През юли миналата година физиците от ЦЕРН обявиха, че са успели да открият частица, която по всички параметри прилича на предсказаната от британския физик Питър Хигс частица, благодарение на която другите елементарни частици имат маса. Въпреки това учените тогава се ограничиха с изявления, че са открили подобна частица, но не и самия бозон на Хигс. Днешното изявление стана първото, в което учените от ЦЕРН заявяват, че откритата частица е именно бозонът на Хигс.

Физиците посочиха още, че все още не е установено с точност дали тази частица е бозонът на Хигс, предсказан по стандартния модел, или това е друг вариант на бозона на Хигс, за който говорят няколко други теории, излизащи от рамките на стандартния модел.

До последните няколко дни имаше слаби надежди, че частицата може да се окаже нещо повече от Хигс бозон, вписващ се в 30-годишния Стандартен модел, който обяснява базовата структура на Вселената. Из научната общност пълзяха слухове за "супер-Хигс" - частица, свързваща нашия свят с по-голямата част от материята във Вселената, и описана от американския физик Шон Карол в книга.

Много учени и космолози ще бъдат разочаровани, че за близо трите години работа - от март 2010 г. до миналия февруари, когато бе затворен за 2-годишен ремонт, Големият адронен колайдер не е дал доказателство за двата "Граала" на "новата физика" - тъмната материя и суперсиметрията.

Тъмната материя е загадъчната субстанция, съставляваща 25% от Вселената срещу скромните 4% от видимата материя - галактиките, звездите и планетите. Останалата част е все още необяснимата тъмна енергия. Теорията за суперсиметрията предсказва, че всички елементарни частици имат тежки двойници и е свързана с по-екзотични представи като теорията на струните, допълнителни измерения и паралелни вселени.

"Мисля, че всеки се е надявал на нещо, което ще ни отведе отвъд Стандартния модел, но на този етап това очакване е нереалистично", казва изследовател, пожелал анонимност.

"Зад всяко голямо откритие в съвременната физика стои огромен труд. Шумът си е шум, но той не ни пречи да продължаваме упорито да работим". Това коментира от своя страна в края на миналата година видният физик доц. Леандър Литов в интервю за iNews.bg. Той е ръководител на катедра "Атомна физика” в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски” и ръководител на екипа от СУ, работещ в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) по проекта на Големия адронен колайдер.