Бюджетната комисия прие забраната за реклама на хазарт в медиите, с изключение на билбордове. Промените бяха инициирани от народните представители Йордан Цонев от ДПС и Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС.
Депутатите от комисията решиха да се наложи пълна забрана за рекламата на хазарт в телевизиите, радиата, в печатни, електронни медии и сайтове. Изключение за рекламиране на хазартни дейности се прави само за Българския спортен тотализатор, което бе аргументирано с мотива, че компанията е длъжна да разпределя печалбата си за разходи за спорт и здраве, което не е валидно за частните оператори.
Друго изключение е спортната екипировка и съоръжения, с изключение на тези за деца.
Депутатите решиха още, че Съветът за електронни медии ще следи за забранена реклама на хазарт в медиите и ще подава сигнал до Националната агенция за приходите.
Прието бе и билбордове, показващи реклами на хазартни игри, да не могат да бъдат разполагани на разстояние от не по-малко от 300 метра от училища, университети, детски ясли, общежития и други.
Комисията реши още недееспособните хора да не могат да получават талони за лотарии. Подкрепено бе и предложението за забрана за продажба на лотарийни фишове да бъде наложена за хората, поставени под частично или пълно запрещение.
На рекламите на хазарт също ще трябва да има надпис, който да заема поне 10% и да посочва опасността от зависимостите от хазарт.
Организаторите на хазартни игри ще трябва да внасят годишни вноски за социално отговорно поведение. За онлайн залаганията – 100 хил. лева, за игри в игрални казина – 25 хил. лева и за всички останали хазартни игри – 10 хил. лева. Тези средства ще бъдат разделени наполовина между спортното и здравното министерство.
Вносителите на проекта бяха предвидили всякакъв вид хазартни зали да не може да действат в населени места с до 5 хил. души население. При второто четене прагът бе вдигнат на 10 хил. души. Действащите оператори ще имат 3 години да се съобразят със забраната.
Решението на бюджетната комисия дойде на фона на серията от становищата на редица медийни браншови организации и на хазартните оператори, че тази забрана ще доведе до бум на нелегалните залози. Според тях проектът не трябва да бъде приеман сега, а първо да има обществено обсъждане, тъй като има много примери от страни с въведени сходни рестрикции.
Против забраната се обявиха и спортни федерации, тъй като заради въпросното решение, те ще загубят спонсори и финансиране за спорта.
На 25 април, единодушно с 20 гласа “за” предложението да се ограничи рекламата на хазарт мина на първо четене през бюджетна комисия.
В началото на април парламентът отхвърли сходно предложение, внесено от “Възраждане”. Срещу него тогава гласуваха именно ГЕРБ-СДС, ДПС, както и депутати от ПП-ДБ. Едно от предложенията на депутатите от формацията на Костадин Костадинов предвиждаше пълна забрана на пряката и непряката реклама на хазарта, с изключение на обособени части от сградите, където са разположени игралните зали. Целеше се и увеличаване на вноската за социално отговорно поведение от 8 млн. лв. на повече от 200 млн. лева.
Друг факт, който е нужно да се отбележи е, че законопроектът на ГЕРБ и ДПС е внесен в последната работна седмица на този парламент.
До момента вносителите на текстовете Йордан Цонев и Теменужка Петкова не са дали отговор на въпроса защо промените се правя точно сега преди изборите и само няколко седмици след като същите две парламентарни групи гласуваха против текстове на “Възраждане”.
От “Продължаваме промяната – Демократична България” коментираха, че предизборно проектът изглежда насочен най-много срещу медиите, но те също го подкрепиха.
Гроздан Караджов от “Има такъв народ” изрази съмнения в мотивите на вносителите и прогнозира, че ако текстовете останат само на първо четене ще проличи истинската им цел – рекет към хазартните фирми и медиите.
