Десетте нови страни-членки на ЕС (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения) се приспособяват сравнително добре към световните финансови трусове, повишаващите се потребителски цени и инфлацията, както и по отношение на прогнозите за слаб икономически растеж в развитите страни, става ясно от последния редовен икономически доклад на Световната банка, наречен EU10 Regular Economic Report.

Изследването показва, че въпреки че в някои страни ръстът ще се забави през 2008 г. (Естония, Латвия и Литва), като цяло 10-те нови страни ще запазят стабилни нива на икономическа активност. Очаква се икономическият растеж на България да остане непроменен (на едно от най-високите нива сред 10-те страни-членки), заедно с Полша, а прогнозите за Унгария и Румъния са за повишаване на ръста от сегашните нива.

“Разбира се, известно забавяне на икономическата активност е добре дошло за някои от новите страни-членки, защото ще подпомогне за справяне с някои от съществуващите дисбаланси, както по отношение на дефицит по текущата сметка, така и по отношение на външния дълг и увеличаващата се инфлация," заяви Ивайло Изворски, автор на доклада.

Докладът изтъква няколко добри новини – стабилният ръст на БВП във всичките 10 страни е спомогнал за намаляване на безработицата до 6% и по-малко, а заетостта на възрастните също се е повишила значително, допринасяйки по този начин за повишаване на жизнените стандарти в региона. Засилването на пазара на труда все пак засилва ръста на заплатите и инфлационния натиск като по този начин извежда на преден план необходимостта от подобряване на производителността на труда и възможностите за работа.

Инфлацията е завишена чувствително в тези страни, като тя е предизвикана основно от повишените цени на храните и енергията. По подобие на развитите страни покачващата се инфлация представлява сериозен проблем особено за страни с намаляващ икономически ръст. По-високата инфлация принуди Централните банки да затегнат монетарната политика в повечето от новите страни-членки.

Добрите данъчни постъпления и разходните ограничения подпомогнаха да се подобрят фискалните позиции в страните от т.нар. Вишеградска група, както и в България и Румъния. Това развитие е продължение на затягането на фискалната политика в региона през 2007, като най-голямо подобрение беше отчетено в страните от Вишеградската група.

За първи път докладът включва четири специфични теми за анализ. Те са както следва:

• Словакия и приемане на еврото
• Финансовите трусове и новите 10 страни-членки на ЕС
• Влиянието на повишаващите се цени на храните
• Връщане на възрастните (50+) на пазара на труда
• Икономическо развитие в Балтийските страни

Специалната тема на доклада се фокусира върху публичните инвестиции в инфраструктура като съществена част от икономическия ръст в 10-те страни и част от стратегията за конвергенция. Тази тема придобива все по-голямо значение, както за изграждане на национални процедури и практики, които да засилят ефективното управление на публичните средства за инфраструктура, така и за все по-пълното усвояване на европейските фондове.

Според Бернард Майерс, съавтор на специалната тема на доклада, “за да станат публичните инвестиции продуктивни, те трябва да бъдат подкрепени от силни институционални процедури за планиране на проекти, оценка и управление. Стратегическото планиране трябва да е тясно свързано с многогодишните фискални мерки. Капацитетът за оценка на ползите и цената също трябва да се подобри, докато изпълнението на проектите трябва да бъде съпътствано от мониторинг и оценки след приключване на дейностите".


Докладът EU10 Regular Economic Report се публикува три пъти в година. Изследването се фокусира върху макроикономическите промени и реформи в 10-те нови страни-членки на ЕС, като се дават и анализи в дълбочина на отделни политики.


Пълния текст на доклада (на английски език, в PDF-формат) ще откриете тук.

Подробности за доклада може да прочетете тук.