Най-голямата заплаха за националната сигурност на България е енергийната бедност. Това е записано в доклада на Центъра за изследване на демокрацията за Индекса на рисковете за енергийната сигурност на страната ни. Енергийният сектор е изключително непрозрачен и сериозно подкопава икономическото развитие на страната, подчертават експертите.

Анализът е направен на базата на международен индекс на рисковете за енергийна сигурност. Според него от 75 държави страната ни се нарежда по показатели на 73-то място. Като цяло по този параграф България е сравнима с Украйна в енергийните рискове, обясниха от ЦИД.

Една от причините е високото ниво и силното колебание на разходите за енергия. Енергийната сигурност и енергийната бедност са взаимосвързани, като ниската енергийна сигурност обикновено означава по-високи цени или прекъсвания на електроснабдяването, а впоследствие и енергийна бедност, както и обратното. Редица изследвания сочат България като най-уязвимата от енергийна бедност страна в ЕС.

Цените на електричеството за крайните потребители у нас са по-ниски в сравнение с тези в ЕС, поради продължаващото регулиране на пазара за домакинствата. Увеличението им през 2012 г. предизвика широко обществено недоволство със значителни отрицателни последствия за сигурността на страната. От ЦИД припомниха, че заради високите сметки за ток от началото на годината след бурни протести бе свалено от власт правителството на ГЕРБ.

В сравнение с останалите страни членки на ЕС, необичайно много хора в България използват за отопление на домовете си въглища и дърва  – 31.1% от населението, както и скъпо  електричество – 28.6%. При това тези източници на енергия не им гарантира нормална температура за живеене в домовете. В момента 13,1% от годишните разходи на домакинствата отиват за плащане на енергийни сметки, което е близо 14 лв. от всеки 100 лв. разход, обясни Руслан Стефанов, директор на ЦИД.

Едва 0.7% от домакинствата използват газ, което основно се дължи на много високата цена на суровината, а и на кръстосаното субсидиране на цените на електричеството за домакинствата от страна на бизнеса.

Ограниченият достъп дo газови връзки означава, че освен въпросите за достъпността, лишението от енергия се предопределя и от технически ограничения за прехвърляне на домакинствата към по-евтини източници на гориво. Някои общности от населението нямат друг избор, освен да използват дърва и въглища за огрев, които пък са най-вредни за околната среда.

Широко разпространеното използване на дърва и въглища за огрев е показателно за енергийната бедност сред населението. Според статистиката на ЕС за доходите и условията на живот, над 30% от домакинствата в България не могат да поддържат домовете си нормално отопление през зимните месеци.

Средностатистическото българско домакинство харчи все по-голяма част от дохода си за енергийни ресурси, включително отопление и електричество. Това означава, че въпреки че използват сравнително по-малко енергия, за да отопляват жилищата си, българите харчат по-голяма част от доходите си за електричество отколкото домакинствата в други страни членки на ЕС.

Поради много ниския БВП и високите нива на сива икономика, в съчетание с остаряваща енергийна инфраструктура и вкоренените обичаи на неефективно потребление на енергия в бита и индустриятра, България е изправена пред изключително високи енергийни рискове във всички измерения на енергийната интензивност. Тези рискове, са свързани най-вече с неефективност и високи разходи вътре в енергийната система. Те все пак плавно намаляват с проникването на правилата на пазарната икономика в страната.

Най-високият разкрит риск за енергийната сигурност на България, според индекса, са високите нива на разходи за енергия и силната променливост в стойността на тези разходи. Страната ни може да намали разходите си, ако се наблегне на развитието на енергийната ефекивност у нас. Тя не е на достатъчно добри нива нито при бизнеса, нито при бита, обясни Стефанов.

Има и сериозна зависимост и високи рискове за страната ни при шокови промени в цената на изкопаемите горива. Те, съчетани с ниските ни доходи и ограничената конкурентоспособност водят до социални бунтове, смятат от ЦИД. Според тях у нас прекалено бързо се вдигат разходите за енергоресурси, когато има ръст на икономиката, което задушава развитието й.

В същото време обаче, административният подход при намаляването на цената на тока може да увеличи рисковете за енергийната сигурност на България в дългосрочен план, въпреки краткосрочните ползи от намаляването на риска от енергийна бедност, смятат авторите на доклада. Това ще доведе до декапитализация на предприятията по веригата на добавена стойност, като държавните предприятия ще са най-вероятните жертви, ако правителството не намери подходящ начин да предоговори цените на зелената енергия и дългосрочните договори за производство.

Инвеститорите вероятно ще замразят сега изпълняваните или нови проекти, като държавата ще остане единствената, която да взима решения и да финансира нови генериращи мощности. Изкривените цени ще държат домакинствата като заложник на потреблението на електричество за отопление, което канибализира потреблението на газ и централно отопление.

Енергийната интензивност на икономиката ще продължава да представлява висок риск за енергийната сигурност на страната. И не на последно място, България вероятно ще има проблеми с Европейската комисия заради забавеното изпълнение на задълженията си за либерализация на пазара, е записано в доклада на ЦИД.