По-конкурентна икономика, по-достъпна информация за нея

СЕКТОР ТЕКСТИЛНИ ПРОДУКТИ

По пътя на интегриране на България към европейските структури страната ни е поела ангажимент да въведе достиженията на правото на Европейския съюз (acquis communautaire) в българското национално законодателство. Това е основно изискване за членство в Европейския съюз. Изискванията на европейското право се прилагат както от българските производители, така и от производителите от държавите-членки на ЕС. В тази връзка ефективното прилагане на практика на съответните изисквания от страна на българските производители на текстилни продукти значително повишава конкурентоспособността им, както и ще осигури достъп до европейските пазари.

Законодателството на Европейския съюз е в постоянен процес на доразвиване и в резултат на последващи договорености между държавите-членки подлежи на изменения и въвеждане на нови изисквания с цел по-висока степен на защита на потребителите на текстилни продукти. По тази причина българското законодателство в тази област също следва да бъде постоянно доразвивано, за да могат българските продукти да отговарят на новите, по-високи изисквания и по този начин да намират по-добра реализация в рамките на Общия европейски пазар.

Наименования и етикетиране

От държавите-кандидатки за пълноправно членство в Европейския съюз се изисква да осигурят ефективно прилагане на правото на ЕС, свързано с:

• изискванията към наименованията на текстилните продукти;
• изискванията към етикетирането на текстилните продукти;
• методите за количествен анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от влакна.

Въвеждането на европейското законодателство в областта на текстила като национално е предпоставка за премахване на техническите пречки в търговията в сектора и за осигуряване на свободно движение на стоки. То създава условия за по-нататъшно взаимно признаване на съответствието.

Въвеждането на нормативните изисквания към текстилните продукти като част от европейското законодателство попадат в компетентността на работна група по преговорна Глава 1 "Свободно движение на стоки", сектор "Други продуктови групи".

Пряко свързаното европейско законодателство с текстилната индустия е транспонирано в българското законодателство с подзаконов нормативен акт – Наредба за етикетирането и наименованията на текстилните продукти. Приемането на този акт е стъпка към уеднаквяването на нормативните изисквания в техническото законодателство в Република България с това на Европейския съюз. За разлика от други сектори, застъпени по-широко в европейското законодателство, текстилният сектор е застъпен само с 3 директиви на Европейския съюз, основната от които (96/74/) се отнася до използваните наименования на текстилни влакна. Останалите две директиви (96/73 и 73/44) имат спомагателни функции и определят методи за количествен анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от текстилни влакна. Директивите нямат пряко действие и следва да се транспонират в нашето законодателство по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат.

След приемането на Закона за националната стандартизация прилагането на стандарти по отношение наименованията и етикетирането на текстилни продукти е доброволно. Това може да доведе до наличието на българския пазар на текстилни продукти, които не притежават етикети, съдържащи необходимата информация за потребителя. Това, както и поетите ангажименти от страна на Република България в преговорния процес за присъединяване към Европейския съюз налагат транспонирането на трите директиви в българското законодателство чрез Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти. Наредбата е приета с Постановление на Министерския съвет №308 от 27 декември 2001 година на основание чл. 7 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, който дава правното основание за приемане на наредби, касаещи етикетирането на хранителни и нехранителни продукти. Наредбата влезе в сила от 1 януари 2003 година, като беше предвиден достатъчно дълъг период след публикуването й в "Държавен Вестник", бр. 2, от 8 февруари 2002 година. Този срок даде възможност на производителите и вносителите, които пускат на пазара текстилни продукти, да приведат продуктите в съответствие с изискванията на наредбата, както и да се изчерпят количествата на пуснатите вече на пазара текстилни продукти.

Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти беше изменена и допълнена (ДВ, бр. 111 от 22 декември 2003 година).

Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти е в пълно съответствие с гореспоменатите директиви на ЕС, регулиращи изискванията към продуктите.

Съгласно наредбата "текстилни продукти" са всички необработени, полуобработени, обработени, полуфабрични, фабрични, полуготови или готови продукти, които се състоят изключително от текстилни влакна независимо от използваните процеси на смесване или съчетаване, а "текстилни влакна" е единица материя, характеризираща се с гъвкавост, тънкост, високо съотношение на дължина към максимум напречно измерение, както и гъвкави ленти и нишки, чиято видима широчина не надвишава 5 mm, подходящи за влагане в производството на текстил, включително ленти, отрязани от по-широки ленти, или нишки, произведени от материали, които се използват за производство на нишки или ивици, определени в Приложение №1.

Наредбата се прилага за продукти с минимално съдържание на текстилни материали 80% от цялото изделие, включително в случаите на покривни материи за мебели, слънчобрани и дъждобрани и текстилните части на многопластови подови настилки, дюшеци, матраци, продукти за къмпинг и топли подплати за обувни изделия и ръкавици, пускани на пазара преди и по време на промишлена преработка, както и на всеки етап от разпространението им (включително при внос). В приложното поле на наредбата попадат и текстилни изделия, включени в други продукти и съставляващи неотделима част от тях, когато техният състав е посочен.

С наредбата се определят:

• изискванията за етикетиране на текстилните продукти при пускането им на пазара;
• изискванията към наименованията на текстилните продукти;
• изискванията за съответствие между наименованията и етикетирането на текстилните продукти;
• методите за количествен анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от влакна;
• отговорните лица за спазването на изискванията, посочени в наредбата, при пускане на текстилни продукти на пазара;
• органите за контрол.

В Приложение №1 на Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти са посочени наименованията на текстилните продукти, които следва да се използват при етикетиране на продукта само в случаите, когато съставните влакна отговарят на описанието към съответното наименование съгласно приложението. Тези наименования не могат да се използват като основна част, прилагателно или корен на дума в наименованието на друго влакно.

Изисквания към наименованията, използвани при етикетиране на текстилни продукти, съставени от едно влакно:

При използване на определения като "100%", "чист", "изцяло" или друг подобен термин продуктът трябва да бъде съставен единствено от посоченото влакно. Допускат се примеси от друг вид влакна най-много до 2% от общата маса, в случай че това е обосновано по технически причини, а в случите на кардирани текстилни продукти допустимото съдържание на примеси от други влакна е до 5% от масата.

Изисквания към наименованията, използвани при етикетиране на текстилни продукти, съставени от две или повече влакна:

1. Когато едно от влакната съставлява най-малко 85% от общата маса на продукта, при етикетирането на продукта се използва или наименованието на това влакно заедно с посочване на процентното му съдържание от общата маса на продукта, или заедно с посочване на израза "85 на сто минимум". Като допълнителна възможност в този случай е предвидено посочването върху етикета на пълното процентно съдържание на продукта.

2. Когато никое от влакната, включени в текстилния продукт, не съставлява 85% от общата му маса, при етикетирането се използват наименованията на поне две от основните влакна, включени в продукта, и тяхното процентно съдържание, както и посочване на наименованията на другите съставни влакна, подредени в нисходящ ред съгласно тяхната маса, като не е задължително посочването на процентното им съдържание.

Когато определени влакна, включени в продукта, поотделно съставляват не повече от 10% от общата му маса, те могат да бъдат обозначени с израза "други влакна". В този случай е задължително върху етикета след "други влакна" да бъде посочено общото им процентно съдържание спрямо масата на продукта.

Когато влакна са използвани с декоративна цел и са видими и разграничими, не се включват в състава на влакнената структура, ако не превишават 7% от общата маса на продукта. Това се отнася и за влакна, вложени в продукта за постигане на антистатичен ефект, при условие че те не превишават 2% от общата маса на продукта.

Изисквания към наименованията, използвани при етикетиране на вълнени продукти:

Изразът "необработена вълна" може да се използва при етикетиране на вълнен продукт, който не е завършен или ако влакната, включени в него, не са подложени на плетене, предене или сплъстяване.

При вълнени продукти съдържанието на влакнести примеси, допуснато по технически причини, не може да е по-голямо от 0,3 на сто, включително за вълнени продукти, подложени на процес на кардиране.

Изисквания към наименованията, използвани при етикетиране на продукти с памучна основа и ленен вътък:

Когато процентното съдържание на вътъка представлява не по-малко от 40 на сто от общата маса на плата, може да се ползва наименованието "памучно-ленена смес", като то се придружава от спецификация на състава "чиста памучна основа - чист ленен вътък".

При етикетирането на текстилни продукти, чийто състав трудно може да се определи по време на производствения процес, могат да се използват изразите "смеси от влакна" ("влакнести смеси") и "неспецифициран текстилен състав".

Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти съдържа разпоредби относно задължения за етикетиране на текстилните продукти. За целите на наредбата "етикетиране" е нанасянето на необходимата информация по наредбата чрез отпечатване върху продукта или чрез използване на прилепен или прикрепен етикет. Предоставената върху етикета информация трябва да е на български език, когато продуктът е предназначен за краен потребител.

Задължените за спазването на наредбата по отношение предоставяната върху етикета информация лица са лицата, които пускат текстилни продукти на пазара по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ЗЗППТ). Съгласно закона "пускане на пазара" е първото поставяне на разположение срещу заплащане или безплатно на стока с цел нейното използване и последващо разпространение. В частност задължените лица по Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти са производителите и вносителите на продуктите. "Производител" е всяко лице, което произвежда или обновява стоки или части от тях, или предлага услуги, извлича или преработва суровини, или се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху техническа или търговска документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак, а "вносител" е всеки, който пръв е придобил право на собственост върху внасяната стока на митническата територия на Република България или е посредничил за придобиване на такива права. Тези лица са задължени да гарантират съответствието на информацията, давана чрез етикетирането, с изискванията на наредбата по отношение на наименованията и описанието на текстилните продукти, а търговците са задължени да продават само текстилните продукти, етикетирани в съответствие с изискванията на наредбата.

Лицето, което пуска на пазара текстилен продукт, трябва така да представи информацията върху етикета, че това да не доведе до заблуда на потребителя и наименованията, описанието и спецификата на съдържанието на текстилните влакна трябва да се посочват с ясен, разбираем и еднакъв текст в рекламните, каталожните и търговските документи, отнасящи се до опаковката, етикетировката и маркировката. Ако търговска марка, фирмено наименование на производител или друг надпис съдържат като основна част, като прилагателно или като корен на дума наименование, съдържащо се в Приложение №1, или наименование, което е възможно да въведе потребителя в заблуждение, те трябва да се предхождат непосредствено от наименованията, описанието и спецификата на съдържанието на текстилните влакна с ясен текст.

Допуска се информацията за продукта да е отбелязана само в търговската документация, съпътстваща текстилния продукт, само ако той не е предназначен за продажба на краен потребител или е обект на изпълнение на обществена поръчка. Като изключение не се изисква етикетиране по смисъла на тази наредба на определени продукти, изброени в Приложение №3 на наредбата - като например ципове, изкуствени цветя, игленици, калъфки, играчки и др.

Продуктите, изброени в Приложение №4, като например линолеуми, изтривалки, колани, презрамки, ластици и други, които са от един и същ вид и имат еднакъв състав, могат да се етикетират с един общ етикет.

В наредбата се съдържат детайлни изисквания по отношение на етикетирането на:

1. Корсетните продукти.
2. Релефни или печатани платове.
3. Бродирани платове.
4. Прежди.
5. Кадифени и плюшени текстилни продукти.
6. Подови настилки и килими.

Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти съдържа разпоредби относно количествения анализ на двукомпонентни и трикомпонентни смеси от влакна. По отношение на анализа на двукомпонентните смеси Приложение №5 на наредбата определя методи за анализ, както и за подготовка на пробите и образците. Като изключение от посочените методи могат да се използват и други, при условие че в протокола от изпитването задължително се включат използваният метод, полученият резултат и степента на точност на използвания метод.

За количествен анализ на трикомпонентни смеси от влакна чрез ръчно или химическо отделяне или чрез комбинация от двете се използват методи, определени в Приложение №6 на наредбата. Относно подготовката на тестовите проби и образците от трикомпонентни смеси от влакна се използват методите за подготовка на проби и образци от двукомпонентни смеси от влакна.

Контролът по прилагането на изискванията на наредбата е в компетенциите на Комисията по търговия и защита на потребителите към министъра на икономиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация. Контролът се осъществява по реда на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

Предварително опаковани текстилни продукти

Европейското законодателство в областта на предварително опакованите количества продукти въвежда изисквания към номиналните количества прежди, продавани като предварително опакован продукт. С цел потребителят да не бъде заблуждаван от близки по стойност количества продукт се въвеждат редове от задължителни номинални количества за някои продукти. В сферата на текстила такива редове са въведени за прежда за плетене, състояща се от естествени влакна (животински, растителни и минерални), химически влакна и комбинации от тях. Производителят трябва да избере номинално количество само от стойностите в реда. Това законодателство е въведено в България с наредба за предварително опакованите количества продукти (обн. ДВ, бр. 19/2003 г.). Раздел ІІІ на Наредбата касае редовете от задължителни стойности на номиналните количества.

Забранени за употреба опасни вещества

С текстилния сектор е свързано и европейското законодателство в областта на опасните химикали. Директива 76/769 на ЕС посочва вещества, забранени за употреба в текстилни изделия, имащи контакт с кожата (облекла, бельо). Тази директива също е въведена в българското законодателство с Наредба за опасните химични вещества, препарати и продукти, подлежащи на забрана или ограничения при търговия или употреба, приета с Постановление на Министерския съвет №130 и обнародвана в "Държавен Вестник", бр. 69 от 17 юли 2002 година и е приета с правно основание чл. 23 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти. Тази наредба влезе в сила от 1 януари 2003 година.

Наредбата определя опасните химични вещества, препарати и продукти, чиято търговия и употреба са забранени или ограничени с цел опазване здравето на човека и околната  среда. В приложението към наредбата са изброени забранените и ограничени за употреба вещества, препарати и продукти, както и изключенията от тези забрани.

При производството на текстилни продукти са забранени за употреба следните вещества, препарати и продукти:

• Три (2,3-дибромпропил) фосфат – забранен за употреба в текстилни изделия, предназначени да влизат в контакт с кожата, като облекла и бельо.
• Азбестови влакна, когато те са били целенасочено добавени, и в частност хризотил при използване в тъкани, предназначени за крайния потребител. Като изключение те могат да бъдат използвани до края на 2004 година, при условие че са били етикетирани.
• Трис-азиридинил-фосфиноксид - забранен за употреба в текстилни изделия, предназначени да влизат в контакт с кожата, като облекла и бельо.
• Полибром бифенили - забранени за употреба в текстилни изделия, предназначени да влизат в контакт с кожата, като облекла и бельо.
• Живачни съединения – забранени за употреба при импрегниране на индустриални тъкани и прежди, предназначени за голямо натоварване.
• Кадмий и съединенията му – забранени за употреба за оцветяване на готови продукти, произведени от някои текстилни влакна, и за стабилизиране на дрехи и принадлежности към облеклото и импрегнирани, промазани и ламинирани текстилни тъкани.
• Хлороформ, тетрахлорметан, 1,1,2-трихлоретан, 1,1,2,2-тетрахлоретан, 1,1,1,2-тетрахлоретан, пентахлоретан, 1,1-дихлоретилен, 1,1,1-трихлоретан – забранени за употреба в концентрации, равни или по-големи от 0,1% при почистване на платове.

В наредбата са посочени и други вещества, забранени или ограничени за употреба, които биха могли да се съдържат в препарати за обработка на текстилни продукти и чрез остатъчно количество в текстилния продукт да представляват опасност за здравето на човека.

С изменения в Директива 76/769/ЕИО са въведени забрани и ограничения за използването на азобагрила в текстилни продукти, които могат да влязат пряко и продължително в контакт с кожата като: облекла, бельо, шапки, ръкавици, играчки, както и прежди и тъкани, предназначени за употреба от краен потребител. Очаква се през 2005 година Европейската комисия да преразгледа разпоредбите, свързани със забраната за употреба на азобагрила, и да ги допълни.

Тези изменения на основната директива ще бъдат въведени в българското национално законодателство до края на юни 2004 година. Независимо от това българските производители, които реализират продукцията си на Европейския пазар, трябва да отговарят на тези изисквания, въпреки че това все още не е задължително по силата на българското национално законодателство.

Количествени ограничения в търговията

Европейският съюз поддържа количествени ограничения в търговията с текстилни продукти с някои трети страни. По отношение на тези продукти правилата на Световната търговска организация (СТО) предвиждат всички количествени ограничения (квоти) да бъдат премахнати до 31 декември 2004 г.

От датата на присъединяване към ЕС България следва да прилага мерките на ЕС в сектора текстил и текстилни изделия. ЕС прилага редица ограничения – количествени ограничения (квоти), както и административни процедури – лицензиране, по вноса на текстил и текстилни продукти от редица страни. Съгласно Споразумението по текстила на СТО всички количествени ограничения по вноса на текстил и текстилни изделия следва да бъдат премахнати от 1 януари 2005 г. От тази дата ЕС също трябва да премахне квотите по вноса от страни-членки на СТО. В настоящия момент единствено САЩ и Канада поддържат квоти по вноса на текстил от България, които също следва да отпаднат от началото на 2005 г.

Предвид конкуренцията в световен мащаб в текстилния сектор следва да се очаква, че премахването на количествените ограничения ще доведе до нарастване на възможностите и присъствието на европейския и американския пазар на производителите от Азиатския регион.

Ето защо текстилният сектор в България ще бъде изправен пред все по-силна конкуренция на чужди пазари и следва да се концентрира в производства, в които има сравнителни предимства и традиции.

По отношение на двустранните споразумения със страни, които не са членки на СТО, с които ЕС поддържа количествени ограничения по вноса на текстил и текстилни изделия, в случай че те са в сила към датата на присъединяване на България, по искане на партньорите могат да се проведат преговори, така че квотите да се адаптират и да отразяват вноса на текстил от тези страни в България. Прилаганите към момента от ЕС количествени ограничения по вноса на текстил се отнасят основно за азиатските страни (Китай, Индия, Пакистан, Лаос, Камбоджа, Монголия), Руската федерация, Украйна, Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Египет, някои балкански страни.

Екомаркировка

В последните години все по-голямо значение придобива опазването на околната среда - както на европейско, така и на национално равнище. Тази тенденция се засилва и от увеличената конкурентна среда на пазара, вследствие на която производителите търсят допълнителни похвати за стимулиране на потребителя, в това число чрез производство на екологично чиста продукция.

Европейският съюз е създал система за екомаркировка чрез Регламент 1980/2000, който установява процедурата за предоставяне на правото на производителите да използват европейската екомаркировка. Целта е да се насърчат разработването, производството, разпределението и ползването на продукти с възможност за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда в сравнение с други продукти от същата група, което подпомага ефикасното използване на ресурсите и високото ниво на защита на околната среда. Тази доброволна и селективна система гарантира прозрачност и е отворена за всички производители.

Екомаркировката се присъжда на продукт, който отговаря на основните изисквания в областта на опазването на околната среда и екологичните критерии. Специфичните екологични критерии се определят според групата, към която се отнася продуктът и посочват изискванията за всеки от основните екологични аспекти (качество на въздуха, на почвата, на водата, икономия на енергия, защита на озоновия слой и др.).

Българската национална схема за екомаркировка е въведена в почти пълно съответствие с изискванията на Регламент 1980/2000/ЕС от 17 юли 2000 г. относно преразглеждане схемата на Общността за присъждане на екомаркировка с Наредба №3 от 2003 година (обн. ДВ, бр. 49 от 2003 г.).

Както по отношение на европейската, така и по отношение на българската екомаркировка не съществува задължение за производителите тя да бъде използвана. Кандидатстването за придобиване на правото да се използва екомаркировката е изцяло доброволно.

Целите на националната схема за екомаркировка са определени в чл. 137, ал. 1 на Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91, 2002 г.). Това е насърчаване на разработването, производството, разпространението и ползването на продукти, които имат потенциал да намалят вредното въздействие върху околната среда в сравнение с други продукти от същата група. Наредбата регламентира обхвата на прилагане на Националната схема за екомаркировка, условията и реда за получаване на екомаркировка, вида и начина за ползване на знака.

Специфичните изисквания за присъждане на екомаркировка на продуктите от отделните продуктови групи се определят със заповеди на министъра на околната среда и водите съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗООС. В областта на текстилните продукти тези специфични изисквания се определят със Заповед №РД 1295 на министъра на околната среда и водите от 17 октомври 2003 г., обн. ДВ, бр. 100 от 2003 г. Изискванията са в сила до 1 май 2007г. и транспонират европейските изисквания за екомаркировка на текстилни продукти, определени с Решение 2002/371/ЕС от 15 05 2002г.

Молба за получаване на екомаркировка за определен продукт може да бъде подавана от неговите производители или вносители, от лица, извършващи услугата, от търговци и дистрибутори. Търговците и дистрибуторите могат да поискат екомаркировка само за продукт, който пускат на пазара под свое собствено търговско наименование. Молба може да се подава и за продукти, разпространявани на пазара под едно или повече търговски имена. Към молбата се подават и всички документи от проведените изпитвания и проверка на продукта в съответствие със специфичните изисквания, определени с горецитираната заповед на министъра на околната среда и водите.

Изискванията към екологично производство на текстилни продукти целят намаляване на замърсяването на водите, свързано с основните процеси включващи производство на влакна, предене, тъкане, плетене, избелване, багрене и довършителни операции.

Изискванията са разделени на три основни категории, отнасящи се за:

• текстилните влакна;
• процесите и химикалите;
• годността за употреба.

Изискванията за текстилните влакна се отнасят за акрилните нишки, памук и други естествени целулозни растителни влакна, еластан, лен и други ликови влакна, непрана вълна и други кератинови влакна, изкуствени влакна от целулоза, полиамид, полиестер и полипропилен.

Не се изисква влакната, които представляват по-малко от 5% от общата маса на текстилните влакна в продукта, да отговарят на тези изисквания. Влакната, които произхождат от рециклирани материали, например от отрязъци от платове, не е задължително да отговарят на изискванията. Най-малко 85% от всички влакна в продукта трябва да отговарят на изискванията или да произхождат от рециклирани влакна.

Изискванията за процесите и химикалите се прилагат към всички етапи на производството на текстилния продукт. Установени са изисквания към помощните агенти и агентите за заключителна обработка на влакна и прежди, биоциди и биостатични продукти, отстраняване на багрила или депигментация, утежнители, помощни химикали, детергенти, омекотители за платове и комплексни агенти, избелващи агенти, примеси в багрилата и пигментите, хромиращи се багрила, металкомплексни багрила, азобагрила, канцерогенни, мутагенни или токсични багрила, потенциално неустойчиви багрила, халогенирани ускорители за полиестер, пасти за печатане, формалдехид, емисии на отпадъчни вода от мокра обработка, забавители на горенето, средства за заключителна обработка, включително възпрепятстващи свиването, пълнеж, покрития, ламинати и мембрани и потребление на енергия и вода.

Изискванията за годността за употреба се прилагат към обагрени прежди, готови платове и крайни продукти. Те касаят промените на размерите след пране и сушене, устойчивостта на цвета на пране, устойчивостта на цвета на пот, устойчивостта на цвета на мокро триене, устойчивостта на цвета на сухо триене и устойчивостта на цвета на светлина.

Компетентният орган (министърът на околната среда и водите или упълномощени от него лица) разглежда постъпилите документи в срок от 30 дни, като в случаите на констатирани непълноти в документацията се изисква допълване, като времето за предоставяне на допълнителната информация не се включва в 30 - дневния срок.

Екомаркировка се присъжда, ако:

• проверката потвърждава съответствието на продукта със специфичните изисквания за продуктовата група, към която се включва представеният за оценка продукт;
• изпитването и проверката за съответствие на продукта са извършени съгласно изискванията за съответната продуктова група.

Важно е да се отбележи, че в случаите, когато за получаване на екомаркировка от даден продукт е необходимо и инсталациите за производство да отговарят на определени изисквания. Тези изисквания трябва да са изпълнени за всички инсталации, в които се произвежда продуктът.

След присъждане на екомаркировка компетентният орган сключва договор с лицето, поискало и получило право да ползва знака за екомаркировка. Договорът определя конкретните правила за ползване на екомаркировката. Той включва и защитни мерки за оттегляне на предоставеното право за ползване на знака за екомаркировка.

Правото на ползване на екомаркировката се предоставя за срок до 3 години.

При всяко преразглеждане и обновяване на изискванията за получаване на екомаркировка от определен продукт правото за ползване на знака се преразглежда. При необходимост договорът се ревизира или прекратява.

Знакът за екомаркировка не може да бъде ползван и не може да се прави позоваване на него, преди даден продукт да е получил правото за това.

Забранена е всяка невярна или подвеждаща реклама или използване на марка или изображение, които могат да доведат до объркване със знака за екомаркировка по Националната схема за екомаркировка.

В съответствие с практиката в Европейския съюз се признават изпитвания и проверки, извършени само от акредитирани за съответната дейност органи.

Акредитация и лаборатории

Акредитацията е инструментът, който осигурява доверието в техническата компетентност, капацитета, безпристрастността и целостта на органите, отговорни за изпитване, калибриране, сертификация, както и на органите за контрол, което от своя страна е съществено за дейността по отношение на взаимното признаване в рамките на единния пазар. Акредитацията е процедура, при която отговорен орган официално декларира, че орган или лице са компетенти да извършват определени дейности. Лабораториите и органите се оценяват и одитират на определени интервали от време от органа по акредитация по отношение на техническата им компетентност според публикувани технически критерии.

Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА "БСА") е единственият национален орган по акредитация на:

1. лаборатории за изпитване и лаборатории за калибриране;
2. органи по сертификация на продукти, на персонал и на системи за управление;
3. органи за контрол;
4. проверяващи по околна среда.

ИА "БСА" работи на основата на законите на страната, на стандартите от серията БДС EN 45000, ISO/IEC 17000, ръководства на ЕА и ISO/IEC. Агенцията разработва и възприема редица правила, норми, процедури, документи и организационни практики за хармонизиране с европейското право. ИА "БСА" е приета за пълноправен член на ЕА през март 2001 г. и работи активно за постигане критериите на ЕА за подписване на Mногостраннo споразумениe за отделните области на акредитация (EA - MLA).

Чрез своята дейност Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" осигурява конкурентоспособността на произвежданите у нас стоки по международните и европейските стандарти за качество и безопасност, като насърчава утвърждаването им на българския и на европейския пазар.

Акредитирани лаборатории за изпитване в областта на текстилните продукти

ЦЕНТРАЛНА ИЗПИТВАТЕЛНА ЛАБОРАТОРИЯ ЗА ТИЛОВИ ИМУЩЕСТВА при ИА "ИКИ на ВТИ"

Отрасъл Химия Сертификат № 43–ЛИ (17), издаден на 2003-09-01. Валиден до 2005-06-30 Адрес 1271 София, кв. Илиянци, Илиянски форт, тел.: 37-64-41; 922-13-94; 922-82-02; 922-82-03; факс: 971-25-99; e-mail ikivti@md.government.bg 

Обхват на акредитация: Да извършва изпитване на: мляко и млечни продукти; сол готварска; консерви месни; зеленчукови консерви; плодови консерви; масло слънчогледово; захар и захарни изделия; чай черен; рибни консерви; пипер червен млян; зърнени и хлебни продукти; сапуни и препарати на сапунена основа; перилни препарати на синтетична основа; кожи обработени меки; кожи обработени твърди; тъкани вълнени и вълнен тип; тъкани памучни и памучен тип; конци; тъкани копринени и копринен тип; тъкани от ликови влакна; плетени изделия; други тъкани.

ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА КЪМ ДИРЕКЦИЯ "ЛАБОРАТОРНО - АНАЛИТИЧНА ДЕЙНОСТ"

Отрасъл Химия Сертификат № 32-ЛИ(17), издаден на 2003-05-19. Валиден до 2007-05-30 Адрес 1618 София, бул. "Цар Борис III" №136, тел.: 9559024, факс: 9559015 e-mail kantardjiev@nfp-bg.eionet.eu.int

Обхват на акредитация: Повърхностни води, подземни води, отпадъчни води, питейни води, минерални води; атмосферен въздух – ръчни пунктове, атмосферен въздух – автоматични пунктове, емисии в атмосферен въздух, шум; почви и утайки от пречиствателни станции; петролни продукти и изолационни течности/масла; текстилни суровини, материали и кожи; отпадни продукти, строителни материали, растителни и хранителни продукти, аерозолни филтри.

ИЗПИТВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР "АЛМИ ТЕСТ" КЪМ "АЛМИ ТЕСТ" ООД

Отрасъл Химия Сертификат № 2-ЛИК(17), издаден на 2003-02-24. Валиден до 2007-02-28 Адрес 1113 София, ул. "Акад. Г. Бончев", бл. 24, тел./факс: 979-71-19, 088 334 717 e-mail almitest@abv.bg

Обхват на акредитация: Да извършва изпитване на: хигиенни, физико-химични и физико-механични показатели на опаковки, опаковъчни материали, спомагателни опаковъчни средства и текстил; показатели по безопасност на детски играчки, текстил; вземане на проби; да извършва калибриране на: Средство за измерване: газов хроматограф. Измервана величина: концентрация. Обхват на измерване: 0 ч 100%. Най-добра възможност за измерване (k=2): ± 0.001.