Столичният кмет Йорданка Фандъкова е най-одобряваният български политик през месец май (от 61% от българите). Това сочат данните от национално представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ). Кметът на столицата е одобрявана от 86% от симпатизантите на ГЕРБ и от близо 70% от софиянци.
Тя изпреварва по рейтинг и президента, и премиера. Росен Плевнелиев получава 53.5% одобрение, а Бойко Борисов - 50.0%. Рейтингът на държавния глава се е повишил с 1,8% спрямо априлското изследване на НЦИОМ, а този на министър-председателя се е понижил с 1,4%.
Министрите от кабинета, държавниците и политиците се подреждат в низходящ ред по процент на одобрението както следва: Цветан Цветанов (44.3%); Лиляна Павлова (43.9%); Мирослав Найденов (43.8%); Николай Младенов (41.9%); Меглена Кунева (41.2%); Георги Първанов (40.4%); Маргарита Попова (39.9%); Вежди Рашидов (36.7%); Сергей Игнатов (33.8%); Свилен Нейков (32.7%).
От началото на годината се регистрира ръст на одобрението (със 7%) и спад на неодобрението (с 6%) към работата на министър Нона Караджова, отбелязват от НЦИОМ. Обществените настроения към министъра на околната среда и водите отбелязват положителна тенденция доколкото за последната година одобрението към работата й расте с 10%. Лиляна Павлова е министърът, чийто рейтинг нараства най-бързо, в това число и сред избирателите на ГЕРБ, 70% от които одобряват работата й.
Кристалина Георгиева продължава да получава много високо одобрение (68%) за дейността си като български еврокомисар. Според НЦИОМ обаче тя не може да бъде поставяна в класацията на най-одобряваните политици, които работят в България. Кристалина Георгиева е особено популярна сред представителите на елитните обществени прослойки – високообразованите респонденти и жителите на градовете.
Ако парламентарният вот се провеждаше през последната седмица на май 2012 г., в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП и ДПС. Новоучредената политическа партия "България на гражданите" на Меглена Кунева дава сериозна заявка за присъствие в следващия парламент, но социолозите отбелязват, че изводи могат да се правят след по-продължителен период на наблюдение на обществените нагласи.
Данните от майското национално проучване на НЦИОМ показват, че няма значими разлики в електоралните дялове на основните парламентарно представени партии в сравнение с април. ГЕРБ би получила 31.1% от гласовете на избирателите, БСП – 17.9%, ДПС – 7.0% и "България на гражданите" – 5.5%. Тези резултати са в отговор на закрит въпрос, като на интервюираните е предлаган списък с имената на политическите партии.
ГЕРБ запазва 71% от избирателите си от 2009 г., БСП – 81%, а ДПС – 85%. ГЕРБ задържа по-добрите си позиции от останалите партии сред хората в трудовоактивна възраст, сред образованите българи, сред жителите на областните градове и столицата.
Към момента е трудно да бъде измерена електоралната тежест на партиите от "Синята коалиция" (СДС и ДСБ), както и на партия "Атака". От НЦИОМ поясняват, че изследването им е проведено "на терен" непосредствено след като Мартин Димитров подаде оставка като лидер на СДС и започна процес на разцепление в Синята коалиция. Съответно получените данни не могат да бъдат надежден ориентир за по-нататъшните перспективи на двете десни партии.
В отговор на въпроса: "Кой печели от разцеплението в Синята коалиция", 26% от интервюираните посочват ГЕРБ, а 19% – БСП. Най-масовият отговор обаче е този, че от разцеплението не печели никой – това твърдят 38%. "Очевидно на случилото се гледа като на по-скоро деструктивен процес, от който няма победител", коментират от НЦИОМ. ГЕРБ печели от разцеплението на Синята коалиция според почти половината от симпатизантите на БСП (47%). 41% от симпатизантите на ГЕРБ пък смятат, че никой не печели от разцеплението в Синята коалиция.
Към момента социолозите регистрират разпиляване на националистически ориентирания вот към няколко формации. Това поставя въпросителни пред националистите на предстоящия парламентарен вот. Ситуацията около избирателите на партия "Атака" в този смисъл е нееднозначна. От една страна, формацията на Волен Сидеров губи позиции, от друга страна обаче, отлелият се от него електорат не е твърдо ориентиран в друга посока. Това е предизвикателство пред Сидеров, от една страна, и все още голям проблем пред нововъзникващите националистически формации, от друга, отбелязват от НЦИОМ.
За последните десет месеца не се променя делът на българите, които твърдят, че са разочаровани от партиите, на които симпатизират – те са около 26% от населението. Най-много разочаровани има сред хората на възраст между 40 и 60 години и сред високообразованите респонденти. Сред избирателите на БСП има повече разочаровани, отколкото сред избирателите на ГЕРБ. 7% от българите твърдят, че ще гласуват за нова партия главно поради разочарование от партията, на която симпатизират.
В майското си проучване НЦИОМ изследва отношението към практиката в някои общини избирателните секции да се изнесат извън ромските махали като превантивна мярка срещу купуването на гласове. 45% одобряват подобна идея, против нея се обявяват една четвърт – предимно бедните хора и самите роми. В столицата регистрираме повишена критичност към идеята. Над средното одобрение идеята получава сред мъжете, сред хората на възраст от 40 до 49 години, сред високообразованите и заможните респонденти, както и сред живеещите в градовете - областни центрове.
