Ситуацията в Сирия в момента

Вече почти година светът е заливан с новини за репресиите на режима на сирийския президент Башар Асад в Сирия. Всекидневните новини за убити сирийски граждани не впечатляват никого и са фон на всяка вечерна новинарска емисия.

Постоянство е думата, която може лаконично да опише състоянието на ситуацията в страната - постоянство на сирийската опозиция и на народа, постоянство и в опитите на президента на арабската държава да задържи властта в ръцете си и да потуши протеста на хората.

ООН е с вързани ръце, тъй като Русия и Китай отказват да се подкрепи каквато и да е резолюция срещу режима. Причината за отказа от страна на Русия е ясен – те не искат да преустановят добрите си отношения със Сирия, защото там пласират оръжието си.

На фона на жертвите от страна на обикновените хора в различни градове на страната, влиятелните държави се опитваха да премерят сили с дипломатическите инструменти, с които боравят. Въпреки това, хората не се отказват да протестират, дори и след ставащите всекидневие убийства на невръстни деца.

В същото време Турция, която беше доскорошен партньор на Сирия, наложи санкции, по-големи дори от тези, които Арабската лига наложи на режима. Турция спря продажбата на електричество и прекъсна всички съвместни проекти и инвестиции. Освен това прекрати полетите към и от Сирия и замрази авоарите на висши сирийски представители в Турция. Анкара спря и финансовото си сътрудничество със сирийската централна банка и други институции. Много от сирийските войници са дезертирали и са избягали в Турция и от там създават своя армия за освобождението на народа.

Кралят на Йордания беше първият арабски лидер, които призова президента да си подаде оставката. Иран, доскорошният партньор, също усети накъде духа вятърът и остро осъди геноцида. Европейският съюз също се намеси. Съюзът наложи санкции срещу три сирийски петролни компании. Сред наказаните фирми е и Syria Trading Oil Company, която е държавна собственост. Санкциите са част от усилията на ЕС да увеличи финансовото напрежение върху Сирия, за да се спрат репресиите. Списъкът със санкционираните предприятия включва също медийни компании и фирми, които доставят оборудване на изследователски център, който подкрепя потушаването на опозиционните протести.

Междувременно върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай призова международната общност да предприеме действия, за да защити гражданите на Сирия от "безмилостните репресии” на управляващите. В момента страната е по пътя на гражданска война. Над 4 000 души са убити, сред които и 307 деца. 56 деца са загубили живота си само през месец ноември 2011 г. Счита се, че повече от 14 000 души са били задържани от властите.

Очевидно санкциите срещу режима започват да дават някакъв резултат. Алекс Омари разказва във Facebook, че има режим на тока. "В цял Дамаск спират тока по 2-3 часа на ден, за спестяване на електроенергията, както правеха преди 3 години - знаеше се, че всеки ден токът спира за 3 часа или за спестяване, или защото продаваха ток на Ливан. Освен че свикнахме на ден по 3 часа да нямаме ток, сега свикваме да седим часове на опашка за дизел. Хората се нареждат рано сутринта на опашки от стотици метри и чакат да напълнят дизел за домовете си", разказва сириецът.

Снимка: Sxc.hu

Поводът и причините за конфликта

Формалният повод за размириците, които продължават от февруари досега, беше арестуването и убийството на 12 деца от град Дараа. Те са били задържани в училище заради това, че са скандирали лозунга "Народът не иска властта", излъчен по телвизия "Ал Джазира". Всички деца са арестувани, а когато родителите им отиват да ги търсят в полицията и протестират срещу задържането им, също са арестувани. Децата впоследствие са били убити, като семействата им не са имали право да получат дори труповете на убитите си деца. Това отприщи вълната от негодувание срещу управлението на Асад и беше фактическият повод за протестите в цялата страна.

Случаят в Дараа е само искрата, която е запалила бунта, нагнетяван години наред. Истината е, че хората в арабските държави искат да живеят свободно. "Сирийските млади момчета и момичета искат да живеят в ХХI век. Не може в една държава като Сирия да ограничаваш тотално свободата на политическите изявления, на медиите. Въобще всичко да бъде сведено само до култа към една личност, която за съжаление не можа да се справи с предизвикателствата, които съпътстваха държавата през този период", коментира наскоро пред Econ.bg режисьорът от сирийски произход Нидал Алгафари.

Според посланика на Сирия у нас Н. Пр. Салах Суккар за случая в Дараа се говори, че е бил подготвен предварително. Според него има подготвен план, чиято цел е конфликтът да запълни някои от пограничните места и след това да се разпространи в цялата страна. Всъщност "основният план е Сирия да се раздели на части", заяви Суккар пред Econ.bg.

Истинската причина за конфликта според Алгафари е, че Асад не е бил подготвен за властта, в която попада почти случайно. Башар Асад е лекар – офталмолог хирург, който е живял до избирането си за президент в Англия. Неговият брат е трябвало да наследи режима от баща им - Хафез Асад, но умира нелепо в катастрофа. "Наложи се Башар Асад да прескочи всички йерархични стъпки, които при други обстоятелства трябваше да извърви доста дълго време и в края на краищата се оказа изцяло неподготвен - нито в армията, нито към партийните, нито към държавните структури", коментира той.

Посланик Суккар не отрича, че поводът за конфликта са законните искания на хората, но според него тези искания са били използвани. "Въоръжени групи са стреляли по цивилни, за да ескалират ситуацията и за да се припишат тези действия на силите за сигурност и на армията. Това е доказано от признанията на многобройните терористи, които са били арестувани", заяви Суккар.

Алгафари е категоричен, че това, което катализира протестите, са новият тип комуникации - сателитните телевизии, Facebook, Twiter. "Става дума за едни момчета и момичета, които виждат как живеят техните връстници в онзи свят, за който всички те мечтаят. Те искат да живеят по този начин. Живял съм 6 години в Сирия и не познавам и един човек, който ей така да поиска да се гръмне в името на Аллах. Отчаянието ги води до това нещо. Отчаянието, че те искат нещо по-различно. Те няма с какво да се забавляват. Така са ограничени нещата, че от страх от репресии срещу тях, те се крият по къщите си. Затварят се в някакви родови, семейни сбирки, извън които нямат никакъв друг живот. Единственото развлечение за по-бедните са джамиите или забавленията вкъщи. Ето това катализира протестите, а не някакъв Ционистки заговор или нещо друго", обясни Алгафари.

Снимка: Sxc.hu

Не на това мнение обаче е посланик Суккар. Според него има мащабна конспирация, която е насочена срещу държавата и има цел да се свали режимът. "Кой иска да се свали режимът? Това не е младежта, защото те имат работни места, получават не отлични работни възнаграждения, но да речем, че са приемливи. Разбира се, не крия, че има и проблеми. Има икономически затруднения, но това е така навсякъде по света", коментира Суккар.

Според Надя Хамами и Мохамед Ал-Бармауи – представители на сирийската опозиция в България, които се свързаха с Econ.bg, за да представят позицията си, времето за промени в Сирия е настъпило отдавна, но сега хората са събрали смелост да отстояват и търсят правата си като свободни граждани.

"Всичко се случва сега, защото както при всяка революция, има период на узряване. Не е необходимо да има само икономически, политически и социални причини. Необходим е повод, поводът при нас назря. Предишният път, когато такава революция можеше да се случи беше при смъртта на президента Хафез Асад", коментира Хамами.

За икономическите основания на протестиращите

Основната критика към режима на Асад е, че е превърнал корупцията в официална политика. Сирийците са се обърнали срещу него, защото е фокусирал всички икономически блага в ръцете на фамилията или на приближени до фамилията хора. Всички останали са държани на разстояние и принудени да живеят както могат. Политиката "Разделяй и владей" работи успешно в Сирия, коментират представителите на опозицията в България. Те допълват още, че почти всички от високите постове в сирийската армия са от религиозната секта, към която принадлежи и фамилията на Асад. Всички големи мобилни оператори, всички огромни предприятия или международни компании с присъствие в Сирия са съсредоточени в ръцете на фамилията, а народът мизерства.

Снимка: Sxc.hu

Общата сума на заплатите, които получава едно средностатистическо петчленно семейство, е не повече от 20-30 хил. сирийски лири или около 300 долара. Учителската заплата там е 8 000 лири. Има семейства, които живеят от помощи, т.е. с по-малко от 100 долара на месец. Помощите обикновено идват от роднини, които живеят някъде на запад. Държавата не осигурява нищо. "Увеличението на доходите, което правителството направи преди размириците, е единствено за държавните служители, които са много малък процент от сирийското общество (те са близо 1 млн. души при население от 22 млн. души, 3 млн. от които са кюрди, изключени от държавните постове). Хората живеят на прага на бедността. Един хляб в Сирия струва 30 лири, месото струва 800 лири", обясни Надя Хамами.

"Корупцията е от най-ниското до най-високите нива, докато не се стигне до фамилията. Това са си типично арабски модели на корупция. За всяко нещо трябва да се оставя бакшиш. Няма някакъв голям отрасъл или някаква икономическа дейност, в който те (фамилия Асад) да нямат пръст. Те се затвориха в себе си и във фамилията до такава степен, че игнорираха абсолютно всички останали - смятат ги за свои слуги или роби, което в един момент предизвика недоволство", коментира от своя страна Нидал Алгафари.

Репресиите

Най-силно засегнати са градовете Хамс (наричан от сирийците столица на революцията), Дараа, Дейр ал Зур, столицата Дамаск в квартал Мидан, където всекидневно има въоръжени сблъсъци, град Идлеб и град Хама.

"Никой не защитава народа, народът се защитава сам", твърди Надя Хамами. "Понеже няма оръжие, въпреки твърденията за терористични групи, народът се бори буквално с телата си".  Тя и Мохамед Ал-Бармауи, който е родом от Дараа, разказаха, че се стреля не само срещу демонстрантите, но и по хората, които наблюдават събитията по улиците. Хамами разказа за своя близка, застреляна в дома си от снайперист. Има и назидателни убийства, които се правят като линчуване на хората, излезли срещу властта.

Редовната армия в Сирия е от 400 хил души, а нередовната армия - от 600 хил. души. Нередовната армия се използва единствено при конфликти. Заплатите на войниците от нередовната армия идва от парите, предвидени за народа. Сирийците протестират и срещу това, че тези войници получават по-високи заплати от обикновените граждани. Полицията, отрядите на държавна сигурност и отрядите на смъртта "Шаббиха", които са военизирани партийни дейци или по-скоро близки до фамилията, плюс президентската гвардия, са извършили твърде много престъпления - репресии, изтезания, изнасилвания, кражби и т.н., и е логично да очакват отмъщение. Най-вероятно при разпадането на режима военните и полицията ще се скрият от страх да не бъдат отмъстени и ще стане така, че няма да има кой да пази улиците. Тогава вече е възможен сценарий, при който бандите ще вандалстват и грабителстват.

Вариантите за Сирия оттук нататък

Няма лесен или оптимистичен вариант за Сирия. Това е логично, имайки предвид ситуацията в Египет в момента. Според Алгафари всички сценарии за Сирия оттук нататък са все лоши. Според него има много поводи за този песимизъм. Още преди да започнат протестите министърът на финансите на Сирия обяви, че има дефицит от 900 млн. долара, което за една държава като Сирия, която няма външни дългове, не е нещо страшно, но показва каква е тенденцията. Когато Асад в началото на политическата криза издаде указ, с който увеличи заплатите на всички чиновници с около 30 долара, а след това намали цената на и без това дотираната нафта (в Сирия основните горива са нафта и мазут и се използват дори и за производството на ток - бел. авт.) с 5 сирийски лири, което се равнява на 10 американски цента, всичко това натегна още повече бюджета, разказа Алгафари.

Отделно от това, при размириците търговците от основните индустриални центрове на Сирия са изнесли парите си навън, контрабандно. Самата фамилия е изнесла парите си много отдавна извън Сирия. "Размириците, затварянето на магазините, армията и всичко, свързано с това, което се случва в момента, коства невероятни разходи. Държавата е изправена пред икономически колапс", счита Алгафари.

Повод за притеснение буди и липсата на единна опозиция. Няма единодушие по основни казуси, които трябва да бъдат решени. Основни проблеми са новата конституция, а също и казусът с кюрдите на Сирия, които имат претенциите на самостоятелна, автономна държава. Друг проблем е религиозният и етническият - дали ще могат сунити и алавити (фамилия Асад са алавити - бел. авт.) да прескочат верската си омраза, която се нагнетява все повече.

При икономически колапс, при колапс на сигурността, в Сирия ще бъде много трудно да се проведат избори и най-вероятно те ще бъдат опорочени. В момента има спор дали Сирия да бъде светска или религиозна държава. "Докато се приеме нова Конституция, докато се приемат Закон за партиите, Закон за изборите и т.н., ще мине много дълъг период от време, при който тази държава може само да потъва по-надолу", коментира Алгафари.

Въпреки тези проблеми, Суккар вижда бъдещето на Сирия променено от реформите, които е започнал Асад. Новите закони за политическите партии и за свободата на словото са шанс за по-добро бъдеще, счита посланикът. Парламентът е в извънредна сесия докато не бъдат проведени парламентарни избори през февруари 2012 година. "Президентът и политическото ръководство водят мащабна реформаторска политика за цялата страна. Още като пое властта, той постави въпроса за политическата реформа", обясни посланикът.

Всички тези проблеми ще поддържат Сирия във фокуса на вниманието още дълго време. В момента съдбата на този народ, който се опитва да намери път към позитивното бъдеще със собствени средства, зависи изцяло от решенията на великите сили. Защото, както винаги в историята на тези земи, границите и политиките в Близкия изток са се решавали от по-силните европейски държави и САЩ. Факт е, че в момента на територията на Сирия отново сили мерят Русия и САЩ, освен това не бива да се подценява и назряващият конфликт в Иран и демонстрацията на военна мощ там. Това, което е сигурно, е, че "политическите земетресения" в региона тепърва започват, а след подобни конфликти страните се озовават на икономическото дъно.