Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Проф. д-р Мария Златева e международен експерт, специалист по проблемите на отпадъците за Виена, експерт на Университета в Калифорния, автор на 13 патента, от които 8 в сферата на управление на отпадъците

Проф. Златева, защо се стигна до кризата с боклука и какво трябва да предприеме столичната община, за да предотврати подобен конфликт в бъдеще?

Проф. д-р Мария Златева:

Бях предизвикана да взема отношение по проблема, след като Европейската комисия по отпадъците ме покани да го направя. Този наболял въпрос занимава не само София, но и Брюксел. Аз съм международен експерт, при това единственият, който е обработвал боклуци на 1.2-милионен град в Бенгази, Либия, който е равен по обем и жители на София. Отделно съм работила в английски завод за отпадъци, който е възможно най-екосъобразният. Била съм експерт и в завод за изгаряне на отпадъци и затова мога директно да направя сравнение. Не намерих положителна страна в изгарянето на отпадъците, докато предимствата на една друга технология, наречена компостиране, са много големи.

Първо, такъв завод за компостиране на боклука може да започне да работи и без да се организира предварително разделно събиране на сметта. То се извършва от самия завод. По този начин се отделят всички отпадъци, които може да се рециклират, а биомасата у нас е много близка по състав с либийската. След обработката тя ще има неограничено приложение. Установено е, че 300 млрд. дка земя са унищожени от ерозия, т. е. изчерпване на органичното вещество от земята, което е довело до опустяване и ерозиране на почвите. С производството на т. нар. компост /продукт след този вид рециклиране/ може да се използва за рекултивиране на почвата, но са необходими милиони тонове.

В България, макар да е малка страна, сме загубили толкова много земеделски земи. Унищожена е най-плодородната българска територия - Загоре, от експлоатацията на въгледобивните мини. Ако човек отиде там, ще види лунен пейзаж. Всичко това може да се възобнови. Сега се правят някакви опити за възобновяване, като се насаждат дървесни видове или храсти, но това не е достатъчно. Тази почва трябва да се върне като фонд, затова е необходимо да се използва компост /обработен боклук по специална технология/.

Освен това искам да напомня, че до Втората световна война България е била единственият износител на органични торове в Европа, които са в основата на екологично чистите продукти. Трябва да се знае също, че България ще има предимство при влизане в Евросъюза, ако завладее европейските пазари с екологично чисти продукти, а те не се получават с употребата на химически съставки. Те трябва да бъдат произведени с органичен тор.

Какво е мнението ви за технологията на балиране на сметта?

Проф. д-р Мария Златева:

Прави ми впечатление, че гражданската съвест е разбунена, но никой не мисли за здравето и живота на хората. Балирането на отпадъците освен вредно е и скъпо /изчислено e, чe преработването в инсталации струва 22 EUR на тон, а в един завод за компостиране за един тон отпадъци са нужни 18 лв./. Плюсът е, че абсолютно всичко се употребява и въпросът се решава комплексно. Технологията е безотпадна, но ако има някакви инертни материали, те са от порядъка от 0.1 до 1%. Спорът ни със Софийската община зацикли, тъй като местната администрация не разбира тази технология. С инсталациите всичко е насочено срещу природните процеси и пакетирането в бали на толкова голямо количество биомаса е опасно /тя варира от 55 до 75%, отнесено към хартията и картона/.

В завод за компостиране отпадъците се използват като източник на органичен въглерод, защото биомасата в българската смет е бедна на това вещество. Затова ние не можем да използваме западните технологии, не можем просто да ги вземем и да ги присаждаме на наша почва. В Европа има практика за балиране, но тя се използва за минимализиране на отпадъците при техния пренос от мястото, където се събират, до завода, който ги преработва. Съхранението на бали е за не повече от 6 месеца. След това изтегленият от тях въздух създава анаеробни условия. При такива условия въглеводородът се превръща в метан, който по капилярен път се кондензира и протичат анаеробни процеси, т. е. развиват се различни типове микроорганизми. Особено ако се развият термофилни бактерии, може да се повиши температурата и балата да се запали.

Коя тогава е най-подходящата за България технология?

Проф. д-р Мария Златева:

Най-доброто е да се подходи с комплексното решаване на проблема - компостиране с рециклиране и оползотворяване на всички видове отпадъци, като в този завод да се направят и пещи за изгаряне. В тях по принцип се изгарят токсичните отпадъци от бита. Такива са лаковете, боите, използвани при ремонти, превързочните материали, употребени спринцовки. Всичко това е токсично и трябва да се изгори. Тези отпадъци не подлежат на друга обработка. Един завод от среден калибър ще струва от 26 млн. до 50 млн. EUR, в това число и пещ за изгаряне. Към това може да се приложи и завод за промишлено производство на култивирани гъби, защото често пъти се поставя въпросът, какво ще правим с компоста. Той отива в гъбарския завод, отива за рекултивиране, наторяване и за повишаване плодородието на почвите. Така се получава затворен цикъл с безотпадни технологии. Това е най-екосъобразният вариант, който се прилага по света. Също Столичната община предлага и рекламира технология за плазмено изгаряне.

ООН, World Watch Institute и Greenpeace започнаха борба против изгарянето на отпадъците, а плазмата е скрита форма на изгаряне. Продуктът, който се получава, не може да се ползва за нищо. Докато в един завод за компостиране почти всичко се оползотворява.

Къде според Вас е най-удачното място за изграждане на този комплекс?

Проф. д-р Мария Златева:

Както вече беше констатирано, само за балиране са необходими 400 дка земя. За София може да се направи компостираща система - т. нар. дайджест вариант за преработка на битовите отпадъци, за крайните квартали и Софийската община, селскостопанските, животинските и земеделските отпадъци и самото промишлено производство на гъби. Всичко това ще струва два пъти по-евтино, отколкото инсталация само за пакетиране на боклука. Балирането е направено така, че след него да няма друга алтернатива, а продуктът не може да се ползва за нищо освен за изгаряне.