската страна ЕК завиши сумата за България за развитие на селските райони с 116 млн. евро. Сумата от 733 млн. евро се разпределя както следва: 183 млн. за 2007 г., 244 млн. за 2008 г. и  306 млн. за 2009 г.

2. Полски култури

1. Цели и основни параметри на  преговорите.

• Включване на България във всички европейски схеми на подпомагане на производителите на тази група култури, в това число получаване на преки плащания и пълен достъп до интервенционното изкупуване на продукцията – искането на РБ е да се възползва от схемите за преки плащания в ЕС съгласно Регламент на Съвета (ЕС) 1251/99.
  
• Извоюване на възможно най-благоприятни стойности на производствените площи и добиви, с оглед на това, че преките плащания са директно свързани с тези стойности. България получи базова площ за полски култури (зърнени, маслодайни, протеинови)  в размер на 2625258 хектара, което напълно съответства на направеното от страната искане и предоставените данни. Съгласно Общата позиция на ЕС референтният период за България по отношение на площите е 2000, 2001, 2002г., а за добивите се взима за референтен период 1998-2002г. В резултат на положените усилия в преговорния процес и представените многобройни аргументи, на страната беше признат среден добив на полски култури в размер на 2,9 тона на хектар (при първоначално предложение на ЕК 2,82 тона на хектар. Повишаването на размера на признатия среден добив води до значително увеличаване на общата сума за полски култури.
  
• Предоставяне на България на статут на страна, която е традиционен производител на твърда пшеница. В позицията си за преговори Българското правителство поиска България и определени нейни региони (Старозагорски регион, Хасковски регион, Сливенски регион, Ямболски регион, Бургаски регион, Добрички регион, Пловдивски регион да бъдат признати за традиционни производствени зони за твърда пшеница. Това искане е прието с Общата позиция на ЕС.
  
• Искането на България за гарантирана площ за традиционно производство на твърда пшеница в размер на 21 800 хектара, беше изцяло прието.
  
• България оттегля искането си за признаването й за страна с т.нар. южен тип производство, съответно определяне на период на интервенция, аналогичен на определения за тази група страни. Причина за това е, че ЕС счита, че България не е в същото положение, както южните страни-членки. Според ЕК периодът на прибиране на реколтата в България е сравним със северните страни-членки. Ето защо периодът на интервенционно изкупуване в България ще бъде от 1 ноември до 31 май.
  
• Съгласно Общата позиция на ЕС България е с максимално гарантирана площ за производство на бобови култури от 18047 ха при референтен период 2000, 2001, 2002 г.

Обхватът на режима на подпомагане на производителите на полски култури посредством преки плащания е определен в Приложение 1 на Регламент 1251/1999. В групата на полските култури се включват четири подгрупи:

• Зърнени култури: твърда пшеница, обикновена пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, сорго, бакла, канарено семе, други семена, сладка царевица;
  
• Маслодайни култури: соя, рапица, слънчоглед;
  
• Протеинови култури: грах, фасул, сладка вълчанка;
  
• Лен: ленено семе.

Интервенция Съгласно Регламент 1784/2003 на интервенционно изкупуване подлежат обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, царевица и сорго. След реформата на сектора от 2003г., ръжта се изключва от списъка на културите, подлежащи на интервенционно изкупуване.

Периодът на интервенция протича от 1 август до 30 април за страните с южен тип производство (Италия, Испания, Гърция и Португалия), от 1 декември до 30 юни за Швеция и от 1 ноември до 31 май за всички останали страни-членки.

2. Кратко описание на методологията при преговорите

   Референтните добиви се изчисляват като средна на медианата на 3-те години, от петте най-последни години, за които има данни. От този период се изключват годината с най-нисък и годината с най-висок добив. Като аргумент за завишаване на референтните добиви не може  да се използва производствения потенциал, а единствено статистически данни за посочените минали периоди.

    Директните плащания се изчисляват, като се умножи базисната сума на тон  от 63 евро, по средния добив от зърнени култури в страната.

Установяване на площи с твърда пшеница

Регламент 1251/1999 дава възможност за две специфични помощи при производството на твърда пшеница:

• Помощ за традиционни производствени зони за твърда пшеница – това за - допълнителни суми от 285 евро/хектар.
  
• За България в Общата позиция на ЕС е дадена 21800 хектара максимална площ, която отговаря на условията за получаването на помощ за традиционно производство на твърда пшеница, а районите са определени както следва - Старозагорски регион, Хасковски регион, Сливенски регион, Ямболски регион, Бургаски регион, Добрички регион, Пловдивски регион.

Максималните гарантирани площи за получаване на помощта се основават на специфични критерии, които се свеждат до следното:

• Твърдата пшеница трябва да се произвежда, за да се използва като суровина за производството на макаронени изделия – 73% стъкловидност (качествен критерий);
  
• Да е налице производство поне през последните 20 години - приема се този минимален период за необходим, за да може да се кандидатства за двата вида помощи;
  
• Критерият за значението на твърдата пшеница е формулиран по следния начин:  производството на твърда пшеница във всеки от регионите, който следва да бъде да бъде добавен като регион с традиционно производство, трябва да съответства на поне 2 % от общите площи със зърнени култури в региона;

Ако са изпълнени само първите две условия, но не и третото, се считаше, че регионът не е с традиционно, а единствено с добре установено производство. След реформата на ОСП от 2003 г., режимът който се прилага към твърдата пшеница беше променен и специалната помощ за твърда пшеница в райони с добре установено производство беше отменен. По тази причина Република България оттегля искането си да и бъдат признати за зони с добре установено производство от 50 000 хектара.

• И в двата случая се взема средната площ с твърда пшеница през най-близкия 3-годишен период.

  3. Промени в сектор "Полски култури" след реформата през 2003 г.

По отношение изменението на интервенционните цени и директните плащания, в сектора след реформата се наблюдават следните промени:

При зърнените култури се запазва съществуващата в момента интервенционна цена. Основният размер на директните плащания за полските култури остава 63 евро/тон. Съществуващата сезонна корекция за интервенционна цена ("месечни увеличения") ще бъде намалена с 50%.

При ръжта, за да се избегне по-нататъшно натрупване на интервенционни запаси, ръжта беше изключена от интервенционната система.

При протеиновите  култури, има специфично за културите плащане за площи в размер от 55,57 евро/ха. То ще бъде плащано в рамките на нова Максимално Гарантирана Площ, установена на 1,4 милиона ха за ЕС.

При твърдата пшеницае въведена нова премия с цел подобряване качеството на твърдата пшеница, използвана за производство на грис и тестени изделия. Премията ще бъде плащана в традиционните райони на производство на земеделски стопани, които използват определени количества от сертифицирани семена от селектирани сортове. Сортовете ще бъдат селектирани съобразно изискванията за производство на грис и тестени изделия. Премията е в размер на 40 евро/ха и ще се плаща в рамките на Максимално Гарантирана Площ, съществуваща в момента в традиционните райони на производство.

3. Ориз

На основа на данните, предоставени от България за периода от 2000 до 2002 г., националния среден добив се определя на 4,603 тона на хектар и пълното плащане на площ ще възлиза на 345, 225 евро на хектар.

4. Захар

1. Постижения в преговорите за определяне размера на квотите за производство на бяла захар и изоглюкоза

а) Критерии за определяне на квотите за производство на бяла захар и изоглюкоза

При определянето на общите годишни квоти за производство на бяла захар и изоглюкоза за България ЕС възприе общия подход за определяне на референтния период, отнасящ се и до останалите продуктови режими, включващ данните за най-близкия исторически период, за които има достоверни данни. За сектор "Захар" това са годините 1998-2002 г. за определяне на квотата за производство на бяла захар и годините 2002 и 2003 за определяне на квотата за производство на изоглюкоза. За определянето на квотата за производство на изоглюкоза е направено изключение от правилото за определяне на референтния период за квотите в сектор "Захар" въз основа на пет години, като е допуснато квотата да бъде определена на база само последните две години, за които са предоставени данни за производство, поради представените от Република България аргументи за динамичността на сектора през последните 10 години.

б) Постигнати резултати :

В резултат на представените аргументи в преговорната позиция и допълнителните информации към нея ЕС предостави на Република България следните квоти за производство на бяла захар и изоглюкоза:

1) Обща годишна квота за производство на бяла захар в размер на 203 500 тона бяла захар, от които:

(а) Квота А за производство на бяла захар от захарно цвекло в размер на 4 320 тона бяла захар;

(б) Квота В за производство на бяла захар от захарно цвекло в размер на 432 тона бяла захар;

(в) Квота за производство (право на производство в рамките на Максимални количества за доставка) на бяла захар от нерафинирана тръстикова захар от преференциален внос в размер на 198 748 тона бяла захар.

2) Обща годишна квота за производство на изоглюкоза (равна на квота А) в размер на 56 063 тона (определена въз основа на 42% фруктоза от масата на сухото вещество).

5. Влакнодайни култури

ЛЕН И КОНОП

В съответствие с методологията за определяне квотите за подпомагане използвана и за 10-те нови държави членки Европейската комисия е приложила близък референтен период (2000-2002 г.), който е същият както референтния период за полските култури, тъй като влакнодайните лен и коноп се подпомагат също така и по схемата за полските култури. В резултат на това за България са определени следните максимални гарантирани количества:

• За дълго ленено влакно - 13 тона
  
• За късо ленено и конопено влакно – 48 тона.

Съгласно настоящата Обща селскостопанска политика дългото ленено влакно се субсидира с 200 Евро за тон, а късото ленено и конопено влакно с 90 Евро за тон.

ПАМУК

България е поискала включването на сортовете си памук в Общия европейски каталог на сортовете. Европейската комисия отговаря, че след преглед от българска страна следва да се гарантира, че българските сортове са били регистрирани в съответствие с Директива 2002/53/ЕС и ако това е така трябва официално да се информират Европейската комисия и страните членки. В резултат на това съответните български сортове ще бъдат вписани в Общия каталог на сортовете на ЕС.

България е поискала максимално гарантирано количество от 40 000 тона неомаганен памук. В резултат на обичайната си методология за определяне на квотите ЕК използва статистическите данни за производството от близък референтен период (2000-2002 г.) и определя максимално гарантирано количество за страната от 9 115 тона неомаганен памук. Помощта за 100 кг неомаганен памук представлява разликата от ръководната цена от  106.30 Eвро за 100 кг и пазарната международна цена за неомаганения памук, която се изчислява от ЕК на базата на борсовите котировки за  омаганения памук.

Съгласно реформата в ОСП 60% от фонда за подпомагане на памукопроизводството ще се интегрират към единното земеделско плащане на хектар, а 40% ще се изплащат като директни плащания за площи. 

6. Плодове и зеленчуци

Национален праг за домати, предназначени за преработка

В Общата позиция на ЕК се определя праг за България за преработка на домати в размер на 156 343 тона.

Съгласно мeтодологията при водене на преговорите като референтен период за определяне на националния праг за преработка на домати следва да бъдат взети най-близките три маркетингови години, за които страната има официални исторически данни. Аргументацията за това е, че тригодишните периоди са стандартна практика и са редовно използвани за продукти в сектора.

В тази връзка в Общата позиция на ЕК от 3 юни 2004г. за референтен период са взети  2000/2001, 2001/2002 и 2002/2003 маркетингови години. За този период България е предоставила следната официална статистическа информация за количества домати, предоставени за преработка:

2000/2001 – 130 000 т.

2001/2002 – 152 796 т.

2002/2003 – 197 610 т.

При изчисление на прага се взима средноаритметичната стойност на данните от трите години, която се умножава с коефициент за корекция в размер на 1.0277.

В допълнителната информация към позицията за преговори от 4 ноември 2002 г. България е заявила, че над 95 % от доматите за преработка се преработват в продукти, изброени в Регламент № 1535/2003.

Следователно прагът за домати за преработка в размер на 156343 тона се получава по следния начин:

Съгласно Регламент 2201/1999 (изменен с Регламент 2699/2000) размерът на помощта е 35.50 евро/тон. Следователно финансовото изражение на така предоставения праг е:

156343 т. х 34 .50 = 5393834 евро

(За десетте нови страни членки за първата маркетингова година след присъединяване 2004/05 е определена помощ за домати за преработка в размер на 25.88 евро/тон)

Национален праг за праскови, предназначени за преработка

В Общата позиция на ЕК се определя праг за България за преработка на домати в размер на 17 843 тона.

Съгласно мeтодологията при водене на преговорите като референтен период за определяне на националния праг за преработка на праскови следва да бъдат взети най-близките три маркетингови години, за които страната има официални исторически данни. Аргументацията за това е, че тригодишните периоди са стандартна практика и са редовно използвани за продукти в сектора.

В тази връзка в Общата позиция на ЕК за референтен период са взети  2000/2001, 2001/2002 и 2002/2003 маркетингови години. За този период България е предоставила следната официална статистическа информация за количества праскови, предоставени за преработка:

2000/2001 – 15 550 т.

2001/2002 – 14 262 т.

2002/2003 – 15 510 т.

При изчисление на прага се взима средноаритметичната стойност на данните от трите години, която се умножава с коефициент за корекция в размер на 1.1811.

Следователно прагът за праскови за преработка в размер на 17 843 тона се получава по следния начин:

Съгласно Регламент 2201/1999 (изменен с Регламент 2699/2000) размерът на помощта е 47.70 евро/тон.

(За десетте нови страни членки за първата маркетингова година след присъединяване 2004/05 е определена помощ за праскови за преработка в размер на 35,78 евро/тон)

Общи бележки за плодове и зеленчуци

Организациите на производители са основен елемент в сектор плодове и зеленчуци на ЕС. На тях се предоставят помощите за домати и праскови за преработка; те получават средства от Общността за финансиране на разработени от тях операционни програми, те провеждат интервенциите в сектора (изтегляне на свръхпроизводство от пазара).

През 2001 г. бе приета Наредба № 24, за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци. С нея са регламентирани критерии за признаване на организации на производители съобразно европейското законодателство, определен е и начина за кандидатстване. От м. август 2003г. е акредитирана мярка 1.5 на САПАРД "Създаване на групи производители", чиято цел е финансово подпомагане на признати групи производители през първите 5 години от тяхното създаване.

Поради високите критерии за признаване, определени в Наредба № 24 (30 производителя и 150 000 евро  продукция) и липсата на признати до момента организации на производители в страната, в допълнителната информация към позицията за преговори от 6 февруари 2004 г. България е поискала преходен период от 3 години, през който помощите за домати и праскови за преработка да се предоставят директно на индивидуалните производители.

Тъй като междувременно са настъпили промени в европейското законодателство облекчаващи минималните изисквания за признаване, искането на България беше отхвърлено. Предстои Наредба 24 да бъде променена в съответствие с новите критерии.

Национално гарантирана площ за черупкови плодове

В допълнителната информация към позицията за преговори от 6 февруари 2004 г. България е заявила желание да се възползва от помощта, предоставяна от Европейската общност по чл. 83 на Регламент 1782/2003.

Помощта за отглеждане на черупкови плодове бе въведена с Регламент 1782/2003. Подпомага се отглеждането на орехи, бадеми, лешници, шам-фъстък и рошкови при определена големина на парцелите (над 0.1 ха) и плътност на насажденията. Размерът на помощта е 120.75 евро/ха. За всяка страна се определя национално гарантирана площ за отглеждане на черупкови плодове като средно аритметична величина за определен период, променена с коефициент (0.8) за старите и присъединилите се страни-членки.

България е предоставила данни за площи, среден добив и производство на орехи, бадеми и лешници за периода 2000 – 2002г. с източник Дирекция "Агростатистика" на МЗГ.

С проекта на Обща позиция на ЕК от 23 април 2004 г. ЕК предлага да се следва методологията, използвана за десетте присъединяващи се страни и тъй като са предоставени данни за много кратък период да се използват данните на ФАО за 1997-2000г. ЕК предлага национално гарантираната площ за България да бъде в размер на 6480 ха.

В ревизираната позиция за преговори от 19 май 2004 г. България предоставя допълнителни данни за площи, среден добив и производство на орехи, бадеми и лешници за периода 1997 – 2000г. България е настояла 2002 г. да бъде определена за база за изчисляване на националната гарантирана площ, която да бъде в размер на 11 984 ха. България настоява при определяне на национално гарантираната площ за отглеждане на черупкови плодове да бъдат отчетени предоставените данни за 2002 г.

С Общата позиция, ЕК предлага национално гарантираната площ за България да бъде в размер на 11 984 ха. Това точно отразява искането на България при следване на определената методология:

14 980 ха орехи, бадеми и лешници 2002г. х 0.8 = 11984 ха.

7. Вино и спиртни напитки

ЕС предлага  България да бъде класифицирана в две лозарски зони:

- CII – Северен български лозарски регион "Дунавска равнина", Източен лозарски регион "Черноморски регион"и Подбалкански регион "Долината на розите".

-  CIIIа – останалата част от територията на страната.

Разделянето на страната на посочените 2 лозарски зони не нарушава традициите в прилаганите  енологични практики. Класифицирането в определена климатична зона има значение за винопроизводителите във връзка с определените норми за обогатяване със захар и подкисляване. България е представила доказателства, че използва традиционно захар за обогатяване на вината – в резултат на преговорите  тази практика се признава от ЕК като традиционна и ще продължи да се прилага и след присъединяването.

България предявява искане да й бъдат предоставени права за ново засаждане на лозя

ЕС отпуска права за ново засаждане в размер 1,5% от лозарския потенциал на България /по предварителни разчети 153 500 ха/ към датата на присъединяване.

България предявява искане за възможност за транскрибиране на географските наименования и специфичните традиционни наименования на друг от официалните езици на Европейската общност за продукти с произход България.

• ЕС приема исканията на етикетите на вината и спиртните напитки, произведени в България,  надписите да бъдат изписвани освен на български и на други езици на Общността.

България предявява искане за включване на вино "Пелин" към разновидностите ароматични вина

• ЕС приема искането на България виното "Пелин" да бъде включено към разновидностите ароматизирани напитки на винена основа в съответния Регламент като ароматизирана напитка на винена основа.

България предявява искане да бъдат включени в Регламент 3201/90 географските наименования на вина, специфични традиционни наименования и допълнителни специфични традиционни наименования, включени в Споразумението за взаимно признаване и защита на наименованията на вината

• ЕС приема искането за признаване на географските наименования на вина да бъде разгледано след присъединяване, като се спазят процедурите на Управителния комитет.

България предявява искане наименованието "Розенталер" да бъде признато за допълнително специфично традиционно наименование като същевременно се запази и географското наименование "Розова долина"

• ЕС приема искането за признаване и защита на наименованието "Розенталер" да бъде разгледано след присъединяване, като се спазят процедурите на Управителния комитет.

България предявява искане за признаване като традиционни наименования, наименованията на напитките "ракия" и "мастика" и признаване на традиционните спиртни напитки с географско указание, произвеждани в България.

• ЕС счита, че искането за признаване като традиционни наименования, наименованията на напитките "ракия" и "мастика" е неприемливо, тъй като наименованията "ракия" и "мастика" се използват също и в страни-членки (съответно "ракия" в Словения и "мастика" в Гърция)

Признаване на традиционните спиртни напитки с географско указание, произвеждани в България

• ЕС вписва в съответните Приложения наименованията на 13 български ракии с географско указание – 9 наименования на гроздови ракии и 4 плодови ракии.

8. Хмел

Резултати от преговорния процес в сектор "Хмел":

1. Отглеждани в Република България сортове хмел

В Допълнителната информация по глава "Земеделие" от 04.11.2002 г. Република България е предоставила информация за отглежданите сортове хмел с оглед бъдещото им включване в списъка към Регламент 1517/77, в който са посочени сортовете, които могат да бъдат отглеждани в ЕС и за които могат да бъдат изплащани премии. ЕС изразява готовност да разгледа включването на сортовете хмел в приложението на регламент 1517/77 в рамките на процедурата на управителния комитет по хмела след присъединяване на страната към ЕС.

2. Площи за отглеждане на хмел

Реформата на ОСП от 26 юни 2003 г., приета от министрите на земеделието на ЕС напълно промени начина на подкрепа на земеделския сектор на ЕС, което засегна и сектор "Хмел". Според действащото законодателство преките плащания в сектора не бяха въпрос на преговори, а на спазване на качествени изисквания от страна на производителите, но с новите предложения на комисията хмела също преминава към общата схема за единното плащане на хектар. Въз основа на данните за площи, добиви и произведено количество хмел за периода 1995-2002 г. предоставени в допълнителната информация, ЕС определя площите с хмел на 275 хa (средната стойност на данните за площи през периода 1999 – 2001 г.)

9. Семена

1. Постигнати резултати

В позицията за преговори по глава 7 "Земеделие"от 6 юли 2001 г. Република България е заявила, че желае да се възползва от схемата за помощ на ЕС за производството на определени видове базисни и сертифицирани семена. В периодично подаваната допълнителната информация към позицията, българската страна е представила данни за обема на производството, както и за размера на площите за производство на тези семена. В резултат на тази информация и в съответствие с методологията, използвана при десетте нови членки на ЕС, на Република България бяха определени национално количество за семе от ориз (което ще бъде подпомагано) в размер на 833,2 тона годишно и 936 тона (еквивалентно тегло) годишно за други семена.

2. Обяснителни бележки

Схемата за помощ обхваща семена от 41 вида и подвида растения, изброени в чл. 1 на Регламент 2358/71. В Република България от тези растения се отглеждат ориз, лен, коноп, люцерна, фуражен грах, фий, червена детелина, райграс. От страна на ЕС бяха поискани данни за обема на производство и площта за периода 1995-2002 г. Помощите се изплащат директно на производителя на 100 кг базисни и сертифицирани семена като размера на помощта се различава за различните видове семена.

Еквивалентно тегло – теглото на произведените семена (с изключение на ориз) се умножават с коефициент, определен в Регламент 1686/72 за всеки вид семе. Полученият резултат се нарича еквивалентно тегло и помощта се изплаща на основа на еквивалентното тегло.

10. Тютюн

ЕС счита, че във връзка с подхода на исторически количествени референтни нива и с метода за установяване на квоти за индивидуални производители в ЕС, националната квота за България следва да бъде установена на база на средната стойност от трите най-близки последователни производствени години.

За референтен период са взети 2001-2002, като 2000 г. е изключена по искане от българска страна поради изключително лошите метеорологични условия. През 2000 г. производството на тютюн бе с най-ниска стойност за последните 8 години. Освен това ЕС счита, че националната производствена квота за България следва да бъде определена въз основа на данните за изкупен тютюн, предоставени от Фонд Тютюн.

ЕС предлага националната квота за производство на тютюн за България да бъде определена на 47 137 тона. Тази квота е разделена както следва между сортовите групи в приложението на регламент на Съвета 2075/92:

I   Flue cured (флу кюрд- Виржиния): 9 023 тона

II  Light air cured (лайт еър кюрд- Бърлей): 3 208 тона

VІ  Басми: 31 106 тона

VІІІ  Каба Кулак: 3 800 тона

Постигнатите резултати напълно съответстват на данните за изкупени количества тютюн за 2001 и 2002 г., които бяха предоставени на Европейската комисия в рамките на преговорния процес. Освен това беше постигнато и желаното разпределение на по-голямата част от българските ориенталски сортове в сортова група Басми с най-високи премии в Европейския съюз.

По отношение на прага за минимално количество суров тютюн за признаване на групи тютюнопроизводители ЕС приема искането на България за по-нисък праг от 0,3% за 12 общини на Севернобългарска и 4 от Джебелска тютюневи области и 1% за останалата част от страната. Създаването на групи производители в България е важно по отношение на ролята, която имат в общата организация на пазара на тютюн. С реформата от 1998 г. групите на производители се създават с цел приспособяване на производството на членуващите тютюнопроизводители към пазарните изисквания и предлагането на продукцията на всички членове в групата на пазара. Самите групи не извършват производство на тютюн, но подпомагат своите членове при закупуването на семена, намаляване на производствените разходи, наемане на агроном и др. Част от изискванията за признаване на групи производители са залегнали и в Наредба № 23 от 5 юли 2001 г. за условията и реда за признаване на организации на тютюнопроизводители (обн. ДВ, бр. 69 от 2001 г., изм. и доп., бр.36 от 2002 г.)

Пазарната организация в сектор "Тютюн" е реформирана. Предвижда се да се запази размера на средствата, които се изразходват по общата организация на суров тютюн, като директните плащания да преминат в едно единно плащане на ферма, което не зависи от размера на производството. България ще прилага новите механизми от датата на присъединяване към ЕС.

11. Мляко и млечни продукти

• По методологията на ЕК при определяне на квотата за референтен се определя последния тригодишен исторически период, за който има данни. За определяне на референтната квота за България е взета средната стойност на данните за доставено мляко на преработвателните предприятия и директните продажби от 2000 до 2002 г. включително. По тази причина на България беше определена квота от 979 000 тона (от които 722 000 тона за преработка и 257 000 тона за директни продажби).
  
• В резултат на преговорите България получи резерв за преструктуриране от 39 180 тона, който ще бъде освободен през 2009 г., в случай че се увеличи количеството мляко за преработка, в резултат на намаляване на количествата мляко за консумация във фермата – човешка и за изхранване на животните.
  
• За фиксиране на маслеността са признати данните за 2003 г. като най-близката година, за която има данни за средната масленост (39,10 г/кг).
  
• Директните плащания в млечния сектор се изчисляват въз основа на определена от ЕС сума за съответния период (33,9 евро на тон от квотата, за 2007 г. и следващите години), умножена по националната квота за производство на мляко. За България ще се приложи схема с прогресивно нарастване на директните плащания: 25% от нивото на помощта за ЕС-15 през 2007, 30% през 2008, 35% през 2009, 40% през 2010, а след това всяка година нарастване от по 10%, с изравняване на сумите през 2016 г.
  
• България получи преходен период до 30 април 2009 г. за прилагането на Регламент на Съвета 2597/97 за категоризация на млякото за пиене. В рамките на този период на вътрешния пазар мляко с масленост 2% ще се продава като полу-обезмаслено, a мляко с масленост 3% ще се продава като пълномаслено. През този период българските млекопреработватели ще могат да се адаптират към Европейските стандарти.

13. Месо

ГОВЕЖДО МЕСО

• България получава 90343 права за специални премии за мъжки животни от рода на ЕРД. ЕС прилага методиката на изчисление използвана за другите страни- кандидатки, където общият брой крави се умножава по 0.8 (приет като процент на живи телета) след това по 0.5 (процент на мъжките животни), след това по съотношението на незакланите телета (0.6).

• България получава таван от 16019 брой животни, подлежащи на премии за крави с бозаещи телета. ЕС прилага методиката на изчисление използвана за другите страни- кандидатки, където данните за крави от не-млечни породи от най-добрата година на референтния период (за нас това е периода 2000 – 2003), т.е. данните от  2002г. се намаляват с 10%.
  
• България получава 22191 права за премии за клане за възрастни животни и 101542 за телета. Предоставените права за премии са изчислени от ЕК като 75% от предоставените от България данни за заклани животни общо – в кланиците и в стопанствата.

• България получава допълнителни плащания в сектора в размер на 380172 евро. ЕС прилага методиката на изчисление използвана за другите страни- кандидатки, където от общото произведено говеждо месо през 2002 година (7866 т) се изважда месото добито от телета до една година. Към така получените 3186 т се добавя на изнесеното месо от възрастни животни (2662.8 т) и се достига до количеството от 5848.8 т, подлежащо на премиране. Това количество се умножава по 65 евро на тон и се достига до общата сума от 380172 евро. Крайната сума на допълнителните плащания е изчислена като са взети предвид само закланите животни в кланиците.

ОВЧЕ И КОЗЕ МЕСО

• България получава таван от 2 058483 броя животни за премии в сектор "Овче и козе месо". Първоначално при определянето на този брой не беше взето под внимание искането козите – майки да  бъдат включени и бройката беше определена на   1 420433. След предоставяне на информация от България за това, че овцете и козите се отглеждат по еднакъв начин, както и че отглеждането на козите е насочено главно за добив на месо за България този таван е преизчислен на 2 058483.  В този брой е включен национален резерв от 3%.
  
• България получава допълнителни плащания в сектора в размер на 2 176 155 евро. Общата сума на допълнителните плащания е определена като таванът 2 058483 е  умножен с коефициент, получен от разделянето на  72 000 000 (общият финансов пакет за допълнителни плащания) на 68 106 718 (среден брой премии изплатени в ЕС-15).

СВИНСКО МЕСО

Пазарната организация в сектора не предвижда нито квоти за производство, нито директни помощи за производителите.

Според европейското законодателство в сектор "Свинско месо" се изплащат експортни субсидии и се прилага интервенция.

ЯЙЦА И ПТИЧЕ МЕСО

Пазарната организация в сектора не предвижда нито квоти за производство, нито директни помощи за производителите.

В сектор "Яйца и птиче месо" се изплащат експортни субсидии.

ПЧЕЛЕН МЕД

В сектора не са предвидени нито квоти за производство, нито директни помощи за производителите.

Според европейското законодателство на съфинансиране от ЕС подлежат  програми на страните – членки за развитие на сектора, за подобряване на производството и маркетинга на меда.

III. РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Възможности, предоставени на България в областта на развитие на селските райони, в резултат от преговорите:

България може да прилага  пълния набор от мерки в Регламент 1257/99, и неговото изменение 1783/2003, както и "временните" мерки (предоставени специално за новите страни членки). Общият брой на мерките за развитие на селските райони по основните регламенти на ЕС е 30.

Кои точно мерки и с каква приоритетност и финансов ресурс ще се прилагат е въпрос на национално решение и избрана стратегия. Такава трябва да бъде подготвена като част от следващия Национален План за развитие на земеделието и селските райони за периода 2007-2013.

Процесът на програмиране и подготовка на следващия план стартира с подготовката на Проект за концепция на МЗГ за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Проектът за концепция е подготвен през април тази година.

Общо за мерките за развитие на селските райони за периода 2007-2009 могат да се очакват  над 1 млрд. евро.

Прилагането на мерките за развитие на селските райони през следващия планов период ще се осъществява по нов начин. Основните насоки бяха очертани на Конференцията на високо равнище в Залцбург. Предстои  въвеждане на ново  законодателство по отношение на програмирането, финансовото управление и контрола на програмите за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. , с оглед  опростяване на процедурите. 

Възможни мерки за политиката за развитие на селските райони, които страната ни може да прилага

Мерки тип "компенсаторни плащания" - /"Подпомагане на база обработваема площ"/ - които по досега съществуващото законодателство се финансират по секция "гарантиране" на ФЕОГА

Подпомагане на Необлагодетелствани райони и райони с екологични ограничения

Мярката е насочена към подобряване на доходността от земеделие в тези райони и създаване на условия за продължаване на земеделски дейности в райони с неблагоприятни природни условия.  Подпомагането се извършва под формата на компенсаторни директни плащания на хектар земеделска земя. Компенсаторните плащания имат за цел да компенсират разходите, които земеделските производители са принудени да направят, в резултат на съществуващите неблагоприятни природни условия. Размерът на компенсаторните плащания се определя в границите от € 25 до € 200, съгласно Регламент 1783/2003 . Конкретните размери за всяка държава или необлагодетелствани райони се определят в Плана за развитие на селските райони .

Съгласно съществуващото законодателство, планинските, "други необлагодетелствани ройони" и райони с екологични ограничения обхващат 2895933,9 хектара земеделска земя (53%  от цялата земеделска земя). Следователно, тези хектари са минималната земя, която е идентифицирана за подкрепа, тъй като след завършване на Туининг проекта по ФАР за дефиниране на  необлагодетелствани ройони" и райони с екологични ограничения ще бъдат определени нови територии като необлагодетелствани и/или като райони с екологични ограничения.   

Право да получават компенсаторни плащания имат фермерите, които обработват минимално количество земя, което се определя от всяка държава с Плана за развитие на земеделието и селските райони и които осъществяват  дейност за поне пет години от момента на получаване на първото компенсаторно плащане.

Това е мярка тип  "подпомагане на база обработваема площ" , която позволява след като веднъж се определят районите и регистрираните на тяхна територия избираеми фермери, които имат право на компенсаторни плащания, бързо да се усвояват средства по нея.

Мярка Агроекология и хуманно отношение към животните

 Тази мярка е единствената задължителна за прилагане за страните членки на ЕС.

В проекта на Националната програма за агро-екология на МЗГ, одобрен от Колегиума на 15 април 2003г., се предвижда  агро-екологичната програма да покрие 2-10% от земеделските земи с полски култури и 5-20% от ливадите и пасищата в България. Агроекологичната мярка, в рамките на програма САПАРД ще спомогне за натрупване на опит при прилагане на тази мярка.

Участието на земеделските производители в НАЕП е доброволно. При условие, че земеделските производители  отговарят на критериите за избор те трябва да подпишат договор с МЗГ, чрез което се задължават да предприемат предварително определени практики на територията на стопанствата си. Тези практики трябва да целят опазването на околната среда. МЗГ от своя страна ще осигурява годишни плащания на земеделските производители за поетите задължения. Плащанията се изчисляват за всяка отделна дейност на единица площ. Максималния размер на плащанията е 200 евро. Помощта се определя на база загубите на доход за фермера от поетите ангажименти и допълнителните разходи, които прави по изпълнението им. Те са фиксирани предварително за договорения 5-годишен период.  МЗГ осигурява контрол върху поетите задължения от страна на земеделските производители и  и налага санкции при констатирани нарушения.

Подпомагане на залесяването на земеделски земи и други горски дейности

По тази мярка се подпомага поддържането на екологичните и социални функции на горите в селските райони. Може да се подпомага например залесяване на ерозирали и изоставени земеделски земи. Подпомагат се:          

• разходите за залесяване;
  
• годишна премия до 5 години за покриването на разходите за поддръжка;
  
• до 20 години за загубите на приход (макс. 725 Евро за фермери и макс. 185 Евро за частни юридически лица).

Мярка ранно пенсиониране

По тази мярка фермерите се подпомагат , за де се откажат от земеделска дейност преди нормална пенсионна възраст и фермата им да се поеме от по-млади фермери. За това те биват компенсирани за период от 15 години за собственика и до 10 години за работещите в стопанство, като размера  на подпомагането по регламент е максимално 15000 евро на година за фермера и 3500 евро за работещ в стопанството. Конкретния размер за България ще бъде определен с новия План за развитие на земеделието и селските райони за периода 2007 г. – 2013 г.

Отчитайки трудностите в млечния сектор по покриване на изискванията за качество на произвежданото мляко в условията на раздробено млечно животновъдство, България поиска дерогация по тази мярка за фермери от млекопроизводството, които са на възраст между 55 и 70 години. Индивидуалната квота ще се връща в националния резерв от млечни квоти, а те могат да бъдат подпомагани по тази мярка.

Мярка полупазарни стопанства в процес на преструктуриране

Опитът на България в прилагане на програма САПАРД показва, че мярка "Инвестиции в земеделски стопанства" е трудно достъпна за непрофесионални земеделски производители. Според Дирекция "Агростатистика" към МЗГ, приблизително 300 000 ферми могат да бъдат квалифицирани като полу-пазарни стопанства. Някои от тези земеделски стопанства са с потенциал за развитие, но техният доход не е достатъчен, за да се преструктурират. България може да заплаща на  ферма до 1000 евро годишно за пет годишен период.

МЯРКА СТАНДАРТИ НА ОБЩНОСТТА

По тази мярка се подпомагат фермерите,  за да въведат все по-строгите изисквания на европейското законодателство и да го спазват. Мярката включва :

• Временна регресивна помощ за фермерите (до 5 години, до 10,000 евро на стопанство), въвеждащи нови стандарти на ЕС по отношение на опазване на околната среда, обществено здраве и здраве на селскостопански растения и животни, хуманно отношение към животните, безопасност на работното  място;
  
• Субсидия към разходите на фермери, ползващи съвети в земеделието (до 1,500 евро годишно за стопанство).

МЯРКА КАЧЕСТВО НА ХРАНИТЕ

По тази мярка се предоставят :

• Субсидии за фермери, участващи доброволно  в схеми за подобряване качеството на земеделските продукти (на общността и национални) , годишно максимум 3 000 евро на стопанство, за максимум  5 годишен период);
  
• Субсидии за групи производители(до 70%) от разходите, за дейности, които повишават информираността на потребителите, рекламиране на продукти произведени по схеми за качество.

МЯРКА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА ФЕРМЕРИ И СЪВЕТИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО

Прилагането на мярка "Консултантски услуги за фермери и съвети в земеделието" ще улесни в много голяма степен мярка "полу-пазарни стопанства". Всички земеделски производители, желаещи да се възползват от подкрепата за стопанствата в процес на преструктуриране, ще трябва да подготвят детайлен инвестиционен план, те трябва да идентифицират нужните инвестиции, свързани с въвеждане на европейското законодателство, т.е ако ще се възползват от мерките "Въвеждане стандаритте на Общността" .

Мярката вече се прилага по програма САПАРД.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ДИРЕКТНИТЕ ПЛАЩАНИЯ

Мярката дава възможност за допълнителни плащания към директните плащания по Първия стълб .

МЯРКА ТЕХНИЧЕСКА ПОМОЩ

 Мярката вече се прилага по програма САПАРД.

Очакваната сума за България за тези мерки е 733-млн. евро за периода 2007-2009 год. (заедно с извоюваното увеличение спрямо предварително зададената сума от 617 млн. евро).

МЕРКИ "ИНВЕСТИЦИОНЕН ТИП", които по досега съществуващото законодателство се финансират от структурните фондове – секция «Ориентиране» на ФЕОГА

МЯРКА ИНВЕСТИЦИИ В ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНСТВА

Мярката вече се прилага по програма САПАРД. Новото е, че размерът на субсидията  е увеличен на 60% в необлагодетелствани райони, а за млади фермери  съответно на 55% и  в необлагодетелстваните райони  до 65%.

МЯРКА Маркетинг и преработка

Мярката вече се прилага по програма САПАРД. Новото е даването на гратисен период на фермери и малки преработвателни предприятия, като от тях се иска да покрият задължителните стандарти на Общността в края на инвестиционния период, вместо изпълнението на тези стандарти да се взима като условие за допустимост при кандидатстване за помощ.

МЯРКА МЛАДИ ФЕРМЕРИ

Прилагането на тази мярка е много важно за България, тъй като ще подпомогне процеса на установяване на млади фермери и преструктурирането на земеделските стопанства. На фермери до 40 години, с новосъздадени ферми се дава помощ, подкрепяща установяването им, под формата на субсидиран лихвен процент или еднократна премия до максимум 25000 евро.

Мярката вече се прилага по програма САПАРД.

Ще се  подпомогне изграждането на местни структури и организации на гражданското общество в селските райони(местни инициативни групи), като се подкрепят инициативи на селски общини за планиране на мерки за регионално развитие на принципа отдолу - нагоре. Могат да се финасират пилотни прoекти.

МЕРКИ ПО ЧЛ. 33

Тези мерки са насочени изцяло към селските райони. Мерките по чл. 33 са:

• облагородяване на земите;
• комасация;
• помощни услуги в земеделските стопанства/услуги в помощ на управлението на стопанствата;
• маркетинг на качествени селскостопански продукти;
• основни услуги за селската икономика; обновяване на селата;
• разнообразяване на селскостопанските дейности;
• управление на водните ресурси в селското стопанство;
• развитие на инфраструктурата в селското стопанство;
• туризъм/занаятчийство;
• опазване на околната среда;
• възстановяване потенциала на селскостопанското производство;
• финансов инженеринг.

 Част от мерките вече се прилагат по САПАРД.

Очакваната сума за България за втория тип мерки, които са "инвестиционен тип", е около 300 млн. евро за периода 2007-2009 год. (изчислението е на база общия бюджет за страната  1533 млн. евро  за Структурни фондове) при 20% за земеделие и около 460 млн. евро при 30%. Решението за точния размер за средствата за развитие на земеделието и селските райони по структурните фондове се взема на национално равнище.

Общо за мерките за развитие на селските райони за периода 2007-2009 могат да се очакват  над 1 млрд. евро.