Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

- Господин Искров, какъв ефект очаквате от мерките, договорени с МВФ, в областта на кредитирането?
Иван Искров:

- Надявам се, че мерките, които договорихме с МВФ, ще допринесат за сключване на предпазно споразумение с фонда. Ние искаме това споразумение и имаме нужда от него, за да свърже периода между приключване на стендбай споразумението и присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Всеки, който критикува каквито и да е мерки, нека първо си зададе въпроса дали ни трябва такова споразумение, или не. Освен това централната банка успя да договори значително по-приемливи мерки от първоначално предлаганите от МВФ. Кредитирането ще продължи да нараства, но не с такива огромни темпове, каквито се наблюдават през последната година. И без съветите на фонда за БНБ като регулативен орган е неприемливо да се отчита такъв огромен растеж. Кредитирането е основна дейност за банките и е много важно за икономиката, но трябва да бъде в границите на благоразумното банкиране. Надявам се наистина да постигнем целите, които сме си поставили - нарастване на кредитирането в рамките на 20-25 до 30% на годишна база. Това е достатъчно и е доста по-високо от страните с развита пазарна икономика. Ние сме нововъзникващ пазар и е нормално да очакваме по-голям растеж. Но нека да бъде на разумни нива. В противен случай се опасявам, че при следваща мисия на фонда ще бъдат поискани по-тежки мерки. Оптимистично настроен съм, че прилагането на сега договорените мерки ще доведе до по-нормални темпове на растеж.

Как ще отговорите на тези, които смятат, че намаляването на кредитирането ще има възпиращ ефект върху бизнеса и че на икономиката й е необходима кредитна експанзия?

Иван Искров:

- Икономиката има нужда и ще има нужда от кредити, и кредити ще има. Много ми е чудно, когато някой каже, че банките едва ли не ще спрат да кредитират. Това не е вярно. Те няма да спрат да кредитират, защото това е основната им дейност и основният им източник на доходи и ще остане такъв. Никой не иска от тях да не кредитират. Въпросът е дали трябва да се изливат пари на пазара, или нарастването на кредитните портфейли да бъде постепенно и успоредно с увеличаването на депозитната база.

- Съществуват ли рискове за банките?

Иван Искров:

- Не, банките ни са много добре управлявани. Работа им е да управляват рисковете. Ако не го правеха, щяха да са лихвари и да работят само със собствени пари. Няма никакви притеснения за кредитните портфейли. Редовните заеми са над 93%. Когато се коментира растежът на кредитирането, по-скоро се прави от гледна точка на макроефектите, които предизвиква, а не на влошаване на банковите портфейли. Разбира се, основна задача на централната банка и банковия надзор е преди всичко да следи за качеството на кредитните портфейли и да гарантира сигурността на банките. В момента те са в идеално състояние.

- Какви са предизвикателствата пред БНБ и банковия сектор във връзка с излизането на единния европейски пазар?

Иван Искров:

- В това отношение БНБ се движи в график. Главните предизвикателства са в областта на платежните системи. В рамките на единния европейски пазар функционира TARGET системата за разплащания. БНБ през миналата година изгради система за брутен сетълмент в реално време RINGS, с което е готова към датата на присъединяване в ЕС да се включи към единната европейска система за разплащания. След присъединяване към еврозоната, което за България ще бъде вероятно през 2009-2010 г., предстои прехвърляне на отговорности и правомощия от националните централни банки към ЕЦБ. Националните банки, в това число и БНБ, ще трябва да провеждат политика съобразно с тази във Франкфурт, като управителите на централните банки от еврозоната участват във вземането на решенията на ЕЦБ.

В търговския банков сектор въпросите опират до реалната конкуренция между банките. В ЕС има над 9000 банки. Те ще станат още повече след присъединяването на 10-те нови членки. Конкуренцията ще нараства, което изисква значително по-голяма гъвкавост, по-добро обслужване на клиентите, допълнителни инвестиции в информационни технологии и човешки капитал. Спокойно мога да кажа, че българските банкери са на европейско ниво. Вероятно за това допринася и фактът, че голяма част от банковата система е приватизирана и собственост на водещи чуждестранни банки главно от ЕС. Има ежедневен, ежеминутен трансфер на ноу-хау между субсидиара в България, в Хърватия, във Франкфурт, или в Париж например.

- Как ще се отрази БАЗЕЛ II на банките ни?

Иван Искров:

- Процесът не е едностранен. Не може да се каже, че само ще отежни, или само ще облекчи капиталовото изискване към банките. За тези, които имат вътрешни системи за рейтинг, прилагането на изискванията на Базел II би довело до освобождаване на капитал. Рисковото претегляне от гледна точка на рейтинга, на кредитоспособността, на репутацията на контрагентите на банките би могло да освободи капитали за поемане на допълнителни рискове.

- Какво се говори за българските банки на срещите на гуверньорите в Базел?

Иван Искров:

- Срещите между гуверньорите в Базел не се коментират, те са затворени срещи.

- Върнахте се от Лондон, какви са външните оценки?

Иван Искров:

- Благодарение на фискалната стабилизация и на всичко, което беше направено през последните 7-8 г., България има съвсем друг имидж. На конференцията в Лондон презентациите на финансовия министър и на вицепремиера Лидия Шулева бяха много задълбочени и показаха в много добра светлина страната. Това, което направи много приятно впечатление на всички, беше пълната зала. Имаше огромен интерес, при все че успоредно в съседната зала се провеждаше презентацията на най-голямата икономика в тази част на света - руската. България и всичко, което се прави тук, се забелязва и се отчита, има огромен инвеститорски интерес. Ако постигнем и споразумение с МВФ, което да гарантира пред инвеститорите безпрепятствено присъединяване на България към ЕС, съм убеден, че оттук нататък пред нас ще има само добри новини и добри резултати.

- В това отношение БНБ се движи в график. Главните предизвикателства са в областта на платежните системи. В рамките на единния европейски пазар функционира TARGET системата за разплащания. БНБ през миналата година изгради система за брутен сетълмент в реално време RINGS, с което е готова към датата на присъединяване в ЕС да се включи към единната европейска система за разплащания. След присъединяване към еврозоната, което за България ще бъде вероятно през 2009-2010 г., предстои прехвърляне на отговорности и правомощия от националните централни банки към ЕЦБ. Националните банки, в това число и БНБ, ще трябва да провеждат политика съобразно с тази във Франкфурт, като управителите на централните банки от еврозоната участват във вземането на решенията на ЕЦБ.

В търговския банков сектор въпросите опират до реалната конкуренция между банките. В ЕС има над 9000 банки. Те ще станат още повече след присъединяването на 10-те нови членки. Конкуренцията ще нараства, което изисква значително по-голяма гъвкавост, по-добро обслужване на клиентите, допълнителни инвестиции в информационни технологии и човешки капитал. Спокойно мога да кажа, че българските банкери са на европейско ниво. Вероятно за това допринася и фактът, че голяма част от банковата система е приватизирана и собственост на водещи чуждестранни банки главно от ЕС. Има ежедневен, ежеминутен трансфер на ноу-хау между субсидиара в България, в Хърватия, във Франкфурт, или в Париж например.

- Как ще се отрази БАЗЕЛ II на банките ни?

Иван Искров:

- Процесът не е едностранен. Не може да се каже, че само ще отежни, или само ще облекчи капиталовото изискване към банките. За тези, които имат вътрешни системи за рейтинг, прилагането на изискванията на Базел II би довело до освобождаване на капитал. Рисковото претегляне от гледна точка на рейтинга, на кредитоспособността, на репутацията на контрагентите на банките би могло да освободи капитали за поемане на допълнителни рискове.

- Какво се говори за българските банки на срещите на гуверньорите в Базел?

Иван Искров:

- Срещите между гуверньорите в Базел не се коментират, те са затворени срещи.

- Върнахте се от Лондон, какви са външните оценки?

Иван Искров:

- Благодарение на фискалната стабилизация и на всичко, което беше направено през последните 7-8 г., България има съвсем друг имидж. На конференцията в Лондон презентациите на финансовия министър и на вицепремиера Лидия Шулева бяха много задълбочени и показаха в много добра светлина страната. Това, което направи много приятно впечатление на всички, беше пълната зала. Имаше огромен интерес, при все че успоредно в съседната зала се провеждаше презентацията на най-голямата икономика в тази част на света - руската. България и всичко, което се прави тук, се забелязва и се отчита, има огромен инвеститорски интерес. Ако постигнем и споразумение с МВФ, което да гарантира пред инвеститорите безпрепятствено присъединяване на България към ЕС, съм убеден, че оттук нататък пред нас ще има само добри новини и добри резултати.