- Г-жо Ангелова, България затвори глава "Митнически съюз" от преговорите с ЕС. По какъв начин страната ни успя да се справи с условията, поставени през юни миналата година?

Анелия Ангелова:

- Показахме на Комисията и на страните членки, че знаем какво трябва да постигнем, добре сме планирали и разчели задачите си и можем да ги изпълним във времето. Затварянето на главата е свързано с постигането на крайната цел на присъединяването. Главата Митнически съюз е много богата по отношение на законовата база - т.нар. "първа част от ангажиментите". В повечето случаи тук законодателството е пресечна точка между митническото и различните други законодателства - на околната среда, земеделието, обща селскостопанска политика, икономика, защита на потребителите. Приехме основното митническо законодателство още 1998 година и тогава то бе много плътно доближено до европейското. Вече имаме три години и половина опит в прилагането му. Настоящият ни ангажимент по това законодателство е свързан с изменението на Закона и правилника за митниците. Планираме тези промени да станат до края на тази година, за да синхронизираме законовата база с настъпилите изменения в Европа. Митническият кодекс на ЕС е от типа регламенти като законодателство и има пряко приложение. Към датата на присъединяване всички регламенти трябва да бъдат елемент на правната система на България, с легализирани преводи на български език. Тогава напр. вместо Закона за митниците, България ще трябва да прилага Митническия кодекс на ЕС. Колкото повече се доближим до текстовете на този регламент преди това, толкова по-малко ще са проблемите и преминаването от едно законодателство към друго няма да се усети. Това е идеята, заложена в изискванията за подготовка по отношение на законодателството по глава Митнически съюз. По- ранното му адаптиране в българското законодателство, особено на елементите, които изискват обучение на митническите инспектори, обучение на бизнес средите, работа с останалите администрации, ще осигури безпроблемно присъединяване.

- В състояние ли е България да изпълни поетите ангажименти за осигуряване на прозрачна и ефективна работа на митниците?

Анелия Ангелова:

- След законодателството веднага следва т.нар. втора част - административния капацитет, който прилага това законодателство със задължителното условие на ЕС за прозрачност и унифицираност. Важното за защита на т.нар. Вътрешен пазар на свободното движение е законодателството да бъде прилагано от всички страни членки по един и същи начин. За тази цел сме изготвили Стратегия, предвиждаща развитието на административния капацитет в няколко плана. Единият план е IT стратегията с подстратегия - връзка между митническата информационна система и информационните системи, администрирани от Европейската комисия. Вторият елемент е необходимостта от развитие на инфраструктура. Предвидено е също развитие във всички сектори, където не е достигнато ниво на митнически контрол по европейски начин. Например, в стратегията за рационализиране на граничните операции на местата, където България ще бъде външна граница е предвиден единен подход към митническия пункт - охраняем паркинг, съответно ветеринарни, хладилни складове на входа за задължителните гранични проверки. Тези инфраструктурни планове трябва да бъдат изпълнени и необходимите средства, трябва да бъдат планирани. Другият елемент на стратегията е именно това оборудване и необходимите средства за работа на човешкия потенциал и за информационната система. Регламентите влизат като право в страните членки и много голяма част от тях имат кодифициран израз в една или няколко информационни системи. Изискването е данните да са директно въведени в информационните системи на страните членки по телекомуникационен начин от единна система, администрирана от ЕК. Така се осигурява прозрачност и хармонизирано прилагане на законодателството. Имаме стриктен график за изпълнение на набелязаното и засега се движим много добре по него. Във всеки момент ЕК има възможност да контролира работата на всяко едно място.

- Това означава ли, че ще бъде предотвратена всяка възможност за корупция?

Анелия Ангелова:

- Всяка е много силно казано. Страните членки имат същите проблеми. Стремежът е да бъде минимизирана възможността да се случи подобно нещо. Начинът е прозрачната политика. В нашият случай, една предпоставка за корупция е например това, че митата не са хармонизирани, има близки тарифни позиции с различни мита, високи рискове в зависимост от произхода. В такава ситуация се правят опити да се заобиколят някои разпоредби. Европейският съюз до голяма степен е съобразил тези елементи, а създавайки Митнически съюз, ние ще трябва да приемем тяхната политика.

- Предвиждат ли се промени в Закона за митниците с оглед доближаване до европейските стандарти?

Анелия Ангелова:

- Предвиждат се промени не само в Закона за митниците. От процедурна гледна точка ние и сега сме доста близо, а с предстоящото изменение в закона и правилника тази година ще бъдем още по хармонизирани. До датата на присъединяване предстои също въвеждане и на законодателството по Общата митническа тарифа, която всички страни членки са задължени да приемат. Митническия съюз по дефиниция означава митническите територии на страните членки, които прилагат еднаква митническа политика и тарифа към страните извън съюза. Чрез нея се губи националната идентичност, но това само по себе си е израз на общностната политика и удовлетворява исканията на цялата общност.

- В какви срокове е предвидено изравняването на България с Общата митническа тарифа?

Анелия Ангелова:

- Нямаме ангажименти по отношение на сроковете. България е свободна да избере сроковете така, както й е удобно до присъединяването. По отношение на промишлените стоки нашите мита в 99% от случаите са по-високи от европейските. Що се отнася до земеделските стоки, в ЕС се провежда много рационална политика, като за всяка група продукти е разработена отделна тарифна политика и митата им са по-високи. България трябва да си направи сметката кога ще приеме съответната политика. Датата на присъединяване е датата на прилагане на Общата митническа тарифа, в това число отношението към развиващите се страни, към африканските страни, към страните, с които ЕС има споразумения. Всички неща, които са свързани с тази политика са концентрирани в понятието Обща митническа тарифа, която България трябва да прилага от датата на присъединяването.

- На какъв етап е развитието на туининг-проекта с германската митническа администрация?

Анелия Ангелова:

- В необходимите ни средства влизат и средства по програма ФАР, както наличните, така и тези, за които възнамеряваме да кандидатстваме през следващите години . Използваме и други източници - Световната банка, различни донорски програми, Държавния бюджет. Един от тези проекти е ФАР 2001 в рамките на който е подпроекта с германската митническа администрация. За нас той е изключително важен, защото е насочен към кадрите и искаме да получим резултатите му още тази година или в началото на следващата. Проектът е за развитие на дейността по последващ контрол в митническата администрация, усъвършенстване на структурата и изискванията към този контрол, както и на системата за управление на митническата администрация чрез правилно планиране на ресурсите. Вероятно към края на август германските колеги вече ще са в България. Нямаме проблеми с тях. Договорът е налице.

- Има ли развитие на идеята за създаване на общи митнически пунктове между България и Румъния?

Анелия Ангелова:

- Европейският съюз насърчава митническите администрации да правят такива общи пунктове, защото те са по-рационални от гледна точка на контрола. Ние вече имаме планиран такъв общ пункт във връзка с изграждането на новия Дунав мост 2. Проектът е доста тежък и може би ще завърши около датата, която сме си поставили за присъединяване в ЕС. След като две държави се присъединяват към ЕС изчезва митническата граница помежду им, но в случая не можем да говорим за това, защото Дунав е международна река, тя има международно плаване и винаги ще бъде външна граница. От такава гледна точка няма никаква опасност за дейността на един такъв пункт. Разбира се, много по-рационално е когато прилагаме едни и същи норми.

- Има ли възможности за подобряване ефективността на Българската интегрирана митническа информационна система?

Анелия Ангелова:

- В основата на връзката с европейската информационна система седи Българската интегрирана информационна система. Има три най-важни модула. Единият модул е свързан с координация по отношение на транзитните операции между страните членки, другият е кодифицираното законодателство, и третият -  законодателство, свързано със създаване на рисковите профили чрез подхода на рисковия анализ към определени доставки. Българската митническа информационна система към момента има ядрото, а до края на годината ще има и транзитен модул. За следващата година е планирано развитието на т.нар. Интегрирана митническа тарифа, която да замести сега действащия модул "Нормативна уредба" и която е много близка до структурата на Европейската интегрирана тарифа. Така предаването на данните към момента на присъединяване ще стане възможно в реално време и едно към едно. Това е планирано в проекти по ФАР 2001 с ЕС и ФАР 2002,  за  частта IT. С този  инструмент, с това финансиране и с помощта на Европейските страни, постепенно възможностите на Българската интегрирана информационна система ще се увеличат. В момента е важно Българската интегрирана митническа тарифа да включва колкото е възможно повече от актовете, които да кодифицира, защото целта ни е да постигнем еднаквото прилагане и прозрачността преди присъединяването ни към ЕС. Миналата година бе въведена структурата на Интегрираната митническа тарифа и някои основни елементи, тази година имаме един ангажимент за въвеждане на процедурите за суспендиране. Ще се осигури прозрачност за националната политика в митническта област относно договореностите в рамките на СТО, в рамките на международните споразумения, с които страната се е ангажирала, както и с приетата на автономно основание. Интегрираната митническа тарифа по кодифициран начин напомня на митничаря изискванията за всяка една стока за всяка държава, например за ембарго стоките и ембарговите страни. Планирано е тази база данни да бъде отворена към икономическите оператори.

- Прави ли се нещо в посока реализиране на тези промени вече?

Анелия Ангелова:

- Да, те вече реално са в системата. Наскоро интегрирахме в Митническата информационна система списъците и постановлението на МС на база на приетия Закон за контрол върху оръжието и стоките и технологиите с възможна двойна употреба. При появата на стока, която потенциално е такава, за митничаря се появява предупреждение. Когато една норма седи само на хартия, контролът над прилагането й е труден. С въвеждането в системата, всичко става организирано. В тази връзка е важно обучението на митническите служители, подготовката на икономическите оператори и органите извън митницата, които издават разрешения. Трябва да се уточни кои елементи могат да се преценяват от митницата и кои са в прерогативите на други оторизирани министерства Например, когато системата се използва за контрол на износа, процедурата е значително по-лека, поради осигурена  възможност за предварителна проверка и консултации на износителя с компетентните органи. Вносителят обаче не може да реагира по този адекватен начин. Той получава документите и пълната информация когато пратката му пристигне и може едва тогава да търси съдействието на тези власти. Това е проблем и не е само на митниците.

- Каква ще бъде кадровата политика в митниците по пътя към ЕС?

Анелия Ангелова:

- Разработили сме стратегия с помощта на немската митническа администрация, но реални резултати ще има, когато оценим настоящата и бъдеща нужда. България ще бъде външна граница на ЕС и това означава, че от нас ще се изисква строг контрол. След преминаването на външната граница стоката ще може да се придвижи до всяка точка от ЕС, така че Европа ще изисква от България контрол, подобен на най-добрите си практики. Трябва много добре да се оцени нуждата на външните граници от персонал, по какъв начин той ще бъде обучен, за да е напълно компетентен да осъществява необходимия контрол. Трябва да се планира и нуждата за вътрешността на страната, дали във връзка с присъединяването трябва да се затворят някои митнически бюра и пунктове.

- След законодателството веднага следва т.нар. втора част - административния капацитет, който прилага това законодателство със задължителното условие на ЕС за прозрачност и унифицираност. Важното за защита на т.нар. Вътрешен пазар на свободното движение е законодателството да бъде прилагано от всички страни членки по един и същи начин. За тази цел сме изготвили Стратегия, предвиждаща развитието на административния капацитет в няколко плана. Единият план е IT стратегията с подстратегия - връзка между митническата информационна система и информационните системи, администрирани от Европейската комисия. Вторият елемент е необходимостта от развитие на инфраструктура. Предвидено е също развитие във всички сектори, където не е достигнато ниво на митнически контрол по европейски начин. Например, в стратегията за рационализиране на граничните операции на местата, където България ще бъде външна граница е предвиден единен подход към митническия пункт - охраняем паркинг, съответно ветеринарни, хладилни складове на входа за задължителните гранични проверки. Тези инфраструктурни планове трябва да бъдат изпълнени и необходимите средства, трябва да бъдат планирани. Другият елемент на стратегията е именно това оборудване и необходимите средства за работа на човешкия потенциал и за информационната система. Регламентите влизат като право в страните членки и много голяма част от тях имат кодифициран израз в една или няколко информационни системи. Изискването е данните да са директно въведени в информационните системи на страните членки по телекомуникационен начин от единна система, администрирана от ЕК. Така се осигурява прозрачност и хармонизирано прилагане на законодателството. Имаме стриктен график за изпълнение на набелязаното и засега се движим много добре по него. Във всеки момент ЕК има възможност да контролира работата на всяко едно място.

- Това означава ли, че ще бъде предотвратена всяка възможност за корупция?

Анелия Ангелова:

- Всяка е много силно казано. Страните членки имат същите проблеми. Стремежът е да бъде минимизирана възможността да се случи подобно нещо. Начинът е прозрачната политика. В нашият случай, една предпоставка за корупция е например това, че митата не са хармонизирани, има близки тарифни позиции с различни мита, високи рискове в зависимост от произхода. В такава ситуация се правят опити да се заобиколят някои разпоредби. Европейският съюз до голяма степен е съобразил тези елементи, а създавайки Митнически съюз, ние ще трябва да приемем тяхната политика.

- Предвиждат ли се промени в Закона за митниците с оглед доближаване до европейските стандарти?

Анелия Ангелова:

- Предвиждат се промени не само в Закона за митниците. От процедурна гледна точка ние и сега сме доста близо, а с предстоящото изменение в закона и правилника тази година ще бъдем още по хармонизирани. До датата на присъединяване предстои също въвеждане и на законодателството по Общата митническа тарифа, която всички страни членки са задължени да приемат. Митническия съюз по дефиниция означава митническите територии на страните членки, които прилагат еднаква митническа политика и тарифа към страните извън съюза. Чрез нея се губи националната идентичност, но това само по себе си е израз на общностната политика и удовлетворява исканията на цялата общност.

- В какви срокове е предвидено изравняването на България с Общата митническа тарифа?

Анелия Ангелова:

- Нямаме ангажименти по отношение на сроковете. България е свободна да избере сроковете така, както й е удобно до присъединяването. По отношение на промишлените стоки нашите мита в 99% от случаите са по-високи от европейските. Що се отнася до земеделските стоки, в ЕС се провежда много рационална политика, като за всяка група продукти е разработена отделна тарифна политика и митата им са по-високи. България трябва да си направи сметката кога ще приеме съответната политика. Датата на присъединяване е датата на прилагане на Общата митническа тарифа, в това число отношението към развиващите се страни, към африканските страни, към страните, с които ЕС има споразумения. Всички неща, които са свързани с тази политика са концентрирани в понятието Обща митническа тарифа, която България трябва да прилага от датата на присъединяването.

- На какъв етап е развитието на туининг-проекта с германската митническа администрация?

Анелия Ангелова:

- В необходимите ни средства влизат и средства по програма ФАР, както наличните, така и тези, за които възнамеряваме да кандидатстваме през следващите години . Използваме и други източници - Световната банка, различни донорски програми, Държавния бюджет. Един от тези проекти е ФАР 2001 в рамките на който е подпроекта с германската митническа администрация. За нас той е изключително важен, защото е насочен към кадрите и искаме да получим резултатите му още тази година или в началото на следващата. Проектът е за развитие на дейността по последващ контрол в митническата администрация, усъвършенстване на структурата и изискванията към този контрол, както и на системата за управление на митническата администрация чрез правилно планиране на ресурсите. Вероятно към края на август германските колеги вече ще са в България. Нямаме проблеми с тях. Договорът е налице.

- Има ли развитие на идеята за създаване на общи митнически пунктове между България и Румъния?

Анелия Ангелова:

- Европейският съюз насърчава митническите администрации да правят такива общи пунктове, защото те са по-рационални от гледна точка на контрола. Ние вече имаме планиран такъв общ пункт във връзка с изграждането на новия Дунав мост 2. Проектът е доста тежък и може би ще завърши около датата, която сме си поставили за присъединяване в ЕС. След като две държави се присъединяват към ЕС изчезва митническата граница помежду им, но в случая не можем да говорим за това, защото Дунав е международна река, тя има международно плаване и винаги ще бъде външна граница. От такава гледна точка няма никаква опасност за дейността на един такъв пункт. Разбира се, много по-рационално е когато прилагаме едни и същи норми.

- Има ли възможности за подобряване ефективността на Българската интегрирана митническа информационна система?

Анелия Ангелова:

- В основата на връзката с европейската информационна система седи Българската интегрирана информационна система. Има три най-важни модула. Единият модул е свързан с координация по отношение на транзитните операции между страните членки, другият е кодифицираното законодателство, и третият -  законодателство, свързано със създаване на рисковите профили чрез подхода на рисковия анализ към определени доставки. Българската митническа информационна система към момента има ядрото, а до края на годината ще има и транзитен модул. За следващата година е планирано развитието на т.нар. Интегрирана митническа тарифа, която да замести сега действащия модул "Нормативна уредба" и която е много близка до структурата на Европейската интегрирана тарифа. Така предаването на данните към момента на присъединяване ще стане възможно в реално време и едно към едно. Това е планирано в проекти по ФАР 2001 с ЕС и ФАР 2002,  за  частта IT. С този  инструмент, с това финансиране и с помощта на Европейските страни, постепенно възможностите на Българската интегрирана информационна система ще се увеличат. В момента е важно Българската интегрирана митническа тарифа да включва колкото е възможно повече от актовете, които да кодифицира, защото целта ни е да постигнем еднаквото прилагане и прозрачността преди присъединяването ни към ЕС. Миналата година бе въведена структурата на Интегрираната митническа тарифа и някои основни елементи, тази година имаме един ангажимент за въвеждане на процедурите за суспендиране. Ще се осигури прозрачност за националната политика в митническта област относно договореностите в рамките на СТО, в рамките на международните споразумения, с които страната се е ангажирала, както и с приетата на автономно основание. Интегрираната митническа тарифа по кодифициран начин напомня на митничаря изискванията за всяка една стока за всяка държава, например за ембарго стоките и ембарговите страни. Планирано е тази база данни да бъде отворена към икономическите оператори.

- Прави ли се нещо в посока реализиране на тези промени вече?

Анелия Ангелова:

- Да, те вече реално са в системата. Наскоро интегрирахме в Митническата информационна система списъците и постановлението на МС на база на приетия Закон за контрол върху оръжието и стоките и технологиите с възможна двойна употреба. При появата на стока, която потенциално е такава, за митничаря се появява предупреждение. Когато една норма седи само на хартия, контролът над прилагането й е труден. С въвеждането в системата, всичко става организирано. В тази връзка е важно обучението на митническите служители, подготовката на икономическите оператори и органите извън митницата, които издават разрешения. Трябва да се уточни кои елементи могат да се преценяват от митницата и кои са в прерогативите на други оторизирани министерства Например, когато системата се използва за контрол на износа, процедурата е значително по-лека, поради осигурена  възможност за предварителна проверка и консултации на износителя с компетентните органи. Вносителят обаче не може да реагира по този адекватен начин. Той получава документите и пълната информация когато пратката му пристигне и може едва тогава да търси съдействието на тези власти. Това е проблем и не е само на митниците.

- Каква ще бъде кадровата политика в митниците по пътя към ЕС?

Анелия Ангелова:

- Разработили сме стратегия с помощта на немската митническа администрация, но реални резултати ще има, когато оценим настоящата и бъдеща нужда. България ще бъде външна граница на ЕС и това означава, че от нас ще се изисква строг контрол. След преминаването на външната граница стоката ще може да се придвижи до всяка точка от ЕС, така че Европа ще изисква от България контрол, подобен на най-добрите си практики. Трябва много добре да се оцени нуждата на външните граници от персонал, по какъв начин той ще бъде обучен, за да е напълно компетентен да осъществява необходимия контрол. Трябва да се планира и нуждата за вътрешността на страната, дали във връзка с присъединяването трябва да се затворят някои митнически бюра и пунктове.