Специално за Econ.bg.

- Какво означава за ITCE статута Златен партньор на Microsoft за обучение?

Теодор Милев:

- Първо искам да отбележа, че сме горди от факта, че българска образователна фирма стана първия в Югоизточна Европа партньор на Microsoft със статут Златен партньор и е една от 29-те фирми в целия свят, които спечелиха този статут. Те ще останат една от малкото фирми, защото критериите за Златен партньор на Microsoft за обучение са много строги. ИТСЕ не случайно печелят. Те са фирма, която се занимава само с обучение и консултации на технологични специалисти, имат дългосрочно позициониране на българския ИТ пазар, екипът от специалисти е много добър и последователно върви към своите цели.

Нина Проданова:

- За нашите клиенти това означава, че те имат още една и то много голяма гаранция за правилния избор на партньор за ИТ обучение. Всъщност целта на Microsoft беше да идентифицира най-добрите учебни центрове пред корпоративните клиенти и по този начин да им помогне да се ориентират правилно на пазара на ИТ обучение. Във връзка с това очакваме разширяване на нашия дял на пазара.

За нас статутът Златен партньор на Microsoft за обучение означава да продължаваме постоянната поддръжка на нашите специалисти. От тях се изисква непрекъснато да се явяват на изпити, както и да поддържат своето високо ниво. Ще развиваме и нови направления на ИТ знанията. Близките ни планове са свързани с предлагане на нов вид услуги. Планираме да предлагаме една много ефективна форма на обучение Hands-On Labs – това са полудневни сесии, в които обучаваните могат да изпълняват практически упражнения, така че да получат по един много добър начин знания за намиране на правилни ИТ решения. Онова, към което ще се стремим е да предлагаме разнообразни и гъвкави форми за трансфериране на знания.

- Какво е нивото на българските технологични специалисти според международните стандарти в тази област? Осигуряват ли компаниите в България добра среда за професионалната им реализация?

Теодор Милев:

- За 2001 г. България е на трето място в Европа по брой на сертифицирани ИТ специалисти. Ако техният брой се съотнесе към броя на  населението, се оказва, че сме на първо място по брой сертифицирани ИТ специалисти в света. Според мен е необходимо оптимално използване на този потенциал, както и потенциалът, на специалистите, които непрекъснато напускат България.

Мисля, че ИТ специалистите могат да намерят добра работа тук в софтуерни фирми, които пишат както за чужбина, така и за нашия пазар. Затова ние се стремим да помагаме на програмистите да мислят в по-голяма степен бизнес ориентирано.

Нина Проданова:

- Технологичните специалисти у нас не са много добре подготвени по отношение на своите практически умения и това се дължи на слабости в нашето висше образование, което е твърде теоретично. Предполагам заради ограниченията в бюджетите, университетите не развиват добри практически лаборатории, където действително се усвояват ценни за бизнеса знания. Мениджърите в големи наши компании си дават сметка затова и обучават специалистите си допълнително по базови технологии. В същото време би трябвало да ги обучават и на най-новите информационни технологии. Това, което липсва у нас е добра система за подготовката на ИТ специалистите. Те все повече имат стимули да остават в България, тъй като големите банки и фирми, български и международни, развиват изключително модерни ИТ структури и работата, която им осигуряват, е доста предизвикателна.

- Как оценявате нивото на корпоративната ИТ култура в България?

Нина Проданова:

- Мога да кажа, че нивото на корпоративната ИТ култура на фирмите в България е доста ниско. Не е тайна, че у нас почти няма традиции в използването на информационните технологиите в бизнеса. В това виждам основна причина хората да не са подготвени да отговорят на очакванията към тях. Това пряко влияе върху работата, печалбите и загубите на компаниите. Развитието на ИТ проектите зависи от развитието на бизнеса, както и обратното. Предвиждам, че пазарът на ИТ консултантски услуги ще се развива особено активно поради факта, че досега той на практика не се развиваше, а в областта на информационните технологии само хардуера нищо не решава. Смятам ,че точно в тази насока ще се развиват и българските фирми.

Теодор Милев:

- Зависи как се измерва корпоративната ИТ култура. Ако се измерва процентът на служители в дадена фирма, които работят на персонални компютри, така нареченият PC Penetration Rate, то ние сме съпоставими със съседни държави, т.е. имаме по-ниски показатели в световен мащаб. Измервайки колко ефективно се използва софтуера във фирмите, мога да кажа, че България има какво да подобри в тази насока.

- Технологичните специалисти у нас не са много добре подготвени по отношение на своите практически умения и това се дължи на слабости в нашето висше образование, което е твърде теоретично. Предполагам заради ограниченията в бюджетите, университетите не развиват добри практически лаборатории, където действително се усвояват ценни за бизнеса знания. Мениджърите в големи наши компании си дават сметка затова и обучават специалистите си допълнително по базови технологии. В същото време би трябвало да ги обучават и на най-новите информационни технологии. Това, което липсва у нас е добра система за подготовката на ИТ специалистите. Те все повече имат стимули да остават в България, тъй като големите банки и фирми, български и международни, развиват изключително модерни ИТ структури и работата, която им осигуряват, е доста предизвикателна.

- Как оценявате нивото на корпоративната ИТ култура в България?

Нина Проданова:

- Мога да кажа, че нивото на корпоративната ИТ култура на фирмите в България е доста ниско. Не е тайна, че у нас почти няма традиции в използването на информационните технологиите в бизнеса. В това виждам основна причина хората да не са подготвени да отговорят на очакванията към тях. Това пряко влияе върху работата, печалбите и загубите на компаниите. Развитието на ИТ проектите зависи от развитието на бизнеса, както и обратното. Предвиждам, че пазарът на ИТ консултантски услуги ще се развива особено активно поради факта, че досега той на практика не се развиваше, а в областта на информационните технологии само хардуера нищо не решава. Смятам ,че точно в тази насока ще се развиват и българските фирми.

Теодор Милев:

- Зависи как се измерва корпоративната ИТ култура. Ако се измерва процентът на служители в дадена фирма, които работят на персонални компютри, така нареченият PC Penetration Rate, то ние сме съпоставими със съседни държави, т.е. имаме по-ниски показатели в световен мащаб. Измервайки колко ефективно се използва софтуера във фирмите, мога да кажа, че България има какво да подобри в тази насока.