До момента България е платила около 11% или по-малко от 700 млн. лева от разполагаемите средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за четири години. Крайният срок за плащанията е август 2026 г., което означава, че имаме една година и половина да разплатим останалите 89% от финансирането. Това обяви вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев по време на блиц контрол в парламента, пояснявайки, че това е, меко казано, предизвикателство.

Той бе категоричен, че сега единствената тема за министерствата трябва да е минимизиране на щетите и всички те са мобилизирани в две посоки – преговори с Европейската комисия по всяка от реформите, защото България има изпълнени реформи по трето, четвърто, пето и шесто плащане.

Той отчете, че досега България е получила пари по НПВУ само по първото междинно плащане, като към него е прибавен и аванс и така общо сме получили около 1.36 млрд. евро.

Към края на 2023 г. има подадено искане и за второ плащане, но тъй като по него само частично сме изпълнили някои от реформите, Дончев призна, че очаква да получим нула финансиране.

Той обърна внимание, че нашата структура по НПВУ е нетипична – ние, за разлика от дружи държави, които вече получават парите по четвърто, пето и шесто плащане, сме заложили по-трудните реформи в началото, а другите са си дали повече време. По думите му сега правителството ще има половин година, за да прецени кои от реформите може да изпълни и кои не, защото до деветте плащания времето е кратко – както стана ясно, парите трябва да се разплатят до август 2026 година.

В отговор на въпрос, поставен от депутата от ИТН – Снежана Траянска – за начина, по който се възползваме от другите финансови инструменти и оперативни програми, предоставяни ни от Европейския съюз, Дончев отчете, че за стария програмен период от 2014 г. – 2020 г. България официално е отчела загуба от 63 млн. лева.

“Загубата щеше да е по-голяма, ако Европейската комисия не беше проявила гъвкавост и не беше позволила последната счетоводна година по програмата да се изплаща на 100% от европейско финансиране, без национално съфинансиране. Това увеличи обема на разплатените средства и позволи загубата на евросредства към 2023 г. да се редуцира“, призна Томислав Дончев.

Той добави и че по Фонда за справедлив преход сме загубили повече пари – към края на 2022 г. сме загубили 100 млн. евро, тоест загубата ни по двата финансови инструмента от ЕС тя е 320 млн. лева. Дончев отново повтори, че ако ЕК не била приложила по-голяма гъвкавост към края на 2023 г., общо България е щяла да загуби 1 млрд. лева.

По отношение на новия програмен период от 2021 г. – 2027 г. Томислав Дончев призна, че при сравнение с плащанията от предишния програмен период от 2014 г. – 2020 г.,днес договореното е 33%, а плащанията са под 8%, докато преди десет години договарянията са били 51% , а плащанията – 17 процента.

Дончев обяви, че може да посочи конкретно кой е виновен за това, но според него по-важното е управляващите да осигурят ясен хоризонт, спокойствие, така че българските местни власти и фирми да се амбицират и да кандидатстват. Той пое ангажимента да отвори за пазара по-прости схеми на кандидатстване, така че парите да текат бързо във времето и да водят до конкретен резултат.

По отношение на парите за рехабилитация на ВиК инфраструктурата Дончев обърна внимание, че България разполага с налично финансиране, което, за съжаление, е слабо използвано и то е в рамките на оперативната програма “Околна среда” и Кохезионния фонд, който може да бъде използван за всякакъв тип инвестиции в сектор “Води”. Предизвикателството е, че Европейската комисия е категорична, че когато има неконсолидирани територии, за тях не може да се използва финансиране от Кохезионния фонд. Освен това ЕК държи на принципната си позиция, че там не би трябвало да се включва и финансиране от държавния бюджет.

Дончев призна, че според него трябва да продължат усилията за консолидацията на териториите, на които оперират различните ВиК дружества. Добави и че има няколко общини, които не са в консолидирани територии.

Той обеща на депутатите, че в бюджета за 2025 г. ще има средства за довеждащи водопроводи, останали извън обхвата на водните цикли, финансирани с европари в предишни програмни периоди.

Начерта и амбициозната цел, предвид факта, че в Южна България вече се усеща влиянието на климатичните промени, да се мисли за строителството на поне пет нови язовира, които стратегически да покрият нуждите за напояване и водоснабдяване на населението.