Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG
- Госпожо Пешева, в края на миналата година в Женева се проведе конференция по проблемите на информационното общество. Кои въпроси бяха посочени като основни?
Маргарита Пешева:
- Това беше среща на върха на страните членки на Г-8, организирана от Международния съюз по телекомуникациите и под егидата на ООН. На нея беше обсъдено, че един от най-важните показатели при оценката за развитие на една страна и нейните възможности за просперитет в новия век е използването на информационните технологии спрямо броя на населението. Но тази среща показа, че все още няма съгласие между страните членки как ще се осигури равноправие по отношение на информационните технологии между бедните и богатите държави, нужна ли е частична регулация на Интернет, може ли да се създаде специфично Интернет законодателство като противодействие на порнографията, детската педофилия и киберпрестъпленията, които съществуват в Мрежата. Между страните от Г-8 няма съгласие и кой ще плати прехода от аналогово към цифрово разпространение на радио- и телевизионни програми за бедните държави. Засега страните членки на Г-8 се въздържат от такива обещания, а цифровата ера буквално е на прага на Европа.
- Втората част на тази среща ще се проведе през септември 2005 г. Кои са най-сериозните проблеми и предизвикателства пред процеса на цифровизация?
Маргарита Пешева:
- Особено важно е с какви темпове ще се извърши преходът от аналогово към цифрово разпространение на радио- и телевизионния сигнал. В Европа този преход вече започна и вероятно ще приключи до 2015 г. За нас е важно колко бързо ще се осъществи този процес, и каква ще е социалната му цена. Европейската комисия през 2006 г. ще поиска от България план-график за темповете, сроковете и етапите на прехода от аналогово към цифрово разпространение. Първият сериозен проблем е кой ще финансира този преход, дали ще разчитаме само на собствени сили, или ще получим помощ от ЕС? Вторият проблем е как ще бъдат убедени зрителите и слушателите да приемат цифровото разпространение на програми, без което България няма бъдеще на медийно-информационната карта на Европа и света. У нас има само три лицензирани национални телевизионни програми за ефирно разпространение и същевременно повече от 200 радиопрограми, което показва, че преходът съвсем няма да е лесен.
- Защо е необходим подобен преход?
Маргарита Пешева:
- В световен мащаб започва производството и разпространението на програми в цифров формат. Тези формати трябва да се уеднаквят, за да можем да приемаме и изпращаме програми. Цифровият формат при разпространението на програми вероятно ще се наложи в Европа към 2015 г. така, както се наложи в САЩ в края на миналия век.
- Кога ще се проведе разпределението на честотната карта на Европа?
Маргарита Пешева:
- Тази година през юни в Женева ще започне разпределянето на ефирните цифрови честоти, които окончателно ще бъдат раздадени през следващата година. В момента работна група от експерти от Министерството на транспорта и съобщенията, КРС, СЕМ, Националния институт за изследване на съобщенията изработват нова стратегия за наземно цифрово телевизионно радиоразпространение. Добре ще бъде, ако навреме представим какво искаме за себе си от цифровата карта на Европа, колко честоти ще получим за разпространение на национални програми и колко - за регионални и местни програми.
- Какво е становището на СЕМ?
Маргарита Пешева:
- Още през ноември миналата година СЕМ прие, че на първия етап трябва да поискаме 4 национални честоти, 12 регионални честоти, по две за всеки еврорегион, и 30 местни честоти.
- Каква е ефективността от внедряването на цифровата технология?
Маргарита Пешева:
- Широколентовата цифрова технология позволява на една честота да се излъчват от 4 до 6 програми. Което означава, че цифровото разпространение в сравнение с аналоговото има много по-високо полезно действие. Що се отнася до телевизионните програми, които се разпространяват чрез кабел, тяхната цифровизация изцяло е в ръцете на частната инициатива. Трябва да се потърсят възможности цифровият преход частично да се субсидира и чрез проекти по линия на еврофондовете. Но особено важно е България да има ясна визия и стратегия за прехода към цифрово разпространение, да заяви навреме каква част иска за себе си от честотната карта на Европа. Защото вече е ясно, че тези страни, които останат встрани от цифровизацията и новите технологии, рискуват да се превърнат в информационно гето.
- Кога реално ще стартира първият цифров мултиплекс?
Маргарита Пешева:
- Вероятно до края на тази година. Проблемите тук са няколко - по лиценз БТК има право да излъчва на цифровия мултиплекс до 6 лицензирани телевизионни програми за ефирно разпространение. У нас има само 3 такива програми - БНТ, bTV и Нова телевизия. За да може цифровият мултиплекс да бъде атрактивен за потребителите, той трябва да излъчва поне два платени канала - примерно специализирани програми за кино и спорт, които да мотивират потребителите да закупят декодери за цифрово разпространение. Но лицензирани платени програми за ефир все още няма, а процесът на лицензиране по същество беше блокиран с поправката в ЗРТ, която възложи на СЕМ и КРС да изработят стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
Маргарита Пешева:
- Още през ноември миналата година СЕМ прие, че на първия етап трябва да поискаме 4 национални честоти, 12 регионални честоти, по две за всеки еврорегион, и 30 местни честоти.
- Каква е ефективността от внедряването на цифровата технология?
Маргарита Пешева:
- Широколентовата цифрова технология позволява на една честота да се излъчват от 4 до 6 програми. Което означава, че цифровото разпространение в сравнение с аналоговото има много по-високо полезно действие. Що се отнася до телевизионните програми, които се разпространяват чрез кабел, тяхната цифровизация изцяло е в ръцете на частната инициатива. Трябва да се потърсят възможности цифровият преход частично да се субсидира и чрез проекти по линия на еврофондовете. Но особено важно е България да има ясна визия и стратегия за прехода към цифрово разпространение, да заяви навреме каква част иска за себе си от честотната карта на Европа. Защото вече е ясно, че тези страни, които останат встрани от цифровизацията и новите технологии, рискуват да се превърнат в информационно гето.
- Кога реално ще стартира първият цифров мултиплекс?
Маргарита Пешева:
- Вероятно до края на тази година. Проблемите тук са няколко - по лиценз БТК има право да излъчва на цифровия мултиплекс до 6 лицензирани телевизионни програми за ефирно разпространение. У нас има само 3 такива програми - БНТ, bTV и Нова телевизия. За да може цифровият мултиплекс да бъде атрактивен за потребителите, той трябва да излъчва поне два платени канала - примерно специализирани програми за кино и спорт, които да мотивират потребителите да закупят декодери за цифрово разпространение. Но лицензирани платени програми за ефир все още няма, а процесът на лицензиране по същество беше блокиран с поправката в ЗРТ, която възложи на СЕМ и КРС да изработят стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
