Специално за Econ.bg.

- Г-н Желев, каква е идеята на индекса Estat, разработен от Вашата Агенция и Центъра за икономическо развитие?

Иво Желев:

- Индексът е универсална методика за оценка на средата. В създаването му се ръководехме от стремежа да унифицираме начина на събиране на информацията и с това да гарантираме сравнимост на данните, които получаваме сега, с тези, които ще бъдат получени след 5 или 10 години, например. Всъщност в България се провеждат твърде много бизнес изследвания, но никой не може да каже дали различните мнения по сходни въпроси се дължат на промяна в конюнктурата или на методически различия.

Анкетата, върху която се базира нашият Индекс на бизнесклимата - Естат се провежда с едни и същи въпроси всяко тримесечие. След години стойността на индекса ще говори сама по себе си за състоянието на реалния сектор.

- Бихте ли ни представили методиката на индекса Estat?

Иво Желев:

- Изследването се провежда сред 400 фирми. Извадката е двустепенна панелна, районирана по признаците "брой на наетите" и "тип собственост". Извадката гарантира представителност на равнище работещи предприятия.

Информацията се събира чрез метода "Анкета на работното място". Анкетирани са собствениците на попадналите в извадката фирми или лица, упълномощени да вземат управленски решения и да подписват счетоводно-отчетни документи (управители, главни счетоводители, търговски или маркетинг-директори).

Въпросникът включва осем съдържателни и три паспортни въпроса. Интегрираният индекс се състои от три компонента. Въпросите от първи до пети включително формират Компонент I – "Общо състояние на фирмата"; въпрос шести – Компонент II – "Инвестиционни нагласи и фирмени стратегии"; въпроси седем и осем – Компонент III – "Бизнес среда".

Индексът за всеки въпрос (индикатор) се изчислява като средна претеглена величина.

За всеки индикатор в рамките на отделния компонент са определени тегла чрез експертна оценка. Стойността за всеки компонент ("Общо състояние на фирмата", "Инвестиции, нагласи и фирмени стратегии" и "Бизнес среда") се изчислява като средна претеглена величина.

Интегрираният индекс се изчислява като средна претеглена величина от трите компонента. Теглата на всеки компонент се определят чрез експертна оценка .

Индексът Estat на бизнес климата приема стойности от –100 до +100. Състоянието на бизнес климата се оценява по следната скала, сходна с използваната в германския Ifo Business Climate Index:

• от -100 до –61 - много лошо
• от -60 до –21 - лошо
• от -20 до +20 - неутрално
• от +21 до +60 - добро
• от +61 до +100 - много добро       

- Последните стойности на индекса Estat на бизнес климата в България, представени в доклада на Центъра за икономическо развитие продължават да попадат в неутралната част на скалата. Какво означава това?

Иво Желев:

- Скалата за оценяване и начинът на формиране на стойността са такива, че да изключват възможността преминаването от една категория в друга да се дължи на случайни фактори. В същото време до една и съща стойност може да се стига чрез различни съотношения между компонентите на индекса. В конкретния случай предприемачите дават високи оценки на състоянието на своите фирми, дори са склонни да ги надценяват, декларират голяма готовност да инвестират, и в същото време се изказват крайно негативно за законодателството, данъчните и търговските режими, държавната политика, нивото на корупцията, ефективността на правосъдието. Същата неутрална стойност на индекса можем да получим, ако бизнесът "похвали" държавата, а се окаже, че е скептичен по отношение на собствените си ресурси.

- Какви са основните изводи, които могат да се направят относно отношението на бизнеса към държавната политика, законодателството, данъчната система и администрацията?

Иво Желев:

- Бизнесът в България сякаш се чувства задължен да критикува държавата, което показва известна склонност да преувеличава нейната роля, да я натоварва със свръх очаквания и да забравя, че предприемачеството е преди всичко лично усилие, независимо от това, колко големи са трудностите. Заедно с това обаче някои от критиките звучат стряскащо – около и над 90 на сто от анкетираните споделят твърдения като тези, че работата с администрацията се върши най-добре, ако имаш човек в нея, че започването на бизнес у нас е трудно, че законите се сменят твърде често.

- Кои са основните проблеми пред приемачите?

Иво Желев:

- Ако се опирам на данните едно към едно вероятно трябва да ви кажа, че основната трудност са административните пречки и нелоялната конкуренция. Според мен обаче най-големият проблем е ниското качество на ресурсите. Средните оценки по шестобалната система на финансовите ресурси и на новите технологии са съответно 3,3 и 3,7. И двете са важни, но искам да акцентирам върху липсата на финансови ресурси, която никак не е в съответствие с високите инвестиционни нагласи. Най-високо е оценен достъпът до Интернет – 4,6, но близо половината от фирмите, чиито ръководители са анкетирани изобщо нямат връзка в мрежата.

- Какви са прогнозите ви за развитието на бизнес климата в страната?

Иво Желев:

- Стойностите едва ли скоро ще излязат от неутралната част на скалата. За нас като изследователи ще бъде интересно как точно ще се формират тези стойности. Още след първите изследвания можем да кажем, че оценките за състоянието и перспективите пред фирмите имат ясно изразен сезонен характер. Аз лично очаквам, че след свръхоптимизма през април и спада през юли, през октомври ще регистрираме доста висок скептицизъм. Социално-психологическите аспекти обаче не са толкова важни. По-съществени са оценките на ресурсите и на конюнктурата. По отношение на тях дори не особено голямата на пръв поглед динамика, може да бъде много интересна за анализа.

- Скалата за оценяване и начинът на формиране на стойността са такива, че да изключват възможността преминаването от една категория в друга да се дължи на случайни фактори. В същото време до една и съща стойност може да се стига чрез различни съотношения между компонентите на индекса. В конкретния случай предприемачите дават високи оценки на състоянието на своите фирми, дори са склонни да ги надценяват, декларират голяма готовност да инвестират, и в същото време се изказват крайно негативно за законодателството, данъчните и търговските режими, държавната политика, нивото на корупцията, ефективността на правосъдието. Същата неутрална стойност на индекса можем да получим, ако бизнесът "похвали" държавата, а се окаже, че е скептичен по отношение на собствените си ресурси.

- Какви са основните изводи, които могат да се направят относно отношението на бизнеса към държавната политика, законодателството, данъчната система и администрацията?

Иво Желев:

- Бизнесът в България сякаш се чувства задължен да критикува държавата, което показва известна склонност да преувеличава нейната роля, да я натоварва със свръх очаквания и да забравя, че предприемачеството е преди всичко лично усилие, независимо от това, колко големи са трудностите. Заедно с това обаче някои от критиките звучат стряскащо – около и над 90 на сто от анкетираните споделят твърдения като тези, че работата с администрацията се върши най-добре, ако имаш човек в нея, че започването на бизнес у нас е трудно, че законите се сменят твърде често.

- Кои са основните проблеми пред приемачите?

Иво Желев:

- Ако се опирам на данните едно към едно вероятно трябва да ви кажа, че основната трудност са административните пречки и нелоялната конкуренция. Според мен обаче най-големият проблем е ниското качество на ресурсите. Средните оценки по шестобалната система на финансовите ресурси и на новите технологии са съответно 3,3 и 3,7. И двете са важни, но искам да акцентирам върху липсата на финансови ресурси, която никак не е в съответствие с високите инвестиционни нагласи. Най-високо е оценен достъпът до Интернет – 4,6, но близо половината от фирмите, чиито ръководители са анкетирани изобщо нямат връзка в мрежата.

- Какви са прогнозите ви за развитието на бизнес климата в страната?

Иво Желев:

- Стойностите едва ли скоро ще излязат от неутралната част на скалата. За нас като изследователи ще бъде интересно как точно ще се формират тези стойности. Още след първите изследвания можем да кажем, че оценките за състоянието и перспективите пред фирмите имат ясно изразен сезонен характер. Аз лично очаквам, че след свръхоптимизма през април и спада през юли, през октомври ще регистрираме доста висок скептицизъм. Социално-психологическите аспекти обаче не са толкова важни. По-съществени са оценките на ресурсите и на конюнктурата. По отношение на тях дори не особено голямата на пръв поглед динамика, може да бъде много интересна за анализа.