Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG

Г-жо Конова, има ли в застрахователния сектор проблеми, на които в кратки срокове трябва да бъде намерено решение?

Даниела Конова:

За голямо съжаление в застраховането никога не трябва да се действа в условията на криза, особено когато се говори за очертаване на стратегия и за вземане на правилни решения. Единият от аспектите, по които се работи в момента, е постигането на максимално добри разпоредби в кодекса за застраховане, който би следвало да бъде нормативният акт, по който застрахователите ще работят през следващите 50 г.: а именно един нормативен акт, осигуряващ достатъчна финансова стабилност, от една страна, и в същия момент адекватен спрямо българските условия и спрямо участниците на българския пазар, които са с трайното намерение да работят на него. Все още има какво да се подобри, особено що се касае до частта обжалваемост на административните актове на Комисията за финансов надзор. Това е една изискуема и справедлива норма, която се поставя от Европейската комисия, но не се възприема от разработчиците на проекта - финансовия надзор. Не е най-справедливият начин всички срокове за привеждане дейността на застрахователите и другите субекти съобразно изискванията на кодекса да бъдат 3 или 6 месеца.

Какви цели сте си поставили като браншова организация?

Даниела Конова:

Една много важна цел е събирането на информация относно позиционирането на застрахователите в различните сегменти на застраховането. В момента единствената официална статистика, която би следвало да е с максимална достоверност, е тази съгласно списък приложение на видовете застраховки, които може да извършват застрахователите. Ако вземем например двата вида застраховки Щети на имущество и Пожар и природни бедствия, няма много ясно и категорично разделение кои рискове към кой вид застраховка да се отнасят което не дава много вярна информация относно застрахователното присъствие. Това, което асоциацията би искала да събере и поддържа като информация например, е какъв е делът на селскостопанските застраховки вследствие изискванията на програма САПАРД, или какъв е делът на автомобилните застраховки на лизингови автомобили, или какъв е делът на застраховането в определена област на България. В това начинание ни помагат колегите от германската и от австрийската асоциация на застрахователите. Статистиката ще се събира не за да се съревноваваме помежду си, а за да правим нашите прогнози и планове като бранш напред. Ако съумеем да започнем събирането на информацията от началото на 2006 г., аз бих го отчела като голям успех.

Особено притеснителен е ниският обхват на застраховката "Гражданска отговорност". В тази връзка бяха предприети редица мерки. Дават ли те вече желания резултат?

Даниела Конова:

Мисля, че основната мярка беше прекаленото говорене от страна на много институции което доведе до нещо много ценно - всеки да изчисти информацията, с която работи. От една страна, бе обострено вниманието на Пътна полиция относно това каква част от автомобилите, фигуриращи в техните масиви, подлежат на застраховане. След тези бих казала доста сериозни усилия вече има една по-голяма яснота за това върху какъв масив би следвало да се налагат действащите застраховки Гражданска отговорност. От друга страна, веднага възникна следващата пречка - това, че все още съществува регламентираната възможност да се купуват полици с покритие по-малко от 1 година. Не е невъзможно един застрахован първите три месеца да притежава полица в компания Х, на следващите три в компания У, а пък на следващите три в компания Z. Това започна да се наблюдава като статистика от хората, обработващи масива от данни в Гаранционния фонд. В резултат се реши идентификационният критерий на едно превозно средство да бъде номер на рама. Ние като застрахователен сектор отчитаме, дали поради прочистване на информационните масиви или поради прекомерната гласност на проблема, че все повече клиенти се обръщат към застрахователите, за да сключат задължителната застраховка.

Готов ли е според Вас застрахователният бранш за конкуренцията на единния европейски пазар?

Даниела Конова:

Има какво още да се направи, въпреки че голяма част от компаниите, опериращи на българския пазар, и към настоящия момент са въвели или са в процедура по въвеждане на европейските критерии за качество предвид това, че те вече са собственост изцяло на компании, които от години действат на европейския пазар. Като цяло браншът е доста приближен към европейския пазар, но той все още не е част от него.
Винаги съм казвала, че застраховането не е хазарт. За съжаление все още има субекти, било епизодично, било по-трайно опериращи на нашия пазар, които гледат на застраховането като на хазарт. Субекти, които си казват - чакай да поема риска, пък ще чукам на дърво.

Има в какво да догонваме европейските пазари и по отношение тарифите и тарифната политика. В световен мащаб повечето застрахователи реализират печалби именно от гледна точка на инвестиционната си дейност. Те разполагат с огромни финансови средства, с които могат да печелят.

Има какво още да се направи и по отношение коректността между самите застрахователи, по взаимното им разчитане, когато имат да уреждат задължения помежду си.

За мен не е нормална логиката на някои действащи застрахователи на пазара, според които е по-добре да имаш да дължиш, отколкото да даваш. Не на последно място ще посоча коректността и бързината при изплащане на обезщетения на застрахованите лица, за това каква част от изискуемата информация застрахователят ще набавя сам, без дори да създава неудобство у застрахования, и каква част от сега действащите застрахователи размотават клиентите и внасят излишно напрежение и недоверие в сектора.