Oбикновените хора са главни герои на прехода, но и негови жертви

21.10.2011 | 14:30
по статията работи: Елица Елефтерова
Oбикновените хора са главни герои на прехода, но и негови жертви

Специално за Econ.bg

Интервю на Елица Елефтерова ( e.elefterova@econ.bg )

Нидал Алгафари е роден на 18 декември 1965 г. Той е известен български режисьор, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR експерт. Завършил е НАТФИЗ, специалност "Кинорежисура".

Алгафари е автор и режисьор на студентското предаване "Ку-Ку" (включително и на противоречивия брой за АЕЦ „Козлодуй", който изправи косите на българите). Бил е главен редактор на "Шоу и развлекателни програми" в БНТ. Режисьор на игралния филм "Ла донна е мобиле". Продуцент и режисьор е на телевизионните предавания "Наблюдател" и "Анонси". Нидал Алгафари е режисьор и на документалния филм "Сирия - история и легенди". Оглавява БНТ от юни 2002 г. до май 2004 г. В момента се занимава с политически PR и е ръководител на кандидат-президентската кампания на Алексей Петров. Женен е за известния психолог Мадлен Алгафари, имат две деца.

Нидал Алгафари е наполовина сириец - майка му е българка, а баща му е родом от Сирия. Това беше и основният повод да се свържем с него - искахме да разберем позицията му по скорошните събития в държавата и за т.нар. Арабска пролет (Впоследствие по тези въпроси интервюирахме и посланика на Сирия у нас - интервюто с него може да прочетете тук).

С Алгафари разговаряхме и по други горещи и интересни теми - предизборната кампания за президент и кметове, изборите (сега и преди), качествата на кандидатите, прехода, психологията на българите, свободата на словото, (липсата на) добрата журналистика у нас и т. н.

Акценти и цитати:

  • Младите, които искат да живеят в ХХI век, създадоха Арабската пролет
  • Фамилия Асад е като икономически октопод
  • Няма добър сценарий за бъдещето на Сирия
  • Предизборната кампания беше лишена от истински дебати
  • В България има хора, които продават децата си, бъбреците си, черния си дроб и костния си мозък... та гласа си ли няма да продадат?
  • Главният герой на прехода са неговите жертви - обикновените хора
  • Българинът обича да бъде мачкан и винаги да се оплаква
  • Свободата на словото и добрата журналистика са функция на обществото - у нас липсва и едното, и другото
  • На собствениците на медии не са им изгодни мислещи журналисти със знания и опит и анализатори със собствено мнение
  • Журналистиката винаги е била маша в ръцете на управляващите

 

Г-н Алгафари, защо се стигна до кървавите сблъсъци в Сирия? Вие се включихте в протестите, организирани в подкрепа на протестиращите срещу режима на президента Башар ал Асад...

Нидал Алгафари:

Аз не само съм участвал в протестите. Организирах една част от тях. Смятам, че това, което диктаторът на Сирия в продължение на много години правеше трябва да се промени. Той продължи политиката на баща си, който беше същият сатрап и тиранин. Сирийските млади момчета и момичета искат да живеят в ХХI век. Не може в една държава като Сирия да ограничаваш тотално свободата на политическите изявления, на медиите. Въобще всичко да бъде сведено само до култа към една личност, която за съжаление не можа да се справи с предизвикателствата, които съпътстваха държавата през този период.

Бащата на Асад му остави една държава, която беше финансово стабилна и в добра политическа обстановка. Той (Хафез Асад - баща на Башар Асад - бел. авт.) му остави и една добре развиваща се икономика. Башар не беше подготвен за тази власт. За президент е бил подготвян братът на Асад, който е преминал през всички йерархични стъпки към президентското място - и в армията, и в партията, и в държавното ръководство. Но той загина нелепо в катастрофа и прекъсна мечтите на баща си. Тогава по спешност е повикан Башал ал Асад от Англия, който не е имал никаква представа за това какво се случва в Сирия. Наложи се той да прескочи всички йерархични стъпки, които при други обстоятелства трябваше да извърви доста дълго време и в края на краищата се оказа изцяло неподготвен - нито в армията, нито към партийните, нито към държавните структури.

Този човек по един изключително идиотски начин успя да превърне корупцията в официална политика на държавата. Корупцията е от най-ниското до най-високите нива, докато не се стигне до фамилията. Това са си типично арабски модели на корупция. За всяко нещо трябва да се оставя бакшиш. Това нещо Башар ал Асад го толерираше, защото нагоре в йерархията корупцията е в много големи размери. Стига до неговия финансов съветник, който е във фамилията и който е като икономически октопод, т. е. няма някакъв голям отрасъл или някаква икономическа дейност, в който те да нямат пръст. Те се затвориха в себе си и във фамилията до такава степен, че игнорираха абсолютно всички останали - смятат ги за свои слуги или роби, което в един момент предизвика недоволство.

Чисто тактически той не успя да овладее ситуацията в самото начало с тези деца в град Дараа (град Дараа (в превод „крепост") - намира се в югозападната част на Сирия, близо до границата с Йордания). Това се дължи на безумния страх, че нещо може да се случи в някакво градче и някой кмет или областен шеф на държавна сигурност да му откъсне главата. Заради този страх се стигна до този абсурд - да изтезаваш деца, които са между 8 и 15 години. Оттам цялото колело се завъртя, не виждам какво може да го удържи повече. (Става дума за 12 деца от гр. Дараа, които бяха арестувани в училище заради това, че са скандирали лозунга "Народът не иска властта", излъчен по "Ал Джазира". Всички деца са арестувани, а когато родителите им отиват да ги търсят в полицията и протестират срещу задържането им, също са арестувани. Твърди се (без да е доказано), че децата впоследствие са били убити. Това отприщи вълната от негодувание срещу управлението на Асад и беше фактическият повод за протестите в цялата страна - бел.авт.)

Какъв е сценарият оттук нататък за Сирия?

Нидал Алгафари:

За съжаление всички сценарии за Сирия оттук нататък са все лоши. Още преди да започнат протестите в град Дараа, министърът на финансите на Сирия излезе и каза, че има дефицит от 900 млн. долара, което за една държава като Сирия, която няма външни дългове, не е нещо страшно. Това обаче показва каква е тенденцията и беше знак, че трябва да се затягат коланите, т.е. да не се допускат нови разходи. Два месеца след това започнаха и протестите. Малко след тях, в името на това да успее много бързо да накара хората в Сирия да замлъкнат, президентът издаде указ, с който увеличи заплатите на всички чиновници с около 30 долара. След това намали цената на и без това дотираната нафта (в Сирия основните горива са нафта и мазут и се използват дори и за производството на ток - бел. авт.) с 5 сирийски лири, което се равнява на 10 американски цента. Всичко това обаче натегна още повече бюджета. Отделно от това, при размириците търговците от основните индустриални центрове на Сирия изнесоха парите си навън, контрабандно. Самата фамилия си изнесе парите много отдавна извън Сирия. Размириците, затварянето на магазините, армията и всичко, свързано с това, което се случва в момента, коства едни безумни разходи. Всичко това в един момент ще се окаже страхотно препятствие, независимо от това кой ще победи - дали демонстрантите, които ще успеят да го разкарат (Асад), което е почти 99% сигурно, или Асад, който ще остане на власт - във всеки случай държавата е изправена пред един икономически колапс.

Второто нещо, което смятам, че ще се получи (тъй като аз съм убеден, че този човек и режимът, заедно с фамилията му ще паднат от власт), е един много голям вакуум на сигурност - най-обикновена сигурност, каквато е сигурността по улиците. Полицията, отрядите на държавна сигурност и отрядите на смъртта „Ал Шабиха", които са военизирани партийни дейци или по-скоро близки до фамилията, плюс президентската гвардия, извършиха изключително много престъпления, изключително много репресии, изтезания, изнасилвания, кражби и т.н. Логично е да очакват отмъщение, тъй като там все още го има, кръвното отмъчение е генетично заложено в този народ. Най-вероятно при разпадането на режима военните и полицията ще се скрият от страх да не бъдат отмъстени и ще стане така, че няма да има кой да пази улиците. Тогава вече е възможен сценарий, при който едни банди вандалстват и грабителстват, т.е. това е вторият тежък вариант.

Третото нещо, което ще се случи, независимо кога ще падне Асад, е свързано чисто законово с това, което може да направи опозицията. Досега световната опозиция на Сирия не е единодушна по основни казуси, които трябва да бъдат решени. Единият основен проблем е новата конституция. Как ще се реши казусът с кюрдите на Сирия, които имат претенциите на самостоятелна, автономна държава. Втори казус е чисто верският - дали ще могат сунити и алавити (фамилия Асад са алавити - бел. авт.) да прескочат верската си омраза, която се нагнетява все повече. Аз лично не виждам вариант за Сирия, който да е хубав. Затова и се опитах да разпространя до опозиционните сили извън Сирия апел да седнем още сега, преди да е паднал режимът, да помислим какво ще се случи с държавата след това. Всички са наясно, че този режим си отива.

Какво ми е опасението? При икономически колапс, при колапс на сигурността там не можем да проведем никакви избори, т.е. те ще бъдат опорочени по принцип. Докато се приеме нова Конституция, докато се приемат Закон за партиите, Закон за изборите и т.н. ще мине много дълъг период от време, при който тази държава може само да потъва по-надолу. За съжаление обаче с опозицията не можем да се разберем за това нещо. В момента има дори спор дали Сирия да бъде светска или религиозна държава. Дори партиите, които са създадени на верска основа, говорят, че държавата трябва да се отдели от религията, но не съм убеден, че ще го спазят. Това са нещата, които трябва да се решат на първо време.

Тоест революцията ще изяде децата си?

Нидал Алгафари:

Със сигурност така ще стане.

Какво катализира Арабската пролет?

Нидал Алгафари:

Катализира я това, че всички владетели (защото те са точно владетели на някакви вилаети или султанства, независимо дали се наричат крал, владетел, премиер и прочие) подхождат по един и същ начин. Те искат да имат еднолична власт, при която хората, които не ги приемат, моментално са премахвани или изчиствани. Тези владетели мислят, че живеят в XVI или XVII век, независимо от всички нови технологии.

Това, което катализира Арабската пролет, са новият тип комуникации помежду ни. Това са, ако щете, социалните мрежи - Facebook, Twiter. Става дума за едни момчета и момичета, които виждат как живеят техните връстници в онзи свят, за който всички те мечтаят. Те искат да живеят по този начин. Живял съм 6 години в Сирия и не познавам и един човек, който ей така да поиска да се гръмне в името на Аллах. Отчаянието ги води до това нещо. Отчаянието, че те искат нещо по-различно. Те няма с какво да се забавляват. Така са ограничени нещата, че от страх от репресии срещу тях, те се крият по къщите си. Затварят се в някакви родови, семейни сбирки, извън които нямат никакъв друг живот. Единственото развлечение за по-бедните са джамиите или забавленията вкъщи. Те не могат да отидат на дискотека или на кино, защото или нямат финансова възможност, или защото няма такива кина или театри. Това им харесваше до момента, в който се появи погледът към света, тъй като до преди това сателитните чинии бяха забранени, както и чуждите телевизии. Тогава те започнаха да виждат как живеят младите хора, с тяхната свобода, самочувствие, гордост, доблест... и те поискаха да бъдат същите. Ето това катализира протестите, а не някакъв Ционистки заговор или нещо друго. Е, всички ще се качат на вълната.

Сменям темата с предстоящите избори. Вие сте участвали в много предизборни кампании. Как според Вас еволюираха кампаниите през годините?

Нидал Алгафари:

За съжаление се случи точно обратното - те не еволюираха. Те се обърнаха, върнаха назад и надолу. Това е първата президентска кампания, откакто имам спомен за това как съм работил от 1991 година досега, в която няма никакъв сблъсък на политики. За пръв път се оказа, че няма да има въобще дебати. Няма да има дори различни мнения. Ако искам аз да си кажа моето мнение, си го казвам, и няма кой да ми го опровергае... или ще го опровергае след два-три дни по друга медия. Липсва директният сблъсък. Това го наложи още в самото начало министър-председателят, когато каза: „Аз ще му позволя на Росен Плевнелиев само два дебата най-много".

Първо е абсурдността - премиерът точно като какъв си позволява да му разрешава (на Плевнелиев - бел.авт.) как да провежда кампанията си? Оттук нататък е факт, че в големите телевизии и радиа няма нито един диспут. Аз си спомням, когато навремето работех за Първанов и Маразов - ние през цялото време се чудехме как ще организираме и проведем дебатите. Как ще подготвим кандидатите за дебатите, защото там е големият сблъсък на идеите. Това сега го няма, всички се скриха.

И това идва до голяма степен от факта, че от основните политически сили излизат В-отборите. Даже не са и Б-отборите. Бойко Борисов не отиде на изборите, не отиде и вторият под него - Цецо или Дянков. Отиде Росен Плевнелиев, което лично мен ме учуди. В БСП е същата работа. Не отиде Сергей Станишев, защото няма законовото право да отиде, но не отидоха и вторите - нито Румен Петков, нито Румен Овчаров, не отидоха големите имена, а отива Калфин. И Росен, и Ивайло са качествени хора, хубави хора са, но не са еманацията на своите партии. Същото е и с Кунева - не отиде Симеон Сакскобургготски, въпреки голямото му желание преди време да стане президент. Не се кандидатираха и Милен Велчев, и Николай Василев. Тези, които излязоха със собственото си лице, са Алексей Петров и Волен Сидеров - като А-групите на самите себе си. В момента Волен е изключително силен, точно заради това, което се случва в Катуница. И той, и Алексей имат с кого да спорят, независимо че единият е с налудничави идеи и предизвиква етнически битки и т.н. Те са силни фигури и могат да говорят. От другата страна (от страната на опонентите - бел.авт.) също могат да излязат и да се получи дебат. Управляващите като че ли неглижираха тази кампания, затова казвам, че няма еволюция, а се връщаме назад.

И при предишните кампании ли е имало такъв регрес?

Нидал Алгафари:

Не, при предишните имаше напредък. Над 20 бяха кандидатите за президент. Е, сред тях имаше хора, които определено бяха по-скоро за психиатрични клиники, отколкото за кампанията, но там имаше сблъсък, имаше идеология. Търсеха се способи, с които да убеждаваш хората, защото в един момент твърдите ядра, които бяха много големи, намаляха. Затова започнахме да търсим периферията - тези, които се колебаят. За тях беше голямата битка. В момента няма битка за нищо.

Какво означава това - че се очаква по-малко хора да гласуват или че изборите ще бъдат опорочени?

Нидал Алгафари:


Не, няма да гласуват по-малко хора. Това е съчетание с местните избори. Има много хора, които ще излязат да гласуват за кмета си. Човекът, който отива да гласува за кмета си, ще пусне бюлетина и за президент. Вероятно това е и причината да обединят изборите - за да излязат повече хора да гласуват.

Какви са очакванията Ви за протичането на кампанията? Ще има ли вадене на „кирливи ризи" и удари под пояса? Твърдите, че Ви подслушват...

Нидал Алгафари:

Удар под пояса беше това с подслушването. Начинът, по който го направиха, е зловещ. Да припишат на името на някакъв човек моя телефонен номер! Аз не мога да кажа дали този е бандит или не, но има разследване срещу него и имат законовото право да го подслушват, защото съществуват опасения за някаква незаконна дейност. Към телефоните, които той има и подслушват, добавят и моя телефон. Когато са го подслушвали самият съдия най-вероятно, предполагам, не е знаел, че това е моят телефон, въпреки че имам съмнения, че може и да е знаел. При подобен скандал в САЩ - например аферата „Уотъргейт", падна президентът Никсън. Тук какво се оказа... Отново нещо, което е абсурдно. Аз лично бях шокиран не от това, че ме подслушват, а от това, че когато след пресконференцията, на която говорих с журналистите, те ми казаха: „Ти за какво се притесняваш? Те сигурно отдавна те подслушват", т.е. приемат го за нещо толкова нормално. Това е страшното. Приема се, че е нормално да те подслушват, да ти вдигат тока и парното с 13-14%.

Изведнъж всичко стана толкова нормално при нас за неща, за които навсякъде по света биха станали революции. За да се потушат такива истории като тази с флашката, която е получил Алексей Петров за контрабандата - за такова нещо си отива цяло правителство, а у нас няма никаква реакция. Това е, което ме шокира.

Иначе какво означава да вадим кирливи ризи? Кирлива риза ли е това, че един много високопоставен държавен чиновник строи курорт в момента в Ливан с пари от контрабанда у нас? Това е факт, не е вадене на кирлива риза. Затова смятам, че Алексей има и силата, и волята да им се противопостави на тези, независимо от имиджа около него и всичко, което се изговори. Може ли според тебе Росен да излезе и да обяви вето на Бойко Борисов - човекът, който казва „Аз си назначавам началниците" - някак си това не го виждам. Или Меглена Кунева, която е играла някаква роля в Тройната коалиция - можем ли да смятаме, че утре тя няма да се коалира по някакъв безумен начин? Или пък Ивайло Калфин, когото много уважавам - той напусна партията, след това се върна обратно, за да може тя да го издигне за президент. Това не са хора, които биха могли по един или друг начин да се противопоставят на безумията, които стават.

Тоест липсва им последователна политика?

Нидал Алгафари:

Да. И не само последователна политика, но и да имаш силата и волята да се противопоставиш. Алексей това го има, независимо от това, какво показват различните социологически проучвания.

Според Вас трябва ли да бъде регулирано по някакъв начин провеждането на изборите? От друга страна вярвате ли, че едни чужди наблюдатели от ЕС, примерно, могат да окажат някакво влияние върху изборите у нас?

Нидал Алгафари:

Какво ще им покажем на тези наблюдатели - безумията, които се случват в България. Безумието един инцидент, който се случи в Катуница, да прерасне в гражданска война. Виж колко малко ни трябва и моментално се появяват едни хора, които да яхнат вълната. И да дойдат тези наблюдатели, какво ще видят? Къде ще ги изпратим - в Катуница, защото там имаше размирици. Само че Катуница и всички цигански гета са добре обградени от полиция. Така да ги пазят, че с полицейското си присъствие в момента и под заплахата, която има, да ги накара да гласуват по един или друг начин. Как да го обясниш това на чужденците? Те ще кажат: „Да, те ги пазят, защото иначе ще станат ексцесии". Тази балканска хитрост, Байганьовска хитрост, която имаме ние, с която шашкаме Европейския съюз, откакто сме влезли в него, вече им е позната и няма с какво да ги изненадаме. Те не могат да променят нищо. Привидно отвън всичко изглежда красиво и прекрасно. Опитахме се по едно време да ги шашнем с това, че у нас се купуват гласове. Никой обаче не се замисля чии гласове се купуват - купуват се гласовете на тия, които са бедни и живеят в мизерия - хора, които знаят много добре, че техният глас не струва абсолютно нищо. Няма кой и една стотинка да му даде иначе. Ще му дадат пари сега, защото очакват да се гласува по определен начин, той ще вземе парите, за да се нахрани и пак ще си гласува както сметне за добре. Как да обясним, че в България има хора, които продават децата си, бъбреците, черния си дроб и костния си мозък? Та гласа си ли няма да продадат...

Животът в момента в България достоен ли е за филмиране и ако бъде направен такъв филм какъв жанр ще бъде най-подходящ за него?

Нидал Алгафари:

България не е еднозначна навсякъде. Едно е да живееш на жълтите павета в София - там ще има един филм. Друго е да живееш в едно съвсем малко и затънтено градче, където всичко е почти спряло - там е съвсем различен филм. Трети сюжет е да тръгнеш да снимаш едно малко село, което се е обезлюдило и няма никого, освен двама-трима старци. Съвсем друго е да отидеш да снимаш в Катуница, Столипиново или Факултето. Пето и шесто е да снимаш там, където е турският етнос, където са помаците, каракачаните. България е толкова разнообразна.

Ето, като стана дума за филми, докато бях изпълнителен директор на БНТ, ми се носеха едни сценарии, сред които нямаше нито един, в който да се покажат достойнствата на българина. Все се опитват да ни изкарат, че сме малоумници, луди, които попадаме все в едни странни ситуации. Нямаше и един сценарий, където да се покаже, че има и хора, които носят достойнството, гордостта, честта на това да се нарекат българин. Дори и любовните ни истории са така измъчено пречупени през лудостта, през психиката на ненормалните хора. Всичките ни филми са такива. За съжаление като че ли на нас самите ни харесва да сме някакъв вид мазохисти. Ние обичаме да бъдем мачкани, да сме жертвите. Все да се оплакваме от нещо. За какво да направя филм - за това че сме жертви или за това че сме Байганьовци?

Кой е главният герой на прехода?

Нидал Алгафари:

Главният герой на прехода са жертвите. Това са всички тези хорица, които бяха грозно измамени и грозно излъгани. Това са едни хора, които в началото на 90-те се бореха за идеалите си, за идеологии. Едните излязоха и се бореха за онзи прословут социализъм или комунизъм. Добър или лош, възникнал или не - за него се бореха, това им бяха идеите. След това, от друга страна излязоха едни хора, които искаха да се борят за индивидуалността, за личността, за пазарната икономика, за това да можеш да се развиваш от равен старт и т.н.

Изведнъж се оказа, че две партийни клики излъгаха хората идеологически. Всеки път, когато отиваш да гласуваш за Българската социалистическа партия, за какво гласуваш? Дали за това, че искаш да се постигне социализъм или за това, че искаш да се постигне някакво социално равенство? Оказва се, че не. Отиваш, гласуваш и се оказва, че от твоя глас 10 души в твоята партия са забогатели неимоверно. Изведнъж тези хора се превърнаха във васали на цели отрасли. В един момент виждаш, че на тези хора, които са социалисти, им става неприятно да се срещат с някакви мизерници, които миришат на нафталин. От другата страна се получи същото - хора, които решиха да тръгнат с реституцията, да има някакъв капитал, който да разработват и да развиват. Отново 10 души направиха много пари, а хората не получиха нищо. Облагодетелстваха се партийните клики - събраха се и си гласуват едни закони, които са абсурдни. Те самите виждат, че са абсурдни и започнаха да ги променят, като продължават да обслужват определени интереси.

Къде беше българската държавност - и БСП, и СДС, и ОДС, когато банките започнаха да раздават кредити? Защо само в нашата загубена държавица ние ще плащаме по 16-17% лихви, докато в централите на банките плащат между 2 и 4%? Идват и казват: „Това не може да се промени". Как да не може да се промени? Ако всички държавни пари бяха в една банка, подобно на Банката за развитие, и тя започнеше да дава кредити между 4 и 5%, нямаше ли да свали лихвите във всички други банки? Щеше. Тогава защо не го правят?

Ние сме новоколонизирани, под някакво робство. Къде е държавността? И тук се обръщам и към Първанов като президент, преди това към Петър Стоянов и всичките ни министър-председатели, и всички финансови министри: „Къде сте? Какво правите? В името на какво ние пускаме тия идиотски бюлетинки за вас?". Тези по някакъв начин трябва да си отидат. Партийните клики в този им вид са вредни.

Така че, ако има един герой на прехода, то това е този мизерстващ народ на прехода. А ако трябва да има отрицателен герой, то това са партийните клики.

Свободата на словото - има ли го в България?

Нидал Алгафари:

Не. Не, категорично няма свобода на словото. Ако имаше свобода на словото, щеше да има едни предавания, вестници или комуникационни канали, където щеше да има разнообразие. А сега какво се оказва - някой купил някакви вестници, в които собственикът ще се договори със съответната политическа партия и за нея ще се пише само добро и нищо друго. Това го виждам и сега, с кампанията на Алексей Петров.

Скъпа ли е кампанията?

Нидал Алгафари:

Безумно скъпа е за мизерията, в която сме. Независимо, че ние не сме много ограничени откъм финанси. Питаш ме за свободата на словото - в националната телевизия Алексей не го допускат пожизнено, каквото и да каже или направи. В същото време има едни вестници, които работят строго определено срещу определени хора, т.е. те са създадени, за да работят срещу тях.

Кое да нарека свобода на словото? Къде са големите аналитици, които ги имаше едно време? Примерно Тома Томов или Димитри Иванов, ако щете дори Кеворк Кеворкян, независимо, че не съм в най-добри отношения с него. Тези аналитици изведнъж изчезнаха, няма такива мозъци, които да седнат и аналитично да правят коментари. Има едни хора, които в момента, в който направят нещо по-различно, ги махат по някаква причина.

Какво прави един журналист добър - това да успее да използва всяка една информация като "ракетоносител", това да прави добри анализи или да познава правилните хора?

Нидал Алгафари:

Те са няколко вида журналистите. Единият вид са аналитици, други са коментатори, трети са репортери.

Когато отидеш на някакво събитие, няма една истина. Седем души като във филма на Акира Куросава (става дума за филма "Рашомон" - бел.авт.) - седем гледни точки за едно събитие. Не мога да виня репортерите за това. Те отиват и правят репортаж за това, което успеят да видят. Проблемът е, че повечето от тези репортери са едни момчета и момичета, които са с много малко опит и стаж в тази работа. Не могат пълноценно да преценят всичко, да намерят и другата гледна точка, да отговорят на въпроса защо нещо се е случило.

Ето например Катуница. Какво се случи там? Имаме един сгазен, убит, влачен и хора, които идват, палят и прочие. Едните ги наричат лумпени, другите ги наричат герои. Ако само отидеш и покажеш това нещо, то ти не си репортер, който си е свършил работата. Нужно е да се потърси защо това се случи - от това трябва да се направи репортаж. Нужно е да се потърси защо това се случи - от това да направят репортаж. Да се потърси кой е платил бензина на фенклубовете да отидат до Катуница. Все някой трябва да го е платил! Не казвам, че това е нещо лошо, напротив. Аз смятам, че трябва да стане ясно кой стои зад тях и този човек да излезе и да защити тезата си. Никой не отиде да попита и рокерите кой им е платил. В случая едни репортери отидоха, горките, отразиха събитията и главните редактори или по-скоро собствениците на медиите, започнаха да интерпретират събитията както им дойде. Едни го завъртат на едната, другите - на другата страна.

Анализаторите от друга страна сядат и обобщават цялата картина. Аз знам как се подготвят Тома Томов и Димитри Иванов, защото съм работил с тях. Бил съм продуцент и режисьор на „Наблюдател" и знам, че преди всеки материал и Томата, и Димитри имаха много сериозна подготовка. Изчитаха тонове книги, събираха информация от интернет. Влизаха в дебати помежду си, караха се - и така, докато не си избистрят нещата. След като имаха една ясна позиция, вече имаха и достатъчно силни аргументи в нейна полза. Докато това, което се прави в момента, ми прилича повече на нещо „платено".

Журналисти като Димитри Иванов и Тома Томов могат ли да се развиват в сегашната медийна среда?

Нидал Алгафари:

Не, няма как. Това са хора с много високо IQ, първо. Второ, с много опит и много знания. Хора, които не биха понесли някой да им заповядва, да им налага мнението си. Да, биха могли да се ограничат донякъде, но цялостно да ги използват като щикове или като оръжие, т.е. като някакви разбеснели се кучета - няма начин. На собствениците на медии не са им изгодни такъв тип журналисти, а момчета и момичета, на които точно това казват. „Отиди и тоя го изяж!" и те точно това правят.

Откога журналистиката е маша в ръцете на управляващите?

Нидал Алгафари:


Тя винаги е била маша в ръцете на управляващите в България.

Но преди е имало предавания като „Наблюдател"...

Нидал Алгафари:

Това е така, защото тогава беше преходът, когато не се знаеше още кой къде е. В един момент, когато видяха как „Наблюдател" набира сили, че има собствено мнение като предаване и като медия, със закон го спряха. Законът на Клара беше създаден, за да се спре "Наблюдател". Не може да има външни продукции, които са с политически характер... И в един момент какво стана? „Наблюдател" нямаше къде да отиде. В момента по закон нямаме право да създаваме публицистични предавания или новини, които са на външни продуценти, т.е. трябва да си чиновник вътре в медията - заплатата ти, работното ти място да зависят от някой, който определя правилата. Журналистите, които са на свободна практика, нямат достъп до комуникационните канали. Няма телевизия, в която много добрите Тома Томов и Димитри Иванов да могат да работят...

Оцени статията:
5.00/1
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Събеседване: - Защо искате да работите при нас? - Аз съм счетоводител, с 20 години стаж, както и голям опит! - Колко преви 2+2? - А колко трябва да прави? - Кога ви е удобно да започнете?
На този ден 02.04   1512 г. – Испанският мореплавател Хуан Понсе де Леон достига източното американско крайбрежие и нарича полуострова Флорида. 1861 г. – Йосиф Соколски е...