Петнадесет години след началото на реформите в бюджетния сектор разширяването на финансовите правомощия на местните власти с цел по-ефективно и целесъобразно използване на наличните ресурси остава частично реализирана цел. В същото време задълбочаването на процеса на фискална децентрализация печели все по-широк кръг привърженици както сред експертите, така и сред гражданите. Фискалната децентрализация в България е основна тема на политически дискусии в периода на присъединяване на страната към ЕС. При наличието на подобна благоприятна среда за възприемане на конструктивни предложения за реформа, Центърът за икономическо развитие си поставя за цел да обобщи, анализира и доразвие генерираните до този момент идеи и да спечели необходимата подкрепа за реализирането им. Тези идеи са в пряка връзка с провежданите реформи в областта на административните процедури и данъчната система и с вземането на подходящи управленски решения.

Проектът "Фискалната децентрализация в България: следващи стъпки – за по-голяма самостоятелност на местните власти" с финансовата подкрепа на LGI/OSI[1] е резултат от последователните усилия и успешно осъществените инициативи на Центъра за икономическо развитие за насърчаване на процеса на фискалната децентрализация в България. Той представлява продължение на проведената в края на 2002 г. конференция на тема: "Фискалната децентрализация в България - фокусиране на дебата", в резултат на която бяха формулирани основните проблеми и насоки на бъдещо развитие на процеса. Последва дискусия сред изявени експерти от законодателната, централната и местната власт, неправителствения сектор и академичните среди за очертаване на приоритетите в процеса на децентрализация. Въз основата на вече постигнатите резултати и заключения, сега искаме да насочим специализирания интерес и обществения дебат към конкретни практически аспекти на децентрализацията.

Най-общо, работата по проекта включва три основни теми: оптимизиране на приходната част на общинските бюджети; мерки за повишаване ефективността на извършваните разходи; вертикални и хоризонтални аспекти на финансовата децентрализация. За да се гарантира практическата насоченост на анализите и препоръките, в основата им са залегнали резултатите от социологическо изследване по метода на фокус групите с участието на представители на местните власти, държавната администрация и местните общности в шест общини в страната: Велико Търново, Нова Загора, Монтана, Пловдив, Разлог и Русе. Целта е да се откроят специфичните проблеми, характерни за "голяма" и за "малка" община. Въз основа на резултатите от проучването  и експертните анализи са изготвени три доклада: "Приходна част на общинските бюджети: гарантиране на устойчивото местно икономическо развитие"; "Разходна част на общинските бюджети: граници на автономията и поемане на отговорности"; "В търсене на синергия: хоризонтални и вертикални аспекти на общинското бюджетиране".

Резултатите от проучването и анализите са обобщени в заключителен доклад, съдържащ изводи и препоръки. Настоящата конференция с участието на местни и чуждестранни експерти, представители на централната и местните власти и на организациите-партньори (Националното сдружение на общините в Република България и Министерството на регионалното развитие и благоустройството) има за цел да намери пресечната точка между различните интереси, да установи баланса между вижданията на централната и местна власт, на основата на натрупани знания, опит и аналитичен потенциал от страна на редица неправителствени и академични организации да предложи конкретни решения в помощ на управляващите.

Основните предизвикателства, пред които са изправени местните органи на управление, са свързани с намаляване на различията между отделните региони в страната, подобряване на финансовия и административен капацитет на общините в България за постигане на устойчиво развитие и привличане на повече инвестиции, както и с търсене на успешен баланс между делегираните им от държавата права и задължения. Налице е политическа воля на различни управленски нива за продължаване на реформите. Основните принципи на фискалната децентрализация вече са формулирани в разработената Концепция и сега общественият дебат следва да бъде насочен към практическите аспекти и мерки за нейното осъществяване.

Целите, които си поставяме, са :

• да се идентифицират актуалните теми, върху които следва да се проведе обществен дебат, като достигнем до всички участници в процеса на фискална децентрализация в България;
• да се активизира дебата по фискална децентрализация в България, като се проведат поредица от публични дискусии, на които да бъдат представени и резултатите от този проект;
• да се подпомогнат държавните институции при внедряване на успешни практики, чрез препоръчване на законови промени, изработване на фискални механизми и процедури и др.
• да се съдейства за изглаждане на различията между участниците в процеса (държавни и местни органи на управление, членове на Парламента, независими експерти и други местни организации) за постигане на компромисно решение;
• да спомогне за осъществяването на хоризонтална и вертикална координация в процеса на  фискална децентрализация в България, чрез съвместна работа с различните политически групи в страната; 
• да формулира основни изводи и препоръки, като резултат от осъществяването на поредицата от проекти и инициативи в областта на фискалната децентрализация.

Основни изводи:

1. Част от проблемите се създават от несъвършенства в законодателството

• Налице са текстове в Конституцията на Р България, които не позволяват на общините сами да установяват данъци и да определят техния размер.
• Най-доходоносните данъци (върху потреблението и доходите) са изцяло от компетенциите на държавната власт.
• Разходите за предоставяните общински услуги не се покриват с приходите от такси.

2. Базата на общинските приходи остава силно ограничена

• Основна част от общинските приходи се формират от споделени данъци.
• Най-голям относителен дял и значение за местните бюджети има таксата за битови отпадъци.
• Много от общините притежават сравнително малко активи и възможността за приходи от собственост е силно ограничена.
• Недостатъчният опит на общините при кандидатстване за програми, финансирани от Европейските фондове, липсата на средства за съфинансиране на тези проекти, ниският кредитен рейтинг за получаване на заеми не им позволява да стигнат до тези средства.

3. Наблюдават се ясно формирани тенденции в областта на общинските приходи

• Силно преобладаващ относителен дял на държавните трансфери в общинските приходи.
• По-нисък темп на нарастване на държавните трансфери спрямо нарастването на общинските приходи.
• Сумата на държавните субсидии намалява с увеличаване на приходите от споделени данъци.
• Нарастват средствата, получени по трансферни сметки.
• Приходите от ДДФЛ са най-високи по размер, най–стабилни като годишни постъпления и бележат най-ниски междуобщински различия.
• Увеличението на приходите от ДДФЛ не компенсира приходите от отменения данък за общините.

4. Разходите на общините – необходимо е допълнително оптимизиране

• Решен е проблемът с финансиране на делегираните дейности (услуги, които се ползват от жителите и на други общини).
• Министерството на финансите поставя таван за разходите на всяка делегирана от държавата дейност, като сумите са по-ниски от действително необходимите.
• Отнемането на правомощията на общините да гласуват разпределението на целевата субсидия не доведе до очакваните резултати.

5. Недостатъчни разходи за общински инвестиции

• Определяне на общинските инвестиционни разходи като ниско приоритетни.
• Налице е огромна нужда от средства за инвестиции в общинската инфраструктура.
• Липсата на правила за определяне на общия размер на капиталовата субсидия не позволява на общините да планират инвестиционните си програми.

Препоръки:

1. За промени в законодателството

• Незабавни промени в Конституцията на Р България, позволяващи определянето и администрирането на местните данъци и такси от общините.
• Предоставяне на данъчна автономия на местните власти по отношение на местните данъци и такси.
• Поставяне под контрола на местните власти и на други данъци (местен данък върху бизнеса, данък върху земеделските земи и др.) и/или някои от националните данъци, като данъците по ЗОДФЛ (данък върху доходите от наеми, патентни данъци, данък върху доходите от свободни професии).
• Актуализиране на ставките на данъка върху недвижимите имоти и/или промяна на облагаемата основа (Приложение 2 от ЗМДТ), в съответствие с пазарната стойност на имотите. Изграждане на регистри на собствеността и поддържане на база данни за покупко-продажбите.

• Регламентиране на форми за контрол върху общинските заеми, ограничения върху свръх задлъжнялостта на общините, обезпечения за кредиторите, индикации за оценка на кредитоспособността.

2. Разширяване на приходната база

• Предоставяне на възможност на местните власти да стимулират икономическата активност в съответните общини, чрез освобождаване на определени стопански субекти от заплащане на определени местни данъци.
• Повишаване на събираемостта на местните данъчни приходи.  
• Актуализиране на местните такси в зависимост от инвестициите и разходите за предоставянето им.

• Въвеждане на допълнителни местни такси за инициативи от частен характер.

• Активите, представляващи общинска недвижима собственост, да се разглеждат като източник на приходи чрез тяхното запазване като такива и повишаване на реалната им стойност (подобрения, реконструкция, ново стройтелство).
• Доближаване на наемните цени на общинските имоти до пазарните стойности и реализиране на редовни приходи от отдаване на общинската собственост под наем и аренда.
• Предоставяне на част от държавната собственост, съответстваща на функциите на местната власт.

3. Оптимизиране на разходите

• Включване в стандартите за делегираните дейности на инвестиционен компонент.
• Включване на частния сектор при предоставянето на публични услуги чрез различни форми на публично-частно партньорство с цел по-ефективно управление на общинската собственост.

4. Постигане на финансово устойчиви общински бюджети

• Целенасочено управление на активите чрез изчисляване на възвръщаемостта от тях посредством приходите, които носят и разходите по поддържането им.

• Засилване на сътрудничеството и кооперирането на общините при изработване на съвместни проекти за финансиране от международни фондове и програми.
• Децентрализиране на съответните програми чрез създаване на регионални структури в рамките на държавната агенция, които да информират общините за възможностите за кандидатстване и да оказват експертна помощ при написване на проектите.
• Преодоляване на "фискалната илюзия", т.е. предлагането на местни услуги следва да се увеличава без да се увеличава субсидията от държавния бюджет.
• Информиране на местната общественост относно разграниченията между държавни и общински дейности и държавно и общинско финансиране.

• Професионално разработване на Общинските планове за развитие 2007-2013 г. и Програмите за реализацията им, чиито основни цели са насочени към  намаляване на вътрешно регионалните различия, стимулиране на икономиката и повишаване на БВП; овладяване на миграционните процеси; разкриване на нови работни места; предотвратяване на урбанизационните проблеми в големите градове.

• Намаляване на консерватизма при съставяне на държавния бюджет, водещ до хронични общински дефицити.

[1] Инициативата за местно самоуправление и реформа на административното обслужване към Институт Отворено общество, Будапеща, работи по проблемите на "фискална децентрализация, управление на финансите и бюджетиране".

Материали от международна конференция на тема: "Фискалната децентрализация в България" проведена на 8 март 2005 г. в хотел Хилтън, София можете да намерите тук.