С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

РЕЗЮМЕ

СИТУАЦИОННО-ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

І. Фактори, определящи предлагането на млечна суровина

1. Брой животни от рода на ЕРД, ср. продуктивност и производство на мляко

2. Брой животни от рода на ДРД, ср. продуктивност и производство на мляко

3. Внос на мляко и млечни продукти 

ІІ.Фактори, определящи потреблението на мляко и млечни продукти

1. Употреба на млечната суровина за промишлена преработка

2. Консумация на млечни продукти на човек от населението 

3. Износ на мляко и млечни продукти

ІІІ. Цени на мляко и млечни продукти

1. Изкупни цени 

2. Цени на едро и дребно 

3. Експортни цени 

ІV. Политика при производство и търговия с мляко и млечни продукти

1. Нормативна уредба 

2. Външнотърговски режим

2.1. Внос на мляко и млечни продукти

2.2. Износ на мляко и млечни продукти

3. ДФ "Земеделие"

4. Програма САПАРД

V. Международен пазар на мляко и млечни продукти 

Приложения

Приложение 1 Производство на мляко по райони 

Приложение 2 Внос на мляко и млечни продукти 

Приложение 3 Износ на мляко и млечни продукти 

Приложение 4 Цени на мляко и млечни продукти по месеци 53 

 

Р Е З Ю М Е

Очаква се през 2004 г. производството на сурово мляко в страната да нарасне с около 4.7%, в сравнение с предходната година, достигайки до 1 574 700 тона, в т.ч.: краве мляко – 1 357 200 т, биволско – 5 594 т, овче – 100 140 и козе - 111 755 т. Предвижданото увеличение ще бъде в резултат на очаквания ръст на броя на млечните животни и средната им продуктивност.

Предвид прогнозираното по-голямо производство на мляко през 2004 г. се предвижда вносът на сухо мляко, използвано като суровина в преработвателната промишленост да бъде около 8 000 т, или приблизително с 15% по-малко, спрямо 2003 г. Така, формираното общо предлагане на сурово мляко през 2004 г. ще бъде в размер на 1 582 700 тона.

През 2003 г. общото потребление на сурово мляко се очаква да бъде около 1 582 700 тона, което е увеличение с 4.6%, спрямо предходната година. Прогнозира се износът на сухо мляко да се задържи на нивото от 2002 година и да бъде около 100 т, поради ограниченото му производство в страната.

Предвижда се и през 2004 г. да продължи да се увеличава делът на изкупеното количество суровина за преработка – с около 4.3%, до 900 000 тона, въпреки това обаче, ще се запази висок и дела на млякото, предназначено за директна консумация (497 200 т).

Сезонният характер на производство на суровото мляко определя и динамиката на цените му през различните периоди на годината.

2004 г. започна с изкупна цена на кравето мляко по-висока както спрямо средногодишната – с 42%, така и в сравнение с тази за същия период на предходната година (І-во тримесечие) – с около 47%. Този ръст е в резултат на значителното увеличение на цените на фуражите, което се отрази и на цената на суровото мляко. Очаква се намаление на изкупната цена на млякото през активния период на производство (ІІ-ро и ІІІ-то трим.), когато предлагането е по-голямо.

Вследствие нарасналите изкупни цени, цените на едро и дребно на млечни продукти също се увеличават, но с по-слаб темп - между 5% и 10%, в сравнение с 2003 г.

Средногодишните цени на млечни продукти през 2004 г. ще се движат около следните нива:

- изкупна цена: краве мляко - 0.38 лв./л;

- цени на едро: прясно мляко – 0.80 лв./л, кисело мляко – 0.47 лв./500 гр, краве масло – 4.70 лв./кг, краве сирене – 3.20 лв./кг, кашкавал "Витоша" – 6.10 лв./кг;

- цени на дребно: прясно мляко – 0.90 лв./л, кисело мляко – 0.53 лв./500 гр, краве масло – 0.78 лв./125 гр, краве сирене – 3.40 лв./кг, овче сирене – 5.70 лв./кг, кашкавал "Витоша" – 6.80 лв./кг.

СИТУАЦИОННО – ПЕРСПЕКТИВЕН АНАЛИЗ

НА

МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

през 2003 г. и прогноза за 2004 г.

І. Фактори, определящи предлагането на млечна суровина
|съдържание|

Прогнозира се през 2004 г. производството на сурово мляко да нарасне с около 4.7%, спрямо предходната година и да достигне до 1 574 700 т, в т.ч.: 1 357 200 т - краве, 5 594 т - биволско, 100 140 т - овче и 111 755 т - козе мляко. Увеличението е в резултат на очаквания, макар и минимален ръст - с около 2% на общия брой млечни животни и тяхната продуктивност.

От друга страна, предоставяните ежегодно от ДФ "Земеделие" субсидии на земеделските производители за финансово подпомагане на млечното животновъдството, чрез инвестиции с цел създаване на ферми, закупуване на високопродуктивни разплодни и стокови животни също ще допринесе за повишаване на производството. Стимул за животновъдите е и увеличената целева субсидия за произведено и предадено качествено мляко.

Вносът на сухо мляко, използвано главно като суровина в преработвателната промишленост се предвижда да спадне с 15% през 2004 г., спрямо предходната година и да бъде около 8 000 т, предвид очакваното по-голямо производство на мляко. Така, формираното общо предлагане на сурово мляко през 2004 г. ще бъде в размер на 1 582 700 тона.

1. Брой млечни животни от рода на ЕРД, средна продуктивност от тях и производство на мляко от крави и биволици

През 2004 г. се очаква общият брой на млечните животни от рода на ЕРД да нарасне незначително - с 1.2%, спрямо предходната година и да бъде съответно: крави – 366 000 бр. и биволици – 4 700 бр. Предвижда се увеличение на средната млечност на кравите - с 2.5%, а на биволиците – с 1.5%, в резултат на което се очаква нарастване на произведеното от тях мляко. Допълнителна предпоставка за разширяване на производството са увеличените субсидии, предоставяни от ДФ"земеделие" за млечното говедовъдство, при което е възможно добивът на краве мляко да достигне до 1 357 200 т, а на биволското – 5 594 т.

Крави

Млечното говедовъдство е един от основните сектори в животновъдния отрасъл, осигуряващ приблизително 90% от произвежданото мляко в страната.

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. броят на млечните крави е 361 846, което е с 1% повече, спрямо предходната година (Табл.1).

Табл.1

 

В повечето райони на страната се наблюдава увеличение на броя на млечните крави спрямо предходната година, като най-голямо е в Югоизточен - с 52.8%, следван от Северен централен – с 44.3%, Югозападен - с 36.8% и Североизточен район - с 27.1%.

Значително процентно намаление на броя на млечните крави е регистрирано в Южен централен район – с 29%, в сравнение с 2002 г.,  до 121 361 бр.

През последните години се наблюдава тенденция на стабилизиране и уедряване на съществуващите по-големи говедовъдни ферми. През 2003 г. е отчетено увеличение с 18% на броя на стопанствата с над 10 броя млечни крави, спрямо предходната година, но като цяло преобладава дребната и разпокъсана структура на подотрасъла. По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. около 57.9% (209.5 хил. бр.) от общия брой млечни крави се отглеждат в дребни животновъдни стопанства, със среден брой животни 1-2 бр.

Данните на дирекция "Агростатистика" сочат, че през 2003 г. средната млечност от крава за страната е спаднала незначително, в сравнение с предходната година - с 0.8%, до 3 511 л (Табл. 2). По-висок среден млеконадой от крава е отчетен в професионалните стопанства – 3 715 л, докато в дребните стопанства той е 3 510 л.

* - Северозападен район – Видин, Враца, Монтана; Северен централен – Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Русе; Североизточен ­­­– Варна, Добрич, Разград, Силистра, Търговище, Шумен; Югозападен - Благоевград, Кюстендил, Перник, София-град, София; Южен централен – Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора, Хасково; Югоизточен – Бургас, Сливен, Ямбол

Табл. 2

През 2003 г. в страната е произведено 1 308 525 тона краве мляко, което представлява минимално увеличение – с 0.2%, спрямо предходната година. Производството на краве мляко е с основно значение за млечния сектор и през 2003 г. заема дял от около 87% от общия добив на мляко в страната. За да е рентабилно производството на краве мляко, е необходимо не само наличие на животни от породи с висок генетичен потенциал, но и пълноценно, съобразено с физиологичните им особености хранене.

 В Приложение 1, стр. 50 е показано производството на мляко през 2002 г. и 2003 г. по видове, райони и количество – в хил. литра и тона.

Биволици

През последните една - две години се наблюдава тенденция на увеличение на броя на биволиците и постепенно възстановяване на стадата. В сравнение с предходната година, през 2003 г. броят им е нараснал с 15.7% и достига 4 542 глави, като 44.5% от общия брой биволици в страната се отглеждат в стопанства с 1-2 броя животни.

 Данните на дирекция "Агростатистика" сочат, че в четири района на страната броят на биволиците се е увеличил (Табл. 1, стр. 6). Най-голям ръст в броя им е отчетен в Северен централен и Югозападен район – над два пъти повече, спрямо 2002 г. В два района на страната – Югоизточен и Южен централен е регистрирано намаление в броя на биволиците, съответно: с 50.4% и с 13.2%, в сравнение с 2002 г.

По данни на дирекция "Агростатистика", отчетената през 2003 г. средногодишна млечност от биволица се е увеличила с 3%, спрямо предходната година и е 1 133 л. Произведеното биволско мляко възлиза на 5 276 т, което представлява значително увеличение - с 19.6%, в сравнение с 2002 г. Регистрираното нарастване е в резултат както на увеличената средна млечност от биволица, така и на повишения брой млечни животни (Табл.3).

Табл.3

 

Въпреки по-високите качествени параметри на биволското мляко, в повечето случаи то се изкупува на цената на кравето, което е икономически неизгодно за фермерите. По тази причина, биволското мляко често остава за собствена консумация или незначителни количества се предлагат за изкупуване, заедно с кравето мляко. Липсата на организация за разделно изкупуване на биволско мляко и на специализирани млекопреработвателни предприятия са причините, поради които продуктите от биволско мляко все още не намират своето място на пазара.

Стимул за развитие на биволовъдството в страната може да бъде влагането на чуждестранни и наши инвестиции в създаването на биволовъдни ферми за производство на биволско мляко и месо, в изграждането на специализирани преработвателни предприятия за производство на биволски продукти.

2. Брой млечни животни от рода на ДРД, средна продуктивност от тях и производство на мляко от овце и кози

Очаква се през 2004 г. общият брой на млечните животни от рода на ДРД да се увеличи с 2%, спрямо предходната година и да бъде съответно: овце-майки – 1 290 000 бр. и кози-майки – 620 000 бр. Това нарастване е главно за сметка на по-същественото увеличение на броя на козите. Средният млеконадой се предвижда също да нарасне: от овца-майка - с около 12% (75 л), а от коза-майка с 4.8% (175 л), в сравнение с предходната година, достигайки съответно: 100 140 т и 111 755 т .

Овце

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. броят на овцете-майки възлиза на 1 278 759, което е спад с 7.3% спрямо предходната година (Табл. 4).

Табл. 4

 

В почти всички райони на страната броят на овцете-майки е спаднал. В сравнение с 2002 г., най-голямо процентно намаление в броя им е регистрирано в Северозападен район – с 30%, следван от Югозападен – с 11.8%, Югоизточен – с 9.4%. По-слаб спад е отчетен в Южен централен и Североизточен район, съответно с 6% и 4.6%, спрямо предходната година.

Единствено в Северен централен район се наблюдава значително увеличение на броя на овцете-майки - с 43,7%, спрямо 2002 г.,  до 130 434 бр.  

Намалението на броя на овцете-майки се дължи преди всичко на неблагоприятните климатични условия през 2003 г., които се отразиха както на пашата на животните, така и на добива на основните фуражни култури. Покачването на цените на фуражите и намалената паша затрудни изхранването на животните и допринесе за спада на тяхната продуктивност. Обезлюдяването на голяма част от селата, особено в планинските райони, също се отрази неблагоприятно на овцевъдството.

Именно по тези причини, средният млеконадой от овца през 2003 г. намалява значително - с 18.3%, до 67 л, а добитото овче мляко е 88 679 т, или с 5% по-малко, спрямо предходната година. Прозводството на овче мляко заема дял от 5,9% в общото производство на млечна суровина в страната (Табл. 5)

Табл. 5

 

В структурата на овцевъдството преобладават дребните животновъдни стопанства, в които се отглежда основната част - 85.7% от овцете-майки в страната. Голямата разпокъсаност на фермите и отдалечеността им затруднявят разделното изкупуване на млякото в много райони на страната.

Кози

По данни на дирекция "Агростатистика", през 2003 г. броят на козите-майки е намалял с 4.3% в сравнение с предходната година и възлиза на 592 572 бр. (Табл. 4, стр. 8). Основен дял - 96,1% от общия им брой се отглеждат в дребните животновъдни стопанства.

 В три района на страната се наблюдава процентно намаление на броя на козите-майки, спрямо 2002 г., като най-голямо е в Северозападен - с 50.7%, следван от Югоизточен – с 5.6% и Североизточен район – с 4.5%.

Най-голямо увеличение на броя им е отчетено в Северен централен район - с 97.4%, в сравнение с предходната година, достигайки 102 515 бр.

През 2003 г. е произведено 101 530 т козе мляко, което е с 3% по-малко, спрямо предходната година. Регистрираният спад на производството се дължи както на намаления брой кози-майки, така и на по-ниската средна млечност (167 л) - с 11.6 %, в сравнение с 2002 г. (Табл. 6).

Табл. 6

 

Силните засушавания през летните месеци на 2003 г. в много райони на страната редуцираха пашата за животните, което се отрази на продуктивността им, а съответно и на произведеното мляко.

 От друга страна, липсата на традиции в промишленото производство на продукти от козе мляко, също допринася за намаляване на производството и за задържане на основна част от млечната суровина при производителите за задоволяване на личните потребности.

2. Внос на мляко и млечни продукти

През 2004 г. се очаква вносът на мляко и млечни продукти да спадне приблизително до 17 000 т - или с около 12% по-малко, в сравнение с предходната година. Предвид увеличеното производство на повечето млечни продукти през 2003 г., потребителското търсене на вътрешния пазар се задоволява, поради което ще се внасят предимно продукти, които не се произвеждат в страната, за обогатяване на асортимента. Ограничаващ фактор ще бъде и увеличеното от 1 юли 2003 г. мито на суроватката от 15% на 64%.

За периода януари – юни 2004 г. са внесени 11 533 т млечни продукти, в т.ч.: 5 631 т - мляко и сметана (вкл. 5 597 т - сухо мляко), 36 т - кисело мляко, 2 556 т - суроватка, 1 178 т - масло и 2 042 т - сирене и кашкавал.

Намаленото производство на млечна суровина през последните няколко години, налага България да внася млечни продукти за задоволяване на вътрешния пазар както за директна консумация, така и за преработка.

По данни на Агенция "Митници", осъщественият през 2003 г. внос на мляко и млечни продукти отбелязва значителен ръст – с 37.8%, спрямо предходната година, достигайки 19 273 т, в т. ч.: 10 183 т - мляко и сметана, концентрирани и неконцентрирани, подсладени и неподсладени (включително 9 421 т – сухо мляко), 4 532 т – суроватка, 2 748 т – сирене и кашкавал, 1 704 т – масло, 106 т – кисело мляко (Фиг. 1). Сравнявайки данните с тези през 2002 г., се наблюдава нарастване при повечето продукти, но регистрираното увеличение е за сметка главно на вноса на по-големи количества сухо мляко и суроватка (Приложение 2, стр. 51). Макар че напоследък производството на мляко в страната се стабилизира, преработвателната промишленост все още изпитва недостиг на суровина и тези два продукта се внасят основно за да го компенсират.

 

Фиг. 1

Най-голямо увеличение е отчетено при вноса на мляко и сметана по тарифна позиция 0402 на Митническата тарифа. Поначало вносът по тази позиция заема най-голям дял в импортната структура на млечните продукти – около 50%. Внесеното количество през 2003 г. нараства с 67% в сравнение с предходната година, достигайки 9 943 т. Над 90% от това количество представлява делът на сухото мляко. Въпреки високо вносно мито – между 64% и 68%, производството на сухо мляко в България е ограничено, което налага вносът му. Сухото мляко се влага като суровина за производството на други млечни продукти, поради което реализираният внос е нараснал три пъти спрямо 2002 г. и е в размер на 9 421 т. Традиционно по-големи количества се внасят от Украйна (38%), следвана от Франция (12.4%), Литва (10.6%), Унгария (9.4%), Молдова (6.5%) (Фиг. 2).

 

Фиг. 2

През 2003 г. с 9.5% нараства вносът на суроватка (тар. позиция 0404), достигайки до 4 532 т. Суроватката е вторият продукт, заемащ по-голям дял в общия обем на вноса – 24%.

 Вследствие подадените сигнали за извършени нарушения при деклариране на стоките на митницата, като при това по позиция 0404 (суроватка) се внася сухо мляко (0402), бяха взети мерки и незабавно бе увеличена ставката на митото. С ПМС № 127 от 10.06.2003 г., автономното мито беше увеличено от 15% на 64% и така се изравни с това на сухото мляко, с цел избягване на злоупотребите. Въпреки това, приблизително 50% от внесеното количество суроватка е през втората половината на годината, във връзка с изпълнение на поетите ангажименти.

 По-големи контрагенти за този продукт са страните от ЦЕФТА. Най-голямо количество суроватка през 2003 г. е внесено от Чехия – 1 638 т, с преференциално мито 14%. Вносът от Словакия при същата ставка на митото е в размер на 526 т, а при внос от Унгария е определена квота от 50 т с 20% мито. Друг голям търговски партньор през годината е Хърватско. Количеството внесена суроватка е 1 458 т, с намалено мито - 14%.

 Регистрираният внос на сирене и кашкавал (тар. позиция 0406) през 2003 г. възлиза на 2 748 т, което е с 34.7% повече, в сравнение с предходната година. България е традиционен производител и е известна с качествените бяло саламурено сирене и кашкавал от краве, и овче мляко. Добрите вкусови качества на тези продукти ги правят търсени както на вътрешния, така и на външния пазар. Въпреки това обаче, за обогатяване асортимента на пазара се внасят нетипични за страната сирена, като например Emmental, Cheddar, Camembert, Brie, Edam и др. Тези сирена намират добър пазар у нас и някои по-претенциозни потребители ги предпочитат, въпреки по-високите им цени.

 По-големи количества сирене и кашкавал се внасят предимно от европейските страни. Вносът от Германия е в размер на  697 т, от Франция - 289 т, Австрия – 111 т, Дания – 85 т и др. Изпълнението на предоставената квота от 3 000 т с нулево мито е частично (около 35%), поради нарастването на вносните цени през годината.

 Унгария и Полша са страните от ЦЕФТА, от които през 2003 г. е осъществен внос на по-големи количества сирене и кашкавал: Унгария – 530 т, Полша – 158 т, Чехия – 40 т.

 Вносът на масло и млечни мазнини също нараства, като през 2003 г. той достига 1 704 т – с 42.7% повече, спрямо предходната година. Внос на масло и млечни мазнини се налага поради факта, че годишното производство в страната е малко (около 1 000 т) за задоволяване на потребностите на вътрешния пазар.

   Основни контрагенти по позиция 0405 (масло) са страните от ЕС, като над 70% от вноса е от Германия – 1 298 т. България изцяло усвоява квотата от ЕС с намалено мито - 20%, която от 1.07.2003 г. нарасна на 100 т (от 87 т).

 Единствено вносът на кисели и подквасени млека по позиция 0403 отбелязва спад през годината и е 106 т – с 7.8% по-малко от 2002 г. През последните години пазарът предлага богат асортимент от различни кисели млека - плодови млека и десерти на млечна основа, поради което вносът им намалява.

 На Табл. 7 е посочено изпълнението на преференциалните квоти по вноса на отделните млечни продукти. Данните са оперативни, предоставени от Агенция "Митници" за посочения период.

 Табл. 7

 

По отношение на изпълнението на квотите за преференциален внос на млечни продукти в България, трябва да се отбележи, че част от посочените количества не се усвояват, тъй като млечните продукти на някои от страните не са конкурентни на нашия пазар.

ІІ. Фактори, определящи потреблението на мляко и млечни продукти
|съдържание|

Предвижда се общото потребление на мляко и млечни продукти през 2004 г. да нарасне с около 4.6% в сравнение с предходната година, достигайки до 1 582 700 т. Не се очаква промяна в износа на сухо мляко, поради ограниченото му производство в страната и той ще бъде на нивото от предходната година - около 100 т. Постепенно нараства делът на млякото, предназначено за преработка (900 000 т), но в същото време количеството, оставащо за директна консумация също се задържа на високо равнище (497 200 т).

На Табл. 8 е посочено предлагането и потреблението на сурово мляко през 2002 и 2003 г., и прогноза за 2004 г.

Табл. 8

 

Както се вижда от данните в таблицата, през 2003 г. общото потребление на мляко в страната бележи минимално увеличение (под 1%) спрямо 2002 г., достигайки 1 513 431 т. Това увеличение се формира главно за сметка на нарасналия обем преработени млечни продукти. Приблизително наполовина спада износът на сухо мляко, до 100 т, тъй като производството му в страната е ограничено.

По данни на дирекция "Агростатистика" (предварителни), през 2003 г. промишлената преработка на млечни продукти нараства до 862 986 т, което е със 7.3% повече от предходната година. Напоследък все повече млечна суровина се насочва за преработка и делът й в общото производство значително нарасна (над 50%), в сравнение с годините преди 2000 г., когато е бил под 20%.

Вследствие на увеличения обем на преработеното мляко, количеството за директна консумация намалява с 12.1%, до 475 245 т. Въпреки това обаче, делът му в общото производство на мляко се задържа на високо равнище и през 2003 г. представлява около 32%.

В голяма част от стопанствата трудно може да се прецени каква част от млякото се употребява за храна за животните, тъй като в подрастващия период, преди да се захранят самостоятелно, малките бозаят от майката. По тази причина, данните за директна консумация и храна на животните са на база експертна оценка.

1.      Употреба на млечната суровина за промишлена преработка

По предварителни данни на дирекция "Агростатистика", количеството сурово мляко предадено за промишлена преработка през 2003 г. се е увеличило със 7.3%, в сравнение с предходната година и възлиза на 862 986 т, в т.ч.: краве – 810 526 т, овче – 47 192 т, козе – 1 551 и, биволско и смес – 3 717 т. Преработеното мляко представлява около 57% от общо произведената през годината млечна суровина. Към момента обаче, посоченият обем на преработените млечни продукти е на база предварителни данни, поради което вероятно е непълен и подлежи на актуализация.

На Табл. 9 е представено производството на основните млечни продукти, предназначени за консумация за периода 2001 – 2003 г.

Предоставената от дирекция "Агростатистика" информация е на база проведената анкета в приблизително 329 действащи мандри – с около 18% по-малко, спрямо предходната година, в резултат на затварянето от ДВСК на тези, които не отговарят на евростандартите.

Въпреки нарасналото количество преработено мляко, през 2003 г. се наблюдава известна динамика при производството на повечето млечни продукти, в сравнение с предходната година.

Табл. 9

 

Макар и малко по обем, най-голямо увеличение през 2003 г. отбелязва производството на сметана – с 67%, следвано от млечни мазнини – с 26.9%, пакетирано прясно мляко – 12.1% и кашкавал – 8.8%.

При останалите млечни продукти е регистрирано намаление на производството, като за различните продукти то варира в широки граници – между 5% и 30%. По-голям спад се наблюдава при производството на извара и други сирена, тъй като традиционно потребителите предпочитат саламурените сирена.

Като цяло, общото производство на групата сирена, към която спадат кашкавал, извара, топени и др. сирена бележи слаб спад от 1.4%, спрямо 2002 г. Прави впечатление обаче, че намалява производството на краве сирене, за сметка на увеличеното количество кашкавал от краве мляко. Обратно, производството на овче сирене нараства, докато произведеният кашкавал от овче мляко спада.

2. Консумация на млечни продукти на човек от населението

На Табл. 10 е дадено средногодишното потребление на основните млечни продукти на лице от домакинствата по години. Посочените данни не включват консумацията в столове, ресторанти и други заведения от веригата за обществено хранене, поради което е възможно те да не са пълни.

 Табл. 10

 

По данни на НСИ, през 2003 г. консумацията на повечето млечни продукти нараства, в сравнение с предходната година. Най-голямо увеличение е отчетено на потреблението на ароматизирани млека и десерти на млечна основа – със 7.7%, спрямо 2002 г. Макар и малко като количество (1.4 кг/човек през 2003 г.), консумацията на тези продукти нараства постепенно през последните години с най-съществен темп, докато увеличението при останалите млечни продукти е по-слабо – в рамките между 3% и 4%.

Изключение прави потреблението на прясно мляко, което слабо намалява през 2003 г. – с 3.3%, а консумацията на млечни масла се запазва на постоянно равнище през последните няколко години.

 3. Износ на мляко и млечни продукти

 През 2004 г. се предвижда нарастване на износа до 16 000 т – с около 10% повече, в сравнение с предходната година. Увеличеният дял на млякото, предназначено за преработка, подобряване на качествените показатели на експортно насочените продукти (сирене и кашкавал), увеличаване броят на лицензираните за износ в ЕС преработвателни предприятия (вече 23 на брой) дава основание да считаме, че българските млечни продукти имат шанс трайно да присъстват на взискателния европейски пазар.

 За първото шестмесечие на 2004 г. е отчетен износ на 5 832 т мляко и млечни продукти. Разпределен по видове продукти, износът е както следва: 170 т – мляко и сметана, 44 т – кисели млека, 86 т – масло и 5 531 т – сирене и кашкавал.

През последните години се оформи тенденция на трайно нарастване на износа на мляко и млечни продукти от България (Приложение 3, стр. 52). За това увеличение допринася повишеното качество на тези продукти и доказателство за това е непрекъснато нарастващият брой на лицензираните за износ в ЕС млекопреработвателни предприятия. 

Данните на Агенция "Митници" сочат, че реализираният през 2003 г. износ на мляко и млечни продукти е нараснал с 27% и е в размер на 14 603 т (Фиг. 3).

 

Фиг. 3

Обикновено, най-голям е обемът на изнасяното сирене и кашкавал от България, заемайки дял около 90% в общия експорт. През 2003 г. този дял нараства до 95% (Фиг. 4).

 

Фиг. 4

Българското бяло саламурено сирене и кашкавал от краве, и овче мляко са с отлични вкусови качества, поради което са най-търсени на външния пазар. Именно по тази причина износът им всяка година нараства.

През 2003 г. е осъществен износ на 13 838 т сирене и кашкавал, което е с 29.5% повече, в сравнение с предходната година. Основни контрагенти на страната, за които традиционно се насочват по-големи количества сирене и кашкавал са: САЩ (28%), Гърция (24%), Германия (19%), Ливан (16%), Австралия (13%) и др. (Фиг. 5). 

 

Фиг. 5

 Прави впечатление, че напоследък се увеличава износът за страните от ЕС. На България е предоставена безмитна квота за внос на сирене и кашкавал в ЕС, в размер на 6 100 т за периода 1.07.2002 – 30.06.2003 г. За съжаление обаче, страната ни изпълнява частично тази квота. Въпреки че броят на одобрените за износ предприятия нарасна до 23, все още има какво да се желае по отношение на качеството на българските млечни продукти, за да отговарят на европейските стандарти (влагане на сухо мляко в продуктите, нееднородност на партидите, липса на достатъчно лицензирани млекосъбирателни пунктове и предприятия, отговарящи на Наредба № 30 и др.). За периода 1.07.2003 – 30.06.2004 г., квотата е с годишна стъпка на нарастване от 300 т и е 6 400 т. Възможно е обаче, съществуващите нетарифни ограничения по отношение на изискванията към европейските ни контрагенти, отново да възпрепятстват цялостното й изпълнение.

 Постоянни партньори на българските сирене и кашкавал са и съседни Македония и Югославия, като количествата търгувани с тях през 2003 г. също нарастват, съответно до 857 и 838 т.

 За стимулиране на износа, през 2004 г. е предвидено отпускане на експортни субсидии за селскостопански продукти (Наредба № 42). Размерът на субсидията при износ в неевропейски страни на млечни продукти (сирене и кашкавал) е 1 200 000 лв. Разпределението на сумата е както следва: 250 лв. за тон овче и краве сирене и 350 лв./т кашкавал от овче и краве мляко.

 Друг продукт, чийто обем на износа нараства е масло и млечни мазнини. По начало производството на масло в страната е ограничено – около 1 000 т годишно, затова и износът е минимален. Макар и малко като количество, се наблюдава нарастване на износа на масло с 33%, като от 27 т през 2002 г., той достига до 36 т през 2003 г. Около половината от изнесеното количество (17 т) се реализира в Чехия.

Частично се изпълнява предоставената безмитна квота за внос в ЕС на млечни пасти за намазване, със съдържание на мазнини между 39% и 75% (тар. позиция 0402 20), и хранителни продукти, неупоменати другаде (тар. позиция 2106). През 2003 г. квотата е в размер на 637 т, а изпълнението е около 76.5% или 487 т.

 През 2003 г., ръст от 5.3% отбелязва износът по тарифна позиция 0402 - мляко и сметана, без прибавка на захар или други подсладители, в директни опаковки с тегло до 2.5 кг и съдържание на мазнини до 8%, като експорта достига 415 т. Над 60% от този продукт е с направление Албания (255 т).

 Единствено при износът на кисели и подквасени млека е отчетено намаление - с 28.8%, до 116 т, спрямо 2002 г. Този спад е във връзка с регистрираното значително понижение на производството в страната през годината. По-големи количества се насочват за Югославия (18 т).

Минимални количества кисело мляко се реализират и в ЕС. Новият кръг договорености въвежда безмитна квота за внос в ЕС на кисело мляко, каквато до скоро нямаше. За периода 1.07.2002 – 30.06.2003 г. квотата е 250 т, а от 1.07.2004 г., тя нараства на 500 т. Предоставеното количество обаче не се усвоява изцяло, тъй като европейския пазар предлага голям асортимент от този продукт.

ІІІ. Цени на мляко и млечни продукти
|съдържание|

2004 г. започна с изкупна цена на кравето мляко по-висока както спрямо средногодишната – с 42%, така и в сравнение с тази за същия период на предходната година (І-во тримесечие) – с около 47%. Този ръст е в резултат на значителното увеличение на цените на фуражите, което се отрази и на цената на суровото мляко.

Вследствие нарасналите изкупни цени, цените на едро и дребно на млечни продукти също се увеличават, но с по-слаб темп - между 5% и 10%, в сравнение с 2003 г.

Средногодишните цени на млечни продукти през 2004 г. ще се движат около следните нива:

- изкупна цена: краве мляко - 0.38 лв./л;

- цени на едро: прясно мляко – 0.80 лв./л, кисело мляко – 0.47 лв./500 гр, краве масло – 4.70 лв./кг, краве сирене – 3.20 лв./кг, кашкавал "Витоша" – 6.10 лв./кг;

- цени на дребно: прясно мляко – 0.90 лв./л, кисело мляко – 0.53 лв./500 гр, краве масло – 0.78 лв./125 гр, краве сирене – 3.40 лв./кг, овче сирене – 5.70 лв./кг, кашкавал "Витоша" – 6.80 лв./кг. 

1.      Изкупни цени

Основен фактор при формиране на цената на суровото мляко е цената на фуражното зърно. Обикновено, около 70% от себестойността на продукцията представляват направените разходи за храна на животните. По-слабата зърнена реколта през 2003 г. допринесе за повишаване на цените на фуража, което неминуемо засегна и цената на млякото. Ръстът на цените на фуражното зърно, спрямо 2002 г. варира в широки граници – между 11% и 26%. Най-голямо е увеличението на цената на фуражния ечемик – с 26.6%, следвана от фуражната пшеница – с 21.4% (Табл. 11). Най-малко е нараснала цената на царевицата - с 10.5%, тъй като намалението на реколта ‘2003 е най- малко.

Табл. 11

 

През 2003 г. е отчетено намаление на средногодишната изкупна цена на кравето мляко – с 6.1%, до 0.31 лв./л. През по-голяма част от годината (от І-во до ІІІ-то трим.), цената на млякото регистрира стойности по-ниски от тези за същия период на предходната година – между 0.28 – 0.30 лв./л (Табл. 12). Това е така, поради факта че за зимното изхранване на животните се използва фураж от реколта ‘2002, която беше по-добра, а летния период се характеризира с пасищно отглеждане. Едва през четвърто тримесечие се наблюдава по-съществено нарастване на цената на фуражното зърно (от новата реколта), съответно и на изкупната цена на млечната суровина.

Табл.12

 

В Табл. 13 е показано съотношението между изкупната цена на краве мляко и цената на фуражното зърно. За да бъде ефективно производството на млякото е необходимо това съотношение да бъде между 1:2.5 и 1:3. Както се вижда от данните в Таблицата, през 2003 г. съотношението е под нивото, гарантиращо рентабилност, което е неблагоприятно за млекопроизводителите. Докато цените на млякото се задържат на сравнително ниски нива, цените на различните фуражни култури започват да нарастват. По тази причина, съотношението цена мляко/цена фуражи поддържа стойности под оптималните, за разлика от 2002 г., когато съотношението показва по-рентабилно производство.

Табл. 13

 

В Приложение 4 на стр. 53 са дадени изкупната цена на мляко и цени на едро и дребно на млечни продукти по месеци през 2003 г. и първото шестмесечие на 2004 г.

2.      Цени на едро и дребно

Цените на едро и дребно на мляко и млечни продукти са показани на Табл. 14 и Табл. 15.

Табл. 14

 

Както изкупната цена на млякото, така и цените на едро през 2003 г. бележат намаление, спрямо предходната година. Спадът е минимален – между 1% и 3% за различните продукти. Нарасналият обем на производството на повечето млечни продукти, осигури по-голямо предлагане на пазара, поради което цените им спаднаха незначително.

Табл. 15

 

Регистрираното намаление на цените на дребно е по-малко, в сравнение с тези на едро и е в рамките на 1% - 2%. Изключение прави цената на маслото, която е с 6% по-ниска, спрямо 2002 г. Напоследък, стремежът към по-здравословно хранене насочи потребителите към консумация на растителни мазнини, които донякъде изместиха животинските.

Движението на изкупната цена на кравето мляко и цените на едро и дребно на краве сирене по тримесечия през 2002 и 2003 г. е показано на Фиг. 6. Както се вижда от данните във фигурата, по-голям спад на цените се наблюдава главно през ІІ-ро и ІІІ-то тримесечие на годината, когато е активното производство на млечна суровина и предлагането е по-голямо. Като цяло прави впечатление, че темпът на намаление на изкупната цена през 2003 г. изпреварва този на цените на едро и дребно.

 

 Фиг. 6

 На Табл. 16 е показан относителният дял на фермера като процент от цената на дребно на крайния продукт. За съжаление данните сочат, че през последните години участието на фермера в крайната пазарна цена на основните млечни продукти постепенно намалява. За периода от 2000 г. насам, през 2003 г. е регистриран най-малък дял на фермера. Все пак, единствено делът на фермера от цената на дребно на кравето сирене (56.5%) се приближава до оптималния, който в страните с развита пазарна икономика се движи в рамките между 55% - 60%. Въпреки високият процент обаче, именно при този продукт е отчетено най-голямо намаление на дела на фермера – с 5.8% по-малко, спрямо 2002 г. Причина за този спад е по-ниската изкупна цена на суровото мляко през годината.

 Табл. 16

 

3.      Експортни цени

 Експортните цени на най-търгуваните млечни продукти – бяло саламурено сирене от овче и краве мляко, според условията на доставка (по ИНКОТЕРМС)* са показани на Табл. 17 и Табл. 18. Цените на продуктите се определят от тяхната стойност, направените транспортни разходи до уговорено местоназначение, застраховка (навло) на стоката и др.

 Табл. 17 

 

Обикновено, най-голям дял в експортната структура заема износът на бяло саламурено сирене - около 60%.

През 2003 г. е реализиран износ на 4 547 т бяло саламурено сирене от овче мляко, на обща стойност 11 810 928 щ. дол. и средна експортна цена – 2 597.4 щ. дол./т. Благоприятен за страната като валутни постъпления е фактът, че средната цена за тон сирене е нараснала спрямо предходната година - с 5.3% (ср. цена 2 467.3 щ.дол./т за 2002 г.). Постоянни контрагенти, за които се насочват по-големи количества овче сирене са САЩ – 1 897 т, със средна цена 2 471.7 щ.дол./т, Австралия – 1 050 т (ср. цена 2 401.2 щ.дол./т), Ливан – 438 т (2 481.3 щ.дол./т) и Гърция – 406 т (2 894.4 щ.дол./т). Износът на овче сирене за Германия е 333 т, т.е. – по-малко като количество, но със значително по-висока експортна цена – 3 518 щ. дол./т, спрямо 3 057.6 щ. дол./т реализирани през 2002 г.

DDU –включва цената и доставка на стоката до уговорено местоназначение с неплатено мито;

EXW –включва цената на стоката франко склада на производителя;

FOB –включва цената на стоката, транспортните и др. разходи извършени до натоварването й на кораба в пристанището на износа;

CIP –включва транспортните разходи, цената и застраховката на стоката;

CPT –включва цената на стоката и транспортните разходи до уговорено местоназначение;

CFR –включва цената на стоката и навлото платени до уговореното местоназначение;

FCA –включва транспортните разходи, цената и застраховката на стоката до уговорено местоназначение.

Табл. 18

 

 Износът на бяло саламурено сирене от краве мляко през 2003 г. е в размер на 2 912 т. Реализираната обща стойност по износа е 4 274 327 щ. дол., при средна цена за тон - 1 468 щ. дол. Както количеството, така и експортната цена се задържа на нивото от предходната година. България търгува краве сирене със съседни Югославия – 665 т, средна цена 1 358.9 щ.дол./т, Македония – 483 т (1 107.2 щ.дол./т), Гърция – 169 т (1 887.9 щ.дол./т), а също Ливан – 590 т (1 327.6 щ.дол./т) и Австралия – 100 т (1 903.4 щ.дол./т). Износът за Германия поддържа най-висока експортна цена – 2 688.7 щ.дол. за количество от 91 т.

 Износът на кашкавал по тарифна позиция 0406 – сирене и кашкавал е с по-малък дял в общия експорт – около 15%. През 2003 г. е осъществен износ на 1 909 т кашкавал, в т.ч. 639 т - от овче мляко и 1 270 т – от краве мляко. По-висока е средната експортна цена на кашкавал "Балкан" – 3 687.5 щ.дол./т, отбелязвайки ръст от 5.5%, спрямо предходната година. По-големи количества се насочват за Ливан – 194 т (ср. цена 3 443.9 щ.дол./т) и САЩ – 278 т (3 760.9 щ.дол./т).

 Освен, че износът на кашкавал "Витоша" бележи значително нарастване като количество (над 3 пъти), спрямо 2002 г., но средната му цена също се е увеличила съществено - с 32%, достигайки 2 946.8 щ.дол./т. Около 60% от изнесеното количество е с направление Гърция – 732 т и средна цена за тон – 3 188 щ. дол.

ІV. Политика при производство и търговия на мляко и млечни продукти
|съдържание|

1. Нормативна уредба

През 2003 г. бяха приети изменения и допълнения на два от основните нормативни актове регламентиращи производството и търговията на мляко и млечни продукти:

 - ЗАКОН за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 42/5.05.1999 г., изм. и доп., бр. 83/19.09.2003 г.), с оглед по-пълното му съответствие с европейското законодателство;

 - ЗАКОН за храните (ДВ, бр. 90 /1999 г. изм. и доп., ДВ, бр. 102/2003 г.). Едно от измененията на този закон касае регистрацията на обектите за добив, производство, преработка, съхранение, пакетиране и препакетиране на суровини и храни от животински произход, както и на обектите за търговия на едро с храни от животински произход, която ще се извършва от регионалната ветеринарномедицинска служба.

През 2004 г. са приети изменения и допълнения на ЗАКОНА за животновъдството (ДВ, бр. 65 /2000 г. изм. и доп., ДВ, бр. 18/2004 г.), уреждащ организацията и управлението на животновъдството, селекцията и репродукцията, производството и търговията със селскостопански животни и биологични продукти, окачествяването и търговията с животински продукти.

 С Закона се регламентира създаването на Национален млечен борд - междупрофесионална организация на производителите, преработвателите и търговците на мляко и млечни продукти. Основна цел на Млечния борд ще бъде развитието на млекопроизводството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти, както и подпомагането и защитата на общите интереси на неговите членове, Той ще управлява и контролира качеството на суровото мляко, както и  защитата и контрола на произхода, качеството и автентичността на произвежданите и търгуваните продукти.

 Националният млечен борд ще бъде юридическо лице със седалище София, което се регистрира при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и ще осъществява своята дейност чрез регионални млечни бордове.

 Националният млечен борд ще се ръководи от управителен съвет с 11-членен състав, в който ще могат да участват асоциации на млекопроизводителите; асоциации на млекопреработвателите; асоциации на търговците на млечни продукти; развъдни асоциации за млечни породи животни; научни институти и учебни заведения, които подготвят кадри за млечния сектор; регионални млечни бордове; други лица, които съдействат или допринасят за развитието на млечния сектор.

 Националният млечен борд ще участва в изготвянето и провеждането на стратегия за развитие на млекопроизводството, млекопреработката и търговията с мляко и млечни продукти, изготвянето на годишен доклад за състоянието на млекопроизводството, млекопреработката и търговията с млечни продукти; в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с млечния сектор; спорове по защита на качеството и произхода на мляко и млечни продукти.

Бордът ще предлага на министъра на земеделието и горите начини за разпределяне на средствата за подпомагане на млекопроизводството, ще обобщава постъпилата от регионалните млечни бордове информация и при необходимост ще прави предложения до министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката и министъра на здравеопазването за намеса на държавата на млечния пазар. Ще създава и поддържа регистри на млекопроизводителите, млекосъбирателните пунктове, млекопреработвателните предприятия, търговците на мляко и млечни продукти, и акредитираните лаборатории за оценка на мляко и млечни продукти, както и регистър на млечните продукти, които имат защитено наименование за произход, а така също ще изпълнявя и други функции, възложени със закон.

Условията и редът за вписване в регистрите на млекопроизводителите се определят от Управителния съвет на Националния млечен борд. Лицата, вписани в регистъра/регистрите могат да се ползват от предоставените преференци.

 Регионалните млечни бордове ще са браншови сдружения на млекопроизводителите, млекопреработвателите и търговците на мляко и млечни продукти. Членове на Регионален млечен борд могат да бъдат: земеделски производители, физически и юридически лица, които притежават селскостопански животни с млечно направление на продуктивност; млекопреработвателни предприятия, осъществяващи дейността си на територията на регионалния млечен борд; търговци на млечни продукти; лица, които съдействат за развитието на млекопроизводството, млекопреработката и търговията с млечни продукти.

 Регионалният млечен борд ще приема професионални правила за млекопроизводството, млекопреработката и търговията с млечни продукти, които се утвърждават от Националния млечен борд, ще подпомага общинските съвети, централните и териториалните органи на изпълнителната власт при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително и по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските райони и населените места; ще предоставя информация на членовете си за подпомагане устойчивото развитие на млечни ферми и млекопреработвателни предприятия, за развитие на млечния сектор в съответния регион; ще участва в спорове по защита на качеството и произхода на мляко и млечни продукти; ще сезира съответните контролни органи при констатиране на нарушения на нормативни актове, отнасящи се до млекопроизводството, млекопреработката и търговията с мляко и млечни продукти.

 За стимулиране развитието на млекопроизводството, по предложение на регионалните млечни бордове, ще бъде предоставяна земя за дългосрочно ползване на млекопроизводители.  Срокът за предоставяне на земите не може да бъде по-кратък от 5 години.

Дейността на Националния млечен борд и регионалните млечни бордове ще се финансира чрез целеви субсидии от Държавен фонд "Земеделие", консултантска дейност, дарения, средства от международни финансови институции, програми, собствени приходи и др.

При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с млечния сектор, компетентните държавни органи ще изискват становището на Националния млечен борд и ще включват негови представители в съответните работни групи.

С приетите изменения и допълнения на Закона за животновъдство се въвеждат и разпоредби, с които се подобрява нормативната уредба в областта на селекцията и репродукцията в животновъдството. Новите текстове ясно регламентират контролните функции на държавата, в случая Министерство на земеделието и горите и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Предвиден е преходен период от три години – до 31.12.2006 г. в който ИАСРЖ постепенно ще преустанови да извършва дейности по селекция и репродукция в животновъдството. Тези дейности ще бъдат поети от развъдните организации.

На основание на Закона за подпомагане на земеделските производители през 2003 г. са издадени две Наредби: Наредба за условията и реда за издаване на експортни лицензии (ДВ.бр.97/2003г.) и Наредба № 42 (ДВ.бр.97/2003г.) за условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти. По реда на тази наредба са предвидени експортни субсидии за млечни продукти в общ размер на 1 200 000 лв. Максималния размер на субсидията за единица продукция е съответно: за бяло саламурено сирене – 250 лв./т, за кашкавал - 350 лв./т. Уточнено е направлението на износа - за всички страни, с изключение на страните от ЕС, страните, които се присъединяват към ЕС от 1 май 2004 г. – Кипър, Унгария, Литва, Полша, Словакия, Естония, Латвия, Малта, Словения и Република Чехия, страните от Северна Америка, Латинска Америка, Азия* и Австралия.

През 2004 г. са предвидени и приети на Колегиума на МЗГ промени на Наредба № 42 за условията и реда за изплащане на експортни субсидии при износ на земеделски продукти. С тях става възможно да се провеждат повторни търгове, ако в рамките на същата година останат неиздадени лицензии за определените с ПМС количества продукти. Така също размерът на средствата за участие в търга ще бъде намален от 50% на 20%. Срокът за изплащане на експортните субсидии за реализиран износ се удължава до 5 декември на текущата година, а не както бе записано до 15 ноември.

ОБЩИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРА

ФИНАНСОВИ АСПЕКТИ НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО

През февруари 2004 г. България получи от Европейската Комисия финансова рамка за периода 2007-2009 г. в размер на 1 436 млн. евро за селско стопанство. Съгласно получената финансова рамка, средствата за директни плащания са индикативно определени в размер на 431 млн. евро. Тези средства страната ни ще усвои след присъединяване към ЕС в периода 2007-2009 г., като те отговарят на 25% от равнището на директните плащания на 15-те страни-членки през 2007 г. и 30% през 2008 г. Директните плащания в България за следващите години ще бъдат съответно 35% през 2009 г. и 40% през 2010 г. До 2016 г. ще се продължи с десет процентно ежегодно увеличение на директните плащания, до сто процентното им изравняване с ЕС-15. Този принцип беше приложен и към ново присъединилите се 10 страни. През 2007 г. не са предвидени средства за директни плащания в бюджета на ЕС поради факта, че те се изплащат от националните бюджети през текущата година и се възстановяват от бюджета на ЕС за следващата година.

Размерът на директните плащания пряко зависи от избрания референтен период. Европейската Комисия е определила най-близкия исторически период, както е подходено и към новоприетите 10 страни-членки. Изчислението на квотите и референтните количества е направено на базата на продължителност на референтния период (3-годишен или 5-годишен), в зависимост от Европейското законодателство и от установената методология на Европейската комисия за преговорите с десятката, издаден от Европейската комисия на 30 януари 2002 г. За секторите, в които референтния период е 5 годишен, са включени 1998-2002, а за секторите с 3 годишен референтен период - годините са 2000-2002, като за някои сектори е включена и 2003 г. (като най-благоприятна).

Преговорите по глава "Земеделие" се проведоха въз основа на същите принципи и законодателство, както при 10-те нови страни-членки. По този начин бе постигнато равностойно третиране на България от страна на Европей