Автор: Мирена Руменова
Изработването на закон за климата е първият приоритет в законодателната програма на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Приемането му се налага заради пренасянето на климатичната Директива на ЕС 2009/29. Вероятно проектът ще бъде внесен през есента в парламента, съобщи неотдавна министър Искра Михайлова.
Целта на закона ще бъде да се формализират правно ангажиментите на България за намаляване на емисиите на парникови газове, което е основен елемент в политиката на ЕС по ограничаване на изменението на климата. Документът трябва да планира също дългосрочни мерки за адаптация на населението и икономиката към климатичните промени, като за тази цел бъдат въведени европейски и международни механизми.
Вместо спиране на климатичните промени – адаптация към тях
Все по-често на всички ще се налага да се сблъскват с дума адаптация, отнесена към промените в климата и последиците от тях. Ясно е, че глобалните климатични процеси трудно могат да бъдат спрени. Затова и учените все повече говорят не толкова за противодействие на изменението на климата, колкото за адаптация към него.
“Когато климатът се променя, трябва да се адаптираме към него”, коментира Робърт Менделсон, професор по икономика на околната среда в университета “Йейл”. Той твърди, че в дългосрочен план това означава да променим културите, растенията и животните, които отглеждаме, да нагодим отоплението и управлението на водните ресурси, както и да вземем мерки за покачването на морското равнище.
Към какво всъщност се адаптираме?
Доклад на Световната банка за глобалните климатични промени сочи, че за последното десетилетие - от 2000 до 2009 г., температурите в повечето части на земята са се повишили 2 пъти, в САЩ - до 3, а в Арктика до 6 пъти. Арктическата ледена шапка през септември 1980-те и 1990-те години има 45% намаление. През юли 2012 г. намалението е 97%. Затоплянето с до 2 градуса вече е факт, а учените изчисляват огромен риск от четириградусово затопляне.
Според проучванията, има технически и икономически възможности за намаляване на парниковите емисии в атмосферата. Това ще сведе неизбежното глобално затопляне в търпимите 2 градуса.
Ефектите от 4 градусовото затопляне няма да бъдат равномерно разпределени в света. Увеличаване с 6 градуса през лятото може да предизвика големи промени в много региони в света, включително в Средиземно море, Северна Африка, Близкия Изток и Съединените щати. Земеделското производство ще намалее значително и това ще се отрази на най-бедните страни.
Тези климатични процеси засягат пряко България
От края на 1970-те в страната ни се наблюдава тенденция към затопляне. Средната годишна температура през 2009 г. е с 1,2 градуса по Целзий над климатичната норма. През 2012 г. бяха счупени всякакви рекорди по температурни амплитуди в страната. Температурата в градовете се е повишила от 1,2 до 2,5 градуса, а по данни на Българската академия на науките (БАН) средно с около 1,8 градуса през последните години.
Снеговете се топят почти два пъти по бързо - с 40% е намален периодът на снегозадържане. Количеството дъжд е намаляло с над 30%. Седем пъти се е увеличил броят на пожарите, което е увеличило 24 пъти изгорелите площи. На 13 % от българската гора са нанесени трайни щети в последните 15 години, според Георги Стефанов,експерт по промените на климата в международната природозащитна организация WWF.
Всичко това е свързано с тежки наводнения и горещи температурни вълни, множество пострадали, икономически загуби и човешки жертви. Още факти, които доказват, че страната ни е засегната от затоплянето са , че горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина. Съществува и тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата в резултат на повишения разход на вода, която се изпарява от повърхността на почвата и чрез растителността.
