Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Господин Андреев, две поредни години Райфайзенбанк България е носител на големия приз Банка на годината. Какво означава това за вас?
Момчил Андреев:
- Преди всичко е признание за усилията на екипа ни и за активната търговска политика на банката. През 2004 г. се навършват 10 години от създаването на Райфайзенбанк България. Това е и първата чуждестранна инвестиция на "зелена поляна" в българския банков сектор. Фактът, че само за едно десетилетие се наредихме сред водещите финансови институции на един малък и все по-конкурентен пазар, е доказателство за потенциалните чуждестранни инвеститори, че инвестиционният климат в България е добър.
Райфайзенбанк България е и сред най-добрите банки в системата на Райфайзен, а там мога да ви уверя, че конкуренцията е даже по-голяма, тъй като се сравняваме по ефективност и динамика с банките ни от практически всички Централно- и Източно-европейски страни.
Като финансов посредник нашият ритъм е и ритъмът на икономиката. Преминахме успешно през банковата криза от 1996-1997 г., когато бяхме един от малкото острови на стабилност в системата. Впоследствие валутният борд, приватизацията и ръстът на икономиката създадоха средата, в която една активна търговска банка може да реализира потенциала си.
Наградата, която получаваме за втори път от в. ПАРИ, е за резултатите през 2003 г., но всъщност погледът ни вече е насочен към резултатите за 2004 г. Имахме изключително силно първо полугодие с ръст на активите над 40%. Сигурен съм, че сме сред водещите банки по динамика в системата за този период. Само за 6 месеца клиентите ни се увеличиха с близо 25%, отпуснатите кредити с 22%, нарастването на депозитите е от същия порядък. Към 30 юни 2004 г. отчитаме 16.9 млн. лв. печалба преди данъци, което е почти колкото печалбата за цялата предходна година. Само за първите няколко месеца на годината сме увеличили пазарния си дял с близо 0.5 до около 5.5%.
- Сигурно не е лесно поддържането на такива динамични темпове в острата конкурентна среда в сектора?
Момчил Андреев:
- През лятото на 2001 г. взехме стратегическо решение и вместо да се насочим към закупуването на друга действаща банка, решихме да форсираме развитието на съществуващата тогава платформа от 8 клона. Към момента действащите ни офиси са 45, а до края на годината ще надхвърлят 50. В банката работят над 800 души, като само през последната година сме назначили над 200 нови служители. "Зад кадър" остава огромната работа по обучението и квалификацията им. От 1998 г. до момента успяхме да увеличим пазарния си дял във фирменото кредитиране от около 1 до близо 9% в момента, с което се нареждаме сред трите водещи банки кредитори на този сектор в България. През последните две години се обърнахме и към малките фирми, създадохме редица нови продукти за тях, обучихме над 80 кредитни инспектори, повечето млади хора, които дойдоха при нас направо от учебните заведения. Постижение на Райфайзенбанк е и мобилизирането на над 130 млн. евро средносрочен и дългосрочен ресурс от чужбина, включително кредитни линии от Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие към Съвета на Европа, както и синдикираният заем, организиран от Дойчебанк и Уест ЛБ с участието на общо 18 банки. Това е рекорден заем за България, който вече ефективно е усвоен. През октомври 2003 г. емитирахме успешно и 3-годишен облигационен заем в размер 32 млн. USD, интересът към който беше изключително голям.
Развиваме активно банкирането на дребно. Работим по нови проекти и продукти в тази област и резултатите няма да закъснеят. Вече действа лизинговото ни дружество - Райфайзен Лизинг България, имаме и редица други инициативи със стратегически партньори застрахователни компании и пенсионни дружества.
- Възнамерявате ли да създадете собствена застрахователна или пенсионноосигурителна компания?
Момчил Андреев:
- Следим внимателно тези пазари. Групата Райфайзен има значителен дял във водещото австрийско застрахователно дружество UNIQA, което е активно в Централна и Източна Европа. В момента то концентрира инвестициите си в Централна Европа, но е възможно един ден да погледне и към българския пазар. В Хърватия един от най-успешните пенсионни фондове е на Райфайзенбанк.
Всъщност в България групата ни е представена от банката и лизинговото дружество и от Райфайзенинвестмънт, компанията за недвижимости Проинвест Да Винчи и др.
- Едно от посланията ви към клиентите в реклама на ваш продукт е Рецепта за вашия успех. Каква е рецептата на Райфайзенбанк за нейния успех?
Момчил Андреев:
- Предполагам, че имате предвид специализирания ни продукт "Медик" за лекари и зъболекари. Може би рецептата за нашия успех е, че гледаме позитивно на перспективите пред България и имаме активен подход към клиентите. Те търсят не просто добри условия, но и добро, експедитивно обслужване, а в много случаи банката е техен консултант и коректив. Част от успеха ни е и изградената стройна система в кредитирането и отличният юридически и технически екип. Ние сме млада банка - средната възраст на служителите ни е 28 г. Тяхната динамика се предава и на институцията.
- Каква рецепта за успех ще предпишете на българския бизнес?
Момчил Андреев:
- Ние не сме доктори, а партньори на бизнеса, пък и универсална рецепта няма. Освен това бизнесът ни няма нужда от лечение - той укрепна много през последните години. Голяма част от фирмите управляват професионално финансите си, имат стратегия за следващите 3 до 5 години и я реализират. За много предприемачи въпросът не е да имат достъп до банков кредит - те са затрупани с предложения за кредитиране. Моето пожелание е да продължат да мечтаят и да имат куража да реализират идеите си, защото без мечти и идеи няма голям бизнес, а за добрите проекти пари ще се намерят.
- С въвеждането на ограничителни мерки в кредитирането ще се промени ли нещо в достъпа до кредити, цената на заемите?
Момчил Андреев:
- Зависи от дозата рестрикции. Дано да е умерена. Вече сигналът е подаден и действа психологически, макар и заради несигурността какви още мерки би могло да последват.
Лично аз съм любопитен какво ще покаже информацията от централния кредитен регистър за задлъжнялостта и кредитоспособността на физическите лица. Това е един изключително важен коректив за банките, а въвеждането му закъсня с години. Като цяло е нормално кредитът да продължи да се увеличава, тъй като и страната се готви за присъединяване към ЕС. Това предполага постепенно и плавно сближаване на лихвените равнища, делът на кредита в БВП до показателите на страните от Евросъюза. Може би някои фирми, които изпитват напрежение във финансите си и които през последните 1-2 години предвид конкуренцията в банковия сектор придобиха навика да рефинансират кредитите си от една банка с по-големи заеми от други банки, ще изпитат затруднения и ще се наложи да коригират подхода си, но като цяло няма сериозни основания за притеснения.
- Може ли по-малките банки да изпитат някакви затруднения при финансиране на дейността си - те нямат например банка майка?
Момчил Андреев:
- Рестрикциите ще се отразят по различен начин на отделните банки. Нормално е и да доведат до преразпределяне на позиции в сектора. Малките финансови институции имат своето място на пазара дотолкова, доколкото са ефективни нишови играчи, имат ясна стратегия, по-гъвкави са, могат да предложат специфични решения на клиентите.