Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Драйчев, ще има ли скоро търговия с различни видове деривати на фондовата борса?

Георги Драйчев:

- По същество маржин сметките и късите продажби може да бъдат  разгледани като вид деривати. При маржин сметките имаме пари назаем, като самият маржин представлява застраховката срещу падане на цените. Търгува се с парите на инвестиционния посредник. При късите продажби пък е обратно, търгуват се ценни книжа, които са взети назаем. И в двата случая сделките се правят с идеята да се прави спекулация срещу пазара. Те на практика са нещо като срочен инструмент, защото това не е сделка за придобиване на ценни книжа, а са сделки, с които се цели да се реализира печалба от движение на пазара надолу или нагоре. Тази търговия се организира и извършва от инвестиционните посредници. Борсата няма как да види, че зад една поредица от сделки се крие къса продажба или сделки с маржин сметка. Но самата търговска система на борсата не се изменя.  Системата за клиринг и сетълмент на Централния депозитар също не се изменя. Целият този процес на маржин сметки и къси продажби се извършва между членовете на борсата и техните клиенти.

За дериватите и по-конкретно на фючърсите и опциите нещата са много по-сложни. Базовият актив, върху който трябва да бъдат направени фючърсите и опциите, трябва да бъде много ликвиден. Т. е. да има достатъчно много купувачи и продавачи на пазара, ако ще се стигне до реална доставка. Достатъчната ликвидност прави пазара трудно манипулируем. Ние в момента нямаме търговска система, която да може да търгува деривати. Искам да направя разграничение между маржините, които се търгуват на спот пазара и дериватите, които трябва да се търгуват със специална търговска система. Дериватите изискват специална система за клиринг, която също я няма. Ние се опитваме по няколко линии да постигнем консултантска и финансова помощ за различни източници. От опита си мога да кажа,  че в България по-добрият механизъм е ние да предложим нещо и пазарът да го приеме. Както стана с COBOS. По света такива системи за електронна търговия се развиват от банките и инвестиционните посредници. Ние може би сме единственото място, където борсата направи такава услуга и я предложи на пазара. Аналогичен подход трябва да се предложи и при срочния пазар. Ако някой силно желае да го прави, ние ще получим стимул да действаме много по-бързо. И сме го заложили при нас като проект. Кроим планове да стане за една година. Много е трудно, от две места ни отказаха и финансиране, и консултанска помощ. За дериватния пазар в момента сме на етап да търсим консултанти и финансова помощ, защото търговските системи са много скъпи за такива неща.

- Не се ли опасявате от манипулации на пазара чрез късите продажби и маржин сметките?

Георги Драйчев:

- Това е голям проблем. И късите продажби, и маржин сделките се основават на две различни предположения. Маржинът е пазар за биковете, късите продажби са пазар на мечките. Затова трябва да се изберат ценни книжа, които са много ликвидни и с които да се допусне само с тях сделки по този начин. Естествено ние се надяваме да хванем манипулациите.

- Какво правите, за да предпазите пазара от манипулации?

Георги Драйчев:

- Тези сделки минават като обикновените. Не са различни. Разликата е в това, че не се цели придобиване на тези ценни книжа, а се цели първо продажба, после покупка или обратното. Ние ще следим процесите на движение на акциите, дали няма изкуствени повдигания или спадания в цените с цел да се докара пазарът до изгодна позиция на някого, без да има новини и някакви причини.

- Докъде стигнаха нещата със създаването на нов борсов индекс?

Георги Драйчев:

- Проблемът при сегашния борсов индекс е, че някои компании като Петрол имат много силно влияние върху него, защото имат огромна пазарна капитализация. И обсъждахме въпроса дали не можем да направим индекс, който не отчита пазарната капитализация, а само движението на цените и който да е паралелен на този индекс. Не сме стигнали до някакъв консенсус дали е целесъобразно да се направи това нещо. Защото все пак индексът е тежък елемент от пазара, за да почнем да си играем с него леко.

- Какво е мнението на борсата за спора дали едно и също лице може да бъде брокер и инвестиционен консултант?

Георги Драйчев:

- Трябва много внимателно да се оценява всяка една позиция какъв конфликт на интереси може да предизвика. В банките например много често възприемат т. нар. практика на Китайската стена. Отборът, който се занимава с капиталовия пазар, не знае какво прави отборът, който се занимава с кредити. Идеята е да не би по някакъв начин банката да стане конкурент на своя клиент на капиталовия пазар, знаейки за него неща, които не трябва да знае. Тръгвайки по тази пътека, брокерът до голяма степен е техническо лице, той изпълнява сделките и следи пазара. Инвестиционният консултант пък съветва клиентите какво да правят. Но брокерът в някои случаи изпълнява и сделки като дилър - за личните сделки на банката или инвестиционния посредник. И тогава, знаейки тайните на клиента и знаейки идеите на аналитичния отдел за дилърски сделки, той неминуемо може да изпада в конфликт на интереси и може да наруши интересите на клиента. По принцип би трябвало да се създаде и Китайска стена между инвестиционните консултанти и дилърите, които правят сделки за сметка на инвестиционния портфейл. Отделно как може един човек да бъде брокер в един инвестиционен посредник и брокер в друг? Чии интереси ще защитава? Това е философията на това разделение на работата. Едните са да си правят едното, другите - другото и да не си гледат един друг в бизнеса, защото ние ги хващаме.