Специално за Econ.bg

Интервю на Елица Елефтерова ( e.elefterova@econ.bg )

Салах Суккар е роден на 26 март 1950 година в Дамаск, Сирия. Завършва френска литература в университета в Дамаск през 1976 г., същата година отбива и военната си служба.

Бил е културно аташе в сирийското посолство в Сана, Йемен. След това става посланик последователно в Гърция (Атина), Италия (Рим) и други страни.

От септември 2009 г. Суккар става посланик на Сирия в София. Женен е, има двама сина.

Акценти:

• Кръвопролитията в Сирия са режисирани от НАТО и Великите сили и целят разделението на държавата
• САЩ и Европейският съюз имат двоен стандарт, който прилагат чрез ООН
• Армията пази народа от терористи, които са влезли в страната
• България се отказа сама от пазарите в Арабския свят
• Страната ви е по-близка до Ориента, отколкото до Запада

Преди да разговаряме с посланик Суккар, проведохме интервю по горните теми и с режисьора Нидал Алгафари, който е наполовина сириец. Може да прочетете интервюто тук.

Ваше превъзходителство, какво нагнети до такава степен напрежението в Сирия, за да се стигне до арестуването на децата в град Дараа? Каква е официалната версия на властта по този случай?

Салах Суккар:

Случаят в Дараа е стар. Става дума за деца, които са писали по стените обидни фрази и са били разпитани. Това, което се говори по медиите, не е вярно. След известно време открихме, че има голяма конспирация срещу Сирия. Има мащабна медийна кампания от световни и арабскоговорящи медии срещу Сирия.

Когато правителството се опита да се противопостави на тази кампания, разбра, че има външни фактори, които оказват влияние. Някои от тези външни фактори са арабски, други са чуждестранни. Открито бе също, че има проникване на въоръжени хора, които идват през границата и се опитват да подстрекават тези събития. Има голямо подстрекаване, а също се плащат и пари - суми за милиони. Установено е участие на западни, регионални и арабски сили.

Каква е причината за това, защо според Вас се разпалва допълнително този конфликт? Кой е печелившият от това - очевидно не е нито правителството, нито народът...

Салах Суккар:

Сирийския народ е мирен народ и няма полза от това напрежение, той иска мир и сигурност. Аз питам защо НАТО се намеси в Либия, в Тунис? Казаха, че конфликтът там е началото на Арабската пролет, но виждаме, че западните страни се намесиха и в Либия. Виждаме, че се заражда конфликт и в Йемен. Същото е и в Сирия.

В такъв случай каква беше ролята на конфликта в Дараа за разрастването на размириците в Сирия? Това ли беше необходимата искра, която да запали конфликта? Имаше ли предпоставки преди този инцидент за започване на такива размирици?

Салах Суккар:

Има натрупвания. Има законни искания на хората. Тези действия са били използвани - въоръжени групи са стреляли по цивилни, за да ескалират ситуацията и за да се припишат тези действия на силите за сигурност и на армията. Това е доказано от признанията на многобройните терористи, които са били арестувани.
За случая в Дараа например се говори, че е бил подготвен предварително. Президентът уволни кмета на Дараа, както и този, който отговаряше за сигурността, но нещата не улегнаха, а това означава, че има подготвен план, голям план, който е бил подготвен така, че да запълни някои от пограничните места и след това да се разпространи. Всъщност основният план е Сирия да се раздели на части.

Дараа е на границата с Йордания, възможно ли е йордански групировки да са участвали в разгарянето на размириците там?

Салах Суккар:

Това са погранични места, където повечето села имат роднини и от двете страни на самата граница. Такова е положението по йорданската граница и по ливанската, и по тази с Турция. Дори понякога едната част от семействата са от едната страна на границата, а друга част - от другата страна.

Какви според Вас са корените на Арабската пролет?

Салах Суккар:

Може би трябва да питаме Европейския съюз какви са причините за Арабската пролет, както и САЩ и НАТО. Защо възникна тази Арабска пролет и защо се намесиха в Либия...

Една от причините може да е това, че младите хора в Сирия искат да имат свободата, с която разполагат връстниците им в западните държави? Протестите бяха организирани през Facebook и другите социални мрежи.

Салах Суккар:

Тези мрежи се използват в Сирия. Нормално е. Децата ми използват социалните мрежи и интернет много повече от мен. Проблемът не е интернет, той е само инструмент, както и сателитните телевизионни канали. Просто има конспирация, която в Сирия вече е ясна. Защо НАТО се намеси с техни самолети в Либия? Защо налагат ембарго? Защо България участва с фрегатата „Дръзки"?

Държавата осигурява работни места. Много хора завършват университетите. Може би нямате добра представа за положението в Сирия. Всичко им е осигурено. Освен това има и социална справедливост между отделните прослойки. Ние виждаме нещата по друг начин - за нас има мащабна конспирация, която е насочена срещу държавата и има цел да се свали режимът. Кой иска да се свали режимът? Това не е младежта, защото те имат работни места, получават не отлични работни възнаграждения, но да речем, че са приемливи. Разбира се, не крия, че има и проблеми. Има икономически затруднения, но това е така навсякъде по света.

Щом всичко е толкова добре, тогава какво кара хората да излизат по улиците и да влизат във въоръжен конфликт с властта?

Салах Суккар:

Както казах в началото, имало е подстрекаване. Някои от протестиращите са били поощрявани (има предвид с пари - бел.авт.). На тези, които първи са излезли да протестират в Дамаск и са скандирали "Сирия - свободна!", им е било платено.

Разбира се тази бройка, която виждате снимана, е по-малка (става дума за масите, които са снимани в Дамаск и други градове на страната - бел. авт.). Масмедиите не дават реална представа за това, което се случва. Дори понякога дават точно обратното на това, което реално става. Всеки път, когато се успокояват нещата, те (медиите - бел. авт.) започват пак да ескалират напрежение и да нажежават обстановката.

Какви са възможните варианти за изход от така създалата се ситуация? Какъв е пътят на президента Башар Асад оттук нататък?

Салах Суккар:

Президентът обяви голям пакет от реформи и процедури. Излезе и Закон за политическите партии, нов Закон за свободата на словото. Парламентът е в извънредна сесия докато не бъдат проведени парламентарни избори през февруари 2012 година.

Президентът и политическото ръководство водят мащабна реформаторска политика за цялата страна. Още като пое властта, той постави въпроса за политическата реформа. Реформата обаче се забави заради американската инвазия в Ирак (от 2003 година - бел. авт.), след това убийството на Рафик Ал-Харири (премиер на Ливан, срещу когото на 14 февруари 2005 година беше извършен атентат - бел. авт.) и съответно напрежението, което беше упражнено срещу Сирия, след това нападението на Израел срещу Газа през 2008 година. Всички тези регионални събития са оказали своето отражение върху реформата в Сирия.

В момента обаче ние се движим с бързи стъпки. Може да се каже, че Сирия след два месеца ще бъде съвсем различна в политически аспект от това, което е било преди. Политическото ръководство на Сирия приканва към диалог. Диалогът е способът, това е демократичният начин да се стигне до разбирателство и разрешаване на проблемите. Президентът е издал три указа за амнистиране на сирийците, които са в чужбина и срещу тези, които са преследвани, така че те да могат да участват в реформата.

Опозицията в чужбина не иска реформи. Четем в медиите, че са подкрепени от западни, регионални и арабски сили. САЩ, Великобритания и Франция не крият подкрепата си на тази опозиция, напротив, те я поддържат и поощряват. Но не искам да наблегна на тази опозиция, защото те са просто единици. Като личности и в Сирия никой не ги познава, нямат реформаторска платформа, нямат единна стратегия или политическа визия за управлението на страната. Те си сътрудничат с чуждите сили, за да свалят режима - това е цялата им доктрина. Има национална опозиция, която е вътре в страната, но те са в диалог с политическото ръководство.

В същото време има критици на управлението на Башар ал-Асад, според които той не е подготвен за властта, тъй като наследява властта след смъртта на брат си, който е бил подготвян за поста. Освен това в Сирия се очаква икономически катаклизъм именно заради управлението на Асад...

Салах Суккар:

Първо ще ви кажа, че той не управлява сам страната, зад него има цяла политическа група от стари политици, които са подготвяни и по демократичен начин му помагат. Всички в управлението са способни има и много съветници. Що се отнася до икономиката, има икономическа война, която е обявена срещу Сирия. Примерно, обявиха, че банкнотата от 1000 лири е неконвертируема, не може да се обменя. Опозицията извън страната пуска слухове, че банкнотата няма покритие.

Дали европейските санкции помагат всъщност на тази икономика, ако народът иска свобода? Защо са тези санкции, ако отвън не целят конспирация, защо е тази намеса във вътрешните работи на Сирия? Защо ежемесечно се разглежда този въпрос в Съвета за сигурност на ООН и се предлагат резолюции, които да бъдат гласувани?

Възможен ли е вариант, в който управляващите - Асад или някой след него, да не може да осигури защита на населението или имуществото му?

Салах Суккар:

Този сценарий е изцяло погрешен. Първо, защото режимът в Сирия няма да падне. Армията в Сирия е силна, сигурността също е силна и те са верни на президента. Армията е част от народа, няма такова разделение между народа и армията. Аз съм бил в армията, брат ми е бил. Военна служба се прилага спрямо всички сирийски граждани.

Когато армията излиза на улицата, всъщност тя иска да предпази хората от въоръжените банди, които са дошли отвън. Всъщност армията предпазва хората от тези въоръжени елементи.

Сирийската армия е на повече от 60 години и има представители на хора с всякаква религиозна принадлежност. Няма семейство, което да няма свой представител в армията.

Как ще се запази държавата от политически дисбаланс в близко бъдеще?

Салах Суккар:

Защо предполагате, че ще има политически дисбаланс в бъдеще? Няма такъв дисбаланс.

Възможно е различни политически и религиозни групировки да се възползват от ситуацията в момента в Сирия.

Салах Суккар:

Политическото ръководство кани опозицията да дойде и да участва в изборите, така че да се включи по-нататък и в управлението. Просто нещата се нуждаят от малко повече време, за да се уталожат.

Над 2 900 души са били убити в Сирия по данни на ООН от началото на протестите срещу режима досега. Защо правителството на Асад не успя да намери по-миротворен начин да въздейства върху народа си?

Салах Суккар:

Защо не броите колко са жертвите от армията и от органите на сигурността, които също са били нападнати с оръжие? Проблемът е, че Западът винаги се цели срещу тези режими, които не му съдействат и не се съгласяват с неговата политика. Това не става само в Сирия, а навсякъде по света. Сирия има своето специално положение, тя е основен фактор в своя регион, нормално е да се иска да падне режимът. Ние смятаме, че това е една мащабна световна кампания от западните политически сили, а дори и от регионални арабски сили, както и от международните организации, които също излизат с такава невярна статистика и се опитват да изкарат бройка, която не е документирана или доказана.

Например Amnesty International и Human Rights Watch, които обвиняват режима за убийството на една жена. По медиите беше показано погребението й, осъдиха режима и т.н. Оказа се обаче, че жената е жива и излезе по телевизиите. Първо бяха на погребението й, след това се извиниха за това. Данните, които те получават, не са верни.

Ето това е кампания, която се отразява на страната. Има задкулисни сили, които организират тези протести, които дават на всеки петък име (става дума за петъците, когато традиционно мюсюлманите имат служба. Тези дни са използвани за едни от най-кръвополитните нападения - бел.авт.). Има хора извън страната, които им казват точно какво трябва да се прави всеки ден - ето защо ние накратко казваме "конспирация". Ако отидете в Сирия ще видите, че положението е нормално с изключение на някои райони, в които въоръжените се опитват да дестабилизират положението, армията налага стабилност отново, а президентът оглавява реформата.

В такъв случай какво е мнението Ви за ООН? Имате ли доверие в тази институция? Как ще коментирате реакциите на Западния свят и САЩ за случващото се в Сирия? Русия и Китай ви защитиха пред ООН, когато страните-членки поискаха да наложат резолюция срещу насилието в Сирия.

Салах Суккар:

ООН е подчинена на великите сили - САЩ, Франция, Великобритания, Германия, Русия и Китай. Президентът на САЩ Барак Обама искаше да се създаде Палестинска държава, но гласува „против" създаването на такава държава в ООН. Има двоен стандарт.

Проблемът на Близкия изток е, че Западът, който е създал Израел, иска да раздроби този регион, така че да опази Израел. Крайната цел на всичко, което се случва, на тази Арабска пролет, е именно това - опазване на Израел, а не свободата на народите. Америка и Европа не държат толкова на нашия народ, колкото ние държим на него. Ако погледнем резолюцията на ООН №1973, касаеща Либия, то тази резолюция повелява да се опазват цивилните. Броят на убитите цивилни в Либия е над 60 хиляди - какво направиха те? Опазиха цивилните? Има и много скандали, свързани с НАТО. Спрямо този регион Западът има двойни стандарти.

САЩ и ЕС са страни в тази конспирация срещу Сирия. Великобритания навремето е окупирала Палестина. Когато англичаните се оттеглят от Палестина, те не подпомагат създаването на Палестинската държава съобразно резолюцията на Съвета по сигурност, а дават право на израелците да създадат своя държава, без да дадат същите права на палестинците, въпреки че резолюцията на Съвета за сигурност е за създаването на две държави.

Какво според Вас провокира турския премиер Реджеп Тайип Ердоган да промени курса на Турция спрямо Сирия?

Салах Суккар:

Трябва да питате Ердоган. Ние бяхме в много добри отношения с Турция. Имахме създаден междудържавен съвет на високо ниво, както и големи икономически постижения и от двете страни. Но Ердоган поиска Западът да е доволен от него, а може би иска да възвърне славата на Османската империя?

Ще отклоня разговоря в по-различна посока - към България и отношенията между Сирия и нашата страна.

Салах Суккар:

Тези отношения са исторически, но след демократичните промени България забрави и загърби Арабския свят и се насочи към Запада, присъедини се към ЕС и НАТО и вече прилага това, което повелява Брюксел. От началото, когато започнах работа тук, работих много за възстановяването на тези отношения. Много от българските инженери са работили в Сирия, изграждали са язовири. Към днешна дата обаче България не иска да общува с арабските страни или може би иска да извлича интерес от арабските страни.

Отношенията започнаха бавно да се възстановяват - Башар Асад беше в България по покана на президента Георги Първанов.

Салах Суккар:

По време на визитите имаше много теми за обсъждане. Обсъждани бяха и много проекти. Асад обсъди проекта за свързване на петте морета що се отнася до линиите за пренос на газ и петрол по вода, суша и въздух. Изглежда, че има някой, който не иска тези проекти да се осъществят. Ние се надяваме да имаме отлични отношения между България и Сирия и всъщност това е мой дълг, аз работя за това.

Говореше се и за проект България да изнася електричество за Сирия. Нито един от тези проекти ли не се развива в момента?

Салах Суккар:

Това също беше поставено като проблем при посещението на президента Асад. България има около 1000-1200 мегаватчаса електроенергия в излишък и ние бяхме готови да внесем това количество, този излишък, като разбира се връзката ще е Турция. Сега, след влошаването на отношенията с Турция, това ще бъде по-сложно.

Аз чувствам, че България е по-близка до Ориента, отколкото до Запада. Премиерът Бойко Борисов, когато пристигна на летището в Дамаск, заяви: „Мислех, че Дамаск е по-далеч, отколкото Брюксел, но установих, че Дамаск е по-близо". Когато казах това на министъра на информациите и масмедиите, той ми отговори, че България е не само близка в географски аспект, но и що се отнася до обичаите, традициите, до много неща. България е Изтокът на Европа и е по-близо до Изтока.

Според официалната статистика търговският стокообмен между двете страни намалява значително. На какво се дължи това, само заради конфликта в Сирия ли е?

Салах Суккар:

Намалението на търговията е свързано с България. Вие се насочихте към Европа и Европейския съюз. Вие вече не проявявате интерес към пазарите в Близкия изток. България по време на комунизма беше един от големите производители на земеделска реколта, млечни продукти и електроника. За съжаление в момента 180 от селата в България са обезлюдени.

Ние сме готови, при наличие на желание, да възобновим отношенията. Аз посетих няколко големи фирми, но те за съжаление нямат интерес към сирийския пазар. С временно управляващия българското посолство в Дамаск и с търговското ви аташе обсъждахме този въпрос, но моментът не е подходящ за такъв вид разговори. Когато се уталожат нещата в Сирия, а това ще стане скоро, ще си сътрудничим с временно управляващия посолството в Сирия, за да подобрим търговските отношения между двете страни.

Има ли много сирийци, които инвестират в България и в кои сектори са насочени?

Салах Суккар:

Големите инвеститори са пет - не повече. Има редица по-малки. Част от големите работят под марките "Мат стар" (занимаващи се с производство, внос и дистрибуция на обувки - бел.авт.), "Елит" (занимаващи се с бяла и черна техника - бел.авт.), инвеститорът Аладин, който изгради мола в Плевен (става дума за Аладин Харфан, който притежава и търговската верига „Технолукс" - бел.авт.). Представителят на KFC за България също е сириец.

Какъв е културният обмен между двете страни? Организирате ли представяне на книги, изложби?

Салах Суккар:

Езиковият проблем е много голям. Няма преведени сирийски книги, които да се печатат на български. Иначе бихме направили изложба на сирийската книга при нас, в посолството. Има възможност да се поощри този обмен, като се преподава арабски език, разбира се ако не му се придава политическа окраска.